ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 44818.08.2020 г.Град Варна
Апелативен съд – ВарнаI състав
На 18.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Членове:Милен П. Славов
Петя И. Петрова
Мария К. Маринова
като разгледа докладваното от Мария К. Маринова Въззивно частно гражданско дело №
20203000500311 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена час -тна жалба от
П. М. К. чрез процесуалния му представител адв. Е.К. против определение №1179/16.04.2020г.,
постановено по в.гр.д. №338/20г. по описа на ВОС, гр.о., с което е оставена без разглеждане
жалба вх.№ 3505/31.01.2020г., подадена от П. М. К. срещу действия на ЧСИ С.К.Д., рег.№718,
изразяващи се в насочване на изпълнението срещу 662/1142 ид.ч. от недвижими имоти,
собственост на П.К., а именно апартамент №17, гараж №17 и гараж №16, и извършен опис по
отношение на тях, и е прекратено производството по делото.В жалбата се твърди, че
определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да
бъ -де отменено и делото върнато на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия по
подадената от страната жалба.
Въззиваемата страна „Банка ДСК”ЕАД, гр.София в депозирания отговор по жалбата в срока
по чл.276, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител гл.ю.к. Л.Й. поддържа становище за
нейната неоснователност и моли обжалва -ното определение да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна „Топ спийд транс”ЕООД, гр.София, редовно уведомено при условията
на чл.50, ал.2 от ГПК, не е депозирало отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и против подлежащ на
обжалване пред настоящата инстанция акт - чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, вр. т.2 от ТР
№3/12.07.2005г. на ОСГТК на ВКС.Същата е допустима.Разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения.
Производството по в.гр.д.№338/20г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по по -дадената от
П. М. К. жалба вх.№14509/23.10.2019г./по описа на ЧСИ, получена във ВОС с вх.
№3505/31.01.2020г. по описа на ВОС/ против действия на ЧСИ по изп.д.№20187180400576 по
описа на ЧСИ С.К.Д., рег.№718 и район на действие ОС-Варна, а именно насочване на
изпълнението, вкл. чрез извършен опис на 18.10.2019г., върху недвижими имоти, собственост на
П.М. К., находящи се в гр.Варна, а именно: 1/ 662/1142 ид.ч. от обект с идентификатор
10135.2569.159.1.20/апартамент №17/; 2/ 662/1142 ид.ч. от обект с идентификатор
10135.2569.159.1.34/гараж №17/; 3/ 662/1142 ид.ч. от обект с иден -тификатор
10135.2569.159.1.35/гараж №16/ по КККР на гр.Варна, район „Примор -ски”, к.к.
„Св.Св.Константин и Елена”, одобрени 2008г.В жалбата се излага, че П. К. е придобил
собственост през 2010г. върху горепосочените обекти чрез договор за покупко-продажба и от
тогава владее същите.В края на м. септември 2019г. узнал, че е конституиран като ипотекарен
длъжник по изп.д.№20187180400 576, по което са вписани възбрани върху 662/1142 ид.ч. от
всеки от обектите и върху които е насочено принудителното изпълнение за дълг на „Топ спийд
транс” ЕООД, вкл. извършен опис на два от тях.Твърди, че действията на ЧСИ по насочва- не на
изпълнението върху собствените му обекти са незаконосъобразни.В полза на банката взискател е
била учредена договорна ипотека само върху дворното място. Към момента на учредяването й
през 2006г. не е било планирано изграждането на сграда в това дворно място, съответно и между
страните по ипотечния договор не е било постигнато съгласие ипотеката да разпростре
действието си и върху бъдещи -те приращения върху имота във вид на новопостроени при
действието на договора сгради.Предвид изложеното претендира да бъдат отменени действията
на ЧСИ по насочване на принудителното изпълнение към собствените му 662/1142 ид.ч. от
посочените три обекта.
Въззиваемите страни „Банка ДСК”ЕАД и „Топ спийд транс”ЕООД, редовно уведомени, не са
депозирали в срока по чл.436, ал.3 от ГПК писмени възражения по жалбата.
ЧСИ е депозирал мотиви по обжалваните действия.
