РЕШЕНИЕ
№ 188
гр. Свиленград, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20255620200603 по описа за 2025
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от И. Р. Й. с ЕГН ********** от село
**********************************, със съдебен адрес: град Хасково, бул.
„Освобождение” № 6, етаж 1, чрез адвокат З. Г., се оспорва Електронен фиш
(ЕФ) серия К № 10929345 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя Й.
за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 4, вр.ал. 2, т. 4 от
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 600 лв. С
Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно и неправилно
издаване на ЕФ – при допуснати процесуални нарушения и в разрез с
материалния закон, тъй като органът издал ЕФ бил некомпетентен,
контролният орган не бил преминал обучение за работа с процесния радар, ЕФ
не съдържал необходимите реквизити (не ставало ясно кога е съставен), не
било ясно мястото на нарушението (не било съотнесено към някакво
1
разпознаваемо географско наименование), не бил посочен в ЕФ пътния знак,
въвеждащ ограничението на скоростта, не ставало ясно дали е приспаднат
толеранса от 3%, неправилно било прието че нарушението е извършено при
условията на повторност, радарът не бил одобрен тип, не бил посочен моделът
на радара, липсвал Протокол за използване на радара и липсвал снимков
материал на радара и на нарушението. Претендират се разноски по делото.
В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят И. Й. не се явява.
Процесуалния й представител – адвокат З. Г., представя Писмена молба, в
която излага доводите си по същество, касаещи отмяна на процесния ЕФ,
както и оспорва множество от приложените по делото документи, респ. части
от тях. Представен е Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на обжалвания ЕФ
(въззиваемата страна): ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат
представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат представител
и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 07.06.2025 година в 18.21 часа на автомагистрала „Марица” (А 4), при
км. 82+400, на територията на община Любимец, област Хасково, с
автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 120с52а,
представляващо преносима система за контрол на скоростта на моторните
превозни средства (МПС) с вградено разпознаване на номера и комуникации
ARH CAM S 1, е регистрирано и заснето движещото се в ляво платно в посока
от град Харманли (от град София съгласно Схемата на пътните знаци,
представена от ОПУ - Хасково) към град Любимец (към ГКПП „Капитан
Андреево” съгласно посочената Схема на пътните знаци), МПС – лек
2
автомобил марка „Ауди”, модел А 4 авант с държавен регистрационен номер
**************, със скорост 108 км/ч, при разрешена такава 70 км/ч,
въведена с пътен знак В26, съответно превишена стойност на скоростта 38
км/ч - нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП. След обработване на
информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К №
10929345 на името на жалбоподателя И. Р. Й. в качеството й на собственик на
превозното средство, видно от Справка за собствеността на автомобила към
датата на деянието (това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя Й.,
както и факта, че след сключен граждански брак има промяна във фамилното
й име от Велева на Й.). ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-
172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с
образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената
Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за
установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно
вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП за така
констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182,
ал. 4, вр.ал. 2, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя Й. е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 600 лв., тъй като деянието е извършено в
условията на повторност. Фишът е връчен на лицето на дата 25.06.2025
година (, видно от Писмо с вх.рег.№ 7621 от 30.07.2025 година, Справката за
нарушител, Картона на ЕФ и изявлението, направено в Жалбата,) (възражения
относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в
настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е
даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена
Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от
Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят
И. Р. Й. не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не
прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).
