Решение по дело №3463/2018 на Районен съд - Велико Търново

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №

гр. Велико Търново , 26.02.2018 година

 

Великотърновски районен съд, осми състав, в публично заседание на  25.01.2019 г. в състав

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА РАДЕВА

 

при секретаря В. Иванова , като разгледа докладваното от съдията  гр. д. № 3463  по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взема предвид:

 

Иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността.  

              Ищецът М.Д.А., чрез пълномощника си мл.адв.Д. от ВТАК твърди, че на 17.08.2017 година е продал на С.К.В.  собствения си апартамент, находящ се в гр.Велико Търново , ул." Полтава" 3М , ет.4, ап.16 съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1076 , том шести, рег.№ 8862 , дело № 319 от 17.08.2017 г. Заявява, че до  настоящия момент длъжникът отказва да му върне движимите вещи в апартамента, подробно описани в исковата молба ,  или техен паричен еквивалент като компенсация, въпреки отправената до него нотариална покана и наличието на  устна договорка, че след изповядването на сделката купувачът ще заплати уговорената между страните продажна цена на движимите вещи, находящи се на адреса, или ще му ги върне. Заявява, че ответникът отказва да изпълни задължението си , поради което предявява   иск   с правно основание чл. 108 от ЗС, с който моли съда да осъди ответника да предаде владението върху собствените му движими вещи, намиращи се в апартамента на ответника. При условията на евентуалност претендира паричната им равностойност, ако се установи, че вещите са повредени или унищожени. В съдебно заседание се явява лично и с мл.адв. Д.. Поддържа иска. Претендира разноски. 

Ответникът С.К.В. в отговора на исковата молба признава , че вещите са собственост на ищеца, че се намират в неговото жилище и че не отказва да ги предаде.  Оспорва наличие на уговорка за покупко-продажба на вещите и заявява, че не е станал причина за завеждане на делото , тъй като вещите не са били търсени от ищеца, въпреки изпратената покана.  В съдебно заседание се представлява от адв.Л.-Стефанова от ВТАК. Поддържа становището изложено в отговора. Претендира разноски.  

Съдът, след като  обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното от фактическа страна:

 Видно от приетия нотариален акт № 1076, том 6, рег.№ 8862,дело 319 от 17.08.2017 г. на нотариус № 347 в регистъра на НК с район на действие ВТОС ищецът е продал на ответника собствения си недвижим имот -апартамент №16 в гр.В.Търново,     ул. "Полтава" № 3 М за сумата от 50 000 евро. Приложени са договори за покупко-продажба, видно от които ищецът е придобил собствеността на движими вещи- електроуреди,  климатик,  мебели.  На 25.09.2018 г. ответникът е депозирал жалба до РУ В.Търново към ОД МВР В.Търново с молба да се предупреди ищецът да не отправя към него закани и заплахи по повод срещата им на 22.09.2018 г. пред автомивка в кв. "Картала". На 26.09.2018 г. ищецът е отправил нотариална покана до ответника в двуседмичен срок да заплати сумата от 5300 лева, представляваща договорена между тях пазарна цена на движимите вещи и оборудване находящо се в апартамента. Поканата е връчена на 28.09.2018 г. на майката на ответника.  След подадена молба на 26.10.2018 г.  е допуснато обезпечение на бъдещ иск и е издадена обезпечителна заповед по ч.гр.д.№ 3252/2018 г. на ВТРС, чрез налагане на запор върху движимите вещи, предмет на иска. Приложена е експертна оценка на движимите вещи, изготвена от лицензиран експерт -оценител, видно от която стойността им възлиза на 4798,20 лева. По образуваното изпълнително дело           № 20187250401841 на ЧСИ В.Георгиев е изпратена призовка за принудително изпълнение, с която ответникът е уведомен за налагането на запор и предвидения опис на движимите вещи на 8.11.2018 г.  от 10,30 часа. На 2.11.2018 г. помощник ЧСИ е удостоверил, че на адреса ответникът не е открит, но е бил уведомен по телефона за съдържанието на призовката. На 8.11.2018 г. призовката е изпратена до работодателя на ответника и е получена на 13.11.2018 г.  Междувременно на 6.11.2018 г. ответникът е изпратил покана до ищеца в 5-дневен срок, считано от 10.11.2018 г. да вземе движимите си вещи, спрямо които претендира собственост в ден и час, който ищецът ще посочи. Поканата е връчена на ищеца , чрез помощник ЧСИ на 10.11.2018 г. На 15.11.2018 г. ответникът е получил призовка за насрочен опис от ЧСИ В.Георгиев на 4.12.2018 г. от 10,30 часа. Описът е извършен и в протокола ответникът е отразил становището  си относно липсата на препятствие от негова страна спрямо взискателя да си получи вещите, към които предявява претенции за собственост. В съдебно заседание разпитаната св. А.- бивша съпруга на ищеца заяви, че между бившия и съпруг и купувача имало уговорка остатъкът от парите по сделката , която била изповядана на по-ниска сума, да се даде след това. Вещите останали в апартамента и ответникът трябвало да плати за тях  5300 лева,  а ако не го стори, да ги върне.  Тя не е водила преговорите с купувача и не знае кога ищецът е решил вместо парите да претендира връщането на мебелите. Св. Т. заяви, че ответникът му споделил за уговорка да купи имота заедно с мебелите, но впоследствие нещата се променили. Ищецът искал допълнителни пари от ответника. Свидетелят не знаел ищецът да е правил опити да си вземе вещите.Той лично имал ключ от жилището , за да осигури достъп до апартамента, ако ответникът не е в града.  

