Р Е Ш Е Н И Е
№ ……… 21.10.2019 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –
СТАРА ЗАГОРА Х
ГРАЖДАНСКИ състав
На 24
септември 2019
година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: МИЛЕНА КОЛЕВА
Секретар: ЛАЗАРИНА ЛАЗАРОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА КОЛЕВА
гр.дело № 2540 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е с правно
основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД.
Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД твърди в
исковата си молба, че е еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Стара Загора,
ул. Христо Ботев № 62, първоначално вписано в регистъра на търговските
дружества с Решение № 4486/14.10.1991г. по ф. дело № 4492/1991г. по описа на Окръжен
съд – Стара Загора. Същият осъществявал основно дейностите по водоснабдяване,
канализация, пречистване на битови и отпадни води, проучване, проектиране,
изграждане, поддържане и управление и контрол при изграждане на
водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на територията на
Област Стара Загора и Община Тополовград. Същият бил потребител на ел. енергия
относно притежавания обект с ИТ №
2939032 – Помпена станция „Орешник”, с. Орешник, Община Тополовград, който
обект бил присъединен към електропреносната система посредством Електропровод
„Венеция” 20 кV, собственост на дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия
се извършвала със съоръжения собственост на дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се
осъществявала посредством собственият на дружеството трафопост на ниво ниско
напрежение /НН/.
Ответникът „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, със седалище и адрес на управление: 4000 гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, вписано в Търговския регистър с ЕИК *********, притежавал Лицензия за обществено снабдяване с
електрическа енергия № Л-141- 11/13.08.2004г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, наричан
по-долу за краткост ЕВН, и осъществявал дейност по снабдяване на потребителите
/клиентите/ с електрическа енергия.
По силата на чл.42 от Общите
условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „ЕРЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” АД/със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД /, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014 от
10.05.2008г., клиентът заплащал изчислената сума за пренос по
електроразпределителната мрежа и мрежови услуги вместо на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ” ЕАД, на „ЕВН България Електроснабдяване” АД.
През периода от 01.03.2015г. до 31.03.2015г. „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД заплатила на ответното дружество сумата 1151,45 лева
по фактура № **********/31.03.2015г., представляваща такса за пренос
по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на
ищеца - Помпена станция „Орешник”, намираща се в Община Тополовград:
Следвало изрично да се отбележи,
че по посочената по-горе фактура ищецът заплатил на ответника и други начислени
суми, за които към момента ищецът нямал претенции и същите не били предмет на
настоящата искова молба.
Посочената по-горе в исковата молба сума, била измерена и
отчетена при измерване на електрическа енергия, от страна на ниско напрежение
/НН/, като измервателното устройство било разположено в ЗРУ 20 кV /киловолта/ в Помпена станция „Орешник”. Ищцовото
дружество считат, че измерването по този начин, и конкретно на това място, било
незаконосъобразно, и водило до начисляване за заплащане на недължими суми.
Считано от
01.07.2008г. с Решение № Ц - 021/26.06.2008г. на ДКЕВР, цената която се заплащала за ползване на
мрежата, се разделяла на два компонента - цена за достъп до
електроразпределителната мрежа, и цена за пренос на електроенергия по
електроразпределителната мрежа.
Съгласно действащата нормативна
уредба за процесния период, мрежовите услуги се заплащали върху използваната
електрическа енергия, съгласно показанията на средствата за търговско измерване
в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по
утвърдените от ДКЕВР цени.
При отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване било на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
/ако имало такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно чл.
120 от ЗЕ, ел.енергията, доставена на потребителите, се измервала със средства
за търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа
или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до
или на границата на имота на потребителя.
Съгласно чл. 120 ал. 2 от ЗЕ, границата на собственост върху електрическите
съоръжения и мястото на средствата за търговско измерване се определяли
съгласно изискванията на наредбата по чл. 116, ал. 7 и на правилата по чл. 83,
ал. 1, т. 6 /Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/.
Приетата въз основа на чл. 116, ал. 7 от ЗЕ наредба била Наредба №
6/09.06.2004г. Съгласно чл. 29, ал. 4 от Наредба № 6/09.06.2004г., когато
електропровод, собственост на потребител, се присъединявал към електрическа
уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за
търговско измерване на електрическа енергия се монтирали в електрическата
уредба на преносното или съответното разпределително предприятие.
Съгласно нормативна уредба относима за процесния период, клиенти и
производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължали
утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по
електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа,
други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащали на оператора
на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на
доставчика от последна инстанция.
За тези клиенти цената за
пренос по електропреносната мрежа се заплащала от разпределителното
предприятие на независимия преносен оператор, съгласно договорите по чл. 12 и
13. Мрежовите услуги се заплащали от клиентите върху фактурираните количества
електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване
и/или предоставена мощност в
местата на измерване, определени
в съответствие с Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2
и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
Съгласно чл. 14 от Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия, при
отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване било на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
(ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл. 29, ал. 4 от Наредба
№ 6/09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа
енергия към преносната и разпределенителните електрически мрежи,
когато електропровод, собственост на потребител, се присъединявал към
електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие,
средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтирали в
електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие.