Изп.дело №20187810400576 е образувано на 20.12.2018г. по молба на „Банка ДСК”ЕАД въз
основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№54190/11г. по описа на СРС, в заповедно
производство, с който длъжникът „Топ спийд транс”ЕООД е осъдено да заплати на „Банка
ДСК”ЕАД посочените в листа суми, дължими по договор за кредит от 22.08.2006г. и анекси към
него от 30.07.2007г. и 24.07.2008г. Присъединен взискател по право в така образуваното
изпълнително производство е била държавата на осн. чл.458 от ГПК за дължимите й от длъжника
публични вземания съгласно издавани удостоверения по чл.191, ал.4 от ДОПК.
С молбата за образуване на изп.дело принудителното изпълнение е насочено от взискателя
към недвижим имот, находящ се в гр.Варна, м.”Абатко”, целият с площ от 662 кв.м.,
представляващ УПИ ХV-111, кв.73 по РП на Вилна зона Варна, при съответни граници,
собственост на ипотекарните гаранти Л.И.Г. и Л. Т. Г. .
С н.а.№174/23.08.2006г., вписан в СВ-Варна на 24.08.2006г., Л. И. Г. и Л. Т. Г. като
ипотекарни гаранти са учредили договорна ипотека в полза на „Банка ДСК”ЕАД за обезпечаване
вземането й по договор за кредит от 22.08.2006г./този, за вземането по който е издаден
цитираният изп.лист/, сключен с длъжника „Топ спийд транс”ЕООД, както и анексите към него,
заедно с лихвите и разноските, върху собствения си недвижим имот, притежаван в условия на
СИО, а именно: поземлен имот, находящ се в гр.Варна, м.”Абатко”/бив -ша местност
„Св.Св.Константин и Елена”/, целият с площ от 662 кв.м., представ -ляващ УПИ ХV-111, кв.73
по РП на ВЗ Варна, при съответни граници по скица.
Така учредената ипотека е била подновена с вписване в СВ-Варна на 18.08. 2016г., т.е. преди
изтичане на 10 годишния срок по чл.172 от ЗЗД.
С влязла в сила заповед от 26.10.2007г. за одобряване на ПУП за имоти УПИ ХV-111, кв.73 и
УПИ ХІV-136, кв.73 е изменен регулационният план на Вилна зона Варна, като двата парцела са
обединени в един общ парцел - УПИ ХІІ-111, 136 с площ от 1142 кв.м.
С договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№9/21.12.2007г., Л. И. Г. и Л. Т. Г. са
продали на „Крис-Н”ЕООД горепосоченият недвижим имот, находящ се в гр.Варна, м.”Абатко”,
целият с площ от 662 кв.м., представляващ УПИ ХV-111, кв.73 по РП на ВЗ Варна, при
съответни граници/предмет на продажбата е притежаваната от Г. след обедине -нието на
парцелите 662 кв.м.ид.ч. от новообразувания УПИ, целият с площ от 1142 кв.м./.
По КККР, одобрени 2008г., новообразувания УПИ ХІІ-111, 136 с площ от 1 142 кв.м.
съставлява ПИ с идентификатор 10135.2569.159.
С договори, обективирани в н.а.№137/29.05.2009г. и н.а.№4/15.07.2009г., собст -вениците на
бившия УПИ ХІV-136 са продали притежавани от тях ид.ч. от новооб -разувания УПИ УПИ ХІІ-
111, 136 на „Крис-Н”ЕООД.
Въз основа на издадено разрешение за строеж „Крис-Н”ЕООД е изградило в УПИ ХІІ-111,
136 с площ от 1 142 кв.м., представляващ по КККР ПИ с идентифи -катор 10135.2569.159,
жилищна сграда, за която е съставен на 22.12.2009г. акт обр.15 за установяване годността и
приемането на строежа.
С договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№129/31.08.2010г., „Крис-Н”ЕООД е
продало на П. М. К. обект с идентификатор 10135. 2569.159.1.20/апартамент №17 с площ от 126,
40 кв.м./, обект с идентификатор 10135.2569.159.1.34/гараж №17 с площ от 20, 19 кв.м./ и обект с
идентификатор 10135.2569.159.1.35/гараж №16 с площ от 18 кв.м./, ведно със съответните ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, представляващо ПИ с
идентификатор 10135.2569.159.
