№ 44933
гр. София, 28.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20251110112212 по описа за 2025 година
съобрази следното:
Производството е по искова молба от „ХХХХХХХХХХХХХХ“ ЕАД срещу
„ХХХХХХХХХХ" ЕООД.
Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан в настоящото производство.
Неоснователно е искането на ответника за спиране на производството предвид
висящото тълкувателно дело № 1/2023 г. по описа на ВКС. С разпореждане от 17.07.2023 г.
на ВКС за образуване на т. д. № 1/2023 г. на председателите на ВКС и ВАС делото е
образувано за приемане на съвместно тълкувателно постановление от Общото събрание на
съдиите от Гражданска колегия и Търговска колегия на Върховния касационен съд и Първа и
Втора колегия на Върховния административен съд по два въпроса, като след отклоняване на
втория въпрос с Определение от 26.03.2024 г., делото е останало висящо по въпроса:
„Допуска ли обективното ни материално право присъждане обезщетение за неимуществени
вреди в полза на юридическите лица?“.
Съгласно изричните разяснения, дадени с т.1 от Тълкувателно решение № 8 от
7.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 8/2013 г., ОСГТК, при образувано тълкувателно дело пред
Върховния касационен съд по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело
може да се спира само в касационната инстанция на основание чл. 292 ГПК, а не и във
въззивната и първата инстанция.
Предвид посоченото производството пред настоящата първа инстанция не подлежи на
спиране до постановяване на съвместно тълкувателно постановление от ОСГТК на ВКС и
Първа и Втора колегия на ВАС. Следва да се посочи и че висящото тълкувателно дело касае
материалната, а не процесуалната легитимация на юридическите лице да търсят
обезщетение за неимуществени вреди, поради което и е въпрос не по допустимостта на иска,
в каквато насока възразява ответника, а по съществото на спора.
Ищецът с исковата молба и ответникът с отговора на исковата молба са представили
писмени доказателства, които са допустими и следва да бъдат приети.
На ищеца следва да бъде допуснат един свидетел, доколкото не сочи различни
обстоятелства, които ще установяват поисканите. Втори свидетел подлежи на допускане при
условията на чл. 159, ал. 2 ГПК
Следва да бъде уважено искането по т.1 от доказателствените искания в отговора на
исковата молба за издаване на СУ на ответника. Исканията по т. 2, т. 3 и т. 4 предвид
1
наведените като процесни части от статията съдът намира, че не касаят изясняване на
обстоятелства от предмета на доказване по делото, поради което на основание чл. 159,ал. 1,
предл.1 ГПК следва да бъдат оставени без уважение. Искането по т. 5 не касае
обстоятелства, за изясняването на които да са необходими специални знания и умения, като
от страна на ответника нито се сочи какъв твърди, че е тиражът на конкретния брой на
вестника, нито се представят доказателства в подкрепа на такива твърдения, респ.
анализирането на които да е от компетентността на счетоводител.
Съдът като провери редовността и допустимостта на предявения иск и като съобрази
направените искания, на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.12.2025 г. от
11,05 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА като писмени доказателства в производството приложените към исковата
молба и отговора на исковата молба документи.
ДОПУСКА до разпит един свидетел при режим на довеждане от ищеца. ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на втори свидетел предвид липсата на
предпоставки за допускането му на този етап на производството.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника съдебно удостоверение съгласно т 1. от
доказателствените искания в отговора на исковата молба като УКАЗВА на ищеца за
получаването му да заплати такса в размер на 5 лева.
ОСТЯВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията по т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от доказателствените
искания в отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
от „ХХХХХХХХХХХХХХ“ ЕАД, ЕИК ХХХХХХХХХ, седалище и адрес - С. БУЛ. ХХХ№
ХХ, ЕТ. 1 съдебен адрес - С. , УЛ.., № .., ЕТ. .. тел. (02) ХХХХХХХХХХ, срещу
„ХХХХХХХХХХ" ЕООД, ЕИК ХХХХХХХХХ, адрес - София, ул. „Г. С. Раковски“ № 99 за
присъждане ведно със законната лихва от 10.01.2025 г. до окончателното изплащане на
сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцовото дружество
неимуществени вреди в резултат от публикувани на 10.01.2025 г. във вестник „ХХХХХ“,
твърдения в статия със заглавие „Хакерска атака занули държавна фирма за милиони" както
следва: „Нечувана хакерска атака, способна да доведе до пълното зануляване и
потенциален фалит, е ударила Българската агенция за експортно застраховане под
шапката на Министерството на икономиката. Удар за милиони левове е предварителното
изчисление на щетите само за няколко дни, откакто цялата база данни на институцията е
била ударена“ и „За последните 24 месеца държавната фирма и ръководството й не
просто не са успели да привлекат нито един нов клиент, който да се довери на обещанието
за защита на 90% от риска при неизпълнение на плащанията по застрахованите кредити,
но фирмата е загубила голяма част от досегашните си.“.
Твърди се, че информацията, изнесена в статията, се отнася именно до ХХХХХХХХХ
ЕАД предвид многократното споменаване в нея на фирмата на дружеството в нея и на лица,
които са изпълнителни директори и членове на Управителния му съвет - Г.Г., Б. В. и В.Г..
