№ 21412
гр. София, 24.11.2.. г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
2021111..2402 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. .. – 17..К вр. чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба, подадена от А. С. Д., Н. И. Б., Ю. И. Д., Д. З. Д., П. В.
С., Н. В. .., А. В. Х., С. Г. А., А. Г. А., В. Г. А., М. С. Х., А. Х. Х., Р. Х. С. и С. М. П.,
срещу Заповед № РСЛ-.. г. на кмета на Столична община – район „Слатина“, с която на
основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, било одобрено решение на технически експертен
съвет за определяне на застроената и свободната от застрояване част от имот,
собственост на жалбоподателите. В жалбата са изложени твърдения относно
незаконосъобразността на оспорваната заповед. Жалбоподателите твърдят, че в
качеството им на наследници на .. (..), са подали заявление за възстановяване на
правото им на собственост върху поземлен имот, представляващ нива с площ от 4900
кв.м., находящ се в землището на с. Слатина, местност „Смръдльо“, попадащ в
урбанизираната територия на гр. София, определена с ПУП на м. „Христо Ботев“,
отразен с пл. ..04 в стар кадастрален план на разширението на летище София,
изработен през 1943 г. Считат, че с решението на техническия експертен съвет при
Столична община – район „Слатина“ били определени като свободни от
застрояван....в.м. от процесния имот. Излагат доводи относно липсата на реализирани
мероприятия и строителни дейности в имота. В тази връзка, молят съда да отмени
обжалваната заповед като незаконосъобразна, както и да им присъди сторените по
делото разноски.
Ответната страна по жалбата – Столична община - район „Слатина“ взема
становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че свободната и незастроена
част от имота възлиза н..5...м., а в останалата си част същият бил застроен с различни
видове строителство, а именно: покрит паркинг, подземен ел. кабел, водопровод, ж.п.
релсов транспорт и др., което представлявало застрояване по смисъла на §1 от ДР на
ППЗСПЗЗ. Поддържа, че издадената Заповед № РСЛ-.. г. е законосъобразна.
Заинтресованите страни – областния управител на София-град, „ЧЕЗ
1
Разпределение България“ АД, „Софийска вода“ АД и „БТК“ ЕАД не вземат становище
по жалбата.
С Определение № 923/13...2022 г., на основание чл. 227 ГПК, съдът е
конституирал като страна в производството В. К. Х., в качеството му на
правоприемник на жалбоподателя А. А. Х..
С Определение ....06.02.2024 г., на основание чл. 227 ГПК, съдът е
конституирал като страни в производството В. М. И., З. Д. И. и М. Д. З., в качеството
им на правоприемници на жалбоподателя Д. З. И..
Съдът, след като извърши проверка на атакувания индивидуален
административен акт, съгласно разпоредбата на чл. 146 АПК, прецени събраните
по делото доказателства и доводите на страните, съобразно чл...3, ал. 1 ГПК,
намира за установено следното:
На основание чл. 163, ал. 3, вр. чл. 170, ал. 1 АПК, в тежест на ответната страна
е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания
административен акт, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването
му.
Видно от приложената по делото административна преписка по заявление №
..03.10.2.. г. и вх. № .....02.2.. г. по преписка с изх. № ../14.06.2.. г. на кмета на Столична
община – район „Слатина“, със Заповед № РСЛ-.. г., последният е одобрил Решение по
Протокол № 03 от...07.2.. г. на комисията към техническата служба на района,
назначена със заповед № РСЛ1..09-247/16.07.2.. г. за определяне на застроената и
свободната от застрояване площ на имот – нива с площ 4.900 дка., находяща се в
землището на с. Слатина, местност „Смръдльо“, установен с нот. акт № 46/1.. г. и
разделителен протокол от 26.10.1943 г. по гр.д. № 479/1943 г., попадащ в границите на
урбанизираната територия на гр. София, определена с ПУП на м. „Христо Ботев“,
одобрен със Заповед № ../30.09.1999 г., за обект „Интермодален терминал“, одобрен с
решение №..4 по протокол № 17/24.07.200.. на СОС, отразен с пл. ..04 в стар
кадастрален план – Парцеларен план на разширението на Летище София, изработен
през 1943 г. Съгласно чл. 11, ал. 3 и ал. 4 от ППЗСПЗЗ било определено, че частта от
имота с площ о..5...м., заключена между буквите БВМНОП и Б и букви ЙКЖЗ и Й,
колорирана в кафяв цвят по скица приложение № 1, била свободна от застрояване, а
площта от 4342 кв.м., заключена между буквите АБПОНМВГДЕЖКЛ и А и букви ЙЗИ
и Й, колорирана със син цвят по скица приложение № 1, била застроена. Заповедта е
подписана от зам.- кмет .., който видно от Заповед за заместване № ../31.07.2.. г. бил
оправомощен да издаде процесната заповед.