В конкретния случай за Помпена станция „Орешник”,
границата на собственост между преносното или съответното разпределително
предприятие и ищеца била Подстанция
„Тополовград” 20 кV, след която подстанция започвал собствения на ищеца
Електропровод „Венеция” 20 кV.
Този електропровод бил с дължина от около 7,700
км., започвал от Подстанцията, и достигал до ЗРУ 20 кV /киловолта/ на Помпена станция „Капитан Петко Войвода", като от същия
електропровод имало отклонение с дължина от 700 метра, достигащо до ЗРУ 20 кV /киловолта/ на Помпена станция „Орешник”. И
електропровода „Венеция” 20 кV, и посочените две ЗРУ /закрити
разпределителни уредби/, и помпените станции, в които се намирали ЗРУ, били
собственост на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД.
С оглед на това, измервателното средство, отчитащо
използваната от ищеца електроенергия, следвало да бъде монтирано на тази граница
- т.е. между Подстанция „Тополовград” 20 кV и Електропровод „Венеция” 20 кV, в
електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие,
а не на ниво ниско напрежение, в самите ЗРУ на Помпена станция „Орешник”.
Във връзка с изложеното по-горе относно мястото на
измерване на използваната електрическа енергия, „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”
ЕООД отправяло няколкократни писмени искания от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД с
искане за промяна на мястото и нивото на измерване.
С писмо с изх. № 1748/23.10.2018г., в отговор на
изпратено от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД писмо, ищцовото
дружество изпратило писмо за промяна на мястото на измерване, ведно с приложени
документи, за следните обекти:
- Подстанция „Тополовград” - извод
„Венеция” /т.е. за електропровод „Венеция”/;
- Извод „Рила”;
- ВиК – Зимница;
- Помпена станция Ханчето.
Следвало да се отбележи, че след получаване на това
писмо от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД по отношение на
всички останали обекти, посочени в Писмото, била извършена промяна на мястото и
нивото на измерване, като енергията се измервала на ниво СН и „ВиК” ЕООД не
заплащала такса за пренос до ел. разпределителната мрежа, като единствено по
отношение на Електропровод „Венеция” това не било сторено.
Във връзка с това ищцовото дружество изпратило и
следващо писмо с изх. № 2013/05.12.2008г., с което отново изрично посочили, че
желаели да бъде изместено мястото и нивото за измерване от ниско напрежение в
самите обекти, на средно напрежение в Подстанция - гр.Тополовград, като били
посочени изрично и измервателните точки за двата обекта, за които се изисквало
промяната:
- ИТ № 2939032 - Помпена станция
„Орешник” - с. Орешник;
- ИТ № 2939033 „ВиК” - с. Капитан
Петко Войвода /сега с наименование Помпена станция „Кап. Петко Войвода” - с. Кап. Петко
Войвода/.
На това искане от ищцовото дружество, „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД изпратило писмо с изх. №
01/09.01.2009г., с което ги уведомило, че следвало да им предоставят документи
за собственост на Електропровод 20 кV,
извод „Венеция”. Това искане било необосновано, тъй като още с писмо с
изх. №
1748/23.10.2008г., ищцовото дружество изпратило по отношение на електропровод
„Венеция” всички необходими документи.
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД били собственик
на Електропровод „Венеция” 20 кV, на Помпена станция „Орешник” -
с.Орешник, и на намиращите се в тях ЗРУ, като към писмата били приложени и
съответните документи, доказващи собствеността на дружеството върху имотите и
съоръженията. Независимо, че ищцовото дружество било собственик на имотите и
съоръженията, даващи основание мястото на измерване да се промени от НН на СН,
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД не изпълнявал задълженията си и
продължавал да измерва ел. енергия на ниво ниско напрежение за целия процесен
период.
Ищцовото дружество намират за безспорно, че те били
собственик на Електропровод „Венеция” 20 кV, на Помпена станция „Орешник” - с.Орешник, и на намиращите се в тях ЗРУ.
Същите били собственост на дружеството от
29.12.1995г., когато били включени в капитала на дружеството. Включването в
капитала на дружеството ставало по силата на Заповед N2 135/12.12.1995г.
на Кмета на Община Тополовград, с която на основание чл.2 от Наредбата за
държавни имоти се предоставяло на „ВиК" ЕООД гр. Стара Загора, и на Акт за приемане и предаване на основни
средства, с който тези активи били предадени на дружеството им.
За тези обекти бил подписан Акт обр.16 и било
издадено Разрешение за ползване № 261/09.09.1995г.