За работата и използването на конкретното АТСС ARH CAM S 1 на
процесната дата - 07.06.2025 година, когато е установено процесното
нарушение, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване
на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните
работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство, поради
3
което наведеното в Жалбата възражение, че липсва е неоснователно. Проверен
е от Началника на структурното звено срещу подпис. От съдържанието на
Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС -
07.06.2025 година, времето (17.30 часа до 19.30 часа) и точното
местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата –
автомагистрала „Марица”, при км. 82+400, посока от град Харманли към град
Любимец, за ограничението на скоростта - 70 км/ч разрешена скорост,
въведена с пътен знак В26, режима на измерване - стационарен, посоката на
задействие – приближаващ, разстоянието от пътния знак с въведено
ограничение до АТСС, така и броя на установените нарушения и други
сведения, съгласно реквизитите на образеца. Действително в посочения
Протокол не са попълнени данни, касаещи номер на първо и на последно
статично изображение, но това е невъзможно да се попълни от полицейския
служител при съставянето му, тъй като видно от Ръководството на
потребителя за работа с радара става ясно, че на екрана по време на
автоматичното измерване на скоростта има картина на живо и
информационни ленти като никоя от тях не показва номер на статично
изображение (съгласно т. 2.1.) – наличната информация в тази връзка е
свързана с края и началото на измерването (съгласно т. 2.1.2.), дори и чрез
функцията „Справки за предходни събития” не са видни номерата на първото
и последното статични изображения, а само дата, начален и краен час на
заснемане и координати (съгласно т. 2.1.3.), а и съгласно чл. 16, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, данните за нарушенията се
съхраняват до приключване на Административнонаказателната преписка
(АНП) във формата и вида, изготвен от АТСС, т.е. без номер на първо и
последно статично изображение съгласно посоченото по-горе Ръководство;
отделно от това Съдът не намира, че непосочването на първото и последно
статични изображения представлява съществено процесуално нарушение, тъй
като всички останали описани обстоятелства, а именно: часове, дата, място на
заснемане, съвпадат с описанието и на разпечатаното изображение на
заснетия автомобил, така и с описанието на тези обстоятелства в обжалвания
ЕФ, т.е. това обстоятелства е и ирелевантно. ЕФ е съставен на основание
снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на
направените записи от системата, като са налични множество снимки за
конкретния клип, на които е виден автомобила, поради което наведеното в
4
Жалбата възражение, че липсва снимков материал относно нарушението е
неоснователно. От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен
регистрационен номер Х 55 07 КТ в процес на приближаване към
преносимата система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 112
км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от
70 км/ч, въведена с пътен знак В26, като превишението е 38 км/ч. (след
приспадане на допустимата грешка 3 км/ч). В представените по делото снимки
за конкретния клип са отразени и локацията с GPS координати, датата и часът
на заснемане. Действително в част от допълнително представения снимков
материал не е посочена скоростта на движение на процесното МПС, но това
не е и необходимо предвид факта, че на едната от снимките е посочена
коректно скоростта и същевременно изключително ясно се вижда
регистрационния номер на заснетия автомобил. Отделно от това
Ръководството на потребителя за работа с процесното АТСС изрично е
посочено, че „само на снимката, направено по време на самото замерване на
скорост, има данни за измерената скорост ... . На останалите придружаващи
снимки тези полета са празни.” (съгласно т. 2.3., както и т. 2.4.), поради което
оспорването че не била посочена скоростта на движение на МПС на част от
снимките е неоснователно.
От представения Протокол № 167-СГ-ИСИС/15.05.2025 година, издаден
от Българския институт по метрология (БИМ) се установява, че на посочената
дата е извършена последваща периодична проверка на преносима система за
видеоконтрол ARH CAM S 1 с фабричен № 120с52а, според който съответства
на одобрения тип. В този документ е посочено, че преносимата система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации ARH CAM S 1 е одобрен тип, вписан под № 5126 в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване.
След получаването на ЕФ жалбоподателят И. Р. Й. не се възползва от
правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в
срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд –
Районен съд - Свиленград.
В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от
която жалбоподателят И. Р. Й. има наложени множество административни
наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателно постановление (НП) за
5
нарушения на ЗДвП.
Изискани са от ОПУ – Хасково при АПИ и са постъпили с Писмо с вх.рег.
№ 8277/21.08.2025 година Схема на пътните знаци на пътен участък на
автомагистрала „Марица”, при км. 82+400, както и временна организация на
движение към 07.06.2025 година, ведно с Протокол за приемането й, от които
става ясно, че пътният знак В26, ограничаващ скоростта до 70 км/ч в посока от
град Харманли (от град София съгласно Схемата на пътните знаци) към град
Любимец (към ГКПП „Капитан Андреево” съгласно Схемата на пътните
знаци), се намира преди км. 82+400 (намира се км. 82+310), т.е. при км. 82+400
е налице ограничение на скоростта до 70 км/ч. В този ред на мисли следва да
се посочи, че посоченото в Молба с вх.рег.№ 9483 от 06.10.2025 година
„изписано на ръка ограничение на скоростта 70” е ирелевантно за настоящия
правен спор, тъй като изписването не касае процесната лента за движение, а
тази, в която МПС се движат в обратна посока на движението на автомобила
на Й., т.е. „изписаното на ръка ограничение на скоростта 70” се отнася за
движение в посока от град Любимец (от ГКПП „Капитан Андреево” съгласно
Схемата на пътните знаци) към град Харманли (към град София съгласно
Схемата на пътните знаци).
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в ЕФ, се установява по категоричен начин от
писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло
кредитира писмените доказателства, приложени в АНП, както и допълнително
представените такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от
ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание от която и да е от
страните в процеса (с изключение на част от приложените документи, респ.