По делото е представена скица, Приложение №1 към Протокол № 03 от...07.2..
г. на комисията към техническата служба на района, както и комбинирана скица от
09...2.. г., съгласно чл. 13 от ППЗСПЗЗ.
Като писмено доказателство е приета и заповед № РСЛ1..09-247/16.07.2..г. на
кмета на район „Слатина“, с която била назначена комисия, която да разгледа
постъпили заявления от бивши собственици на земеделски земи за издаване на
удостоверения по чл.13, ал.4 от ППЗСПЗЗ във връзка с чл.11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, както
и Удостоверение за наследници на .. с изх. № РОБ1....39..2.07.2.. г., издадено от
Столична община – район „Оборище“.
Представено е Удостоверение с изх. № ../14.06.2.. г., издадено от Общинска
служба „Земеделие“, съгласно което ..кв.м. били отчуждени от държавата срещу
заплащане, ..40 кв.м. били отчуждени от държавата срещу заплащане, с оглед нуждите
2
на Въздушните войски – летище София. Приложен е списък № 2 на собствениците от
с. Слатина, Софийско, чиито имоти били отчуждени за разширение на летище София
през 1943 г. Съгласно данните в молба с вх. № 3722..9.11.2024 г., подадена от
Столична община – район „Слатина“, имотите на .. И. фигурират, подробно описани по
площ, зона, цена в следните редове от списъка: ред № 7 – парцел 249; ред №.. – парцел
336; ред № 193 – парце..04; ред № 194 – парце..05.
Видно от Акт № .. за публична държавна собственост е, че на ..02.2.. г. поземлен
имот с идентификатор .., с площ от..03 кв.м., с предназначение: територия на
транспорта, е одържавен.
По делото е допусната до изслушване и приета като неоспорена от страните
съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обоснована и компетентно
изготвена. Видно от заключението на вещото лице е, че за територията, в която попада
имотът, действащият подробен устройствен план е одобрен със Заповед №
../30.09.1999 г. на главния архитект на София за местност „Христо Ботев“, потвърдена
с Решение № ..о Протокол ..6 от 06.0..03 г. на СОС. Според данните в експертизата,
части от имот с пл. ..04 от стар кадастрален план с площ 4900 кв.м попадат в имоти от
кадастралната карта, със следното отреждане по действащия регулационен план, а
именно:
- ..7 кв.м. - в имот с идентификатор .., попадащи в кв... от регулационния план,
в който нямало отредени УПИ и съответно не било посочено конкретно отреждане. В
имот с идентификатор .. бил изграден покрит паркинг;
- 490 кв.м. - в имот с идентификатор .., със следното отреждане по
действащата регулация: 31...м - в кв... от регулационния план, без посочено отреждане
за площта; 172 кв.м - отредени за улица между кв... и кв. 24 от регулационния план. В
тази част от имота, с площ на частта 490 кв.м (означена на приложената скица,
заключена между цифри 1-2-3-1), нямало извършено строителство, включително и
данни за изпълнени подземни комуникации;
- 761 кв.м. - в имот с идентификатор .., с отреждане за улица по действащата
регулация, представляваща северното платно на ул. „Източна тангента“. Тази част от
имота била заета от улица и подземни комуникации. Тротоара на улицата бил
изграден с по-малка широчина от предвидената по регулация, но в площта за
тротоара били изпълнени подземни комуникации - оптичен кабел и ел. кабел ср.
напрежение 20 kV.;
- 1663 кв.м. - в имот с идентификатор .., със следното отреждане по
действащата регулация: 1363 кв.м - за улица, представляваща ул. „Източна тангента“;
300 кв.м - отредени за УПИ I-за магазини и озеленяване в кв. 119 от регулационния
план. Улицата не била изпълнена така, както е предвидена по регулация, при което
върху площта нямало положена тР. настилка, но съществували подземни
комуникации - оптичен кабел, ел. кабел и водопровод. В частта от 300 кв.м, отредена
за УПИ 1-за магазини и озеленяване в кв. 119, мероприятието не било реализирано, но
бил изграден стоманен водопровод, 1200 мм.;
- 594 кв.м. - в имот с идентификатор .., представляващ по данни от КККР
държавна публична собственост. Площта била отредена с действащия план за УПИ 1
за магазини и озеленяване в кв. 119, което мероприятие не било реализирано. В имота
била изградена ж.п. линия, която към момента не съществувала, но имота
представлявал публична държавна собственост.;
- 31...м. - в имот с идентификатор .., със следното отреждане по действащата
регулация: 240 кв.м - за УПИ 1-за магазини и озеленяване в кв. 119 от регулационния
3
план;7...м - отредени за улица. В тази част от имота, с площ на частта 31...м.,
нямало извършено строителство, включително и данни за изпълнени подземни
комуникаиии.
