П Р О Т О К О Л № 260 171
гр.
Пловдив, 23.03.2021 година
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание, проведено
на двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
СТОЯН ГЕРМАНОВ
при
участието на съдебния секретар Нели Богданова и в присъствието на прокурора
СВЕТЛОЗАР ЛАЗАРОВ сложи за разглеждане докладваното от съдия СТОЯН
ГЕРМАНОВ ВЧНД № 154 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:28 часа в залата се явиха:
Обвиняемият Е.Й.С. се
явява лично в помещение на Следствения арест – П., като участието му в
днешното съдебно производство ще бъде осъществено чрез видеоконферентна връзка
с използване на програмата Skype, на
основание заповед на председателя на АС Пловдив и приетите от ВСС правила.
В залата присъства назначеният служебен защитник адв.
С.
За Апелативна прокуратура се явява прокурор Лазаров.
За подпомагане осъществяване на видеоконферентната връзка
в съдебната зала се намира системният администратор на
Апелативен съд – Пловдив Валентина Нончева.
СТАНОВИЩА
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Прокурорът: Да се
даде ход на делото.
Адв. С.: Да се даде
ход на делото.
Обв. С.: Да
се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за разглеждане на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото
от съдията-докладчик.
На страните се разясниха правата по чл.
274 и чл. 275 от НПК.
Прокурорът: Нямам
искания за отводи към състава на съда. Нямам доказателствени искания.
Адв. С.: Поддържам
жалбата. Нямам искания за отводи на състава на съда. Нямаме
доказателствени искания.
Обв. С.: Не възразявам
този състав на съда да гледа делото. Нямам искания.
С оглед становищата на страните и като счете делото за
изяснено от фактическа страна, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв.
С.: Уважаеми апелативни съдии! Поддържам
частната жалба. Считам, че определението на ПОС е незаконосъобразно и
неправилно. Съображенията съм изложила подробно в жалбата. По отношение на
първата предпоставка - наличие на обосновано предположение, че подзащитният ми
е извършил престъплението, в което е обвинен, считам, че същото не е налице.
Обвинението, което му е повдигнато, е на основание чл. 354а ал. 2 т. 4 вр. ал.
1 НК, за това че без надлежно разрешително е държал, с цел
разпространение, високорисково наркотично вещество марихуана. Никъде
от данните по делото няма събрани доказателства, че действително това държане,
което е безспорно установено и той е направил самопризнания в тази посока, няма
информация, че това количество е държано с цел разпространение. Подзащитният ми
е заявил, както на досъдебното производство, така и в първата инстанция при
гледане на мярката за неотклонение, че е наркозависим, че употребява по около
10 грама на ден марихуана, и то от дълги години и твърди, че това
количество вещество е за негова лична употреба. Няма намерена везна, не е
заловен по време на извършване на сделка за продажба на това наркотично
вещество, така че считам, че доказателства в тази посока не са събрани.
По отношение на останалите две предпоставки, а именно реална
опасност същият да се укрие или извърши престъпление, правилно ПОС е
констатирал, че такава опасност няма. Има постоянен адрес, на който може да
бъде намерен.
По отношение на другата предпоставка, че има опасност от
извършване на друго престъпление, квалификацията на престъплението, в което е
обвинен, е във вр. чл. 29 ал. 1 б. „а“ и „б“. НК. Както отново ПОС правилно е
стигнал до извода, квалификацията по б. „Б“ НК, поне на този етап, няма данни
да е резонна, тъй като от свидетелството за съдимост не може да се
направи извод за това. Няма данни кога подзащитният ми е излежал присъдите по
тези престъпления, които са завършили с осъдителни присъди в свидетелството за
съдимост, за да се направи такава квалификация за опасен рецидив и то по двете
точки.
Отделно от това, ПОС счита, че има завишена обществена
опасност на дееца, тъй като тя се извежда от многобройните му осъждания. Следва
да се вземат предвид само осъжданията, свързани с квалификацията на това
деяние, защото останалите, по които е реабилитиран, не трябва да се вземат под
внимание и да се градят изводи на такава основа. Подзащитният ми със
съдействието, което е оказал на органите на досъдебното производство, с това,
че е признал до известна степен обвинението по начина, по който е повдигнато, считам,
че е направил достатъчното и необходимото, за да няма причини, ако мярката за
неотклонение е различна от задържане под стража, да се укрие или влияе върху
свидетели, или нещо подобно. Една по-лека мярка за неотклонение, независимо
каква е от останалите три, би следвало до изиграе своята родя и целите на НПК
да бъдат постигнати по този начин. Моля за по-лека мярка за неотклонение.
Обв.
С. за лична защита: Съгласен съм с казаното от моя
защитник. Искам да споделя, че аз наистина съм зависим, това е за
мен това количество, но съм съдействал на полицията, дал съм си адресите. Аз
съм съдействал, показал съм къде се намира това вещество. Аз през това време,
през което съм пушил тия работи, имам работа, просто съм зависим, имам работа,
адрес, оженил съм се, но имах много проблеми. Синът ми, който е
доведен, тръгна по криви пътеки, жена ми се пропи и аз не издържах и се отдадох
на това нещо. Живея на собствения си адрес, имам работа. Не съм имал намерение
да продавам наркотици. Зависим съм. Това исках да кажа. Съдействал съм, не съм
крил нищо.
