Решение по дело №3550/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 10
Дата: 8 февруари 2021 г.
Съдия: Генчо Атанасов
Дело: 20205530103550
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Стара Загора , 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Живка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20205530103550 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл.410, ал.1, т.3 от КЗ.
Ищецът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП” АД, гр.София твърди в исковата си молба, че на 15.12.2019г. около
2,00 часа през нощта автомобил БМВ 530, с peг. № СТ 4043 РК, собственост и управляван от
М. Е. Г., при движение по продължението на ул.“Калояновско шосе“, представляващо път
от четвъртокласната пътна мрежа, собственост на Община Стара Загора, в посока от село
Христояново към град Стара Загора, на около 800 метра след 2 разклона за село Еленино,
попаднал в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, при което настъпили
вреди по автомобила - били повредени предни и задни десни гуми и джанти. Свидетел на
описаното пътно - транспортно произшествие била пътуващата в автомобила Т. И. Г.. За
увредения автомобил БМВ 530, с peг. № СТ 4043 РК собственикът М. Е. Г. имал сключен
договор за застраховка “Пълно каско” със ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”,
гр.София, за което била издадена полица № 4704191100000744, валидна за периода
29.03.2019г. - 29.03.2020г. Във връзка със сключената застраховка “Пълно каско” за
увредения автомобил, от страна на собственика М. Е. Г. постъпило заявление от 16.12.2019г.
за изплащане на застрахователно обезщетение. Тъй като според чл.6, т.4 от Наредба № 13 -
41 от 12.01,2009г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране
между МВР, КФН и Информационния център към Гаранционния фонд /Обн. ДВ бр.8 от
30.01,2009г./ не се посещават от органите на МВР и не се съставят документи за повреди на
МПС, които не са причинени от друго ППС, водачът М. Е. Г. и свидетелят на ПТП Т. И. Г.
подписали декларация пред застрахователя за настъпването на застрахователното събитие.
1
С допълнително обяснение от 31.01.2020. водачът Г. уточнил мястото на ПТП и приложил
снимки. От страна на ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, гр.София бил
изготвен опис на претенция № 51-05040- 01816/19 от 16.12.2019г., според който били
повредени гума предна дясна Бриджстон 245/45/17 и гума задна дясна Бриджстон 245/ 5,
които били за подмяна, и джанта лята задна дясна и джанта лята предна дясна, които са за
ремонт. Съгласно изготвените от застрахователя опис-заключение на претенция № 51-
05040- 01816/19 от 19.12.2019г. и доклад по щета № 470419191967350 от 20.12.2019г., било
определено застрахователно обезщетение в размер на 527,80 лв. На собственика на
пострадалия автомобил БМВ 530, с peг. № СТ 4043 РК - М. Е. Г. била изплатена сумата
335,43 лв. с преводно нареждане от 27.12.2019г., след извършено прихващане с писмо изх.
№ 11084/20.12.2019г. на дължима от него към застрахователя застрахователна премия
/вноска/ в размер на 192,37 лв. При тези обстоятелства за ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП”, гр.София възникнало регресно вземане по чл.410, ал. 1, т.З от Кодекса
за застраховането срещу собственика на пътя, на който е станало ПТП - Община Стара
Загора, тъй като четвъртокласната пътна мрежа се ремонтирала и поддържала от
съответната община, в която се намира. Гореизложените факти обуславяли правният
интерес на ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, гр.София от предявяването на
регресен осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането
във връзка с чл.50 от ЗЗД и чл.31 от ЗПътищата срещу Община Стара Загора за заплащане
на сумата 527,80 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за нанесени
от ответника имуществени вреди на трето лице - М.Е.Г.. Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА, гр. Стара Загора, да му заплати сумата 527,80
лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 470419191967350 за
нанесени от ответника имуществени вреди на трето лице - М. Е. Г., заедно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане. Моли съда да осъди ответника да му заплати всички разноски,
направени във връзка със съдебното производство.