Поддържа се, че в статията е посочено: „Нечувана хакерска атака, способна да доведе до
пълното зануляване и потенциален фалит, е ударила Българската агенция за експортно
застраховане под шапката на Министерството на икономиката. Удар за милиони левове е
2
предварителното изчисление на щетите само за няколко дни, откакто цялата база данни на
институцията е била ударена“; както и: „За последните 24 месеца държавната фирма и
ръководството й не просто не са успели да привлекат нито един нов клиент, който да се
довери на обещанието за защита на 90% от риска при неизпълнение на плащанията по
застрахованите кредити, но фирмата е загубила голяма част от досегашните си".
С исковата молба се твърди, че посочените части на статията съдържат клеветнически
твърдения. Поддържа, че същите са неверни и позорящи, злепоставящи пред обществото и
увреждащи авторитета на дружеството, като му създават негативен образ пред обществото
и поставят под съмнение капацитета на дружеството да продължава да функционира и
защитава интереса на клиентите си, съответно да изпълнява ангажиментите си.
Посочва, че в началото на 2025 г. е имало хакерска атака не срещу ХХХХХХХХХ
ЕАД, а срещу доставчика на облачни услуги на ХХХХХХХХХ ЕАД - „ХХХХХХХХХХ" АД
и при нея ищцовото дружество не е засегнато сериозно, тъй като информацията по
клиентските договори не се съхранява при атакувания доставчик на облачни услуги, поради
което същата, оперативната дейност и банковите сметки не са засегнати и са останали
напълно функционални. Посочва, че е било налице единствено временно прекъсване на
връзката с имейлите и електронния портал, което не е оказало никакво въздействие върху
функционирането на дружеството, съответно не му е причинило никакви щети.
Твърди, че е направен минимален допълнителен разход за провеждане на устойчивост
на ИТ системите и е стартирал Планът за непрекъсваемост на бизнес процесите, с което
дори разходите по ползване на услугите от пострадалия доставчик са оптимизирани чрез
намиране на по-ниска цена при съпоставимо и леко повишено качество при алтернативен
доставчик.
Оспорва да отговаря на истината и твърдението, че за последните 24 месеца
ХХХХХХХХХ ЕАД няма нито един нов клиент и че дружеството е загубило голяма част от
досегашните си клиенти. В тази връзка твърди, че до края на 2023 г. броят е увеличен с 9.3
% спрямо началото на годината, а са напуснали 6.7%, поради което е налице нетно
увеличение с 2.6 %. Твърди, че за 2024 г. новите клиенти са 772, т.е. 380% от клиентска база
в началото на периода, напуснали са 31 %, което е довело до 349% увеличение на клиентите
за годината.
Сочи, че на заглавната страница на процесното издание е посочено, че е с тираж 324
000 броя. Поддържа, че неверните и позорящи твърдения, публикувани от ответника са били
„преписани“ в следващите дни и от множество други вестници и сайтове.
Поддържа се, че твърденията са станали достояние на неограничен кръг хора, с което
на ищцовото дружество са причинени сериозни неимуществени вреди, като е засегнат
авторитета на дружеството и е създадено съмнение в надеждността му и състоянието му,
съответно и възможностите му за развитие. Твърди се, че обезпокоени клиенти и партньори
са изисквали обяснения и за започнали да търсят възможни алтернативи на работата си с
дружеството. Едновременно с това в дружеството била създадена създава атмосфера на
тягостност и напрегнатост и била нарушава се работната среда. Твърди, че се наложило да
бъдат давани обяснения пред Народното събрание и на Комисията за финансов надзор.
Твърди, че ответникът носи отговорност за посочените вреди, тъй като е издател на
вестника.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва иска. Поддържа, че предявеният иск е недопустим, тъй като е налице образувано
тълкувателно дело № 1/2023 г. по описа на ВКС. Оспорва претенцията, като счита, че като
дружество с предмет на дейност издаване на вестници и списания има обществена роля да
информира обществото. Сочи, че процесната публикация е разпространена в седмичния
брой на вестник „ХХХХХ“ за периода от 10-17.01.2025 г. Твърди, че е обективен и публично
3
разпространен факт, че ищцовото дружество през месец януари 2025 г. е било обект на
хакерска атака, осъществена чрез обслужващото ги дружество за облачни услуги
„ХХХХХХХХХХ“ АД. За атаката била уведомена ГДБОП. Поддържа, че е спорно дали е
изтекла информация относно клиентите на ищеца и сключените с тях договори.
На основание чл. 154 ГПК в доказателствена тежест на ищеца по иска с правно
основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че физическо лице – пряк изпълнител при изпълнение на възложена му от
ответника работа е реализирало фактическия състав на деликта чрез непроверени
клеветнически и неверни позорящи името и авторитета на ищеца твърдения, съдържащи се
в публикуваната статия на посочената дата в издание на ответника, от което в причинно-
следствената връзка ищецът е понесъл конкретни неимуществени вреди.
В тежест на ответника е да установи фактите и обстоятелствата, на които основава
възраженията си, както и да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
ОТДЕЛЯ като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответното дружество е
издател на печатно издание Вестник „ХХХХХ“ и че в брой от 10.01.2025 г. на същото е
публикувана статия със съдържание, идентично с преписа, приложен към исковата молба.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от
отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4