С разпореждане от 12.09.2019г. на осн. чл.429, ал.3 от ГПК ЧСИ, след като е приел, че
учредената ипотека върху УПИ ХV-111 с площ от 662 кв.м. обхваща и всички бъдещи
приращения върху недвижимия имот, т.е. вкл. и новоизградената в него и обединения с него
друг УПИ жилищна сграда, е конституирал като ипотекарни длъжници в производството по
изп.дело всички лица, приобретатели на обекти в жилищната сграда, вкл. и П.К., за 662/1142
кв.м. ид.ч. за всеки от обектите.
ПДИ до П.К. е получена на 02.10.2020г., с която и същият е уведомен за насрочения опис на
имотите за 18.10.2019г., на която датата описът е извършен.На 29.10.2019г. е изготвена оценка.
Видно от гореустановеното е, че понастоящем жалбоподателят, след конституи -рането му от
ЧСИ на осн. чл.429, ал.3 от ГПК /с оглед нормата на чл.173 от ЗЗД и приемането от ЧСИ, че
договорната ипотека върху дворното място обхваща и съответната му по приращение ид.ч.
/662/1142 кв.м.ид.ч./ от изградената след ск -лючване на договора сграда/ има качеството
длъжник в изп. производство/т.2 от ТР 4/2017 от 11.03.2019г. на ОСГТК на ВКС/, а не на трето
лице, предвид което и не е легитимиран да подава жалба по реда на чл.435, ал.4 от ГПК в
качеството му на трето лице, като същевременно длъжникът, видно от нормата на чл.435, ал.2 от
ГПК, не е легитимиран да обжалва извършването на опис.Извън горното следва да бъде посочено
следното.Дали в действителност П. К. има качеството ипо- текарен длъжник зависи от
обстоятелството дали учредената договорна ипотека върху дворното място и само върху него,
без постигнато съгласие между страните по договора за ипотека, т.е. без да има уговорка между
тях ипотеката да обхваща бъдещите постройки в имота/вкл. без да е било предвиждано изобщо
изграждането на сграда в парцела към датата на сключване на договора/ обхваща, т.е. има за
предмет и изградената в последствие сграда.Формирана е съдебна практика - напр. Решение
№111/25.07.2014г. по гр.д.№4005/13г., ВКС, ІІІ гр.о./и множество други в същата насока/, че, за
да обхване ипотеката върху дворното място и бъдещите самостоятелни сгради в него, това
трябва да е уговорено в договора.Формирана е практика и в обратната посока - напр. Решение
№24/15.04.2019г. по гр.д.№595/18г., ВКС, І гр.о., но същата касае изрично законната ипотека,
каквато процесната не е. Разрешение на този въпрос, обаче не може да бъде дадено в
производство по жалба с пр.осн. чл.435, ал.4 от ГПК или такова по иск с пр.осн. чл.440 от ГПК с
оглед следното.Легитимирано да участва в тези производства е трето лице, което твърди
собственост върху недвижимия имот, върху който е насочено принудително изпълнение за
паричен дълг на длъжника по изп.дело, и след като се установи, че третото лице е носител на
правото на собственост, а не длъжникът/както е твърдял взискателят/, следва принудителното
изпълнение за този имот да бъде прекратено, т.к. взискателят не може да се удовлетворява от
чужд имот.В настоящия случай между взискателя и жалбоподателя няма какъвто и да било спор,
че именно жал -боподателят/а не длъжникът/ е собственик на недвижимите имоти, към които е
насочено принудителното изпълнение, но взискателят, твърдейки, че има ипотечно право върху
тях и, че съответно жалбоподателят е ипотекарен длъжник по изп. дело, претендира да се
удовлетвори от продажбата им.Поради горното и П. К. не би могъл да обжалва посочените
действия на ЧСИ по реда на чл.435 от ГПК, като евент. пътят на защита на правата му е исков
процес по установителен иск за отричане на твърдяното ипотечно право на „Банка ДСК”ЕАД
върху 662/1142 ид.ч. от собствените му горепосочени три недвижими имота.
По изложените съображения, съдът приема, че подадената пред ВОС жалба е недопустима,
съответно образуваното по нея производство подлежи на прекра -тяване.Обжалваното
определение следва да бъде потвърдено
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1179/16.04.2020г., постановено по в.гр.д. №338/ 20г. по
описа на ВОС, гр.о.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________