Ищцовото дружество твърдят в случай, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ”
АД изпълнило законовите си задължения и уважило искането им за промяна на
мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение
в самите ЗРУ на ПС „Орешник" и ПС
„Кап. Петко Войвода", на ниво средно напрежение в електрическата уредба на
Подстанция „Тополовград" 20 кV,
заплатената от „Водоснабдяване и канализация" ЕООД такса
за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение,
собственост на ищеца - Помпена станция „Орешник" , ИТ № 2939032, нямало
да бъде дължима и съответно - заплатена, а дължима щяла да бъде такса за пренос
по ел. разпределителната мрежа до обект средно напрежение.
Ако се установяло, че мястото на измерване на
електрическата енергия за процесния период не следвало да бъде на ниво ниско
напрежение, а на ниво средно напрежение, разликата между стойността на
енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение се
явявала недължимо платена и платена без основание.
При това положение за ищцовото дружество възниквал
правен интерес да предявят против „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД иск за
заплащане на платените суми за такса за пренос по ел. разпределителна мрежа за
процесния период, като суми, платени без основание като за периода 01.03.2015г.
до 31.03.2015г. сумата била в размер на 800 лева.
Освен дължимата сума в размер на 800 лева,
ответникът дължал и обезщетение в размер на законна лихва, считано от датата на
плащане на недължимо платената сума - 17.04.2015г., до датата на предявяване на
молбата в съда - 14.05.2019г., както следвало:
- сумата 330 лева /триста и тридесет лева/,
представляваща обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата на
плащане на недължимо платената сума в размер на 800 лева по фактура
№**********/31.03.2015г.-13.03.2015г. до датата на предявяване на молбата в
съда - 14.05.2019г.
Настоящата искова претенция ищцовото дружество
предявява на основание чл.113 от ГПК пред съда по седалище на ищеца. Намират,
че нормата на чл.113 от ГПК била приложима по следните съображения: Ищецът
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД имал качеството на „потребител" по
смисъла на § 1, т. 416 от ДР на Закона за енергетиката. При това положение било
налице възможност за изборна подсъдност по чл.113 от ГПК. Практиката на ВКС
категорично приемала, че когато ищецът има качеството „потребител на енергийни
услуги" по смисъла на § 1, т. 416 от ДР на Закона за енергетиката,
възможността за изборна подсъдност по чл. 113 от ГПК не била предвидена само за
потребителски спорове, произтичащи от правата, уредени в Закона за защита на
потребителите, а следвало да намери приложение „за всички спорове между
потребители и доставчици на услуги”. /Определение № 172 от 08.03.201Зг., постановено по т.дело № 1143/2013г., на ВКС II т.о., и
Определение № 607 от 23.11.2015г. по ч.т.дело № 2314/2015г. на ВКС I т.о./
С оглед на изложеното ищцовото дружество намира, че
правилно и в съответствие с нормата на чл.113 от ГПК предявил настоящата искова
претенция пред Районен съд – Стара Загора - по седалище на ищцовото дружество.
Моли съда да постанови решение , с което на
основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да осъди ответника „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД,
ЕИК *********, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД, ЕИК *********,
1. сумата 800 лева, представляваща недължимо платена сума за такса пренос по
ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция
„Орешник”, ИТ № 2939032, за периода
01.03.2015-31.03.2015г., по фактура №**********/31.03.2015г., представляваща
разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и
ниво средно напрежение, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба в съда до датата връщане на сумата от ответното дружество на
ищцовото дружество.
2. сумата 330 лева /триста и тридесет лева/,
представляваща обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата на
плащане на недължимо платената сума в размер на 800 лева по фактура
№**********/31.03.2015г.-17.04.2015г., до датата на предявяване на молбата в
съда – 14.05.2019г.
Моли съда да им бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Заявяват, че дължимите суми могат да бъдат платени по следната сметка на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД:
IBAN: ***, Банка ДСК ЕАД.
В проведеното на 24.09.2019г. открито съдебно заседание съдът е допуснал
изменение на иска за главница, като същият следва да се разглежда предявен в
размер на 864,16 лева.
В законоустановения срок по делото е постъпил
отговор от ответното дружество „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, в който
считат, че искът е допустим, но неоснователен и поради това, молят съда да го
отхвърли изцяло.
Считат, че сумите, предмет на исковата претенция са
дължими и основателно начислени по сметката на ищеца, както и, че
обстоятелствата и фактите, изложени в исковата молба не правили сумите
недължими.
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, в качеството
си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за
енергетиката, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично
известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период били
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-
013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г.
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД бил титуляр на
лицензия № Л-141-11/13.08.2004 г. и дружеството извършвало дейността
„снабдяване с електрическа енергия" (чл. 39, ал. 1, т. 10 от Закона за
енергетиката) на обособената територия в Югоизточна България. Съгласно
разпоредбата на чл. 43, ал.4 от ЗЕ за една обособена територия се издавало само
една лицензия за снабдяване с електрическа енергия от крайния снабдител. Според
разпоредбата на чл. 986 (1) от ЗЕ (обн. ДВ, бр. 74 от 2006 г., отм., бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012) и
чл. 104а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).