отделни части от тях, чиято доказателствена сила не се опроверга от
събраните по делото доказателства, т.е. направеното оспорване от страна на
жалбоподателя Й. не бе проведено успешно), като цени същите при
формиране на фактическите и правните си изводи. Същите се цениха изцяло
по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични
по признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така
обсъдените и оценени с кредит на доверие писмените доказателства са пряко
относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото
авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават
фактическото му извършване от жалбоподателя И. Р. Й. с оглед установения
6
факт на управление на МПС със скорост над разрешената, въведена с пътен
знак В26.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е частично основателна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8 от
ЗДвП видно от датата на депозираното й в ССЕВ, от надлежно легитимирано
за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – процесуален
представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното
нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния
Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен
(спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и
девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, Съдът констатира, че
процесната Глоба не е платена – видно от съответната графа от Справката за
нарушител/водач, от Разпечатката от картона на ЕФ и от Писмо с рег.№
351000-5185 от 28.07.2025 година, ето защо производството не подлежи на
прекратяване поради влизане в сила на ЕФ в резултат на плащане на
финансовата санкция.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваният ЕФ е законосъобразен от формална, процесуалноправна
7
страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на
съдържанието и материалите от приложената АНП. Не се констатираха
недостатъци на акта, водещи до отмяната му.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя И. Р. Й. и да се
основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.
В настоящия случай административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя Й. е ангажирана за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП,
установено с АТСС № 120с52а (радар) на основание издаден против нея ЕФ.
Последният според легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата
на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС (в същия смисъл е и
определението, съдържащо се в § 1, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗАНН). ЕФ съдържа
минимално изискуемото съдържание и задължителни реквизити,
изчерпателно изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Тъй като
разпоредбата е специална по отношение на разпоредбите на общия
административнонаказателен процес - конкретно чл. 57 от ЗАНН, при
преценка формалната законосъобразност следва да се държи сметка за
спазването на намиращата приложение специална норма. Т.е. процесуалните
изисквания относно съдържанието на НП, не са приложими за ЕФ,
независимо, че по правното си действие той е приравнен на санкционен акт -
аргумент от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, едновременно с това материализиращ и
констативния такъв (Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН)). При наличие в ЕФ на посочените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП обективни
признаци, наред с вписаните данни в обстоятелствената част на ЕФ -
цифровите стойности на разрешената - максимално допустима скорост на
движение, на засечената с АТСС и конкретното й превишение, Съдът приема,
че се покриват основните съществени елементи от нарушението по чл. 21, ал.
2, ал. 1 от ЗДвП, твърдяно за осъществено и вменено в отговорност на
жалбоподателя Й.. По този начин Съдът приема, че описанието на
нарушението съдържа всички релевантни обективни признаци, поради което е
удовлетворено това изискване за реквизита по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, респ.
8
наведеното в Жалбата и в Молбата с вх.рег.№ 9483 от 06.10.2025 година
възражение, касаещо неяснота на описанието на нарушението, включително
непосочването на съответния пътен знак (посочена е разрешената скорост) е
неоснователно. Т.е. самото нарушение е описано както словесно, така и с
посочване на правната му квалификация. Не се установява разминаване при
посочване на мястото на извършването на нарушението и на позиционирането
на АТСС. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за
наказаното лице за да разбере в цялост извършеното административно
нарушение и да организира адекватно защитата си.
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа,
издал процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно касателно авторството (, поради което
наведеното в Жалбата възражение, касаещо некомпетентност на АНО е
неоснователно). И тук отново, изключението следва по силата специалната
норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща отклонение от общите правила
на ЗАНН. Обсъжданият задължителен реквизит, Съдът приема че е налице,
видно от съдържанието на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната
единица - ОДМВР - Хасково в структурата на МВР. ОДМВР представлява
основна структура на Министерството на вътрешните работи по силата на
нормата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните
работи. Посочването на дата на издаване на ЕФ, в какъв срок и пред кой орган
подлежи на обжалване, не са след задължителните реквизити на ЕФ, ето защо
наведеното в тази насока възражение в Жалбата е неоснователно. Що се
отнася до наведеното възражение в Жалбата и в Молбата с вх.рег.№
9483/06.10.2025 година, че контролният орган не бил преминал обучение за
работа с радара следва да се посочи, че е неоснователно, тъй като в
служебните задължения на контролния орган, а именно: Благовест Петров
Благоев, заемащ длъжността „Младши автоконтрольор”, I степен, е включено
задължението да използва в дейността си, т.е. в работата си, технически
средства за контрол, каквото несъмнено е АТСС № 120с52а, като не е
необходимо да е преминал обучение за работа с посоченото техническо
средство, което е видно от т. 10 от Типовата длъжностна характеристика за
посочената длъжност.