- 17 кв.м. - в имот с идентификатор .. с отреждане по действащата регулация за
улица. Улицата била изпълнена, съществувал и изграден подземен провод - канал.
В експертизата е уточнено, че съществуващите подземни проводи,
преминаващи през площта на имота, (с изключение на водопровода 1200С), били
разположени в трасето на ул. ... Водопровода 1200С преминавал през УПИ I-за
магазини и озеленяване в кв. 119, при което върху трасето на водопровода, с
действащия застроителен план, не били предвидени петна за застрояване, т.е.
засегнатата площ била отредена за озеленяване, като улиците и озеленените площи
представлявали общинска собственост, поради което достъпът до изградените
подземни проводи за тяхното поддържане и ремонт бил осигурен.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата срещу обжалвания индивидуален административен акт (ИАА) е
подадена в срок, от надлежна страна срещу акт, подлежащ на обжалване пред съда,
поради което е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 16..К съдът
преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално-
правните и материално-правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с
целта на закона. Неспазването на някое от тези изисквания за действителност на
административните актове води до тяхното опорочаване и отмяна, респ. изменение от
съда съобразно неговата компетентност по смисъла на чл. 16..К.
От доказателствата по делото е видно, че в процесния случай оспорваната
Заповед № РСЛ-.. г. е издадена от компетентния орган, като е подписана от заместник -
кмет .., който видно от горецитираната Заповед за заместване № ../31.07.2.. г. бил
оправомощен да издаде процесната заповед, при спазване на установената за това
форма и в съответствие с административнопроизводствените правила и целта на
закона.
Според чл. 11, ал. 4 ПП ЗСПЗЗ, застроената част от имота, която не подлежи на
възстановяване, се определя служебно от техническата служба на общината при
спазване на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони и на хигиенните и
противопожарните норми, като решенията на техническата служба на общината се
одобряват със заповед на кмета на общината. Това производство е междинно
производство, развиващо се преди произнасянето на общинската служба по земеделие
по искането за възстановяване правото на собственост върху съответните бивши
земеделски земи и в процедурата се включва решението на техническата служба на
общината, което следва да бъде одобрено със заповед на кмета, с което съгласно
техническите норми и правила, се определя застроената, съответно свободната от
застрояване част от имота. Застроената част се определя при спазване на Наредба №7
от 22.12.2003 г. за правилата и нормативите за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони. В производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ
единственият релевантен въпрос е този, касаещ наличие на строежи върху терена на
подлежащата на възстановяване земеделска земя, включена в урбанизирана територия.
– по арг. от Решение № 1.. от 24...2.. г. по адм.д. № 11390/2.., ВАС, IV о.
4
Съгласно §1 в от ДР на ППЗСПЗЗ, строителни дейности, които не позволяват
възстановяване на собствеността са: надземни, подземни и подводни сгради,
постройки, пристройки, съоръжения, пътища и жп линии и др., а съгласно ал. 2 на
същия текст съоръжения, които не позволяват възстановяване на собствеността са:
канали, мостове, корекции на реки, язовири, диги, помпени станции, резервоари,
пречиствателни станции, открити рудници, хвостохранилища, водоеми, открити
паропроводи, нефтопроводи и др.
Според чл. 10б ЗСПЗЗ, собствениците или техните наследници, притежавали
земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства
или държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са били включени в
тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации,
намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън
тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват
възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с
равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни
компенсационни бонове. В чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ е посочено, че правото на собственост
на държавата върху земеделски земи, предоставени на научни, научно-производствени
и учебни заведения, включително и на Министерството на транспорта, на местата за
лишаване от свобода, на семепроизводствени и племенни стопанства, овощни
разсадници, пепиниери и маточници, на горски разсадници и на ловни стопанства и на
Министерството на регионалното развитие и благоустройството, доколкото са
необходими за тяхната дейност, се запазва в размер, съответстващ на основната им
дейност, определен от Министерството на земеделието и храните след вземане
мнението на заинтересуваните ведомства.
Видно от Решение № 612 от 1...2009 г. на ВКС по гр. д. № 9..00.., IV г. о., ГК,
докладчик съдията .. е, че Разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ не изисква законност
на извършеното строителство или на проведеното мероприятие като пречка за
възстановяване на собствеността.
За определяне на застроената част от имота на жалбоподателите съдът
съобразява данните в експертизата, съгласно която се установява безспорно, че в части
от процесния имот има реализирана строителна дейност по смисъла на §1 в от ДР на
ППЗСПЗЗ, а именно: покрит паркинг, улици, както и подземни съоръжения (оптичен
кабел, ел. кабел и стоманен водопровод). Следва да бъде съобразено, че не всяко
подземно съоръжение е пречка за възстановяване на собствеността, а следва да се
преценява какво е предназначението му и неговият правен статут. Предвиждането по
плана, че един имот се отрежда за озеленяване не е "мероприятие" по смисъла на чл.
10б ЗСПЗЗ, което е пречка за възстановяване на собствеността, защото не е
осъществено по реда на чл. 62 ЗУТ и не са изпълнени градоустройствените изисквания
за зелени площи. – по арг. от Решение № 322 от 24.07.2.. г. на ВКС по гр. д. № 23... г., I
г. о., ГК, докладчик съдията ...
По делото е установено, че в частта от имота на жалбоподателите, възлизаща на
..7 кв.м., която попада в имот с идентификатор .., с площ о..0..в.м., с номер по
предходен план: 41..кв..., е изграден покрит паркинг. По реда на чл. 1..ПК, в хода на
производството е установено, че за поземлен имот с идентификатор .. няма съставяни
актове за държавна и общинска собственост (л. 107 по делото). Според постъпилото
писмо от Столична община – район „Слатина“, за имот с идентификатор .. има данни
за Решение № 1../06.07.2.. г. на Поземлена комисия. От приобщените към настоящото
дело писмени доказателства, приложени по гр.д. № 67212/2.. г. по описа на СРС, 33 с-
в, се установява наличието на Нотариален акт за собственост на недвижим имот №
5
142, том II, рег. № 7613, дело № 323/2.. г., по силата на който на 1...2.. г. .. е призната за
собственик на поземлени имоти, възстановени в съществуващи стари граници по
ЗСПЗЗ и придобити по наследство, сред които попада поземлен имот № 41.. кв..., с
площ о..0..в.м. по регулационния план на гр. София, местността „Христо Ботев“. В
тази връзка, следва да бъде съобразено, че определянето на застроителния статут на
имоти, които се намират в частна собственост, а не са общински (бивши държавни)
или държавни, е недопустимо, тоест определянето на свободни части от частен имот е
недопустимо предвид невъзможността те да бъдат обект на реституция. Частната
собственост е неприкосновена. Целта на ЗСПЗЗ е да се възстанови правото на
собственост на бившите собственици (които всъщност според решението на
Конституционния съд никога не са изгубвали своята собственост), но това не следва да
става за сметка на собствеността на други трети добросъвестни лица. Волята на
законодателя по чл. 11, ал. 2 ППЗСПЗЗ е да се определи застроената площ на
незастроени имоти или части от тях, а не да се определи застроената площ от
застроените дворни места - парцели и УПИ. По принцип по аргумент от тази
разпоредба имотите на трети лица са извън обсега на производството по определяне на
застроена и незастроена част и не попадат в нито една от трите посочени хипотези. – в
този смисъл: Решение № 1..7 от 20.10.2.. г. на ВАС по адм. д. № 12436/2.. г., IV о.,
докладчик председателят ... Ето защо съдът счита за недопустимо изследването
на застроителния статут на площта от ..7 кв.м., която попада в имот с идентификатор
.., собственост на трето лице.
По отношение на частта от имота на жалбоподателите, с площ от 594 кв.м.,
попадаща в имот с идентификатор .., е установено, че същата е отредена с действащия
план за УПИ 1 за магазини и озеленяване в кв. 119, което мероприятие не било
реализирано. Според данните в експертизата, в имота била изградена ж.п. линия, която
към момента не съществувала, но имотът представлявал публична държавна
собственост. От приложения по делото Акт № .. за публична държавна собственост се
установява, че на ..02.2.. г. поземлен имот с идентификатор .., с площ от..03 кв.м., с
предназначение: територия на транспорта, е одържавен. Съгласно чл. 7, ал. 4 ЗДС,
собствеността върху имоти - публична държавна собственост, не подлежи на
възстановяване. Следователно публичният характер на държавната собственост е
пречка за реалното връщане на имота на праводателите на ищеца. Съгласно Решение
№ 160 от 17.07.2.. г. на ВКС по гр. д. № 921/2.. г., II г. о., ГК, докладчик съдията ..,
характеристиката на имота като публична държавна собственост възпрепятства
възстановяване на собствеността. Разпоредбата на чл. 7, ал. 4 ЗДС е израз на
засилената защита на публичната държавна собственост, като има за цел да установи
забрана за възстановяване на собствеността върху имоти, които са застроени или върху
които са проведени мероприятия на държавата по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ вр.
§ 1в, ал. 1 и ал. 2 ППЗСПЗЗ, както и на забраната да се възстановява реално по реда на
ЗВСОНИ собствеността върху имоти, които след...02.1992 г. са превърнати в публична
собственост на държавата със закон или с решение на МС – чл. 2, ал. 1 и ал. 7 ЗОСОИ.
- Решение № 6..от 9.10.2.. г. на СГС по в. гр. д. № 1..6/2.. г. От изложеното следва, че
актуването на поземлен имот с идентификатор .. като публична държавна собственост
препятства възможността същият да бъде предмет на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ. Въпреки посоченото, следва да бъде съобразено, че съгласно данните в Акт №
.., имотът е актуван като публична държавна собственост с предназначение: територия
на транспорта, като съгласно т. 10, на основание чл. 9, ал. 4 от Закона за железопътния
транспорт, са предоставени права за управление на Държавно предприятие
„Национална компания железопътна инфраструктура“. От данните в експертизата се
6
установява, че площта е отредена с действащия план за УПИ 1 за магазини и
озеленяване в кв. 119, което мероприятие не било реализирано, като в имота била
изградена ж.п. линия, която към момента не съществувала. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЖТ,
обектите на железопътната инфраструктура и земята, върху която са изградени или
която е предназначена за изграждането им, са публична държавна собственост, а
ползването им се осъществява от Националната компания "Железопътна
инфраструктура" (НК "ЖИ") или от търговци, на които е възложена концесия, при
условията и по реда на Закона за концесиите. Публична държавна собственост по
смисъла на този закон представляват обектите на железопътната инфраструктура и
земята, върху която са изградени, т. е. само онази част от земната повърхност, която е
необходима за функционирането и обслужването им. Ако в кадастралните граници на
един имот са включени и други обекти, които не са част от железопътната
инфраструктура, прилежащата към тези обекти площ не е публична държавна
собственост. В този смисъл, за да се определи дали процесният имот представлява
публична държавна собственост по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЖТ следва да се съобрази
обстоятелството дали същият е предназначен за изграждане на обекти по смисъла на
чл. 3, ал. 1, предл. 2 ЗЖТ и дали с оглед функционалното им предназначение са били
публична държавна собственост по смисъла на ЗБДЖ и ППЗБДЖ, както и каква част
от тях е била предоставена за управление и стопанисване на съответния правен
субект.
В открито съдебно заседание проведено на...04.2024 г. вещото лице е уточнило,
че върху площта о..94 кв.м. е била изградена жп линия, която не съществувала към
момента на извършения оглед на място. Отбелязал е, че теренът е свободен. От
изложеното се налага извод, че в съответната част от поземлен имот с идентификатор
.. не са налице реализирани мероприятия във връзка с изграждането на транспортни
съоръжения. Публична държавна собственост, както е прието в Решение №..0 от
30.06.2..г. по гр. д. № 1236/2..г. на IV г. о. на ВКС, са само онези вещи, които служат за
удовлетворяване на посочените в закона обществени потребности. Ако предоставеният
на държавно учреждение/предприятие имот не се ползва за удовлетворяване на такива
обществени интереси, той не е публична държавна собственост. Обстоятелството, че
имотът е записан като дълготраен материален актив в баланса на НКЖИ не обосновава
извод, че същият е част от железопътната инфраструктура и има статут на публична
държавна собственост. - така и Решение № ..т 16.06.2..г. на ВКС по гр. д. №..5/2..г., II
ГО. Статутът на имотите като публична държавна собственост не се определя от това
дали за тези имоти има издаден акт за публична държавна собственост или не, тъй
като съгласно чл.., ал. 1 и ал. 3 от Закона за държавната собственост, актовете за
държавна собственост не пораждат права, а само констатират и удостоверяват такива.
Ето защо при съобразяване доказателствата по делото и установените въз основа на
тях обстоятелства, съдът счита, че върху площта о..94 кв.м., попадаща в имота с
идентификатор няма реализирано мероприятие или извършено строителство, което да
препятства възстановяването на собствеността. Както е разяснено в практиката на ВКС
/Решение №..7/09.12.2.. г. по гр. д. №..91/2.. г., I ГО на ВКС и др. / дали е налице
мероприятие като пречка за възстановяване на собствеността се преценява във всеки
конкретен случай с оглед установените по делото фактически обстоятелства. Имота,
върху който не са изградени строежи и съоръжения по смисъла на пар. 1в, ал. 1 и 2 от
ДР на ППЗСПЗЗ и няма проведени (реализирани, осъществени, приключили, а не само
започнати) мероприятия подлежи на възстановяване. Изложените съображения
обосновават извод, че процесният акт за публична държавна собственост не следва да
бъде пречка за реституцията на имота по реда на ЗСПЗЗ, тъй като неговата формална
7
доказателствена сила е оборена от събраните по делото доказателства по отношение на
реалната част о..94 кв.м., попадаща в имот с идентификатор ...