„Крайните клиенти използват електропреносната или съответната
електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни
общи условия.”, а според ал. 4 на същия член - „Публикуваните общи условия
влизат в сила за крайните клиенти без изрично писмено приемане”.
По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия и чл. 4
от договора „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД поело задължение да снабдява с електрическа енергия
обектите на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с кл. № ********** и няколко
места на потребление (ИТН), едно от които било процесното ИТН 2939032. Ищецът
от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се задължил да заплаща
всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в
сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия и чл. 18
от договора при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължал обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
В изпълнение на задълженията си по общите условия
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД доставило в обекта на ищеца за периода от
01.03.2015г. до 31.03.2015г. електроенергия, пренесена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ” ЕАД, като за стойността на доставената ел.енергия и предоставените мрежови
услуги, издало месечната фактура,
представена с исковата молба, стойността на част, от която съставлявала
исковата сума.
Действително ищецът бил клиент на
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, явяващ се краен снабдител по смисъла на
Закона за енергетиката (ЗЕ) и на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД
(електроразпределително дружество). Като такъв ищецът бил снабдяван с
електроенергия чрез разпределителната мрежа при публично известни общи условия
(чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД по силата на
общи условия бил сключен договор за пренос на електрическа енергия през
разпределителната мрежа.
Разпределението на електрическа
енергия според § 1. т. 49 от ДР на ЗЕ било определено като „транспортиране на електрическа енергия ...
през разпределителните мрежи”. Дейността „разпределение на електрическа
енергия” също подлежала на лицензиране (съгласно чл. 39, ал.1, т. 3 от ЗЕ), а
електроразпределителната мрежа била „съвкупност от електропроводни линии и
електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за
разпределение на електрическа енергия” (§ 1 т. 22 от ДР на Закона за
енергетиката). „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, като притежател на
Лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004 г. за обществено разпределение на
електрическа енергия извършвала услугата по пренос и разпределение на
електрическа енергия по утвърдените от ДКЕВР цени, като спазвала следния
основен принцип: на всички клиенти услугата разпределение се калкулирала по
одобрените от ДКЕВР цени. Тарифната структура била в съответствие със Закона за
енергетиката, Закона за акцизите и данъчните складове и Правилата за търговия с
електрическа енергия.
Доставената електрическата
енергия, описана в процесната фактура била остойностена съгласно действащото в
процесния период решение на КЕВР и съобразно
нивото на напрежение и мястото на измерване, определени при
присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа.
Обектът на ищеца бил присъединен
към електроразпределителната мрежа, собственост на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ”
ЕАД на ниво ниско напрежение.
Безспорен
бил фактът, че присъединяването на обекта било
извършено преди влизане в сила на Наредба за присъединяване към преносната и
разпределителните електрически мрежи на производители и
потребители и при спазване на действащата към
момента на присъединяването нормативна уредба, а именно: Закон за
електростопанството, обн., ДВ, бр. 95 от 12.12.1975 г., отм., бр. 64 от
16.07.1999г. и Правилник за прилагане на Закона за електростопанството, приет с
ПМС № 62 от 1976г., обн., ДВ, бр. 72 от 07.09.1976г., отм., бр. 31 от
14.04.2000г. и разбира се преди влизане в сила на чл. 16, ал. 1 от Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия. Начинът на присъединяване на
обекта към електроразпределителната мрежа, както и нивото на присъединяване и
мястото на измерване на електрическата енергия се определяли към момента на
присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа по посочения в
цитираните нормативни актове ред или в договора за присъединяване, ако
присъединяването било извършено след влизане в сила на Наредба за присъединяване към преносната и
разпределителните електрически мрежи на производители и потребители обн., ДВ,
бр. 40 от 16.05.2000 г., отм., бр. 34 от 19.04.2005г., аналогично на
действащата в момента уредба в Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване
на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи, обн., ДВ, бр. 31 от 4.04.2014 г. От
представените по делото писмени доказателства можело да се установи, че
процесните обекти са присъединени през 1995г.
Видно
било, че принципа, залегнал както в отменените, така и в сега действащите
нормативни актове, било че нивото на напрежение и мястото на измерване на
електрическата енергия се определяло/дотоваряло към момента на присъединяване
на обекта. Еднократно към момента на присъединяване на обекта!
Действително след
присъединяването на обектите (чието проектиране и въвеждане в експлоатация на
присъединителните съоръжения било извършено като за мерене на ниво ниско
напрежение) ищецът подал искане за промяна на мястото на меренето на
електрическата енергия на ниво средно напрежение.