9
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма,
съдържание, реквизити и процедури (включително срокове) за издаване на
АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими
по отношение на ЕФ. Предвид изложеното, и в светлината на Тълкувателно
решение (ТР) № 1/2014 година по т.д.№ 1/2013 година на ВАС, настоящият
Съдебен състав намира, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират
приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична
разпоредба. Дори и да се приеме обратното, релевантно в случая е че към
датата на връчване на ЕФ не е изтекъл, респ. несъмнено е спазен общия
давностен срок - една година от извършване на нарушението, според неговия
вид (с основание по ЗДвП извън изключенията с предвидена по-дълга
давност).
Преносимото средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на
Закона за измерванията (ЗИ), притежава надлежния Протокол за проверка №
167-СГ-ИСИС от 15.05.2025 година, издаден от БИМ, констатация на Съда
видно от наличния по делото Протокол, поради което и наведеното в тази
насока възражение в Жалбата е неоснователно. Същото Съдът приема, че е в
съответствие с метрологичните изисквания, технически изправно и
преминало последваща периодична проверка, както се установява от приетите
доказателства. Т.е. контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година. В обжалвания ЕФ се съдържа
номерът на АТСС, използвано за измерване на скоростта, което е достатъчно
за индивидуализирането и конкретизирането му, като не е необходимо да бъде
посочен и модела (типа) му (ARH CAM S 1), поради което и това наведено в
Жалбата възражение е неоснователно. В този смисъл няма нарушение на
нормата на чл. 6, ал. 1 от цитираната Наредба. Действително в кориците на
делото липсват данни по чл. 6, ал. 2 от посочената Наредба за анализ относно
избора на място за контрол с АТСС, но в случая това е ирелевантно, тъй като
мястото за контрол с АТСС е определено от контролния орган и дори да не
отговаря на критериите, посочени в ал. 2 на чл. 6 това не представлява
нарушение на цитираната Наредба, тъй като по безспорен и категоричен
10
начин е установено нарушението. Т.е. липсата на доказателства относно
критериите за избирането на място за контрол с АТСС не представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не засяга пряко
процедурата по установяване и заснемане на нарушението, както и не
обуславя извод за незаконосъобразност на издадения ЕФ. В този смисъл е и
Решение № 604 от 12.10.2020 година по КАНД № 559/2020 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Василка Желева, където
е посочено, че производството по ангажиране на отговорността на водачите на
МПС чрез ЕФ е административнонаказателно. В него се събират
доказателства, които обосновават извършването или неизвършването на
административно нарушение. След като констатира такова нарушение, АНО е
длъжен да събере доказателства, с които се доказват всички елементи от
състава на нарушението. Изборът на място, на което да се постави АТСС, не е
сред тези елементи.
На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи
е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, с която се уреждат
условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за
движение по пътищата. В случая се установява, че контролните органи са
изпълнили изискванията на чл. 4, ал. 1 от посочената Наредба (както вече бе
посочено), според която за осъществяване на контрол на участниците в
движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в
действие по реда на ЗИ, вписани в регистъра на БИМ. Спазването на това
изискване е удостоверено с представения по делото Протокол № 167-СГ-
ИСИС/15.05.2025 година за проверка на преносимата система със заключение,
че съответства на одобрения тип. Безспорно е, че използваното АТСС ARH
CAM S 1 № 120с52а представлява „средство за измерване” по смисъла на § 1,
т. 27 от ДР на ЗИ - техническо средство, което има метрологични
характеристики и е предназначено да се използва за измервания
самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства. Съгласно
чл. 43, ал. 1 от ЗИ на средствата за измерване в употреба се извършва
последваща проверка и тя се удостоверява със знаци за последваща проверка,
като тази проверка е периодична или след ремонт на средствата за измерване –
ал. 2, а съгласно ал. 4, чл. 43 от ЗИ периодичността на проверките се определя
със Заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор (ДАМТН), която се обнародва в Държавен вестник и се
11
обявява в официалния бюлетин на Агенцията. По отношение на средството за
измерване – скоростомер, се установи Заповед № А-616/11.09.2018 година, в
която е предвидено от ДАМТН като средство за измерване, подлежащо на
периодична проверка – т. 31, с периодичност на проверките – 1 година. Така
към момента на нарушението – 07.06.2025 година, за използваното АТСС не е
изтекъл едногодишния срок за периодичност на последващата проверка,
установена с Протокола за проверка от 15.05.2025 година.
ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на вътрешните работи.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че при
връчване на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния снимков
материал на нарушителя, който се прилага към АНП, респ. по делото.
От приложените по делото доказателства се установява, че след
съобщаването на ЕФ на жалбоподателя И. Р. Й., тя не е посочила друго лице
като извършител на нарушението при съблюдаване на изискванията на чл.