По отношение на площта от 761 кв.м., попадаща в имот с идентификатор .., с
отреждане за улица по действащата регулация, представляваща северното платно на
ул. „Източна тангента“, се установява, че съответната част от имота е заета от улица и
подземни комуникации, като в площта за тротоара били изпълнени подземни
комуникации - оптичен кабел и ел. кабел ср. напрежение 20 kV. По отношение
на площта от 17 кв.м., попадаща в имот с идентификатор .. се установява наличието
на изпълнена улица, съгласно регулационния план, както и изграден подземен провод
- канал. В този смисъл, съдът счита, че в съответните части от процесните имоти са
реализирани инфраструктурни мероприятия в обществен интерес, което представлява
пречка за възстановяване им по реда на чл. 10б ал. 1 ЗСПЗЗ във вр. § 1в от ДР на
ППЗСПЗЗ.
По отношение на площта от 1663 кв.м., попадаща в имот с идентификатор ..,
със следното отреждане по действащата регулация: 1363 кв.м - за улица,
представляваща ул. „Източна тангента“; 300 кв.м - отредени за УПИ I-за магазини и
озеленяване в кв. 119 от регулационния план се установява, че улицата не била
изпълнена така, както е предвидена по регулация, при което върху площта нямало
положена тР. настилка, но съществували подземни комуникации - оптичен кабел, ел.
кабел и водопровод, а в частта от 300 кв.м, отредена за УПИ 1-за магазини и
озеленяване в кв. 119, мероприятието не било реализирано, но бил изграден стоманен
водопровод, 1200 мм. Следва да бъде съобразено, че разпоредбата на чл. 10б, ал. 1
ЗСПЗЗ, за разлика от чл. 10, ал. 7 от същия закон, има предвид не строеж на единични
сгради, а осъществяване на мероприятие или застрояване на терена, които
представляват комплекс от строителни дейности. Във връзка с частта от 300 кв.м., в
която е изграден стоманен водопровод 1200 мм., следва да бъде изследвано дали
съществуването на водопровод представлява съоръжение по смисъла на § 1в ДР
ППЗСПЗЗ. В глава седма на Закона за водите /ЗВ/ изрично са уредени поземлените
сервитути, свързани с водните обекти. Те са дефинирани като тежест, наложена върху
един имот, наречен служещ в полза на друг имот, наречен господстващ, който
принадлежи на друг собственик. Поземлените сервитути могат да произтичат от закона
или от правна сделка, освен това могат да имат за предмет частна или обществена
полза. Последните, съгласно чл. 104, ал. 2 ЗВ, се отнасят до осигуряване на достъп за
общо ползване на водните обекти - публична собственост и до изграждането на
необходимата инфраструктура, както и за поддържане в изправност на
водностопанските системи и съоръжения, предназначени за осигуряване на услугата за
доставяне на вода за населението и напояване. Следователно съществуването на
водопровод под един имот не може да промени характеристиката и предназначението
му, а създава задължение за неговия собственик да се съобразява с тежестта върху
имота и да търпи действията, произтичащи от характеристиките й. Предвиждането по
плана, че един имот се отрежда за озеленяване не е "мероприятие" по смисъла на чл.
10б ЗСПЗЗ, което е пречка за възстановяване на собствеността, защото не е
осъществено по реда на чл. 62 ЗУТ и не са изпълнени градоустройствените изисквания
за зелени площи. – по арг. от Решение № 322 от 24.07.2.. г. на ВКС по гр. д. № 23... г., I
г. о., ГК, докладчик съдията ...
В този смисъл, се налага извод, че по отношение на реалната част от 300 кв.м.,
в която не е реализирано мероприятието (озеленяване, магазини), изграждането на
подземен водопровод не представлява пречка за възстановяване на собствеността
спрямо съответната част.
8
От заключението на вещото лице по изслушаната по делото съдебно-
техническа експертиза се установява, че в частта от 1363 кв.м., попадаща в имот с
идентификатор .., са изпълнени подземни комуникации - оптичен кабел, ел. кабел и
водопровод, а предвидената улица не е изпълнена по регулация, доколкото нямало
положена тР. настилка. От постъпило по делото писмо с вх. ......29.10.2.. г., подадено от
Столична община, се установява, че в дирекция „Транспортна инфраструктура“ към
Столична община не е предвидено финансиране и изграждане на второстепенни улици
в землището на район „Слатина“, м. „Христо Ботев“, попадащи в поземлен имот с пл.