Ответното дружество оспорва
твърдението, че към искането си за промяна на мястото измерване на
електрическата енергия ищецът представил доказателства за собственост върху
присъединителните съоръжения - ел.проводи трафопостове. Всички доказателства за
собственост, представени по преписката сочели, че правото на собственост било
на Община Тополовград, а не на ищеца. Наред с това исканията били подадени от
лице с пълномощно, без нотариална заверка на подписа. Исканите доказателства
(пълномощно и извлечение от баланса на трафопоста – вж. писмото т.1 и т.2 били
представени в цялост едва с писмо с изх. № ЦУ – 14 от 21.01.2015г.).
От описа на приложенията на
всички предходни писма било видно, че представените извлечения от баланса били
за други активи, но били и за трафопостове (вж. писмо изх. № 9946 от
26.11.2014г. - т.5 - приложенията били за ел. провод 20 кV АС проводник 95 I -7180 м. и ел.провод 20 кV откл. за ТП проводник АС - 95 I. - 738 М, същите
били приложени и към писмо изх.№ 1748 от 23.10.2008г.). За доказване на това
обстоятелство ответното дружество представят цялата кореспонденция по случая.
Ищецът не доказал правото си на собственост върху присъединителните съоръжения
- ТП и електропровод, поради което и основание за остойностяване на доставената
в обекта електрическа енергия на друга цена, различна от вписаната във
фактурите (за ниво ниско напрежение) не били налице. Едва с писмо изх.№ ЦУ - 14
от 21.01.2015г. ищецът представял запис за трафопостове, поради което и едва
тогава стартирал и цялата процедурата по смяна на меренето. Меренето било
сменено на 19.11.2015г. (за справка вж. Констативен протокол за техническа
проверка от 14.01.2016 г.).
Съгласно чл.17 ал.1 и 2 от ОУ на договора за
продажба на електроенергия „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД фактурирало
ежемесечно на клиента при условията на доставки с непрекъснато изпълнение, като
издавало обща фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп по определените
от ДКЕВР цени. В ал.З било посочено съдържанието на фактурите и от приложената
към делото фактура, било видно, че тя
отговаряла на изискванията на ОУ или процесната сума била дължима, тъй като обектът на ищеца бил
присъединен на ниво ниско напрежение, ползвал електроенергия ниско напрежение,
пренесена, трансформирана и разпределена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД и
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД.
След като сключил договор и приел
ОУ, ответникът имал правата и задълженията по тях.
Аналогично на издадените от КЕВР лицензи, мрежовият
оператор и крайният снабдител изпълнявали одобрените им от КЕВР общи условия.
Дейностите на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ”
ЕАД били лицензионно, финансово и юридически свързани до степен, която изисквала
да спазват общи правила за поведение. Общите условия и на мрежовия оператор, и
на крайния снабдител били съобразени с логиката, по която бил изграден и
функционирал т.нар. регулиран пазар на доставка и пренос на електрическа
енергия. Чрез „Правилата за търговия с електрическа енергия” (ПТЕЕ) КЕВР
създала задължителни за лицензираните норми на поведение, съобразно които те
били задължени да оформят и своите търговско-лицензионни отношения - както
между самите тях, така и в договорните отношения с техните клиенти-потребители.
Например - в чл. 28 от сега действащите ПТЕЕ и в чл.25 от отменените ПТЕЕ, КЕВР
последователно въвеждали и утвърждавали правилото, че:
потребителите на крайните снабдители, които използвали
разпределителните мрежи при публично
известни
общи условия, заплащали всички мрежови услуги на крайния
снабдител, а Крайният снабдител събирал и
заплащал на оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния ценови
период за цялото фактурирано от крайния снабдител количество електрическа
енергия.
Ако се установяло, че мястото на измерване на електрическата енергия за
процесния период не следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а на ниво средно
напрежение. Въпреки, че към момента на присъединяване обектът бил присъединен
на ниво ниско напрежение, то действително недължимо платена и подлежаща на
връщане щяла да бъде единствено
разликата между стойността на енергията, пренесена
на ниво ниско средно напрежение и ниво ниско напрежение, каквато била претенцията
на ищеца. Не било ясно обаче как бил изчислен размерът на тази претенция.
Изложената фактическа и правна
обстановка обосновавала неоснователността на възражението за недължимост на
цена за електрическа енергия за стопански потребители, присъединени към
електроразпределителните мрежи на ниво ниско напрежение, начислени за процесния
период.
Сумите по процесиите фактури били
основателно начислени и дължими от ищеца, а исковата претенция била
неоснователна.
Ищецът претендирал присъждането
на мораторна лихва за забавено изпълнение на паричното задължение, считано от
датата на плащане на недължимо платената сума до датата на предявяване на
исковата молба в съда. Ответното дружество счита, че искът бил неоснователен.
Касаело се за задължения, които били без точно определен срок за изпълнение,
поради което по силата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД длъжникът по него изпадал в
забава от датата на поканата. По делото липсвали доказателства за отправена
покана преди датата на предявяване на иска, поради което и не можело да се
приеме, че до тази дата ответникът изпаднал в забава.
