Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 859
14.12.2020г. гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на първи декември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Гергана
Мазгалова
Прокурор: Елеонора
Иванова
като
разгледа докладваното от съдия Р. Чиркалева исково административно дело № 958 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр.
с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба от Д.М.П. с ЕГН **********,***,
подадена чрез адв. Т.Н., със съдебен адрес ***, пл.„С.“ №**, ет.***, офис **,
против Областна дирекция на МВР (ОДМВР) – Хасково, с цена на иска 300 лева за
претърпени имуществени вреди, и правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В молбата се посочва, че с влязло в сила Решение №1382
от 09.07.2019г., постановено по АНД № 2382/2019г. по описа на Районен съд – Варна е бил отменен Електронен фиш
серия К №*******, издаден от ОД на МВР Варна. Твърди
се, че от незаконосъобразния електронен фиш били претърпени имуществени вреди в
размер на 300 лева, които представлявали заплатено адвокатско възнаграждение за
защита в хода на съдебното производство по обжалването на ЕФ. Наведени са
доводи, че сумата представлява пряка и непосредствена вреда от
незаконосъобразния акт. Излагат се съображения за основателност на претенцията,
като се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ОДМВР - Варна да
заплати на ищцата сумата от 300 лева, представляващи обезщетение за причинените
имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно издадения ЕФ, ведно със
законната лихва, считано от датата на влизане в сила решението на РС Варна.
Претендират се и направените по настоящото дело разноски.
Ответникът по иска – Областна дирекция на МВР – Варна,
в представено чрез пълномощник, писмено становище, сочи, че счита исковата
претенция за основателна и доказана. Прави възражение за прекомерност на
размера на адвокатското възнаграждение по настоящото дело.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково заема
становище за основателност на иска. Предлага да бъде уважен.
Съдът, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от доказателствата по делото, с Електронен фиш
(ЕФ) Серия К №******* от 06.04.2019г. на ОДМВР – Варна, на Д.М.П. ***, за
нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на
основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, е била наложена
„глоба“ в размер на 70 лева.
Д.М.П., подала жалба против ЕФ Серия К №******* от
06.04.2019г. на ОДМВР – Варна, по която било образувано АНД №2382/2019г. по описа
на Районен съд – Варна.
За защита в производството срещу Електронен фиш (ЕФ)
Серия К №******* от 06.04.2019г. на ОДМВР – Варна, Д.М.П. сключила с адвокат Т.П.Н.
*** Договор за правна защита и съдействие от 01.07.2019г. (л.11 гръб от АНД №2382/2019г.),
като при подписване на договора заплатил в брой сумата от 300 лева за
възнаграждение на адвоката.
С Решение №1382/09.07.2019г., постановено по АНД №2382/2019г.
по описа на Районен съд – Варна, електронният фиш бил отменен като
незаконосъобразен.
По настоящото дело е приложено дело АНД №2382/2019г.
на Районен съд - Варна, в което се
съдържа жалба с вх. рег.№ УРИ 819 000-25774/17.05.2019г. по описа на Сектор
„ПП“ към ОД на МВР Варна, с постановено по него Решение №1382/09.07.2019г., по
НАХД №2382/2019г. по описа на РС Варна, с което се отменя процесния ЕФ, както и
Решение №2017/28.10.2019г. по КАНД № 2314/2019г. по описа на Административен
съд Варна, с което се оставя в сила решението на РС Варна, влязло в законна
сила на 28.10.2019г., както и оригинал на Договор за правна защита и съдействие
от 01.07.2019г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Според разпоредбата на чл.203 от АПК, (в актуалната му редакция), исковете
за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Исковата защита е
възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на
чл.203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Според чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а
възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни
актове, действия и/или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на
Държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда
от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда
на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая от доказателствата по делото се
установи наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на
ответната страна – Областна дирекция на МВР – Варна. Налице е незаконосъобразен
акт – Електронен фиш Серия К № ****** от 06.04.2019г., издаден от ОДМВР – Варна,
който е отменен с Решение №1382/09.07.2019г., по НАХД №2382/2019г. по описа на
РС Варна, потвърдено с Решение №2017/28.10.2019г. по КАНД № 2314/2019г. по
описа на Административен съд Варна. Незаконосъобразният акт е издаден от
ответната страна - Областна дирекция на
МВР – Варна, която е юридическо лице, видно от чл.37, ал.2 от Закона за
Министерството на вътрешните работи и следователно е пасивно легитимирана да
отговаря по така предявения иск, съгласно чл.205 от АПК.
Налагането на административни наказания
от страна на администрацията за извършени административни нарушения е
санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя
непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна)
дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган
от административно наказващите органи, така и с оглед административната
правосубектност на последните. Независимо, че наказателното постановление
/следователно и приравнения от закона по правни последици електронен фиш,
какъвто е настоящия случай/ не е административен акт по смисъла на чл.21, ал.1
от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение
за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, респ. електронни
фишове като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен
орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки
че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от
изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на
административна правосубектност, което по своето съдържание представлява
изпълнение на административна дейност. Административната дейност е изпълнителна
дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна проява на
държавната власт. Дейността по налагане на административните наказания,
свързана с издаване на електронни фишове, както и извършените в нейните рамки
действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от
която подлежат на обезщетение по реда на чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената
от административните органи в този конкретен случай изпълнителна
(административна) функция в рамките на държавната власт. Административният
характер на дейността по издаване на електронни фишове, както и на действията
или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод
на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя
правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни
постановления, действия или бездействия като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В горния смисъл е и Тълкувателно постановление №2 от
19.05.2015 г. на ВКС по тълк. дело №2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на
Върховния административен съд. В нормата на чл.130, ал.2 от ЗСВ е указано, че
тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за
органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното
самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.
