№ 22507
гр. София, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. И.
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20251110131497 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. И. Б.
срещу „К.Т“ ЕООД.
Ищцата извежда съдебно претендираните си права при твърденията, че на
23.09.2020 г. била заплатила на ответника „К.Т“ ЕООД сумата в размер на 750 лева.
Сочи, че липсвало каквото и да било правно основание за получаване на сумата от
страна на ответното дружество, включително и сключен договор за получаване на
посочената сума. По изложените съображения моли съда да осъди ответника да й
заплати сумата в размер на 10 лева – частичен иск от иск в общ размер на 750 лева –
недължимо платена сума на ответника, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорва предявения иск. Оспорва получаването на каквито и да било суми от
ищцата, поради което моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
На основание чл. 214, ал. 1 ГПК в първото по делото открито съдебно заседание е
допуснато изменение на осъдителния иск чрез увеличаване на размера на същия от 10
лева на 750 лева, като искът се счита предявен за пълния размер на претенцията.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтича
претендираното право и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с претенция с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, по предявения
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже, че е
1
заплатила на ответника претендираната сума.
В тази връзка и съобразно дадените указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК от
страна на ищеца е представено писмено доказателство за извършен паричен превод в
полза на ответното дружество, а именно приходен касов ордер № 189677 от 23.09.2020
г., издаден от "К.Т" ЕООД, чрез негов служител, за осъществено от М. Б. плащане в
размер на 750 лева. Същото не е оспорено от ответната страна, а и само по себе си
съставлява признание на дружеството, действащо чрез свой служител, за
осъществения превод. Поради това следва да бъде съобразено представеното писмено
доказателство, като се приеме, че е осъществено плащане на посочената от ищеца
сума. Следователно за доказан се намира главния факт по делото, чието установяване
е разпределено в тежест на ищеца, а именно заплащане на процесната сума в размер
на 750 лева от ищцата М. Б. на ответника "К.Т" ЕООД.
От страна на ответното дружество не се излагат твърдения, нито се сочат или
ангажиран доказателства за наличието на правоотношение между страните, което да е
дало повод за направата на плащането от 23.09.2020 г. на сумата от 750 лв.
Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, който е получил нещо без основание е
длъжен да го върне. В случая се установи, че ответното дружество "К.Т" ЕООД е
получило от ищцата сумата от 750 лева на дата 23.09.2020 г. Не се доказа
съществуването на конкретна причина за въпросното плащане. Следователно
платената на ответника сума подлежи на връщане като получена от него без правно
основание.
С оглед на горното исковата претенция се намира за основателна и следва да бъде
уважена.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищцата. Същата претендира
присъждането на разноски за държавна такса в размер на 50 лева. Представени са
доказателства за плащане на сумата, поради което искането е основателно.
Адв. Б. – процесуален представител на ищеца претендира присъждане в своя
полза на адвокатско възнаграждение за осъществена в полза на ищеца безплатна
правна помощ в настоящото производство.
Предвид неголямата правна и фактическа сложност на делото, както и реално
осъществената от адв. Б. работа в защита правата и интересите на ищеца в настоящото
производство, съдът намира, че справедливият размер на адвокатското
възнаграждение, за което следва да бъде осъдена ответната страна е в размер на 300
лева.
Воден от горното, съдът
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА „К.Т“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на М. И. Б., ЕГН:
********** на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата в размер на 750 лева –
недължимо платена от ищцата на 23.09.2020 г. сума.
ОСЪЖДА „К.Т“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на М. И. Б., ЕГН:
********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 50 лева – разноски за
държавна такса в настоящото производство.
ОСЪЖДА „К.Т“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на адв. Б. сумата в размер на
300 лева – адвокатско възнаграждение за осъществена в полза на ищцата безплатна
правна помощ в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3