Решение по адм. дело №1135/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.172, ал.5 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от Г. Х. С. с постоянен адрес в [населено място], ** и с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], подадена чрез пълномощник, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №24-0819-000618 от 14.05.2024г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, потвърдена с Решение №365000-44595/26.06.2024г. на Директора на ОДМВР- Варна.

Жалбоподателката счита, че оспорената заповед е нищожна, евентуално незаконосъобразна. Твърди, че е издадена при съществени нарушения на административнопроизовдствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Не оспорва обстоятелството, че след извършената й на 14.05.2024г. проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози, същото е отчело положителен резултат, но сочи, че е оспорила показанията му като в издадения Талон за изследване отбелязала, че е избрала да бъде изследвана чрез медицинско и химическо изследване. Сочи също, че към момента на издаване на заповедта били налице данни, че даденото с талона предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби е било изпълнено, изследване е било назначено и изпратено за изпълнение. Излага подробни съображения, по които счита, че основанието за налагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП се явява недоказано. В тази връзка се позовава на предвиденото в чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи, както и на разпоредбата на чл.6, ал.10 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба № 1/19.07.2017 г.) . Моли оспорената заповед да бъде отменена.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител. Претендира се отмяна на оспорената заповед и присъждане в полза на жалбоподателката на направените по делото разноски за държавна такса, а в полза на процесуалния представител – на адвокатско възнаграждение в определен от съда размер за оказаната безплатна адвокатска помощ.

Ответникът – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, в депозирано чрез пълномощник писмено становище оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С Акт за установяване на административно нарушение серия GA №1299285 от 14.05.2024г., съставен от мл.автоконтрольор при ОДМВР – Варна, сектор „ПП“, е констатирано, че на 14.05.2024г., в 21.55 часа, в [населено място] по [улица]в посока [улица]до №52, водачът Г. Х. С. управлява собствения си лек автомобил **, с рег.№[рег. номер], като при извършена проверка с техническо средство Д. Т. 5000, с фабр.номер * и поредна проба №125, уредът е отчел положителен резултат за употреба на Амфетамин. Издаден е бил талон за медицинско изследване №276530 с 8бр. стикери, 7 бр. от които, получени от водача. В АУАН е прието, че водачът виновно е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 , пр.2 от ЗДвП – управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Актът е връчен срещу подпис на лицето на 14.05.2024г.

Проверката, във връзка с която е съставен горепосоченият АУАН, е обективирана в Протокол с рег.№819р-18302/14.05.2024г. за проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества – представен към преписката.

Представен е и издаденият Талон за изследване №276530, в който е отразен отчетеният от техническото средство резултат, както и изборът на проверяваното лице да му бъде извършено медицинско и химическо изследване, както и изследване с доказателствен аналаизатор. Дадено е предписание водачът да се яви във ВМА – Варна до 45 мин. от връчването на талона. Талонът за изследване е бил връчен на жалбоподателката на 14.05.2024г., в 23.30 часа, видно от положения подпис за удостоверяване на това обстоятелство.

От мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна И. Б. М. е издадена обжалваната в настоящото производство ЗППАМ №24-0819-000618 от 14.05.2024г., с която на оспорващата е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. ”б” от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Посочено е, че на основание чл.172, ал.4 от ЗДвП, със съставяне на посочения в заповедта АУАН, се отнемат СРМПС № ********* и 2 бр. регистрационни табели № [рег. номер].

В заповедта от фактическа страна са описани обстоятелствата по съставения АУАН серия GA №1299285 от 14.05.2024г., а от правна страна са посочени разпоредбите на чл.171, т.2а, б. ”б” и чл.22 от ЗАНН.

С Мотивирана резолюция №24-0819-[рег. номер]/15.05.2024г. административнонаказателното производство по АУАН серия GA №1299285 от 14.05.2024г. е прекратено на основание чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН, поради образувано ДП №634/2024г. по описа на 01 РУ при ОДМВР-Варна за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.

ЗППАМ е връчена на Г.С. на 14.05.2024г. На 28.05.2024г. последната, чрез пълномощник, е обжалвала заповедта пред Директора на ОДМВР – Варна, като жалбата е заведена с УРИ 365000-35488/28.05.2024г. С Решение №365000-44595/26.06.2024г. Директорът на ОДМВР - Варна е отхвърлил жалба с УРИ 365000-35488/28.05.2024г. С писмо №365000-44600/26.06.2024г. Решението е изпратено за съобщаване на жалбоподателката чрез упълномощения от нея адвокат като липсват данни за получаването му от адресата. Видно от писмо рег.№36000-72736/28.10.2024г., решението е изпратено отново на пълномощника на жалбоподателката.

По делото е представено заверено копие от Съдебно-химическа експертиза по ДП №634/2024г. по описа на 01 РУ - Варна, изготвена от специализирана Лаборатория по химико-токсикологични изследвания при МБАЛ – Варна към ВМА. Съгласно заключението по същата, в предоставените за изследване обекти - биологични проби /кръв и урина/, взети от Г. Х. С., не е открито наличие на наркотични вещества или техни метаболити /вкл. Амфетамин/, което е установено чрез имунохимичен скрининг и доказано по надлежния ред посредством хроматографски анализ. В експертизата е отразено, че са предоставени: 1. Проба кръв от Г. Х. С. в 4 броя надписани, вакуумни епруветки , съдържащи по около 3,5 мл венозна кръв всяка и запечатани с холограмни стикери на МВР №,№ 276530.3, 276530.4, 276530.5 [рег. номер].6 , взета на 15.05.2024г. в 00:05ч. в МСО при ВМА – МБАЛ-Варна и 2. Проба урина от Г. Х. С. в 1 бр. облепен и надписан пластмасов контейнер от 50 мл, съдържащ окол 40 мл урина и запечатан с холограмен стикер на МВР № 276530.2 , взета на 15.05.2024г. в 00:05 ч.в в МСО при ВМА – МБАЛ-Варна. Посочено е, че пробите и съпровождащата ги документация са представени в ЛХТИ от служител на МСО при ВМА – МБАЛ-Варна на 15.05.2024г. в 12:10ч.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата изхожда от лице с правен интерес и е насочена срещу годен за обжалване административен акт. При липса на доказателства относно датата, на която Решение №365000-44595/26.06.2024г. на Директора на ОДМВР - Варна е съобщено на жалбоподателката, съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок.