..04. Съгласно Решение № 322/24.07.2.. г. по гр. д. № 23... г. на ВКС, I ГО,
съществуването на подземни комуникации под един имот не може да промени
характеристиката и предназначението му, а създава задължение за неговия собственик
да се съобразява с тежестта върху имота и да търпи действията, произтичащи от
съдържанието й. В настоящия случай през частта от 1363 кв.м. в имот с
идентификатор .. преминават подземни комуникации - оптичен кабел, ел. кабел и
водопровод. Съдът счита, че посоченото обстоятелство не представлява пречка за
реституция по смисъла на чл. 10Б ЗСПЗЗ и на § 1в ДР ППЗСПЗЗ, тъй като
възстановяването на собствеността върху терена не би осуетило или затруднило
дейността на съоръженията, нито тяхното функциониране. Наличието им създава
тежести за собственика на имота - води до възникване на сервитутни зони върху
определени участъци от терена /около подземния електрически и оптичен сигнален
кабел и около водопровода/. Върху тези сервитутни зони съответните предприятия
имат право да извършват дейности, свързани с ремонт, поддържане, отстраняване на
аварии, експлоатация, изграждане и обслужването на въздушните и подземни проводи,
а собствениците на терена нямат право в сервитутните ивици да извършват
застрояване, засаждане на трайни дървесни насаждения, паркиране на превозни
средства, складиране на отпадъци и материали, палене на огън и др. /чл. 13 и 14, вр.
чл. 1, ал. 2 от Наредба № 16/2004 г. за сервитутите на енергийните обекти и чл. 64 ЗЕ/.
– по арг. от Решение № .. от 10.11.2.. г. на ВКС по гр. д. № 2396/2.. г., I г. о., ГК,
докладчик съдията .. В тази връзка, съдът счита, че не са налице пречки за
възстановяване правото на собственост на жалбоподателите спрямо посочената част от
1363 кв.м., попадаща в имот с идентификатор ...
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява безспорно
по делото, че спрямо площта от 490 кв.м., попадаща в имот с идентификатор .., както
и спрямо площта от 31...м., попадаща в имот с идентификатор .., няма извършено
строителство, включително и данни за изпълнени подземни комуникации.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че свободната
от застрояване площ, представляваща част от поземлен имот - нива с площ от 4900
кв.м., находящ се в землището на с. Слатина, местност „Смръдльо“, попадащ в
урбанизираната територия на гр. София, определена с ПУП на м. „Христо Ботев“,
отразен с пл. ..04, възлиза на 3.. кв.м., формирана, както следва: реална част от 594
кв.м., попадаща в имот с идентификатор ..; реална част от 1663 кв.м., попадаща в
имот с идентификатор ..; реална част от 490 кв.м., попадаща в имот с идентификатор
.., както и реална част от 31...м., попадаща в имот с идентификатор ... В тази връзка се
налага извод, че обжалваната Заповед № РСЛ-.. г. на кмета на Столична община –
район „Слатина“, с която на основание чл. 11, ал.4 ППЗСПЗЗ, е одобрено решение на
технически експертен съвет за определяне на свободната от застрояване площ в
размер н....в.м. от процесния имот е материално незаконосъобразна, поради което
следва да бъде отменена и да бъде определена свободна от застрояване площ от 3..
кв.м.
9
По отношение на разноските:
С оглед изхода от правния спор, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, право на
разноски имат жалбоподателите, които са представили по делото списък по чл. ..ПК,
съгласно който претендират сторените разходи за адвокатско възнаграждение в размер
на 900 лв. Следва да бъде съобразено, че съгласно т. 2 от ТР № 6/06.11.2.. г. по тълк. д.
№ 6/2.. на ОСГТК на ВКС, страната следва да представи списък за разноски по чл.
..ПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е
представено доказателство. Списъкът следва да бъде представен на съда най-късно в
съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната
инстанция. Този списък съдържа изброяване на всички разходи, които страната е
направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени. В тази връзка, при
съобразяване на представените по делото писмени доказателства, удостоверяващи
заплатени разходи за адвокатско възнаграждение, съдът счита, че същите следва да
бъдат възложени в тежест на ответната страна.