Ответникът ОБЩИНА – гр. Стара Загора счита, че така предявената искова претенция е
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Механизмът на произшествието бил възприет от
застрахователя само по данни на водача на МПС и свидетеля Т. И. Г., поради което счита, че
не доказва по категоричен начин събитието, с всичките задължителни елементи,
характеризиращи го като деликт, по-точно причинно - следствената връзка между
констатираното увреждане по лекия автомобил и ремонта по пътното платно. Всички
документи за настъпване застрахователно събитие били съставени само и единствено въз
основа на обяснения на лица, които изцяло са заинтересовани от случая, което поставяло
под съмнение тяхната доказателствена стойност. От тях не можело да бъде установено, че
автомобилът е бил участник в ПТП по време, място и начин, така както е отразено в същите,
както и бил ли е процесният лек автомобил здрав преди преминаването или то било
използвано като повод водачът да си поправи причинени другаде повреди за сметка на
Община Стара Загора. Липсвали доказателства за състоянието на водача на МПС към
2
момента на възникване на ПТП. Счита в тази връзка, че водачът е могъл да подаде сигнал на
тел. 112 за претърпяно ПТП и да бъде записан в регистъра за сигнали на ОДМВР - гр. Стара
Загора, както и да посети сектор „Пътна полиция“, за да уведоми за инцидента и да бъде
тестван за употреба на алкохол. Областна Дирекция на МВР - гр. Стара Загора, сектор
„Пътна полиция“ издавала служебна бележка на водача, която била доказателство за
претърпяното ПТП, придружена с резултат от тест за употреба на алкохол. Разпоредбата на
чл.6, т.4 от Наредба № 13 - 41 от12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при
ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и Информационния център към
Гаранционния фонд /Обн. Дв бр.8 от 30.01.2009г./ не изключва ла задължението на водача да
сигнализира за настъпило ПТП, дори същото да не се посещава от органите на МВР и да не
се съставят документи за повреди на МПС, когато не са причинени от друго ППС. Липсвали
данни и с каква скорост е било самото движение. Технически допустимата скорост се
определяла от характеристиките на съответния участък и ефективността на спирачната
система. Предвид това шофьорът следвало да съобрази скоростта си със състоянието на пътя
и на превозното средство, с характера и интензивността на движението и с всички други
обстоятелства, които имат 4 отношение към безопасността на движението. Разпоредбите по
ЗДвП вменявали на водача на МПС задължение непрекъснато да контролира МПС и да се
движи с такава скорост, която да му даде възможност да спре при наличие на препятствие.
Неизпълнявайки това си задължение, водачът бил допринесъл за настъпване на ПТП и
вредоносния резултат. Налице било съпричиняване, тъй като водачът на увредения
автомобил не бил съобразил поведението си с пътната обстановка.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
намери за установено следното:
По делото е представена застрахователна полица № 4704191100000744/29.03.2019 г. за
имуществена застраховка „Булстрад Каско Стандарт” за лек автомобил „БМВ 530“, с peг. №
СТ 4043 РК, собственост М. Е. Г., със срок на действие от 29.03.2019г. до 29.03.020г. В
декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт”
застрахованият е декларирал ПТП, настъпило на 15.12.2019 г. при следните обстоятелства:
при движение по от с.Християново към гр.Стара Загора попаднал в голяма дупка, при което
била спукана предна дясна гума и изкривена предна дясна джанта, голям балон на задна
дясна гума и изкривена задна дясна джанта. От представения по делото опис на претенция
№ 51-05040-01816/19 от 16.12.2019 г. е видно, че са повредени следните детайли по
автомобила: гума пр. дясна Бриджстон - 245/45/17 – 60 % годност – за подмяна, гума з. дясна
Бриджстон - 245/45/17 – 60 % годност – за подмяна, джанта лята з.д. – лека деформация,
джанта пр.д. – средна деформация. Съгласно изготвения от застрахователя доклад по щета
№ 470419191967351/20.12.2019 г. определеното застрахователно обезщетение е в размер на
527,80 лв. Посочената сума е изплатена на собственика на увредения автомобил с преводно
нареждане от 27.12.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.3 КЗ с плащането на застрахователното
3
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу собственика
на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди
на застрахования по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите. Това е т.нар. регресно
застрахователно право, което възниква при наличието на деликтна отговорност на трето
лице към увредения-застрахован поради причиняване на застрахователното събитие и
плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение. В разглеждания
случай, тъй като ответникът Община Стара Загора е юридическо лице и не може да действа
виновно, той би могъл да отговаря за причинените на застрахования вреди единствено на
основание чл.49 и чл.50 от ЗЗД, но не и по чл.45 от ЗЗД /в този смисъл е Постановление №
7/1959 г. на Пленума на ВС/. Изхождайки от обстоятелствата, изложени в исковата молба,
съдът приема, че в случая деликтът следва да бъде квалифициран по чл.50 от ЗЗД, тъй като
се отнася до вреди причинени от вещ. По делото липсват твърдения, че вредите са
причинени от виновното поведение на лица, на които ответникът е възложил извършването
на някаква работа, поради което не може да се касае за гаранционно-обезпечителната
отговорност по чл.49 от ЗЗД, вр. с чл.45 от ЗЗД. Твърденията на ищеца са за вреди,
причинени от пътно-транспортно произшествие, настъпило поради повреда в настилката на
път, собственост на ответника, за която няма данни да е причинена от действията на
определено лице, а е резултат от вътрешните свойства на вещта – разрушаване на пътната
настилка.
В разглеждания случай по делото не се спори, че за установяване на пътно-транспортното
произшествие не е съставен официален удостоверителен документ от органите на МВР -
"Пътна полиция"- протокол за ПТП. Следва обаче за се посочи, че доколкото се касае за
повреди на процесното МПС, които не са причинени от друго ППС, произшествието по
начало не се посещава от органите на МВР - "Пътна полиция" и за него не се съставят
документи - чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния
център към Гаранционния фонд. С оглед на това в случая съставянето на протокол за ПТП
не е допустимо и доказването на произшествието следва да се извърши в всички останали
допустими от процесуалния закон доказателствени средства.
За изясняване на обстоятелствата по делото са разпитани свидетелите Т. И. Г. и М. Е. Г..
Свидетелката Г.а сочи, че в края на 2019г. пътувала в посока Стара Загора с автомобил
„БМВ“ по улица „Калояновско шосе“. Автомобилът бил управляван от съпруга й, а
свидетелката се возела на предна дясна седалка. След като преминали разклона за село
Еленино, автомобилът попаднал в дупка. Дупката не била обозначена по никакъв начин и
не била видима. След като се прибрали и паркирали колата, видели, че са изкривени
джантите и спукани предна и задна дясна гуми. Свидетелят Г. също твърди, че декември
месец 2019г. пътували със съпругата си от с.Християново в посока Стара Загора по улица
„Калояновско шосе“. Автомобила „БМВ-530“ управлявал свидетелят, било тъмно и валял
4
дъжд. На около 800 метра от с.Еленино в посока Стара Загора минал през дупка, чул се удар
и предната дясна гума гръмнала. Дупката била с ширина 50-60 см и дълбочина около 10 см.
и била разположена от дясната страна на движение. Дупката не била обозначена по никакъв
начин и не можела да бъде избегната, тъй като била пълна с вода. Предната дясна гума била
спукана, предната джанта била спукана, задната гума била с голям балон, задната дясна
джанта била изкривена.
От заключението на назначената по делото автотехническа експертиза се установява, че
материалните щети по процесното МПС са: 2 бр. гуми Бриджстоун - 245/45/17 – за подмяна
с нови и 2бр. джанти – за ремонт. Според вещото лице между описания в свидетелските
показания механизъм на ПТП и вредите по МПС съществува причинно-следствена връзка.
Направените от вещото лице изчисления показват, че пазарната стойност на материалите и
труда, необходими за възстановяване на вредите по автомобила, възлиза на 653 лева.
При така установените обстоятелства съдът счита, че описаното в исковата молба
пътнотранспортно произшествие е настъпило поради повреда в настилката на пътя, по който
се е движел застрахованият лек автомобил. Няма данни тази повреда да е причинена от
виновно поведение на други лица, поради което съдът приема, че същата е резултат от
естественото износване на пътната настилка. Пътят представлява вещ по смисъла на чл.50
от ЗЗД, който предвижда, че за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят
солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.
По делото не се спори, че пътят, при използването на който е настъпило пътно-
транспортното произшествие, се намира в община Стара Загора, поради което съобразно
разпоредбата на пар.7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА негов собственик се явява ответникът.
Нормата на чл.11 от ЗОС задължава общината да управлява вещите-общинска собственост с
грижата на добър стопанин, което в случая общината не е направила. Освен това съобразно
разпоредбите на чл.3, ал.1 и 167 от ЗДвП общината е била длъжна да поддържа пътя в
изправно състояние, да сигнализира незабавно за препятствията по него и да ги отстрани в
най-кратък срок. От доказателствата по делото се установява, че в резултат на
противоправното бездействие на ответника при обичайната употреба на повредената вещ
/път/ на застрахования собственик на автомобил са били причинени имуществени вреди.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответната страна за съпричиняване на щетите от
страна на увредения. В заключението на автотехническата експертиза недвусмислено е
посочено, че такава причинна връзка е налице между описаното в свидетелските показания
ПТП и обезщетените от застрахователя вреди. По делото не са ангажирани доказателства за
поведение на увреденото лице, което да стои в причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат.
С оглед гореизложеното съдът намира, че са налице законоустановените предпоставки за
встъпване на ищеца - застраховател в правата на застрахования срещу ответника –
5
причинител на вредата. С оглед на това съдът счита, че предявеният иск по чл.410, ал.1, т.3
от КЗ за изплатено застрахователно обезщетение за причинени от ответника вреди е
основателен и следва да бъде уважен изцяло в претендирания размер 527,80 лв., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска – 15.09.2020 г., до окончателното
изплащане на сумата.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 550 лв., представляващи държавна такса,
възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА – гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ 107, ЕИК *********,
представлявана от Живко Веселинов Тодоров, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, гр.София,
пл. Позитано 5, ЕИК *********, представлявано от Теодор Илиев Илиев, сумата 527,80
лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди,
причинени от пътно-транспортно произшествие на 15.12.2019 г. с лек автомобил „БМВ
530“, с peг. № СТ 4043 РК, собственост М. Е. Г., настъпило поради повреда в настилката на
път, собственост на ОБЩИНА - гр.Стара Загора, ведно със законната лихва върху тази сума
от 15.09.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 550 лева, представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6