Предвид горното, жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

При извършената по реда на чл.168 ал.1 от АПК служебна проверка на законосъобразността на оспорената заповед на основанията, посочени в чл. 146 АПК, съдът намира следното:

Заповедта изхожда от компетентен орган по смисъла на чл.172 ал.1 от ЗДвП. Видно от т.2.3 от Заповед №365з-8226/30.12.2021г. Директорът на ОДМВР – Варна е оправомощил назначените по график служители на длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, по време на изпълнение на дежурство – за цялата територия, обслужвана от дирекцията, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП, като не е спорно и се установява от приложения месечен график рег.№819р-16555/30.04.2024г., че И. Б. М. - мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна е изпълнявал дежурство на 14.05.2024г.

Заповедта е обективирана в писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК и чл.172, ал.1 от ЗДвП. Посочени са както правни, така и фактически основания за издаването ѝ. Като правно основание за издаване на процесната заповед е посочена разпоредбата на чл.171, т.2а, б. ”б” от ЗДвП, а от фактическа страна са описани обстоятелства, относими към визираните в тази разпоредба материалноправни предпоставки за налагането на принудителната мярка, вкл. се съдържа препращане към съставения АУАН серия GA №1299285 от 14.05.2024г., което е напълно допустимо. Посочени са и разпоредените с акта правни последици, респ. волята на административния орган, а именно прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Не се установява при издаването на заповедта да са допуснати съществени нарушения на производствените правила.

При преценка за съответствието на оспорената заповед с материалния закон съдът намира следното:

Процесната заповед е издадена на основание чл.171, т.2а, б. ”б” от ЗДвП, според който за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

В случая ПАМ е приложена по повод управление на МПС от жалбоподателката след употреба на амфетамин, установена с техническо средство Drug Test 5000, с номер ARJM-0053. За така констатираното, на последната е съставен АУАН серия GA №1299285 от 14.05.2024г. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, АУАН се ползва с презумптивна доказателствена сила. Констатациите по същия обаче могат да бъдат оборени с всички допустими доказателства и доказателствени средства, което в случая е сторено от жалбоподателката.

Установява се от събраните по делото доказателства, че жалбоподателката, предвид направения избор да й бъде извършено медицинско и химическо изследване, и съобразно даденото й предписание по Талон за изследване №276530/14.05.2024г. , в рамките на указаното от полицейския орган време, се е явила в МСО при ВМА – МБАЛ -Варна и са й били взети проби от кръв и урина за медицинско изследване. Видно от заключението по представената Съдебно-химическа експертиза, изготвена от специализирана Лаборатория по химико-токсикологични изследвания при МБАЛ – Варна към ВМА, при извършените изследвания на предоставените биологични проби /кръв и урина/ не е установено наличие на наркотични/упойващи вещества. Предвид разпоредбата на чл. 171, т.1, б. „б“, изр. последно от ЗДвП, съгласно която „при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4, установените стойности са определящи“, следва да бъдат зачетени резултатите от химико-токсикологична експертиза.

Липсват основания коментираната експертиза, макар и изготвена по друго производство /ДП №634/2024г. по описа на 01 РУ – Варна/, да не бъде кредитирана, доколкото се установява, че описаните в същата биологични проби, подложени на изследване, са именно тези, взети при явяването на жалбоподателката в МСО при ВМА – МБАЛ -Варна. Този извод съдът прави с оглед номерата, обозначаващи визираните в експертизата вакуумни епруветки, респ. пластмасов контейнер, съдържащи пробите от кръв и урина, взети от жалбоподателката, съвпадащи с номера на приложения към преписката Талон за изследване №276530/14.05.2024г.

При така установеното, се налага извод, че не са налице материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ от вида на процесната.

Действително, при наличието на редовно съставен АУАН за установеното в случая нарушение по чл.5, ал.3, т.1 , пр.2 от ЗДвП, административният орган е бил длъжен да издаде ЗППАМ по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП. Констатациите по същия обаче са надлежно оборени.

Предвид гореизложеното, оспорената ЗППАМ заповед се явява несъответна на материалния закон , респ. незаконосъобразна по смисъла на чл.146 т.4 от АПК и следва да се отмени.

При този изход на производството, на жалбоподателката следва да се присъдят направените по делото разноски за внесена държавна такса в размер на 10.00 лв, а на процесуалния й представител, за оказаната безплатна правна защита и съдействие, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минималния размер от 1000.00 лв. по в чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0819-000618 от 14.05.2024г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, потвърдена с Решение №365000-44595/26.06.2024г. на Директора на ОДМВР- Варна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Варна да заплати на Г. Х. С. с постоянен адрес в [населено място], ** и с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], направените по делото разноски в размер от 10.00 (десет) лева.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Варна да заплати на адв. В. Т. К. от Адвокатска колегия Хасково сумата от 1000.00 (хиляда) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението не подлежи на обжалване.