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

 Предявеният иск е процесуално допустим. По същество е основателен и доказан.

Съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗС  собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това. При иск по чл. 108 ЗС е необходимо да се докаже наличието на следните предпоставки : че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска, че вещта се намира във владение или държане на ответника и че ответникът владее или държи вещта без основание. Необходимо е ищецът да проведе пълно и главно доказване съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса. По делото не се спори, че процесните движими вещи се намират в апартамент, собственост на ответника, придобит чрез покупко-продажба от ищеца на 17.08.2018 година за сумата от 50 000 евро. Ответникът не оспорва, че вещите са собственост на ищеца и заявява желанието си да ги предаде на последния, което по своето естество е признание на иска, явяващ се основателен и доказан. Спора между страните е относно дължимостта на разноските, доколкото ответникът оспорва, че е станал причина за завеждане на делото, каквито твърдения  навежда ищеца, обосновавайки своята претенция за присъждане на разноски. От приобщените по делото писмени доказателства е видно, че движимите вещи не са били предмет на продажба, обективирана в предварителния договор за покупко-продажба или  при изповядване на сделката в нотариалния акт. Анализът на събраните гласни доказателства от разпита на св.А. и св.Т. сочат наличието на устна договорка между страните относно покупко-продажбата на обзавеждането в апартамента. Дори впоследствие ответникът да се е отказал, то е следвало да предприеме действия по тяхното връщане на ищеца. Признанието на ответника, че вещите , находящи се повече от една година след изповядване на сделката в неговото жилище са на ищеца води до извода, че същите не са платени от него със заплащане стойността на апартамента. В противен случай той би твърдял, че вещите са негови. В този аспект съдът кредитира показанията на св.А. относно уговорката за връщане на вещите, ако те не бъдат заплатени на договорената цена. Без значение е обстоятелството, че никоя от страните или свидетелите не посочи до кога е бил договорен срок за плащане        / или връщане/ на вещите при реализиране на сделката по закупуване на имота.  Факт е, че на 26.09.2018. г. ищецът е отправил нотариална покана до ответника, в която е предоставил двуседмичен срок на последния да му заплати по посочената банкова сметка ***, представляваща продажната цена на вещите, находящи се в апартамента, в противен случай е заявил намерението си да потърси правата си за връщане на движимото имущество. Поканата е получена от майката на ответника на 28.09.2018 година, но в предоставения срок ответникът не е реагирал по никакъв начин. Първата му реакция всъщност е изпратената от негова страна нотариална покана от 6.11.2018 година, в която ответникът предоставя петдневен срок на ищеца, считано от 10.11.2018 г., да вземе движимите си вещи. За тази покана ищецът е уведомен на 9.11.2018 г. в 9,23 часа по телефона, а лично я е получил на 10.11.2018 г. Исковата молба е заведена на 9.11. 2018 г. в 16,21 часа, който ден е последният от определения от съда двуседмичен срок за завеждане на бъдещия иск, съобразно определението на съда, с което е допуснато обезпечението. Изложеното води до извода, че ответникът е станал повод за завеждане на делото, доколкото не е предприел действия по връщане на вещите в предоставения му двуседмичен срок от получаване на нотариалната покана с рег.№ 163/26.09.2018 г., ако е считал, че не дължи сумата от  5300 лева. Съдът би приел възраженията на ответника, ако насрещната му нотариална покана за получаване на движимите вещи от ищеца бе отправена в двуседмичния срок, определен за изпълнение на паричното задължение, считано от него за недължимо. Видно от доказателствата по делото, нотариалната покана на ответника е изпратена около 25 дни  по-късно. Следователно ответникът, макар да признава иска е станал повод за завеждане на делото и дължи направените от ищеца разноски. От приложения списък по чл.80 от ГПК съдът счита, че основателни и доказани са претенциите за разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство в размер на 400 лева съгласно договор за правна защита и съдействие № **********/9.11.2018 г. и заплатена ДТ в размер на 192 лева. Дължат се и направените  разноски в обезпечителното производство по ч. гр.д. № 3252/2018 г. на ВТРС, тъй като това производство няма самостоятелен характер и присъждането на разноските направени в него зависи от изхода на бъдещата претенция. При уважаване на предявения иск, ответникът следва да заплати  сумата от 40 лева заплатена ДТ по ч.гр.д.№ 3252/2018 г. на ВТРС, както и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 416 лева, за което е приложен договор за правна помощ № **********/26.10.2018 г.  Образуваното изпълнително производство по изп.д. № 20187250401841 на ЧСИ В.Георгиев е последица от уважената молба за допускане на обезпечение на бъдещия иск, чрез налагане на запор върху процесните движими вещи и при уважаване на иска, направените в изпълнителното производство разноски възлизащи на 200 лева адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна помощ № **********/30.10.2018 г. , както и заплатените такси по изп.дело в общ размер от 155,40 лева, за което са приложени платежни документи, подлежат на заплащане от ответната страна. Не се дължи претендираната сума от 50 лева за изготвена  експертна оценка на движими вещи, тъй като същата не е поискана и съответно допусната по надлежния ред от съда. По изложените съображения иска се явява основателен и доказан и следва да се уважи. На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски  в общ размер от 1403,40 лева. 

Воден от горното  съдът

 

                                         Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 от ЗС по отношение на С.К.В.  с ЕГН ********** *** , че М.Д.А. с ЕГН ********** *** е собственик на следните движими вещи, находящи се в апартамент, собственост на ответника, на адрес: гр. Велико Търново, общ. Велико Търново, обл. Велико Търново, ул. „Полтава" ЗМ, ет. 4, ап. 16, а именно: 1. Котлон за вграждане, марка „Индезит", цвят черен - 1бр., 2. Хладилник с фризер, марка „Индезит", цвят инокс /сив/- 1бр., 3. Фурна за вграждане, марка „Аристон", цвят черна-1бр., 4. Аспиратор за вграждане, марка „Тека", размери 100х50см., цвят сив-1бр., 5. Кухня с барплот, модел ,,For mix Creativum", цвят олива/венге-1бр.,             6. Секция, модел „Тодо", цвят венге-1бр., 7. Спалня, модел ,,Majorka", размери 160х200см., цвят орех/св. дъб-1бр. и ОСЪЖДА С.К.В.  с ЕГН ********** да предаде владението върху описаните по-горе движими вещи на М.Д.А. с ЕГН **********.

 

ОСЪЖДА  С.К.В.  с ЕГН ********** *** да заплати на  М.Д.А. с ЕГН ********** *** сумата от 1403,40  /хиляда четиристотин и три лева и 40 ст./  направени  разноски.

 

Решението подлежи на обжалване чрез ВТРС пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :