№ 846
гр. Плевен, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря Цецка С. Шутева
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20254430100671 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Х. П. М.,
ЕГН **********, от ***, чрез ЕАД „Д. М.“, представлявано от адв.Д. М., с БУЛСТАТ ***,
против „ФЕРАТУМ България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***.
Ищецът твърди, че с ответника сключил договор за предоставяне на потребителски кредит
№1175108/29.06.2022 г., съгласно който му била предоставена заем сума в размер на 300,00
лева при посочен ГПР от 49,62%. Твърди се, че съгласно чл.5 от договора, кредитът се
обезпечавал с поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“ в полза на Дружеството
ответник. Твърди се, че при сключването на договора за потребителски кредит никъде не
било посочено в съдържанието му какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне
на гаранция от свързано на кредитора дружество. След като усвоил сумата от 300,00 лева,
ищецът установил, че освен заемната сума била начислена такса за обезпечение с
поръчителство - услуга предоставяна от партньор на „Фератум България“ ЕООД, в размер
на 35,67 лева. Навеждат се доводи за нищожност на клаузата на чл.5 от процесния Договор,
тъй като дължимите вноски по договора за поръчителство не били посочени в договора за
кредит, нито пък било посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция било
задължително условие за предоставяне на кредит, каквото се оказало, че в действителност е.
Сочи се, че дължимите вноски по договора за поръчителство не били посочени в договора за
кредит, нито пък било посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция е
задължително условие за предоставяне на кредит - в чл.5.3 от ОУ било посочено като
възможност за повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит,
а не като задължително условие за кандидатстването, каквото се явява всъщност. Твърди се,
че договорът не бил подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис,
1
поради което липсвало съгласие. Твърди се, че ищецът не бил подписвал договор за
поръчителство, както и че такъв не му бил представян. Навеждат се доводи, че процесният
договор бил нищожен на основание чл.10, ал.1 вр.чл.22 от ЗПК, тъй като не била спазена
предвидената от закона форма, както и на евентуалния договор за допълнителна услуга.
Договорът бил недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПK, тъй като противоречал на чл.11,
ал.1 т.10 от ЗПK - не съдържал начина на изчисляване на ГПР и липсвала яснота как бил
формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Посочен бил само ГПР в %, но не бил
посочен начина на изчисляването му. На следващо място се навежда довод, че бил посочен
грешен ГПР, като сумата по договора за предоставяне на поръчител не била включена като
разход по договора, а това следвало да бъде направено. Сочи се, че целият договор за
потребителски кредит следвало да бъде приет за недействителен, тъй като съдържащата се в
него клауза за предоставяне на банкова гаранция не позволявала на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора; начисляването на такса за
допълнителна услуга - гарант, чийто размер не бил включен в самия договор и в посочения
ГПР налагало на потребителя да приеме клауза, с която нямал възможност да се запознае
преди сключването на договора; договорът бил във вреда на потребителя, като не отговарял
на изискването за добросъвестност и водел до значително неравновесие между правата и
поетите задължения на търговеца и потребителя, налагайки изключително висока такса за
допълнителна услуга. Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да се прогласи нищожността на клаузата на чл.5 от договор за предоставяне
на потребителски кредит №1175108/29,06,2022 г. С молба, депозирана преди с.з. – на
27.05.2025 г., процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи главния иск и
претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който оспорва исковата
претенция. С молба, депозирана преди с.з. – на 27.05.2025 г., проц.представител на
ответника моли съда да отхвърли иска.
Съдът като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното:
От представения от ответника препис на Договора за предоставяне на финансови услуги от
разстояние №1175108 от 29.06.2022 г., със страни ответника ,,Фератум България‘‘ ЕООД,
като заемодател и ищеца Х. П. М., в качеството на заемател, се установява, че по силата на
обективирано в това съглашение, заемодателят е представил на заемателя кредит под
формата на паричен заем в размер на 300,00 лева. Договорът е бил сключен при уговорена
възнаградителна лихва в размер на 3,33 лева и посочен лихвен процент – 1,11%. Кредитът е
следвало да се върне в срок до 08,07,2022 г. Видно е, че в чл.4 от Договора ГПР е посочен в
размер на 49,62%. Според обективираното в чл.5 от процесния договор, кредитът се
обезпечава с поръчителство предоставено от Фератум Банк в полза на дружеството, като с
одобряването на предоставеното обезпечение от кредитора, уговорката свързана с него не
може да се отмени нито от кредитополучателя нито от лицето, предоставило обезпечението.