Съдът намира за неоснователно направеното от ответната страна възражение по
чл. 7..л.. ГПК. При съобразяване на обема на процесуалните действия, извършени от
процесуалния представител на жалбоподателите, фактическата и правна сложност на
спора, както и проведените четиринадесет на брой открити съдебни заседания, в които
адв. Б. е взела участие, съдът счита, че уговореното в нейна полза адвокатско
възнаграждение не е прекомерно по размер.
Следва да бъде взето предвид, че с влязло в сила Решение № 4171/24.06.2021 г.
по адм. д. № 2609/2021 г. по описа на АССГ, XVI касационен състав, съдът е отменил
Решение № 2..7106/20.11.2020 г., постановено по гр.д. № 67212/2.. г. по описа на СРС,
33 с-в, и е върнал същото за ново разглеждане от друг състав, по повод което е
образувано настоящо дело. В тази връзка, настоящият съдебен състав дължи
произнасяне и по отношение на отговорността за разноски в производството пред
АССГ, както и в производството по гр.д. № 67212/2.. г. по описа на СРС, 33 с-в.
Жалбоподателите не са ангажирали доказателства относно извършени разноски в хода
на касационното производство пред АССГ. Видно от материалите по гр.д. № 67212/2..
г. по описа на СРС, 33 с-в, приобщени към настоящото производство, жалбоподателите
са представили по делото списък по чл. ..ПК, с който претендират разноски за
адвокатски хонорар, в размер на ..лв., както и 300 лв. – депозит за вещо лице. По
делото е представено доказателство за заплатен депозит за вещо лице. Приложен е и
договор за правна защита и съдействие, сключен между жалбоподателите и адв. Б., от
съдържанието на който се установява уговорено адвокатско възнаграждение в размер
на ..лв. Следва да бъде съобразено, че разходите за адвокатско възнаграждение се
дължат, когато са налице доказателства за реалното им извършване, т.е. ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка. – по арг. т. 1 от ТР от 06.11.2..г. по тълк. дело № 6/2..г. на
ОСГТК на ВКС. В настоящия случай по делото не са приложени доказателства, от
които да бъде видно, че уговореното в полза на процесуалния представител
възнаграждение е заплатено от жалбоподателите. Ето защо съдът счита за недоказано
извършването на посочените разходи за адвокатско възнаграждение.
С оглед гореизложеното се обосновава извод, че дължимите в полза на
жалбоподателите разноски са на обща стойност от 1200 лв., като същите следва да
бъдат възложени в тежест на ответната страна.
Мотивиран от изложеното, съдът
10
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № РСЛ-.. г. на кмета на Столична община – район „Слатина“, с
която на основание чл. 11, ал.4 ППЗСПЗЗ, е одобрено решение на технически
експертен съвет за определяне на застроената и свободната от застрояване част на
недвижим имот, собственост на наследниците на .. (...), представляващ нива с площ от
4900 кв.м., находящ се в землището на с. Слатина, местност „Смръдльо“, попадащ в
урбанизираната територия на гр. София, определена с ПУП на м. „Христо Ботев“,
отразен с пл. ..04 в стар кадастрален план на разширението на летище София,
изработен през 1943 г., като:
ОПРЕДЕЛЯ като свободна от застрояване площ в размер на 3.. кв.м., част от
недвижим имот, представляващ нива с площ от 4900 кв.м., находящ се в землището на
с. Слатина, местност „Смръдльо“, попадащ в урбанизираната територия на гр. София,
определена с ПУП на м. „Христо Ботев“, отразен с пл. ..04 в стар кадастрален план на
разширението на летище София, изработен през 1943 г., формирана, както следва:
реална част о..94 кв.м., попадаща в имот с идентификатор ..; реална част от 1663 кв.м.,
попадаща в имот с идентификатор ..; реална част от 490 кв.м., попадаща в имот с
идентификатор .., както и реална част от 31...м., попадаща в имот с идентификатор ...
ОСЪЖДА Столична община – район „Слатина“, с адрес: гр. София, .., на
основание чл. 143, ал. 1 АПК, да заплати на А. С. Д., ЕГН **********, Н. И. Б., ЕГН
**********, Ю. И. Д., ЕГН **********, В. М. И., ЕГН .......5, З. Д. И., ЕГН
**********, М. Д. З., ЕГН 8......, П. В. С., ЕГН **********, Н. В. .., ЕГН **********,
В. К. Х., ЕГН **********, С. Г. А., ЕГН **********, А. Г. А., ЕГН **********, В. Г.
А., ЕГ..1....., М. С. Х., ЕГН **********, А. Х. Х., ЕГН **********, Р. Х. С., ЕГН
**********, С. М. П., ЕГН **********, сумата от 1200 лева, представляваща стойност
на извършените в хода на производството разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София-град по реда на АПК в 14-дневен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11