РЕШЕНИЕ

 

Номер    1704                        Година  2019                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд                    VІІІ граждански състав

На 07.05                                                                                        Година 2019

В публично заседание на 23.04.2019 г. в следния състав:

                                    Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: ВЕРА ТОДОРОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер  381 по описа на съда за   2019 година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Бързо производство по реда на чл.310 и следващите от ГПК.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.

 Ищецът Й.Й.Ч. *** моли съдът да постанови решение, с което да признае за незаконна и като такава да отмени Заповед № **** г. на ***** на ответното дружество, да го възстанови на предишната му работа, както и да осъди ответника да му заплати сумата 5 273, 81 лева, представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа поради уволнението през периода 01.01.2019 г. - 23.04.2019 г., заедно със законната лихва, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски.

Ответникът „Наш Фелтс България“ ЕООД – гр. Р., оспорва обективно съединените искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от  представените в тази насока писмени доказателства е видно, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответната страна от 02.12.2016 г., последно като „*****“ до 01.01.2019 г., считано от която дата с процесната Заповед трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено на основание чл.325, ал.1 от КТ – поради постигнато съгласие за прекратяване на трудовия договор.

Разпоредбата на чл.325, ал.1 от КТ съдържа 12 точки с описани различни основания за прекратяване на трудов договор, като в процесната Заповед ответникът не е посочил на кое точно от тях като правна разпоредба прекратява трудовия договор с ищеца – което само по себе си прави Заповедта немотивирана и е достатъчно основание за признаването й за незаконна и отмяната й като такава. Дори да се приеме – от посочения в Заповедта текст като причина за прекратяване на  трудовото правоотношение между страните („постигнато съгласие за прекратяване на трудовия договор“), че трудовото правоотношение с Й.Ч. е било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, съгласно тази разпоредба   трудовият договор се прекратява, без която и от страните да дължи предизвестие,  по взаимно съгласие на страните, изразено писмено, като страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му, и - ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. От страна на ответника обаче не са ангажирани каквито и да е доказателства, от които да се установява че някоя от страните по трудовото правоотношение е отправила до другата страна предложение за прекратяване на трудовия договор и това предложение е било прието в 7-дневен срок от получаването му (нещо повече – както се установява от представените с исковата молба писмени доказателства, ответникът е връчил на ищеца едномесечно Предизвестие изх. № *****. – без посочена дата на връчването, с което го е предизвестил, че трудовият му договор следва да бъде прекратен, считано от 01.01.2019 г. на основание чл.326, ал.1 от КТ, но от събраните по делото доказателства не се установява ответната страна да е издавала Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на това основание).

При така установената фактическа обстановка, доколкото никоя от страните по трудовия договор не е отправяла до другата в писмена форма предложение за прекратяването му по взаимно съгласие, съдът намира, че не са налице предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на посочената в процесната Заповед конкретна причина за издаването на Заповедта, а оттук – че и на това основание Заповедта се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена като такава.

Предвид основателността на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, и акцесорния му характер, съдът намира, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ също се явява доказан по основание и следва да бъде уважен.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и направената от съда констатация от оригинала на личната трудова книжка на ищеца, след датата на прекратяване на трудовото му правоотношение – 01.01.2019 г., до датата на приключване на устните състезания по делото – 23.04.2019 г., ищецът не е започнал работа по друго такова, а от представеното от ответника Удостоверение се установява, че последното получено от Й.Ч. брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец (октомври 2018 г.) е било в размер на 1 369, 82 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ също се явява доказан по основание и по размер (доколкото претендираният от ищеца размер съвпада с действително дължимия, установен на база последното получено от ищеца БТВ за предхождащия уволнението пълен отработен месец), поради което следва да се уважи изцяло, заедно със законната лихва от 23.04.2019 г. (предвид изрично посоченото от ищеца в молбата му за съдебното заседание по делото на 23.04.2019 г. за изменение на този иск).

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер на 1 000 лева – платено адвокатско възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 310, 95 лева – ДТ за трите уважени иска.

С оглед фактическата и правна сложност на спора и цената на уважения иск за присъждане на обезщетение, съдът намира, че направеното от ответната страна възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННА Заповед № **** г. на ***** на “Наш Фелтс България” ЕООД – гр. Р., ЕИК *********, представлявано от *****, със съдебен адрес:***, ****. Г.В., с която, считано от 01.01.2019 г., на основание чл.325, ал.1 - постигнато съгласие за прекратяване на трудовия договор, е било прекратено трудовото правоотношение с Й.Й.Ч., ЕГН **********,***, *****, ****. И. Р., КАТО ТАКАВЯ Я ОТМЕНЯ И ВЪЗСТАНОВЯВА ищеца НА предишната му работа - „******“.

ОСЪЖДА “Наш Фелтс България” ЕООД, с посочените седалище, ЕИК, Законен представител и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Й.Й.Ч., с посочените ЕГН и съдебен адрес, СУМАТА 5 273, 81 лева, представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа поради уволнението през периода 01.01.2019 г. - 23.04.2019 г., ЗАЕДНО СЪС законната лихва върху тази сума, начиная от 23.04.2019 г., до окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 1 000 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт по сметка Районен съд – Пловдив – 310, 95 лева ДТ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок, СЧИТАНО ОТ 07.05.2019 г.

           

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Вярно с оригинала.

Р.М.