189, ал. 5 от ЗДвП, което изключва предвидената в цитираната разпоредба
възможност за анулиране на Фиша.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесният ЕФ не страда от
формални недостатъци в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
От обективна страна, с оглед приложения снимков материал (надлежно и
годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния
процес), Съдът приема, че са установени точния час на нарушението,
регистрационния номер на автомобила и скоростта на движението му, както и
12
мястото на нарушението. Тези доказателства, обсъдени в съвкупност с
данните от съдържанието на Протокола за използване на АТСС, Съдът
приема, че доказват обективните признаци на нарушението - скоростта на
движението на автомобила и превишението на максимално разрешената
скорост в пътния участък. Видно от Протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 година, в него изрично е отбелязано обстоятелството, че
ограничението на скоростта е в следствие на пътен знак, важим за мястото на
нарушението. При така попълнените данни в Протокола, по несъмнен начин се
потвърждава и визираната от органа правна квалификация на нарушението,
като такова по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП. Ето защо използваното АТСС по
смисъла на § 6, т. 65, б. „б” от ДР на ЗДвП законосъобразно е приведено в
работен режим на твърдяното място и време, технически изправно е, поради
което административнонаказателната отговорност на жалбоподателя И. Р. Й. е
законосъобразно ангажирана по коментирания специален правов ред. Въз
основа на същите, Съдът приема за установено, че на 07.06.2025 година на
автомагистрала „Марица”, при км. 82+400, на територията на община
Любимец, област Хасково, собственикът И. Р. Й. е управлявала лек автомобил
марка „Ауди”, модел А 4 авант с държавен регистрационен номер
************* (собствеността на автомобила се доказа от Справка в
централната база на КАТ, приложена в кориците на делото) със скорост 108
км/ч, при ограничение на скоростта, регламентирано с пътен знак В26,
предвиждащ забрана за движение със скорост, по-висока от означената, а
именно: 70 км/ч. Несъобразяването на скоростта на движение с разрешената за
съответния пътен участък, регламентирана с пътен знак, са фактите,
изпълващи хипотезата на чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП.
Не е необходимо като неразделна част от вещественото доказателство -
снимка, да бъдат приложени и снимки на пътния знак, въвеждащ ограничение
на скоростта за конкретния пътен участък, предвид посоченото в Протокола за
използване на АТСС наличие на ограничаване на скоростта в конкретния
участък, въведено с пътен знак. В този смисъл е и Решение от 16.02.2021
година по КАНД № 1079/2020 година на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Цветомира Димитрова.
Фактът, че при посочване на нарушената правна норма, наказващият
орган я е посочил по следния начин: чл. 21, ал. 2, вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, не
води до различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на
13
защита на наказаното лице, защото в ЕФ се съдържат конкретните факти по
случая (кога, къде, кой, при какви обстоятелства, какво е извършил). Т.е.
налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от
фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена.
Констатираното нарушение е достатъчно точно описано в ЕФ и не е налице
неяснота, която по някакъв начин да е ограничила правото на защита на
жалбоподателя И. Р. Й., поради което не се стига до неразбиране от страна на
последната за какво я санкционират, съответно не е нарушено по никакъв
начин правото й да организира и осъществи защитата си в пълен обем.
Нарушението по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП касае управление на МПС
със скорост над допустимата, въведена с пътен знак. Само пътните знаци от
група „В” въвеждат забрана или отменят въведена забрана и единствено
пътният знак В26 въвежда забрана за движение със скорост, по-висока от
означената. Т.е. в случая не е налице неяснота относно вида на знака (както
вече бе посочено по-горе в настоящото изложение). Конкретната стойност на
въведеното ограничение е изводима от данните, съдържащи се в ЕФ, както и
от Схемата на пътните знаци, представена от ОПУ – Хасково при АПИ.
Разстоянието от пътния знак до АТСС също е посочено в Протокола за
използване на АТСС. Ето защо и наведеното в тази насока възражение в
Молба с вх.рег.№ 9433/06.10.2025 година е неоснователно.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че
извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 112 км/ч с 3%
до приетата за установена скорост от 108 км/ч е в интерес на жалбоподателя
И. Р. Й., тъй като изключва неблагоприятни за нея последици от допустима
грешка на измерване с техническото средство № 120с52а (радар). Освен това
така извършеното редуциране на фактически измерената скорост е в
съответствие с основния принцип в административнонаказателното право,
наказание да се налага само тогава, когато нарушението е установено по
несъмнен начин. В процесния случай обсъждането редуциране не води до
промяна на правната квалификация на нарушението. Поради изложеното
наведеното в Жалбата възражение, касаещо неяснота дали е приспаднат
толеранса от 3 % е неоснователно.