Прокурорът: Уважаеми
апелативни съдии! Неоснователна е жалбата и моля да я оставите без уважение, а
определението на ПОС, като правилно, обосновано и законосъобразно, моля да бъде
оставено в сила, да го потвърдите - с което е взета най-тежката мярка за
неотклонение „задържане под стража“. Не може като извинителна
причина да се сочи зависимост, жената се пропила - това са житейски, разбира
се, човешки съдби. Не малко количество е намерено, разпределено на дози, на
различни места в апартамента. Една част е намерена и в самия обвиняем.
Високорисковото наркотично вещество е доказано. Няма такива понятия като мека и
твърда дрога. Това са жаргонни, улични понятия.
Изцяло съм съгласен, че е спорната квалификацията „опасен
рецидив“ и ако не се направи една подробна справка за предишни и настоящи
осъждания и квалификациите, в това отношение ПОС е прав, тъй като действително
по едното престъпление е освободен на основание чл. 66 НК, но 5 години не са
изминали от този срок. В тази връзка няма промяна в поведението му. Тези
престъпни навици продължават и считам, че няма промяна в поведението на
обвиняемия. Моля да оставите жалбата без уважение и потвърдите
определението на Пловдивския окръжен съд.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
Обв.
С.: Искам да допълня. Намерено
е в мен не малко количество, само че искам да добавя, имам промяна. Промяната
ми, т.е. в моя живот преди 5 години съм бил задържан за същото нещо. Не знам
дали сте проверили, но имам промяна в моето поведение. Аз съм си виновен и пред
моето семейство. Да си зависим е жестоко. Но промяната ми, когато излезнах
миналия път, аз се промених. 3 години съм работил, имал съм фирма - и съм
работил, и съм спортувал, и т.н. Тази промяна може да се види, ако се провери.
Не съм тръгнал да правя същите неща като преди. Но така стана, че пак се
върнах. Аз съм работил и съм имал работа. Наркотиците бяха в мене и вкъщи. Не
съм разпределял на други места. Бяха в мен и вкъщи. Аз посочих и на двете места
къде се намират. Естествено, искам да бъда вън. Ако е възможно, моля мярката ми
да е по-лека. Искам по някакъв начин да се стегна, да се оправя и да си гледам
семейството. Ако е възможно, това искам.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайно съвещание, съдът намира
следното:
Въззивно
наказателно производство по чл. 64 от НПК.
Обжалвано е определение № 260354 от 15.03.2021 г., постановено по ЧНД № 602/2021 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ по отношение на Е.Й.С. – обвиняем по досъдебно производство № 136/2021
г. по описа на Т. „РУ“ при ОД на МВР – П.
Частната жалба е подадена в срок, от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
ДОПУСТИМА, а по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обвиняемият С. лично и чрез защитника си – адв. С. поддържа
жалбата. Основните доводи на жалбоподателя са свързани с твърдения за липса на
доказателства държаните от него наркотични вещества да са с цел
разпространение, оказано съдействие на разследващите. По предходните осъждания,
извън тези отнасящи до квалификацията на сегашното деяние, обв. С. твърди, че е
реабилитиран. Моли мярката за неотклонение да бъде променена в по-лека.
Апелативна
прокуратура – Пловдив счита, че определението на ПОС следва да бъде оставено в
сила като правилно и законосъобразно. Излага доводи.
Настоящия
съдебен състав споделя аргументите на окръжния съд, че са
налице кумулативно предвидените в чл. 63 от
НПК предпоставки за първоначално вземане спрямо обв. С. на най-тежката мярка за
неотклонение „Задържане под стража“.
Налице
е обосновано подозрение, макар и на ранен етап от разследването, че обв. С. е
извършил деянието, за което е обвинен. Държането на наркотичните вещества и в
жилището от обв. С., и в самия него се установява от от приложените протоколи за
претърсване и изземване и обиск, и от показанията на разпитаните свидетели.
Правилно окръжният съд е констатирал индикации, че държаните наркотични
вещества са с цел разпространение, а именно: количеството наркотично вещество,
което е било държано на различни места и разпределено в отделни дози, голяма
част от които са били намерени у обвиняемия и той ги е носил в себе си в
момента на задържането. Което опровергава тезата за лична употреба. Не се
ангажираха доказателства относно заболяване на обв. С., както и за неоходимост
от лечение чрез наркотични вещества.
Обвинението
е за тежко умишлено престъпление, в условията на опасен рецидив не само по чл.
29, ал. 1, б. «б», но и по б. «а» от НК, а именно, че деянието е извършено след
като обв. С. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.
66 от НК, като при изчисляване на срока са налице данни и по чл. 30, ал. 2 от НК относно началото на петгодишния срок по ал. 1.
Не
е оборена законовата презумпция по чл. 63, ал. 1, т. 1 от НПК относно реалната
опасност от извършване на престъпление, като не са ангажирани доказателства и
не е установено твърдяно заболяване на обв. С., което според обясненията му е
било и основание за лична употреба на наркотични вещества. От събрани гласни
доказателства е установено, че обв. С. не е употребявал лично наркотични
вещества.
Личностните характеристични данни
по делото и криминалните прояви свързани с наркотични вещества, определят
завишена обществена опасност на дееца. Самото посегателство на обществените
отношения, свързани с общественото здраве чрез престъпления с наркотични
вещества е със завишена степен на обществена опасност.
Предвид изложеното, Пловдивският апелативен
съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение
№ 260354 от 15.03.2021 г., постановено по ЧНД № 602/2021 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ по отношение на Е.Й.С. с ЕГН – ********** – обвиняем по
досъдебно производство № 136/2021 г. по описа на Т. „РУ“ при ОД на МВР – П.
Определението
е окончателно.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието
се закри в 10:55 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: