№ 3297
гр. София, 14.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно частно
гражданско дело № 20211000502323 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 331496/24.06.2021 г., подадена от „Адвокатско
дружество Б. и Б.“ гр. ***, ж.к. „***", блок ****, ет. *, ап. ** чрез адвокат Ц. В. от САК –
пълномощник на М. М. Р. с ЕГН:********** срещу определение от 16.06.2021 г., постановено по
гр. дело № 10244/2018 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение
молба вх. № 313504/29.04.2021 г., подадена от жалбоподателя по реда на чл. 248 ГПК за изменение
на постановеното по делото решение в частта му за разноските като се присъди на процесуалния
представител на ищцата дължимото се адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство пред първоинстанционния съд.
Жалбоподателят счита определението за неправилно – постановено в нарушение на
материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Излага
съображения в подкрепа на твърденията си, че противно на приетото от първоинстанционния съд
били налице достатъчно доказателства, установяващи извършването на представителство при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 вр. ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), при което следвало да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер, съобразно предвидения в Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съразмерно уважената част на
исковете. Претендира и присъждане на разноски, направени в настоящото производство.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е подаден отговор от насрещната страна ЗД „Бул Инс“ АД,
гр. София, ул. „Лавеле“ № 19, с ЕИК:*********.
Софийският апелативен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата
по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от
наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г.,
ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275,
ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на
1
обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за основателна, поради следните съображения
от фактическа и правна страна:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по предявени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ от М. М. Р. срещу ЗД „Бул Инс“ АД за заплащане на сумата от 45 000
лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени й неимуществени вреди - болки и
страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на произшествие, реализирано на
09.11.2017 г. около 07.30 ч., на първокласен път I-5, км.72+400, с. Раданово, общ. Полски
Тръмбеш, по вина на И. П. П., водач на лек автомобил „Ауди“, модел „А4“, с рег. № *******,
застрахован по застраховка „ГО“ при ответника, както и за заплащане на сумата от 80 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинените й имуществени вреди, изразяващи
се в преглед и издаване не съдебномедицинско удостоверение, ведно със законната лихва върху
претендираните суми от 02.05.2018 г. (датата на изтичане на 15-дневния срок от представяне на
всички документи) до окончателното изплащане на обезщетението.
Ищцата М. М. Р. е представлявана по делото от адвокат Ц. В. от САК, преупълномощена от
„Адвокатско дружество Б. и Б.“ съгласно приложените пълномощни (л. 50-51 на СГС), видно от
които упълномощителят М. М. Р. упълномощава „Адвокатско дружество Б. и Б.“, наред с друго, да
предявява граждански искове от негово име, като завежда и води делата до окончателното им
приключване във всички инстанции, като изрично е посочено, че представителството се
осъществява при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 вр. ал. 2 от Закона за адвокатурата (абзац
четвърти), а от своя страна адвокатското дружество е преупълномощило с тези права адвокат Ц. В.
от САК.
Производство по делото е приключило с решение № 262329/08.04.2021 г., с което е
постановено следното: - ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на М. М. Р. на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ сумата от 18 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания настъпили в резултат на
пътнотранспортно произшествие, реализирано на 09.11.2017 г. на първокласен път I-5, км. 72+400,
с. Раданово, общ. Полски Тръмбеш, по вина на И. П. П., чиято гражданска отговорност като
автомобилист за вреди, причинени при управлението на лек автомобил „Ауди“, модел „А4“, с рег.
№ ******* към посочената дата е бил застрахован при ответника, ведно със законната лихва,
считано от 18.05.2018 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът за разликата до
пълния предявен размер от 45 000 лв., както и да заплати сумата от 60 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в преглед и издаване на съдебномедицинско
удостоверение, ведно със законната лихва, считано от 18.05.2018 г. до окончателното й изплащане,
като е отхвърлен искът за разликата до пълния предявен размер от 80 лв.; - М. М. Р. е осъдена да
заплати на ЗД „Бул Инс“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 438.51 лв. с ДДС - адвокатско
възнаграждение и сумата 125.78 лв. - разноски за възнаграждение за вещо лице и депозит на
свидетел, съразмерно на отхвърлената част от иска; - ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати по
сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 722.40 лв. - държавна
такса и сумата от 180.28 лв. - възнаграждения за вещи лица, съразмерно на уважената срещу
ответника част от исковете.