По отношение на мястото на извършване на нарушението - същото е
посочено коректно с текстово описание, включително посока и координатите,
14
индивидуализиращи точно определено място на извършване. От приложените
доказателства, както и от изготвения от полицейските служители Протокол,
също се установява точното място, на което е извършено нарушението, който
път е част от републиканската пътна мрежа съгласно служебно извършената
справка в официалния сайт на АПИ, както и посоката на движение, а така
също датата и точният час, регистрационният номер на автомобила, и
останалите реквизити на акта; налице е и пълно описание на нарушението.
Иначе казано мястото на нарушението съвпада с мястото на установяване на
нарушението. Съгласно на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
година Протоколът по ал. 1 (използване на преносимо АТСС) се попълва при
всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на
движение с преносимо АТСС се отбелязва началото и края на контролирания
участък. Такъв Протокол по делото е представен, както вече бе посочено. В
действителност в същият липсва отбелязване на началото и края на
контролирания участък, но горното изискване Наредбата въвежда единствено
при контрол във време на движение, какъвто не е настоящият случай. По
делото има събрани достатъчно доказателства, от които може да се направи
обоснован извод, че са спазени изискванията на ЗДвП и на посочената
Наредба при използването на АТСС за контрол на скоростта - преносима
система за контрол на скоростта ARH CAM S 1 № 120с52а. В този ред на
мисли са неоснователни възраженията, наведени в Жалбата в Молба с вх.рег.
№ 9433/06.10.2025 година, касаещи неяснота относно мястото на
нарушението, тъй като не било съотнесено към разпознаваемо място, тъй като
в нормативната уредба, касаеща ЕФ, няма подобно изискване, респ. посоката
на движение, тъй като е изводима от данните, съдържащи се в преписката.
За пълнота следва да се посочи, че посочването на автомагистрала
„Марица” (А 4), при км. 82+400, е достатъчно за означаване на мястото на
нарушението. Още повече, че по делото са представени и заснетите снимки, на
които освен автомобила, са отразени локацията, включително с GPS
координатите.
Освен това следва да се отбележи, че при използването на АТСС,
контролният орган няма възможност да променя или да влияе върху
измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети
с преносимо АТСС. Измерването и регистрирането на скоростта, както и
записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично.
15
В този смисъл координатите на мястото, където е измерена, регистрирана и
записана скоростта на движение на МПС не се вписват, а се отпечатват
автоматично с отпечатването на снимковия материал. В този смисъл е
Решение № 198 от 29.09.2021 година по КАНД № 538/2021 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова.
Разликата във фона на снимките на изображението на автомобила и на
използваното устройство, не водят до извод, че автомобилът е заснет на друго
място и по друго време, различно от установеното в Протокола за използване
на АТСС, тъй като снимките са направени от различно положение на
изобразявания в перспектива предмет, както и се установява силно умаляване
на отдалечените части. От друга страна от попълнените в Протокола за
използване на АТСС данни по несъмнен начин се потвърждават данните за
място за контрол, съответно началният и крайният час на работа, посока на
движение на контролираните МПС, при което в това отношение не се
констатират непълноти в съдържанието на Протокола. По делото са
представени статични изображения, на които освен автомобилът и неговият
регистрационен номер, са отразени локацията с GPS координати, датата и
часът на заснемане, заснетата скорост, както и е посочен идентифициращ
номер за използваното АТСС. Няма разминавания и в отбелязаната измерена
скорост, ограничение и превишение на скоростта, доколкото е отчетен и
толеранс от 3 км/ч в полза на жалбоподателя И. Р. Й., както няма разминаване
и при посоката на движение. В този смисъл е и Решение от 29.01.2021 година
по КАНД № 1130/2020 година на Административен съд – Хасково, докладчик
Съдията Павлина Г..
Видно от снимковия материал, който Съдът приема за надлежно
доказателство става ясно, че процесното МПС е категория В съгласно чл.
150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 година е въведено изискването при работа с временно
разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта, Протоколът по
ал. 1 на същата норма да се попълва за всяко място за контрол и да се
съпровожда със снимка на разположението на уреда. Като част от АНП по
делото е представен Протокол за използване на АТСС, съставен по образец –
Приложение към чл. 10, ал. 1 от посочената Наредба. Приложена е и снимка
на разположението на уреда, с който се извършва заснемането, поради което и
16
наведеното в Жалбата възражение в тази насока е неоснователно. Но дори и
при липса на подобна снимка, Съдът би възприел тази липса като
несъществен и неоказващ влияние върху констатациите, направени с
контролния уред, пропуск. Липсата на снимка на разположението на уреда за
контрол на скоростта не накърнява правото на защита на санкционираното
лице. По делото има събрани достатъчно доказателства, от които може да се
направи обоснован извод, че са спазени изискванията на ЗДвП и на Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година при използването на АТСС за контрол на
скоростта - преносима система за контрол на скоростта ARH CAM S 1 №
120с52а.
Следва да се отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в
конкретика преносимо такова, не изисква непосредствена манипулация от
страна на контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само
включване и изключване, физическото присъствие на контролния орган на
мястото на контрол не оказва влияние върху работата на техническото
средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам - на
достоверността на отчитанията му.
На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи
е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, с която се уреждат
условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за
движение по пътищата. В чл. 2 от посочената Наредба се прави разграничение
между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 от същата гласи, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават ЕФ чрез използване на автоматизирана информационна система. В
следствие анализа на посочените нормативни разпоредби се налага извод, че
към процесния момент на нарушението на правилата за движение по
пътищата е било изцяло допустимо по закон да се установяват и санкционират
чрез издаване на ЕФ не само при използване на стационарни АТСС, а и
посредством мобилни АТСС за контрол, каквато е и процесната преносима
система за контрол на скоростта.
В случая правилно е издаден процесният ЕФ в съответствие с
разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изречение първо от ЗДвП. ЕФ за санкциониране
на допуснато нарушение на ЗДвП може да бъде издаден, когато нарушението
бъде установено и заснето с преносимо АТСС, при условие, че са изпълнени
17
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, какъвто е и
настоящият случай.
За да се приеме деянието за довършено от обективна страна, не се изисква
настъпването на допълнителни вредни последици. Настъпването или липсата
на такива последици подлежи на преценка при индивидуализацията на
наказанието, ако такава възможност е предвидена и не е определящо само по
себе си за съставомерността му. Достатъчно е да е налице обективно проявена
дейност по управление на МПС със скорост над допустимата, въведена с
пътен знак, като доказателствата по делото биха затвърдили извода за
формалната съставомерност на деянието от обективна страна към датата,
посочена в санкционния акт. В конкретната хипотеза, доколкото
отговорността е ангажирана не на водача, не следва да бъдат обсъждани дали
са налице и други обстоятелства, стоящи извън формалната страна на въпроса
осъществени ли са обективните признаци от състава на нарушението, а
именно: тези обосноваващи, респ. изключващи субективния момент, тъй като
отговорността на собственика на МПС е обективна и безвиновна.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Няма спор по отношение собствеността на заснетото МПС и правилно е
приложена хипотезата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, според която собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи
на кого е предоставил МПС.
Както вече бе посочено, Съдът счита, че е налице осъществен състав на
административно нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно редакцията на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, действаща към момента на
извършване на деянието, когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1
- 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение Глоба в
двоен размер – или в случая 600 лв. Тази разпоредба към настоящия момент е
претърпяла законодателна промяна, като е отпаднало предвиденото в
предходната редакция удвояване размера на Глобата за нарушения на
скоростта извън населено място при повторност по чл. 182, ал. 2, т. 1- т. 5 от
ЗДвП, сред които е процесното – ал. 2, т. 4. Ето защо и по аргумент на чл. 3,
ал. 2 от ЗАНН (ако до влизане в сила на НП, респ. ЕФ, последват различни
18
нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за
нарушителя), приложимо в настоящия случай се явява по-благоприятното за
администравнонаказателното правно положение на дееца правило на чл. 182,
ал. 4 след изменението с ДВ, брой 64 от 2025 година, в сила от 07.09.2025
година, при което е изключено извършване на деянието на жалбоподателя Й.
при условията на повторност. Т.е. в случая действащата към момента
разпоредба на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, в сила от 07.09.2025 година, не
предвижда „повторност” при нарушение по ал. 2, т. 4 на чл. 182 от ЗДвП. Ето
защо и съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 година по т.д.№
1/2020 година на ВАС в производството по реда на раздел V, глава ІІІ на
ЗАНН, Районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в НП,
респ. ЕФ, изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. Към момента на влизане в сила на
изменението на ЗДвП, ЕФ не е влязъл в сила, защото е обжалван. С оглед
постановките на цитираното Тълкувателно решение, Съдът приема, че
квалифициращият признак „повторност” не е налице, и прилага закон за по-
леко наказуемо нарушение, като преквалифицира деянието на жалбоподателя
Й. по основния състав на извършеното нарушение, за което й е било надлежно
предявено обвинението, и налага наказанието по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП,
доколкото превишение от 38 км/ч извън населено място попада в приложното
поле на посочената разпоредба, като предвидената санкция е във фиксиран
размер от 300 лв. По този начин няма да бъдат нарушени правата на
жалбоподателя Й., която се защитава по описаните факти на извършеното от
нея нарушение за превишаване на допустимата скорост с 38 км/ч при
максимално позволената в процесния участък - 70 км/ч, въведена във връзка с
времената организация на движението към 07.06.2025 година.
По посочените съображения ЕФ следва да бъде изменен в частта ме за
наказанието, като се измени основанието за налагане на Глобата от 182, ал.
4, вр.ал. 2, т. 4 от ЗДвП в чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП и се намали размера на
наложената Глоба от 600 лв. на 300 лв., а в останалата му част да се потвърди.
Така измененото с обжалвания ЕФ наказание Съдът намира за правилно
с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание - да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
19
предупредително върху гражданите.
Процесното административно нарушение не разкрива пред настоящия
Съдебен състав характеристиките на маловажен случай. Касае се за формално
нарушение - на просто извършване. Като релевантен аргумент се отчита и се
цени характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната
простъпка - административнонаказателна, с оглед сферата на отношенията,
ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на
публичните интереси, тъй като се касае за правила за движение по пътищата.
Според Съда, процесното нарушение, по начин на извършване, време, място и
фактическа обстановка, усложнена с оглед подмяната на дилатационни фуги
на мост над река Йерусалимска, не се отличава с липса на обществена
опасност или с незначителна обществена опасност в сравнение с обичайните
случаи на административни нарушения от този вид, поради което липсват
каквито и да е основания за квалифицирането му като „маловажен случай” по
смисъла на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Липсата на изявление в ЕФ
относно наличието или не на основания за прилагането на чл. 28 от ЗАНН не
съставлява процесуално нарушение, като отново следва да се посочи, че
съдържанието на ЕФ е лимитативно уредено в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради
което правилата на ЗАНН относно съдържанието на НП са неотносими, респ.
наказващият орган няма задължението да изложи мотиви относно
приложението на т.нар. „маловажен случай” по ЗАНН (в този смисъл е и
Решение от 29.12.2020 година по КАНД № 965/2020 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Антоанета Митрушева).
В този смисъл не са налице основания за приложение на чл. 28, вр.§ 1, т. 4 от
ДР на ЗАНН за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно
санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за
незаконосъобразност на ЕФ.
Предвид изложеното е безпредметно обсъждането на обстоятелствата,
свързани с връчване на стария ЕФ, т.е. на ЕФ серия К № 9025309 и с
плащането му. Но за пълнота на настоящото изложение следва да се посочи,
че по принцип е без значение за административнонаказателната отговорност
на водача дали са налице данни относно дата, име и подпис на получателя на
стария ЕФ след като е посочена дата на влизане в сила на същия, доколкото в
административнонаказателното производство по оспорване на ЕФ, е
20
недопустимо упражняването на косвен съдебен контрол за
законосъобразността на влизането в сила на стария ЕФ, който е основание за
повторност. На следващо място следва да се посочи, че дори и да не се
установи дата на влизане в сила на стария ЕФ, при преценката относно
повторността може да се съобрази факта, че същият е платен и от тази дата да
се приеме, че е влязъл в сила, респ. да направи преценка относно признака
„повторност”.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
жалбоподателя И. Й. в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар съобразно
представените Договор за правна защита и съдействие и Списък на
разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от
АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя
Й. действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата
на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита и съдействие, видно
от които е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
С оглед изхода на делото и обстоятелството, че ЕФ следва да бъде
изменен чрез намаляне размера на наложената санкция, следва в полза на
жалбоподателя Й. да се присъдят част от направените по делото разноски в
размер на 150 лв. В останалата си част до пълния претендиран размер от 300
лв. искането следва да се остави без уважение.
Не може да се редуцира размера на заплатеното адвокатско
възнаграждение чрез намаляне, тъй като направеното възражение за
прекомерност изхожда от лице без представителна власт спрямо АНО, респ.
липсват доказателства в тази насока.
Водим от изложеното и на основание чл 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 4 и ал. 7, т. 1
21
от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ ЕФ серия К № 10929345 на ОДМВР - Хасково, с който на И. Р.
Й. с ЕГН ********** от село **************************, на основание чл.
189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 4, вр.ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 600 лв. за извършено нарушение по чл. 21, ал.
2, вр.ал. 1 от ЗДвП, в санкционната част, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието
от такова по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, в такова по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, като
НАМАЛЯВА размера на наложената Глоба от 600 лв. (шестстотин лева) на
300 лв. (триста лева) и ПОТВЪРЖДАВА ЕФ в останалата част.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково с
адрес: град Хасково, бул.„България” № 85, ДА ЗАПЛАТИ на И. Р. Й. с ЕГН
********** от село ***************************************, сумата от
150 лв. (сто и петдесет лева), представляваща част от извършените от
последната разноски за адвокатско възнаграждение по АНД № 603/2025
година по описа на Районен съд – Свиленград, като ОТХВЪРЛЯ искането в
останалата част до пълния претендиран размер от 300 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
22