РЕШЕНИЕ
№ 1148
гр. Пловдив, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20255300502222 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: ***със седалище и адрес
в ***, чрез адв.Х. М. от САК срещу решение № 2009/28.04.2025г. по гр.д. № 16220/2024г. по
описа на РС Пловдив. С решението е прогласена на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 19,
ал. 5, вр. ал. 4 ЗПК нищожността на клаузата на чл.6.2 от Договор за паричен заем Кредирект
№ ***от 25.06.2022 год., сключен между З. А. З., ЕГН ********** като заемател и „Сити
Кеш” ООД, ЕИК ***като заемодател, предвиждаща заплащане на неустойка в размер от
145.74 лева при непредоставяне на обезпечение по договора от страна на заемателя, поради
това че с включването на размера на неустойката в годишния процент на разходите по
договора, същият надвишава повече от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България.
Решението се обжалва като недопустимо и се иска същото да бъде обезсилено. Сочи
се, че не е налице правен интерес за водене на установителния иск, тъй като правата на ищец
са защитени чрез претенция за връщане на даденото поради липса на основание, но не и чрез
установителен иск. Сочи се, че това отговаря на решение на СЕС № С-321/2022г. Това е така
с оглед на факта, че кредитът е напълно погасен. Иска се обезсилване на решението като
недопустимо и прекратяване на производството. Претендират се разноските по делото.
1
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ЕАД „Е. И.“. Сочи се, че неправилно е тълкувано
решението на СЕС и искът е допустим. Иска се оставяне на жалбата без уважение.
Претендират се разноски.
Постъпила е и частна жалба от ЕАД „Е. И.“ против определение №8093/20.06.2025г. по чл.
248 от ГПК, с което е оставена без уважение молба вх. № 50792/07.05.2025г. по описа на
Районен съд Пловдив, за изменение на Решение № 2009/28.04.2025г., постановено по гр. д.
№ 16220/2024г. по описа на Районен съд Пловдив, в частта му за разноските, дължими на
ЕАД Е. И.. Сочи се, че същото е неправилно. Развиват се съображения за разумния размер
на адвокатския хонорар и се иска отмяна на определението и определяне на адвокатско
възнаграждение съобразно цената на иска в условията на разумност и професионалност.
Постъпил е отговор на частната жалба от „СИТИ КЕШ“ ООД, с който същата се намира за
неоснователна и се иска потвърждаване на обжалваното определение.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото
въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни,
внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за
отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е
нарушена императивна материалноправна норма.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя „СИТИ КЕШ“ ООД, в частта относно
допустимостта на обжалваното решение, с мотив че не е налице правен интерес за водене на
установителния иск, тъй като правата на ищеца са защитени чрез претенция за връщане на
даденото поради липса на основание, но не и чрез установителен иск. Сочи се, че това
отговаря на решение на СЕС № С-321/2022г. Това е така според жалбата на „СИТИ КЕШ“
ООД с оглед на факта, че кредитът е напълно погасен.
Въззивният съд за да се произнесе по допустимостта на водения установителен иск взе
предвид следното. С решение от 23.11.2023г. по дело С-321/22г. СЕС е решил, че член 7,
параграф 1 от Директива 93/13, разглеждан във връзка с принципа на ефективност, трябва да
се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби от националното право, съгласно
тълкуването им в съдебната практика, изискващи доказването на правен интерес, за да може
да се уважи съдебен иск на потребител за установяване на непротивопоставимостта на
неравноправна клауза, съдържаща се в сключен с продавач или доставчик договор, тъй като
се счита, че такъв интерес липсва, когато потребителят разполага с иск за връщане на
недължима престация или когато той може да се позове на тази непротивопоставимост при
защитата си от насрещен иск за изпълнение, предявен срещу него от този продавач или
доставчик въз основа на същата клауза. Аргументите за това са че отхвърлянето на иска на
потребителя за установяване на неравноправността на договорните клаузи поради липса на
годен правен интерес, а не на всякакъв правен интерес, и осъждането му да заплати
съдебните разноски, като бъде пренасочен към по-благоприятно средство за защита,
2
означава в процедурите, с които се цели на потребителите да се предостави исканата от
Директива 93/13 защита, да се въведе източник на ненужни сложност, утежняване, разходи и
правна несигурност, който може да ги разубеди да предявят правата си, които черпят от тази
директива, в нарушение на принципа на ефективност. Ето защо в казуса предявения
установителен иск за твърдяна неравноправна клауза в потребителски договор базиран на
правни норми хармонизирани с Директива 93/13 е допустим, на база горното решение на
СЕС по дело С-321/22г.
На основание чл.269 от ГПК настоящият съд е ограничен от оплакванията във въззивната
жалба. В настоящата въззивна жалба няма посочени оплаквания срещу правилността на
обжалваното решение, нито се сочат някакви оплаквания за редовността на извършените
процесуални действия на съда и страните пред първата инстанция. Ето защо въззивният съд
няма право служебно да проверява правилността на обжалваното решение, поради което
същото следва да бъде потвърдено.
По частната жалба на ЕАД „Е. И.“ против определение №8093/20.06.2025г. по чл. 248 от
ГПК, с което е оставена без уважение молба вх. № 50792/07.05.2025г. по описа на Районен
съд Пловдив, за изменение на Решение № 2009/28.04.2025г., постановено по гр. д. №
16220/2024г. по описа на Районен съд Пловдив, в частта му за разноските, дължими на ЕАД
Е. И.. Въззивният съд съобрази следното РС Пловдив при определяне на размера на
адвокатския хонорар на адвоката по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА е посочил, че за това свое
решение изхожда от липсата на фактическа и правна сложност на делото, липсата на
събирани гласни доказателства и приключване на делото в едно заседание, за да присъди
възнаграждение от 240 лева. Този подход при определяне на размера на адвокатския хонорар
определян по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА е правилен и се споделя от настоящия въззивен
съд. Неприложимостта на Наредбата за минималните размер на адвокатските
възнаграждения е правилно с оглед действащото решение на СЕС по дело С-438/22г. По
спорния предмет по това дело в практиката на ОС Пловдив има трайно наложила се съдебна
практика и за защитата по това дело от адвоката не се изискват особени фактически и
правни усилия по този род дела. На същото основание въззивния съд следва да присъди за
защита пред настоящия въззивен съд отново 240 лева за защита на ЕАД Е. И. по реда на
чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2009/28.04.2025г. по гр.д. № 16220/2024г. по описа на РС
Пловдив.
ПОТВЪРЖДАВА определение №8093/20.06.2025г. по гр.д. № 16220/2024г. по описа на
РС Пловдив по чл. 248 от ГПК.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: ***със седалище и адрес в *** да заплати на
ЕАД „Е. И.“ Булстат ***, *** на основание чл.38 ЗА сумата от 240 лева за осъществената
3
безплатна правна помощ на З. А. З. пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4