№ 1781
гр. Варна , 17.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на осми
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
Секретар:Атанаска Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20203100502690 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от Главна дирекция
„Гранична полиция” към МВР срещу решение № 2966/08.07.2020 год.постановено по гр.
дело № 18096 по описа за 2019г. на ВРС,с което се :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР, със седалище и адрес
в гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ 46, да заплати на А. М. П., ЕГН **********, с
адрес в с. ****, обл. ****, ул. **********, сумата от 1672,97 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 229 часа за целия
процесен период от 01.11.2016г. до 01.11.2019г., получен в резултат на преизчисление на
положения нощен труд с коефицент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска – 01.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР да заплати на А.
М. П., ЕГН **********, с адрес в с. ****, обл. ****, ул. **********, сумата от 330,00
лв., представляваща направените в производството разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна сумата от 216,92
1
лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, представляващи сбор от дължима държавна такса и
заплатено възнаграждение на вещо лице.
Твърди се,че обжалваното решение е незаконосъобразно по изложени подробни
доводи изложени във въззивната жалба. Претендира се отмяна на обжалваното решение и
постановяване на другос което предявеният иск да бъде отхвърлен . Претендира разноски по
делото.
Въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на депозирана
въззивна жалба. В с.з. е направено изявление,че не претендира присъждане на разноски.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора,
по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради
което съдът я намира за допустима.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в
жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба депозирана от А. М. П., ЕГН
**********, срещу Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР, с искане да бъде
постановено решение, по силата на което да се осъди ответникът да заплати на ищеца
сумата от 1672,97 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 229 часа за период от 01.11.2016г. до 01.11.2019г., получен в
резултат на преизчисление на положения нощен труд с коефицент 1,143, ведно със законна
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата.
Твърди се, че през периода от 01.11.2016г. до 01.11.2019г. е работил на
длъжност младши инспектор – старши полицай в ЛКЦ – Галата от група „Охрана на
държавната граница” на ГПУ – Варна и е бил със статут на държавен служител.
Нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5
дневна работна седмица. От 14.10.2016г. работното време на държавни служители се
изчислява в работни дни – сумирано за тримесечен период. Работата извън работното време
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ при
сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефицент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време. Самият коеф. е 1,143. За периода от 01.11.2016г. до 01.11.2019г.
ищецът е положил 1608 часа нощен труд, който преизчислен с коеф. 1,143 възлиза на 1837
2
часа. Т.е. разликата от 229 часа следва да бъде допълнително заплатена. Размерът е 1672,97
лв.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответниците ,в които изразяват становище за неоснователност на предявения иск
Съотношението с коеф. 1,143 се прилага при трудови правоотношения по КТ. За периода на
претенцията е действала Наредба 8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. В тази наредба също е уредено, че нощният труд на
служителите на МВР е 8 часа.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа
страна следното:
Безспорно е между страните, че в процесния период от 01.11.2016г. до
01.11.2019г., ищецът полагал труд на длъжност младши инспектор – старши полицай в ЛКЦ
– Галата от група „Охрана на държавната граница” на ГПУ – Варна.
По делото е изготвено заключение по допусната ССЧЕ, като от
заключението на вещото лице се установява следното: За периода от 01.11.2016г. до
01.11.2019г. ищецът е положил нощен труд в размер на 1608 часа. Преизчисленият нощен
труд от 1608 часа с коеф. 1,143 е в размер от 1837 часа. Стойността на допълнителното
трудово възнаграждение за положен извънреден труд след приравняване на нощни часове
към дневни за периода от 01.11.2016г. до 01.11.2019г., е в размер на 1672,97 лв. за 229 часа.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС
фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на
обжалваното решение, които изцяло възприема и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК .
В отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се
вземе предвид следното:
Спорният по делото въпрос е дали нощният труд следва да се преизчисли в часове дневен труд, така както претендира ищецът, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултата от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
Нормата на чл. 176 от ЗМВР посочва, че брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения.Сред предвидените в същия закон допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд - чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР.Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни -
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период
3
- чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. От ал. 5 на същата разпоредба е видно, че работата извън редовното
работно време се компенсира с: 1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни -
за служителите на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени. Съгласно
разпоредбата на чл.187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните
работи. Във връзка с тази разпоредба са действали -Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ,
бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015
г).,Наредба 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016
г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., V-чл., обнародвано в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г, и
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г).
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.В нормата на чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40 от
2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г.). изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015 г и №
8121з-776/29.07.2016г, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в
дневен. Доколкото в последните две Наредби е посочено, че отново се касае за сумарно
отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, правилно
първоинстанционният съд е приел, че е налице празнота и следва да се приложи
субсидиарно чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, тоест 1,143. Обратното разбиране
би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо
работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.Ето
защо исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по
основание.
По изложените съображения съдът приема, че искът за заплащане на извънреден
труд за процесния период, както и за лихва за забава, се явяват доказани по основание и по
размер, видно от приетата ССчЕ,а в обобщение, решението на ВРс,като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди,
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2966/08.07.2020 год.постановено по гр. дело №
18096 по описа за 2019г на ВРС
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд,на осн.чл.280 ал.2 от ГПК .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5