Поради изложеното ответното дружество счита
исковете по чл.55, ал.1 от ЗЗД за всяка от сумите, посочени в исковата молба,
за неоснователни.
Моли съда да отхвърли предявения иск и да им
присъди направените по делото разноски.
Съдът като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа
обстановка:
По делото не е
спорно, че ищецът е потребител
на ел.енергия за обект с ИТН 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК"
с.Орешник, Община Тополовград, присъединен към електропреносната система
посредством Електропровод „Венеция" 20 kV, както и че измерването на консумираната ел. енергия на този обект се
осъществявало на ниво ниско напрежение до 14.01.2016г., когато е променено
меренето на ниво средно напрежение
/констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговски
измерване №249661 от 14.01.2016г./
Към настоящия момент не е спорно между страните и се
установява от представените писмени доказателства - заповед №135/12.12.1995г. на Кмета на гр. Тополовград, акт за приемане и предаване на основни
средства, инвентаризационен опис, характеристика на ДМА - трафопост „Кап. Петко
войвода", акт обр.16 за електропровод „Венеция" 20 kV, помпена
станция „Орешник" с. Орешник, на помпена станция „Кап. Петко Войвода",
разрешение за ползване, че ищецът е собственик на електропровода, помпените
станции и намиращите се в тях ЗРУ /закрити разпределителни уредби/ от 1995г.
По делото е
представена и кореспонденцията между страните във връзка със собствеността на процесния трафопост и процедурата по
смяна на нивото на мерене, съгласно която „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД с писмо изх. № 6053-30/24.09.2008г. уведомява „ВиК“ ЕООД
Стара Загора, че съгласно решение № Ц-021 от 26.06.2008г. на ДКЕВР тече проект
по идентифициране на обекти на клиенти, които са присъединени със собствени
електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в
подстанцията и че за клиентите, които са изпратили необходимите документи, ЕВН
ЕР вече не начислява цена за пренос за съответните обекти, считано от влизане
на решението на ДКЕВР в сила. В писмото е посочено, че „ЕВН България
Електроразпределение АД“ все още не е получило от ищеца документи,
удостоверяващи собствеността му върху електропроводи, присъединени към
електрически подстанции. В отговор на писмото, ищецът е изпратил писмо с изх. №
1784/23.10.2008г. относно идентифициране на обекти, присъединени със собствени
електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в
подстанциите, сред които и обект, захранен от Подстанция Тополовград – извод
„Венеция”, като са посочени документите за собственост, обсъдени по-горе. С писмо
до „ЕВН България Електроразпределение“ АД с изх. № 2013/05.12.2008г., ищецът
заявява желание да бъде изместено поле мерене от ниско напрежение в самите
обекти на средно напрежение 20 kV в Подстанция гр.Тополовград на ИТ №2939032 ПС
„Орешник”, с. Орешник и на ИТ № 2939033 ВиК с. Капитан Петко Войвода, като е
посочено, че обектите се захранват от ел. провод 20 kV „Венеция”, собственост
на „ВиК“ ЕООД, за което с писмо изх.№ 1784/23.10.2008г. са представени всички
необходими документи за собственост. С писмо изх. №01/09.01.2009г. ЕВН ЕР
отново изисква документи за собственост на ел.провод 20 kV извод „Венеция” и
сочи, че след представянето им ще даде становище за промяна на мястото на
мерене от ниско напрежение на средно напрежение.Следва писмо от 24.11.2014г. на
„ВиК“ ЕООД Стара Загора отново с искане за отпадане на такса пренос за
процесния обект, на което ЕВН на 08.12.2014г. отговаря, че помпени станции
с.Орешник и с.Капитан Петко Войвода се захранват от собствена въздушна линия
извод Венеция, като средствата за търговско измерване са разположени в двете
помпени станции и меренето на ел.енергията се извършва от страна на ниско
напрежение и за да отпадне такса пренос следва меренето на ел.енергия да бъде
променено на страна средно напрежение, затова „Вик“ ЕООД Стара Загора следва да
подаде заявление в офис на ответника, придружено от документи за собственост. Ищецът
на 13.12.2014г. подава такова заявление и след още неколкократна размяна на
писма, разяснения във връзка със собствеността и изискване от страна на ЕВН на
допълнителни документи за собственост, на 19.11.2015г. е променено меренето от страна на ниско напрежение на
средно напрежение, за което е съставен констативен протокол от същата дата.
По делото е представена за периода 01.03.2015г. до 31.03.2015г. фактура №**********/31.03.2015г. с платежно нареждане от 16.04.2015г.
за заплатени задължения на ищеца към ответника за м.03.2015г., в т.ч. и такса
пренос, което не се оспорва от ответника.
За изясняване на
обстоятелствата по делото са назначени и изслушани съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи.