За да постанови обжалваното определение, с което е оставил без уважение молбата на
частния жалбоподател по реда на чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в
частта му за разноските като се присъди на процесуалния представител на ищцата дължимото се
2
адвокатско възнаграждение, първоинстанционният съд е приел искането за неоснователно, тъй
като по делото не бил представен договор да уговорена безплатна помощ.
С оглед на така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
процесната молба по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта му за
разноските като се присъди на процесуалния представител на ищцата дължимото се адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред първоинстанционния съд за
основателна и следва да бъде уважена, поради следните съображения:
По силата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), в случаите на оказана безплатно
адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗА, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от
съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА. Разпределянето на
отговорността за разноски се осъществява по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, приложими за
всяка инстанция. За присъждането на разноски по чл. 38, ал. 2 ЗА, следва да бъде установено, че
оказаната правна помощ е безплатна на някое от предвидените основания в чл. 38, ал. 1, т. 2, т. 3
ЗА (материално затруднени лица; роднини, близки или на друг юрист). Ако наличието на
съответната хипотеза по чл. 38 ЗА не се оспорва, съдът следва да присъди на процесуалния
представител съответното възнаграждение, като достатъчно доказателство за осъществявано
безплатно процесуално представителство представляват изричните съвпадащи волеизявления на
страните по упълномощителната сделка, доколкото законът не установява изискване за писмена
форма за действителност на договора за адвокатска услуга. Договарянето на осъществяваната от
адвоката правна помощ като безплатна не се презюмира и следва да бъде установено от данните по
делото, но изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.
38, ал. 1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В
този случай нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ
в основното производство по делото не е необходимо да се провежда.
Съобразявайки горното и предвид, че в случая, от представеното по делото пълномощно за
процесуално представителство на ищцата М. М. Р. от страна на „Адвокатско дружество Б. и Б.“ е
видно, че същото съдържа изрично уговорено условие представителството да е по реда на чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗА, т.е. оказваната правна помощ да е безплатна, тъй като ищцата е материално
затруднено лице, както и че насрещната страна ЗД „Бул Инс“ АД не е оспорила наличието на това
основание, настоящият съдебен състав намира, че следва на основание чл. 38, ал. 2 ЗА да бъде
присъдено на частния жалбоподател адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част на
исковите претенции (18 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди при предявен иск за 45 000
лв. и 60 лв. обезщетение за имуществени вреди при предявен иск за 80 лв.) съгласно изискването
по чл. 78, ал. 1 ГПК, като ответникът ЗД „Бул Инс“ АД бъде осъден да го заплати, а именно 1
172.40 лева с включен ДДС, който размер е изчислен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4, чл. 7, ал. 2, т. 1 вр.
чл. 2, ал. 5 вр. ал. 2 вр. § 2а от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
По така изложените съображения, обжалваното определение следа да бъде отменено и
вместо него постановено ново, с което се измени първоинстанционното решение в частта му за
разноските като ответникът ЗД „Бул Инс“ АД бъде осъден да заплати на „Адвокатско дружество Б.
и Б.“ сумата от 1 172.40 лв. (хиляда сто седемдесет и два лева и четиридесет стотинки),
представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
3
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя определение от 16.06.2021 г., постановено по гр. дело № 10244/2018 г. по описа на
Софийски градски съд и вместо него постановява:
Изменя решение № 262329/08.04.2021 г., постановено по гр. дело № 10244/2018 г. по описа
на Софийски градски съд като:
Осъжда ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, ул. „Лавеле“ № 19, с ЕИК:********* да заплати на
„Адвокатско дружество Б. и Б.“ гр. ***, ж.к. „***", блок ****, ет. *, ап. **, с ЕИК:*********
сумата от 1 172.40 лв. (хиляда сто седемдесет и два лева и четиридесет стотинки), представляваща
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Настоящото определение подлежи на обжалване с частна касационна жалба при наличие на
предпоставките на чл. 280, ал. 1 и, ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд на Република
България в едноседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4