Установява се, че между ищеца и Фератум Банк /от 01.10.2022 г. с променена фирма -
2
Мултитюд Банк/, като гарант, е бил сключен Договор за гаранция (поръчителство) от
30.06.2022 г., по силата на който гаранта се задължава да обезпечи изпълнението на
задълженията, произтичащи от процесния Договор за заем, задължавайки се да отговаря
солидарно за тях, заедно със заемателя. Според обективираното в чл.1, т.6 от договора за
гаранция, потребителят – заемател, се е задължил да заплати на гаранта възнаграждение за
предоставеното обезпечение в размер на 35,67 лева.
Не е спорно между страните, че горепосочената такса не е включена в ГПР по договора за
кредит, а в случай, че бъде включена, същият би надвишил пет пъти размера на законната
лихва.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните,
съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът намира, че от обсъдените доказателства се установи възникнало между ищеца и
ответника „Фератум България“ ЕООД правоотношение по силата на сключен между тях
договор за паричен заем от разстояние по реда на ЗПФУР, където е предвидена
възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние. Според чл.18 ал.2 ЗПФУР
за доказване на електронни изявления, отправени съгласно този закон, се прилага Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Комуникацията
между страните е осъществена посредством електронната страница на кредитора, на която
кредитополучателя е подал искане за получаване на кредит, предоставена е необходимата
информация и лицето се е съгласило да получи заем. Доколкото се касае за вид заем, който
по своята характеристика е реален договор, за да е действително съглашението, трябва
реално да е предадена съответната сума на заемателя.
Фактът на реално предаване на заемната сума от 300,00 лева в случая не се оспорва от
страните.
Съдът намира за основателни доводите на ищеца за нищожност на процесната клауза на чл.
5 от договора за кредит, обективираща поетото от длъжника задължение за учредяване на
обезпечение, като противоречаща на добрите нрави и като неравноправна. Съгласно
разпоредбата на чл. 16 от ЗПК кредиторът е този, който следва да оцени
кредитоспособността на потребителя към момента на сключване на договора, а с уговорката
за избор на предварително одобрен от кредитора поръчител се прехвърля върху длъжника
рискът от неизпълнение на горното задължение. Възможността за ползване на
професионален поръчител се явява обременително, тъй като неизменно е свързано с
допълнителни разходи, а изборът е ограничен от факта, че гарантът е предварително посочен
от кредитора. Липсват данни дали алгоритъмът за сключване на договора от разстояние
позволява потребителят да бъде информиран предварително за размера на дължимото
възнаграждение за поръчителя, за да е в състояние да вземе информирано решение. От друга
страна, за потребителя не е осигурена възможност за избор на друго лице, вместо
предложеното от кредитора. При това положение не би могло да се приеме, че договорът за
гаранция е резултат от индивидуално уговаряне и свободна инициатива. След като гарантът
е предварително посочен от кредитора, длъжникът не е имал възможност за индивидуално
3
договаряне. Налага се изводът, че уговорките за поръчителство по Договора за кредит и
респективно свързания с него Договор за гаранция /предоставяне на поръчителство/
противоречат на добрите нрави и са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като
са уговорени във вреда на потребителя с цена приблизително на половината от
предоставената в заем сума. Тази конструкция от сделки води до скрито оскъпяване на
кредита чрез сключване на привидно самостоятелен договор за поръчка, при незачитане на
правото на избор на потребителя относно личността на поръчителя.
Предвид изложеното, съдът счита, че предявеният иск е основателен и като такъв следва да
бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените деловодни разноски в размер на 50,00 лева за държавна такса и 2 200,00 лева
адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на което са представени доказателства, а
ответникът не е направил възражение за прекомерност. Претендираните разходи за
куриерска услуга и банкова такса не са деловодни разноски по производството по смисъла
на чл.78, ал.1 от ГПК и не подлежат на присъждане по това правило.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Х. П. М., ЕГН **********,
от ***, и „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, че
клаузата на чл.5 от Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние
№1175108/29.06.2022 г., е нищожна.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Х. П. М., ЕГН **********, от ***,
сумата от 2 250,00 лева направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4