От заключението
на съдебно-икономическата експертиза, което не е оспорено от страните се
установява, че разликата в стойността на отчетените в обект с ИТН 2939032
количества енергия при измерване на ниво ниско и при измерване на ниво средно
напрежение за процесния период е 864,16 лева. Размерът на мораторната лихва
върху претендираните суми от датата на плащането до подаване на исковата молба
в съда е 331,02 лева.
От заключението
на съдебно-техническата експертиза, което не е оспорено от страните се
установява, че през периода 01.03.2015г.
до 31.03.2015г. измерването на потребената от ищеца ел.енергия по процесните
фактури за обект ПС „Орешник”, ИТ № 2939032 се е извършвало на ниво ниско
напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20kV/400V в ПС „Орешник”.
Вещото сочи, че ако се приеме, че електропровод „Венеция" 20 kV, изходящ
от подстанция „Тополовград", е бил собственост на ищеца през процесния
период, границата на собствеността му са изводите на електропровод
„Венеция" в ЗРУ на подстанция „Тополовград" на ниво средно напрежение.
ЕВН ЕР е трябвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна група на средно
напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за средно напрежение,
средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите
средно напрежение 20 kV на електропровод „Венеция" в подстанция
„Тополовград" чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в
съществуваща килия. В останалата част заключението съдържа правни изводи относно
дължимостта на такса пренос от ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗЗД, който е получил нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го
върне. В тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, /факт, който не е
спорен по делото/, а задължение на ответника е да установи, че е налице
правнозначимо основание за получаването на сумата, респ. за задържането й.
Ответникът счита, че следва да задържи платената сума, като позовавайки се
на нормативната уредба сочи, че нивото на напрежение и мястото на измерване на
електрическата енергия се определят към момента на присъединяване на обекта към
електроразпределителната мрежа, което в случая е станало през 1995г. Не
оспорва, че ищецът е подал искане за промяна на меренето на ел.енергия на ниво
средно напрежение, но счита, че едва след представяне пълния пакет документи,
установяващи правото на собственост и в частност представянето с писмо изх.№ ЦУ-14
от 21.01.2015г. на запис на трафопостовете е стартирала процедурата по смяна на
меренето, което е сменено на 14.01.2016г., като от този момент е налице основание
за промяна на меренето на ел.енергия на ниво средно напрежение.
Съгласно разясненията, дадени в решение № 227 от 11.02.2013г.
по т.д. №1054/2011г. на ВКС ІІ т.о. по въпроса за предпоставките, при които се
дължи цена за пренос на ел.енергия на ниво средно или ниско напрежение,
дължимостта на цената за достъп и цената за пренос, заплащани от потребителя
съгласно измереното количество на консумираната енергия, е пряко обвързана от
спазването на установени от Правилата за измерване на количеството ел.енергия и
договорите за продажба на ел.енергия изисквания. Тези цени отразяват разходите,
които се отнасят към дейността по цялостното управление на електроенергийната
система, като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът
на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед специфичното предназначение
на цената за достъп и цената за пренос като компоненти на цената на
електрическа енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско
измерване, е от решаващо значение за дължимостта на същите – измерването в
места, различни от уговорените между страните или от нормативно определените,
не е основание за начисляване на цена за достъп и цена за пренос.
Съгласно решение № 75 от 25.03.2013г. по гр.д.
№864/2012г. І г.о. на ВКС „границата на собственост върху електрическите
съоръжения“ по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл. 127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от
Наредба №6/09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на производители и потребители
на електрическа енергия към преносната и разпределителната електрическа мрежа
визира границата между електрическите съоръжения, собственост на
разпределителното предприятие и тези, собственост на потребител на електрическа
енергия.
Към момента на изграждането си процесният трафопост е бил
свързан към страна ниско напрежение, като към същия момент е липсвала
нормативна уредба, която да определя задължителни места на измерване на
доставяната електрическа енергия. Впоследствие съгласно Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия /2007 и 2013г., отм./, е
предвидено, че при отдаване на електрическа енергия от електропреносната
/електроразпределителната / мрежа към потребител, мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на
потребителя или в мястото на присъединяване на потребителя към мрежата. За
да бъде присъединен един потребител към електропреносната мрежа на средно
напрежение е необходимо същият да бъде собственик на електрическа
уредба/трафопост/ и тя да се намира в границите на собствеността на имота на
потребителя. В хипотезата, когато съоръжението/трафопоста/ и кабелите за пренос
са на съответното електроразпределително предприятие, доставката и меренето се
извършва на ниско напрежение, като СТИ се поставя на страната на ниското
напрежение. Следователно, от важно значение е къде е границата на собственост
на електрическите съоръжения, тъй като именно на нея се поставят СТИ.
Съгласно чл.27 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. /отм./ за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителната мрежа, границата на собственост между
електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя се
определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за
присъединяване. Съгласно чл.29 ал.1 т.1 от Наредбата границата на собствеността
следва да се определя от мястото на присъединяване на кабелните накрайници към
уредбата.
От гореизложеното следва, че в хипотезата на
присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от значение за
определяне на мястото на търговско измерване е единствено границата на
собственост на електрическите съоръжения. Тази граница в конкретния спор се
установява от заключението на вещото вещо лице по съдебно-техническата
експертиза, според което границата на собствеността са изводите на
електропровод „Венеция“ в ЗРУ на подстанция „Тополовград“ на ниво средно
напрежение. Ответникът е трябвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна
група на средно напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за
средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за дистанционен
отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „Венеция" в
подстанция „Тополовград" чрез обособяване на отделно поле „мерене"
или в съществуваща килия.
Следователно средството за търговско измерване не е
поставено на необходимото място, съобразно чл.120 ЗЕ и количеството консумирана
електрическа енергия, измерено в места, различни от нормативно определените, не
може да бъде основание за начисляване цената за пренос, от което произтича
недължимостта на този компонент от цената на електрическата енергия. В този
смисъл са горецитираните решения на ВКС, а също така и определение № 622 от
02.11.2018г. по т.д. № 936/2018г. на ВКС, II т.о., решение на АС – Бургас по в.т.дело
№ 254/2017г. и др.
Както беше посочено по-горе меренето от страна на ниско
напрежение на средно напрежение е променено на 14.01.2016г.
Поради изложеното съдът намира, че претенцията на ищеца
за заплащане на сумата от 800 лева, представляваща недължимо платена сума за такса пренос по ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция
„Орешник”, ИТ № 2939032, за периода 01.03.2015г.-31.03.2015г.,
по фактура № **********/31.03.2015г., представляваща разликата между стойността
на енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до датата
връщане на сумата от ответното дружество на ищцовото дружество се явява основателен и доказан. Следва да се уважи
предявения иск за заплащане на на сумата от 330 лева, представляваща
обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата на плащане на
недължимо платената сума в размер на 864,16 лева по фактура
№**********/31.03.2015г.-17.04.2015г., до датата на предявяване на молбата в
съда – 14.05.2019г.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника
за прекомерност на заплатеното от ищеца възнаграждение за адвокат.
Съгласно чл.78 ал.5 от ГПК съдът може по искане на
насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско
възнаграждение, ако то не съответства на фактическата и правна сложност на
делото. Възможността за намаляване на възнаграждението е граничена до минимално
определения размер на чл.36 от ЗА, който в ал.2 предвижда, че при договорено
възнаграждение между адвоката и клиента,
същото не би могло да бъде по-ниско от размера, предвиден в Наредбата на Висшия
адвокатски съвет. С Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. Дело №
6/2012г., т.3 ОСГТК на ВКС прие, че при произнасяне по възражение за
прекомерност на договореното и заплатено
адвокатско възнаграждение на основание чл.78 ал.5 от ГПК, съдът не е обвързан
от трикратния размер на предвиденото в §
2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
минимален размер, като вземе предвид действителната фактическа и правна
сложност на делото.
Според чл.7 ал.2,
т.2 от същата наредба, при интерес от 1 000 лева до 5 000 лева възнаграждението за адвокат е 300 лева + 7 % за
горницата над 1 000 лева. В настоящият случай делото е за
сумата от 1 194 лева и предвид посочените разпоредби
минималния размер на адвокатското възнаграждение е 314.00 лева. Уговореното възнаграждение в приложеното
към делото пълномощно е 480
лева, т.е. над минималния размер, определен в наредбата. Предвид обстоятелството, че делото е с правна сложност, то съдът счита, че
не следва да намаля адвокатското възнаграждение.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото
разноски за държавна такса, възнаграждение за вещи лица и възнаграждение за
адвокат в размер
на 1030 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ”ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37,
представлявано от Михаела Михайлова
Михайлова-Дьорфлер и Жанет Петкова Стойчева да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Стара Загора, ул. Христо Ботев № 62, представлявано от Румен
Тенев Райков, сумата от 864,16 лева,
представляваща недължимо платена
сума за такса пренос по ел. разпределителната
мрежа до обект на ниско напрежение - помпена станция „Орешник“, ИТ № 2939032, за
периода 01.03.2015г. до 31.03.2015г. по фактура №
**********/31.03.2015г., която недължимо платена сума представлява
разликата между стойността на енергията за пренос на ниво ниско напрежение и
ниво средно напрежение, ведно със законната лихва от датата на завеждане
на исковата молба в съда до датата връщане на сумата от ответното дружество,
както и сумата 330 лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата
на плащане на недължимо платената сума в размер на 864,16 лева по фактура
№**********/31.03.2015г. за периода от 17.04.2015г. до датата на предявяване на
молбата в съда – 14.05.2019г., както и направените по
делото разноски общо в размер на 1030 лева.
Присъдената сума може да бъде заплатена по банкова сметка IBAN: ***, „БАНКА ДСК” ЕАД с титуляр
“ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД Стара Загора.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд-Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: