№ 37434
гр. София, 09.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20251110104665 по описа за 2025 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 09.09.2025 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети състав
На девети септември две хиляди двадесет и пета година
В закрито заседание
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело № 4665 по описа за 2025 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д. К. К., с ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, бул. „................. № 13, ет. 2, против „....................” ЕООД, с ЕИК
..............., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „.............”, ж.к. „.............”,
ул. ”.......................” № 4-6, сграда .................., ет. 6, представлявано от управителите Р.И.М.-Т.
и Т.И.В.. Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 28.07.2008 г. сключил с
„........................“ АД договор за кредит/кредитна карта, а на 04.03.2013 г. „........................“ АД
сключило с „....................” ЕООД договор за цесия, по силата на който прехвърлило на
последното дружество вземанията по договора. Също така твърди, че за периода от
1
04.03.2013 г. до 11.12.2024 г. ищецът не е извършвал плащания, с които да погаси
задълженията си по договора от 28.07.2008 г., както и „....................” ЕООД не предприело
действия по събиране на вземанията по договора за цесия. Не оспорва изпращане на
уведомление по реда на чл. 99 от ЗЗД, с което бил уведомен за извършената цесия. Излага
подробни съображения за погасяване на вземането по давност, позовава се на
задължителната съдебна практика. Моли съда да приеме за установено по отношение на
ответника, че Д. К. К. не дължи на „....................” ЕООД сумата от 2 238,17 лв., дължима по
договор за кредит/кредитна карта от 28.07.2008 г. поради погасяване на вземането по
давност, претендира направените по делото разноски. С исковата молба са представени
писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответното дружество „....................” ЕООД, с който исковата претенция се оспорва като
недопустима и неоснователна. Твърди се, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване
на иска. Не спори, че вземането, произтичащо от договор за кредит от 28.07.2008 г. е
придобито от „........................“ АД - предходния кредитор на ищеца по силата на договор за
цесия от 04.03.2013 г. по силата на настъпило частно правоприемство. Сочи, че не е дал
повод за предявяване на иска. Излага подробни съображения относно липсата на правен
интерес, позовава се на съдебна практика. Твърди, че дори и да е изтекла предвидената по
закон давност, кредитните институции са длъжни да събират и да подават информация до
Централния кредитен регистър за всички кредити на техни клиенти. Моли съда да прекрати
производството по делото като недопустимо, претендира направените по делото разноски,
прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Предявена е искова претенция от Д. К. К. против „....................” ЕООД за
установяване по отношение на ответника, че Д. К. К. не дължи на „....................” ЕООД
сумата от 2 238,17 лв., дължима по договор за кредит/кредитна карта от 28.07.2008 г. поради
погасяване на вземането по давност, претендира направените по делото разноски.
Съобразно нормата на чл. 154 от ГПК в тежест на всяка от страните е да установи
фактите, на които основава своите искания или възражение, като ответникът следва да
докаже наличието на валидно възникнало правоотношение между ищеца и „........................“
АД, настъпване на частно правоприемство между „........................“ АД и „....................”
ЕООД, размерът на вземането, а ищецът следва да установи фактите и обстоятелствата, на
които основава възраженията си.
С оглед на изразените твърдения на ищцовата страна, съдът намира, че страните
следва да бъдат напътени към спогодба, като се даде възможност на същите да се
споразумеят по отношение на съществуването на задължение на ответника спрямо ищеца,
като се укаже на страните, че могат да пристъпят към медиация или друг способ за уреждане
на спора. На страните следва да се укаже, че при постигане на спогодба, същата ще има
значението на влязло в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се
2
приложат последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
По отношение на направените доказателствени искания, съдът намира следното:
Приложените към исковата молба на ищеца писмени доказателства, следва да бъдат
допуснати като относими, допустими и необходими.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, Софийският районен съд,
IIІ ГО, 155 състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ гр.д. № 4665/2025 г. по описа на Софийския районен съд за разглеждане в
открито съдебно заседание, и го НАСРОЧВА за 17.10.2025 г., 09,30 часа, за която дата и час
да се призоват страните, на които се връчи препис от това определение.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се връчи на ищеца.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявена е искова претенция от Д. К. К. против „....................” ЕООД за
установяване по отношение на ответника, че Д. К. К. не дължи на „....................” ЕООД
сумата от 2 238,17 лв., дължима по договор за кредит/кредитна карта от 28.07.2008 г. поради
погасяване на вземането по давност, претендира направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответното дружество „....................” ЕООД, с който исковата претенция се оспорва като
недопустима и неоснователна, излагат се подробни съображения.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
СЪДЪТ приема за безспорни между страните следните обстоятелства и права:
изпратено уведомление от ответника до ищеца за прехвърляне на вземане по договор за
кредит от 28.07.2008 г.
УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е да установи фактите, на които
основава своите искания или възражение, като ответникът следва да докаже наличието на
валидно възникнало правоотношение между ищеца и „........................“ АД, настъпване на
частно правоприемство между „........................“ АД и „....................” ЕООД, размерът на
вземането, а ищецът следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава
възраженията си.
УКАЗВА на ответника, че не ангажира доказателства относно възникване на
правоотношение между ищеца и „........................“ АД, настъпване на частно правоприемство
между „........................“ АД и „....................” ЕООД, както и относно размера на вземането.
ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ
за доброволно уреждане на спора.
3
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло
в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат
последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДОПУСКА приложените към исковата молба на ищеца писмени доказателства.
УКАЗВА на страните за възможността да ползват правна помощ при необходимост и
право за това.
УКАЗВА на ищеца, че при неявяване в първото по делото заседание, невземане на
становище по отговора на исковата молба и липса на искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, при наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, съдът може
да постанови неприсъствено решение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4