С оглед на това, настоящият съдебен състав приема, че исковата претенция за
обезщетяване на имуществени вреди, претърпени в следствие на незаконосъобразен
Електронен фиш Серия К № *******/06.04.2019, издаден от ОДМВР – Варна, е процесуално
допустима, а с оглед събраните в производството доказателства е и основателна.
По отношение доказването на елементите от фактическия
състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, според настоящия съдебен състав, от събраните в
хода на производството доказателства следва да се приеме безспорно, че в случая
е налице незаконосъобразна дейност на административен орган, претърпени от
ищеца имуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка между
незаконосъобразната административна дейност и настъпилия вредоносен резултат.
Влязлото в сила Решение №1382/09.07.2019г.,
постановено по АНД №2382/2019г. на Районен съд - Варна, с което е отменен
Електронен фиш Серия К № ****** от 06.04.2019г., издаден от ОДМВР – Варна,
следва да се приеме като безспорно доказателство за наличието на
незаконосъобразна дейност на административния орган.
По отношение на претендираното обезщетение в размер на
300 лева, съставляващи заплатената от ищцата сума за правна защита и съдействие
и за процесуално представителство по АНД №2382/2019г. по описа на Районен съд –
Варна, съдът намира, че от събраните доказателства, в тяхната съвкупност,
действително се установява заплащането на тази сума от страна на Д.М.П. на
адвокат Т.Н.. Обстоятелството по заплащането ѝ не е било оспорено от
страна на ответника, който не е оспорил и приетия като писмено доказателство по
делото Договор за правна защита и съдействие, сключен между Д.М.П. и адвокат Т.Н.
на 01.07.2019г., в който е отразено заплащането на сумата от 300 лева, в брой.
Договорът за правна защита и съдействие е неразривно свързан с Пълномощното от 01.07.2019г.
(съставен е на гърба на бланката на същото), представено в оригинал именно по АНД
№ 2382/2019г. по описа на Районен съд – Варна, поради което следва да се
приеме, че договарянето и заплащането на сумата касае точно това дело, по което
с Решение №1382/09.07.2019г. е отменен Електронен фиш Серия К № ****** от
06.04.2019г., издаден от ОДМВР – Варна.
По отношение на така заплатената сума следва да се има
предвид, че разноските, понесени от лицата в производствата по отмяна на
незаконосъобразните наказателни постановления, респ. електронни фишове,
подлежат на обезщетяване, но не по общия ред, а по реда на специалното
производство по ЗОДОВ. Предвид отменения по съдебен път електронен фиш,
претърпените от ищеца имуществени вреди, съставляващи заплатеното адвокатско
възнаграждение, са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно
издадения електронен фиш. Предвид приравняването на електронните фишове на
наказателни постановления, в този смисъл следва да се приема и Тълкувателно
решение №1 от 15.03.2017г. на ВАС по тълк.дело №2/2016 г., ОСС, I и II колегия,
с което е постановено, че при предявяване пред административните съдилища
искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. С оглед на това,
съдът приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от
фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.
Ищцата е направила искане и за присъждане на законна
лихва върху претендираната сума, считано от датата на влизане в сила на
съдебното решение, с което се отменя процесния ЕФ до окончателното ѝ
изплащане. Доколкото искането за присъждане за лихва е акцесорно, то след като
съдът намира основното искане за присъждане на обезщетение за имуществени вреди
за основателно в определения по-горе размер, то следва да се уважи и искането
за присъждане на законната лихва върху тази сума, дължима от 28.10.2019г. –
датата на влизане в сила на решението за отмяна на ЕФ, така както същата е
поискана.
Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени
и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и доказана и
следва да бъде уважена, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца
обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи направени
разноски за адвокатско възнаграждение, в резултат на отменения като
незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение Електронен фиш Серия К №
****** от 06.04.2019г., издаден от ОДМВР – Хасково, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 28.10.2019г.
При този изход на делото, основателна е претенцията на
ищеца за присъждане на сторените по настоящото съдебно производство разноски в
размер на 10 лв. държавна такса и 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
В случая обаче е направеното възражение за прекомерност на така претендирания
адвокатски хонорар. Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК приложим на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА.
Съгласно чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г., за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела с определен материален интерес до 1000,
какъвто е настоящият случай, възнаграждението е 300 лв. С оглед изложеното, и
предвид това, че настоящото дело не се отличава с по-висока фактическа и правна
сложност от обичайните за този вид дела, съдът намира възражението за
прекомерност на платения адвокатски хонорар, за основателно. При това
положение, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 300 лв.
- адвокатско възнаграждение и 10 лева - платена държавна такса за разглеждане на
делото, или в общ размер на 310 лева.
Водим от
изложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Варна,
да заплати на Д.М.П., ЕГН **********,***, сума в размер на 300.00 (триста)
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
незаконосъобразен Електронен фиш Серия К № ****** от 06.04.2019г., издаден от
ОДМВР – Варна, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.10.2019г.
до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Варна да
заплати на Д.М.П., ЕГН **********,***, разноски по настоящото дело в размер на
310.00 (триста и десет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: