РЕШЕНИЕ
№ 2252
гр. София, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110130272 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „***“ ЕАД срещу А. Н. Г. и Ц. Н. П., с
която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено по отношение на ищеца, че ответниците дължат в условията на разделна
отговорност сумата от 2612,26 лв.– главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия през периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
20.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 378,41 лв. – мораторна лихва,
начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 12.09.2023 г.,
сумата от 59,66 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за
периода от м.08.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 20.09.2023 г. до
изплащане на вземането, както и 13,67 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 12.09.2023 г., за
които суми на 13.10.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 51790/2023 г. по описа на СРС, 61 състав, при следните квоти:
А. Н. Г. – ½ част, а именно: сумата от 1306,13 лв.– главница, представляваща
стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г.,
ведно със законна лихва от 20.09.2023 г. до окончателно изплащане на задължението,
сумата от 189,21 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 12.09.2023 г., сумата от 29,83 лв. –
главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.
08.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 20.09.2023 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 6,83 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата
за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г. до
12.09.2023 г.;
Ц. Н. П. – ½ част, а именно: сумата от 1306,13 лв.– главница, представляваща
стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г.,
ведно със законна лихва от 20.09.2023 г. до окончателно изплащане на задължението,
1
сумата от 189,20 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 12.09.2023 г., сумата от 29,83 лв. –
главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.
08.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 20.09.2023 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 6,84 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата
за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г. до
12.09.2023 г.;
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, като ответниците имат качеството на битови клиенти на ТЕ въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като
купувачите не са престирал насрещно – не са заплатили дължимата цена. Сочи, че поради
неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към
договора общи условия, ответниците са изпаднали в забава, с оглед което и претендира
обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Моли за уважаване на
исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника А. Н. Г., с
който същият излага твърдения, че е платил изцяло претендираната от ищеца сума. Прилага
копие от заявление от *** г. до „***“ ЕАД и фискален бон от *** г. за сума в размер на
1733,55 лв.
На 20.08.2024 г. е постъпила молба от ищеца, в която се сочи, че с извършеното от
ответника плащане в размер на 1733,55 лв. са погасени изцяло задълженията на А. Г. към
„***“ ЕАД, като остава дължимо единствено присъденото със заповедта за изпълнение
юрисконсултско възнаграждениев размер на 25 лв., както и юрисконсултско възнаграждение
в исковото производство в минимален размер.
С депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответницата Ц. Н.
П. оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на облигационна
връзка между ответницата и топлопреносното дружество. Твърди, че не е собственик или
вещен ползвател на процесния имот. Не оспорва обема на доставената топлинна енергия до
имота. Оспорва, че за процесния имот е извършена услугата дялово разпределение.
Поддържа, че ищецът не е ангажирал доказателства за изпадане на ответника в забава.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените
искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ:
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по същия е да установи
по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответника топлинна
енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, както и че
през процесния период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот,
а за ответника е възникнало задължението за заплащане на продажната цена.
В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи
по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
По наведеното в отговора възражение за погасяване на вземанията по давност, в
тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране
2
и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за
енергетиката (ЗЕ).
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
Съгласно мотивите на ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС,
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмена форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които
регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия. Това се отнася и за редакцията на чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ, действаща към процесния период.
В конкретния случай от приетата като писмено доказателство по делото Заповед №
*** от *** г. на председателя на *** на *** общински народен съвет, се установява, че
наследодателят на ответниците С. Б. М. е придобил правото на собственост върху следния
недвижим имот – апартамент № ***, находящ се в гр. ***, м. „*** ***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***
Видно от удостоверение, изх. № ***/*** г., издадено от „*** информационна система
– ***“ ЕАД, стар адрес – ж.к. „***“, бл. ***, съответства на настоящия административен
адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***.
От удостоверение за наследници изх. № ***/*** г., издадено от ***, с. ***, се
установява, че С. Б. М., е починал на 23.09.2023 г., като е оставил за наследници по закон А.
Н. Г. и Ц. Н. П..
По силата на наследственото правоприемство и с аргумент от разпоредбата на чл.
5 ЗН ответниците са станали собственици на топлоснабдения имот – апартамент № ***,
находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, при квоти 1/2 ид.ч. за А. Н. Г. и ½ ид.ч. за
Ц. Н. П..
3
Следователно, в рамките на исковия период А. Н. Г. и Ц. Н. П. са били собственици
на процесния апартамент, а това означава, че с оглед действаща нормативна уредба в
областта на енергетиката те се явяват потребители, респ. клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, поради което се явяват задължени за заплащане на продажната цена за
доставената и потребена в него такава съобразно участието им в съсобствеността – А. Н. Г.–
1/2 част, и Ц. Н. П. – 1/2 част
По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към
топлопреносната мрежа. В тази връзка в хода на производството са приети протокол от
проведено на 11.12.2000 г. общо събрание на етажните собственици, на което е било взето
решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ и
приложен към него списък /в който под № 4 фигурира наследодателя на ответниците С. Б.
М./, с който собствениците на апартаменти са упълномощили лице, което да ги представлява
пред топлинния счетоводител, както и договор № ***/*** г. при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ,
сключен между „***“ ЕАД и „***“ ЕООД.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза.
Съгласно същата количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се
измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат
ежемесечно. Дяловото разпределение до края на исковия период е осъществявано от „***“
ЕООД. Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово разпределение, че в имота
има монтирани 4 отоплителни тела-радиатори, на които са монтирани три
топлоразпределители и 4 бр. термостатни винтили, както и 1 бр. щранг-лира в помещението
баня, както и 2 бр.водомери за отчитане на БГВ. През периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г.
е извършвано дялово разпределение от четирите броя ИРРО, както и от ТЕ отдадена от 1
бр. щранг-лира в помещението баня, на която липсва техническа възможност за монтаж на
измервателно средство и чиято отдадена ТЕ се определя по изчислителен път.За процесния
период отчетът на измервателните средства е по дистанционен път. За периода от м.05.2020
г. до м.04.2022 г. потреблението на топла вода е извършвано на база реален отчет на
показанията на 2 бр. технически изправни и узаконени водомери за топла вода, като до края
на процесния период БГВ е отчитан по неговите показатели. Количеството топлинна
енергия за сградна инсталация се изчислява на база отопляем обем на жилището, като видно
от експертното заключение в списъците с кубатурата в процесния блок, процесният обект
фигурира с кубатура 202 куб. м. Технологичните разходи в абонатната станция са
изчислявани по Наредбата и са отчислявани ежемесечно от отчетената по общия топломер
топлинна енергия, преди нейното разпределение между абонатите. През процесния период
общият топломер в абонатната станция, както и средствата за търговско измерване,
съобразно изискванията на Закона за измерванията, редовно, на всеки две календарни
години, са преминавали на метрологични проверки за определяне на техническата им
изправност и експлоатационна мощност, провеждани от лицензирани юридически лица. В
чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния
период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. При
4
съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен
период, съгласно допълнителната експертиза стойността на реално доставеното до имота на
ответниците количество топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. възлиза
на 2745,78 лв., представляваща сбора между прогнозно начислените суми по фактури
(2177,59 лв.) и сумите за доплащане от абоната по изравнителните сметки (568,19 лв.), като
посочената стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на
лихви по тях.
Тук следва да се отбележи, че пораждането на задължението за цената на потребената
топлинна енергия не е обусловено нито от изпращане и получаване от абоната на отделните
месечни фактури, нито от отправянето до него на изрична покана за това.
Съдът кредитира изцяло заключенията на съдебно-техническата експертиза. Същите
са изготвени не само на база едностранно съставени от ищеца частни документи (извлечение
от сметка и съобщения към фактури), но и въз основа на данните, предоставени на вещото
лице от фирмата за дялово разпределение – изравнителни сметки за потребена топлинна
енергия в имота, отчети на уредите за дялово разпределение и на документи, представени от
топлофикационния район, т. е. изводът за реално доставената до имота топлинна енергия и
нейната стойност е направен не само въз основа на представените от ищеца частни
документи, поради което съдът намира за доказана доставката на ТЕ до имота на
ответниците на посочената в исковата молба стойност през процесния период.
С оглед изложеното, и предвид принципа на диспозитивното начало, съдът намира,
че дължимата сума за доставена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.
възлиза на 2612,26 лв., или ответниците, съобразно квотите си в съсобствеността дължат
както следва: А. Н. Г. – 1306,13 лв., и Ц. Н. П. – сумата от 1306,13 лв.
По отношение на релевираното от ответницата Ц. Н. П. възражение за погасителна
давност, съдът намира следното:
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г.,
ОСГТК, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение,
съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ (приложима редакция към 10.07.2016 г.) клиентите са
длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които
се отнасят.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а
съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство
относно вземането. В случая давността е прекъсната, считано от датата на подаване на
5
заявлението по чл. 410 ГПК – 20.09.2023 г. Предвид приложимост на специалната 3-годишна
давност в случая се обуславя изводът, че погасени по давност са всички задължения, чиято
изискуемост е настъпила преди 20.09.2020 г. (от м.05.2020 г. до м.06.2020 г. включително).
Въз основа на вменената по чл. 162 ГПК компетентност на съда за определяне размера на
основателната част от иска и с помощта на заключението по съдебно-счетоводната
експертиза, в която е посочен размерът на вземането за всеки месец, обхванат от исковия
период, съдът намира, че сумата за непогасената по давност главница за доставена топлинна
енергия възлиза на сумата от 1252,03 лв. (1306,13 лв. – 54,10 лв.).
Предвид изложеното, съдът намира, че ответницата Ц. Н. П. се явява задължена за
сумата от 1252,03 лв., до който размер предявеният срещу нея иск се явява основателен и
следва да бъде уважен, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 1306,13
лв. подлежи на отхвърляне.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят
и дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято
стойност за периода от м.08.2020 г. до м.04.2022 г. не се спори, че се равнява на посочения от
ищеца общ размер от 59,66 лв. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61,
ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост, тези разходи се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното
от страните.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „***“ ЕАД одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от
2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху
сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не
е необходима покана, за да бъде поставена ответницата в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Предвид изложеното лихвата за забава, начислена върху главницата за доставена топлинна
енергия в размер на 1252,03 лв. възлиза на сумата от 270,16 лв. Ищецът претендира сума в
по-малък размер, като с оглед принципа на диспозитивното начало предявеният срещу Ц. Н.
П. иск по чл. 86, ал. 1 ГПК, представляващ мораторна лихва, начислена върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 12.09.2023 г. се явява основателен в пълния
предявен размер от 189,20 лв.
6
По отношение на задължението за цена на извършена услуга за дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което приложение следва да намери общото правило, че длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В случая, по делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението
по чл. 410 ГПК – 20.09.2023 г., и касаеща процесния период, поради което в тази част
акцесорната претенция срещу ответника Ц. Н. П. за сумата от 6,74 лв., начислена за периода
от 16.10.2020 г. до 12.09.2023 г., се явява неоснователна и следва да се отхвърли изцяло.
От представените по делото доказателства за плащане – фискален бон от *** г.
за сума в размер на 1733,55 лв., както и съобразно молба от 20.08.2024 г. от „***“ ЕАД,
която представлява извънсъдебно признание на неизгоден за ищеца факт, се установява, че
след завеждане на исковата молба в съда, ответникът А. Н. Г. изцяло е погасил
претендираните от него по делото суми.
Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът при постановяване на решението си
взема предвид и настъпилите след предявяването на иска факти и извършва преценка
досежно спорното право към датата на устните състезания между страните.
С оглед гореизложеното, и като взе предвид представения от ответника А. Н. Г.
фискален бон от *** г. (л.64 от делото), съдът намира, че към датата на устните състезания
вземанията на ищеца по отношение на ответникът А. Н. Г. са изцяло погасени чрез
извършеното в хода на делото плащане. Ето защо исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на ответника А. Н. Г. следва
да бъдат отхвърлени като погасени чрез извършено в хода на делото плащане.
Ответникът Ц. Н. П. не твърди и не доказва да е погасила претендираните вземания
чрез плащания. С оглед изложеното, предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са основателни и следва да се уважат за сумите,
както следва: сумата от 1252,03 лв. – главница, представляваща стойността на доставената
топлинна енергия за периода м.07.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от
20.09.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 189,20 лв. – мораторна
лихва за забава, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г.
до 12.09.2023 г., и сумата от 29,83 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от м. 08.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от
20.09.2023 г. до изплащане на вземането. Искът по чл. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над сумата от 1252,03 лв. до пълния предявен размер от
1306,13 лв., както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 6,84 лв. - мораторна лихва,
начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
16.10.2020 г. до 12.09.2023 г., следва да се отхвърлят като неоснователни.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното
производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на
111,28 лв., от които 61,28 лв. – заплатена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. В исковото производство ищецът е направил разноски в общ размер на
461,28 лв., от които 61,28 лв. – заплатена държавна такса, 300 лв. – депозит за съдебно-
техническа експертиза, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК). Ответникът А. Н. Г. с поведението си е дал повод за завеждане
7
на делото, поради което и по арг. чл. 78, ал. 2 ГПК следва да понесе разноските в
производството съобразно квотата си в съсобствеността, макар и исковете да са отхвърлени
поради извършено в хода на процеса погасяване. Предвид изложеното и на основание чл.78,
ал. 1 ГПК ответникът А. Н. Г. следва да бъде осъден да заплати в полза на „***“ ЕАД сумата
от 25 лв., представляваща юрисконултско възнаграждение в производството по ч.гр.д. №
51790/2023 г. по описа на СРС, 61 състав, и 50 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение (при определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК по реда на чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв.).
Съобразно уважената част от претенциите и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответницата Ц. Н. П. следва да бъде осъдена да заплати на „***“ ЕАД разноски в размер на
53,91 лв. за заповедното производство и 365,50 лв. за исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата Ц. Н. П. има право на направените в
производството разноски съразмерно с отхвърлената част на претенциите. Същата
претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., но не представя
доказателства за реалното им извършване (договор за правна защита и съдействие), поради
което такива не следва да й бъдат присъждани.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу
Ц. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Ц. Н.
П. дължи на „***“ ЕАД сумата от 1252,03 лв.– главница, представляваща стойността на
доставената топлинна енергия за топлоснабден имот: апартамент № ***, находящ се в гр.
***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, аб. № ***, за периода м.07.2020 г. – м.04.2022 г.,
ведно със законна лихва от 20.09.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата
от 189,20 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за топлинна енергия
за периода от 15.09.2021 г. до 12.09.2023 г., и сумата от 29,83 лв. – главница,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м. 08.2020 г. до м.
04.2022 г., ведно със законната лихва от 20.09.2023 г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.10.2023
г. по ч.гр.д. № 51790/2023 г. по описа на СРС, 61 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главницата за доставена и незаплатена топлинна енергия за разликата над сумата от 1252,03
лв. до пълния предявен размер от 1306,13 лв., както и за периода от м.05.2020 г. до м.06.2020
г. вкл., и искът за лихвата за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово
разпределение за сумата от 6,84 лв. за периода от 16.10.2020 г. до 12.09.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу А. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: с. ***, ул.
„***“ № ***, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че А. Н. Г.
дължи на „***“ ЕАД сумата от 1306,13 лв.– главница, представляваща стойността на
доставената топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва
от 20.09.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 189,21 лв. –
мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 12.09.2023 г., сумата от 29,83 лв. – главница, представляваща цена на
услугата за дялово разпределение за периода от м. 08.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със
законната лихва от 20.09.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 6,83 лв. –
мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 16.10.2020 г. до 12.09.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.10.2023 г. по ч.гр.д. № 51790/2023 г. по описа
8
на СРС, 61 състав, като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Ц. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, да заплати на „***“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 53,91 лв., представляваща
разноски в производството по ч.гр.д. № 51790/2023 г. по описа на СРС, 61 състав, както и
сумата от 365,50 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА А. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: с. ***, ул. „***“ № ***, да заплати на
„***“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 25 лв., представляваща юрисконултско
възнаграждение в производството по ч.гр.д. № 51790/2023 г. по описа на СРС, 61 състав, и
50 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „***“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9