РЕШЕНИЕ
№ 17466
гр. София, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20231110108804 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1380,16 лева,
представляваща главница дължима на основание сключен Анекс №404370 от
04.01.2021 год. към Договор за потребителски кредит № 387442 от 27.09.2019 г., ведно
със законната лихва от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение 04.04.2022 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 213,95
лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.02.2021 год. до
04.10.20201 год. и сумата от 67,86 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 05.10.2021 год. до 04.04.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.04.2022 г. по ч. гр. д. № 17982/2022 г. по
описа на СРС, 75-ти състав.
Ищецът-„АТЕГ“ АД твърди, че на 04.01.2021 г. е сключил с ответника Анекс
№404370 към Договор за потребителски кредит № 387442 във формата на електронен
документ, като договарянето се осъществило чрез средства за комуникация от
разстояние /електронна поща, уеб-сайт и телефон/, по инициатива на ответника след
попълнена заявка за кандидастване на сайта на дружеството, с която декларирал, че се
е запознал и съгласил с Общите условия приложими към договора за кредит. След
одобряване на кредита от ищеца и сключване на договора посредством активиране на
1
линк „приеми договора“ от ответника, на последния била преведена по банков път
сумата от 1500 лв. Заетата сума следвало да бъде погасена с осем 30-дневни вноски,
като общият срок за погасяване на кредита бил от 05.01.2021г. до 04.10.2021г. Твърди,
че ответникът не изпълнил изцяло задълженията си за връщане на получените суми,
поради което дължи непогасената част от главницата, както и уговорената договорна
лихва. Моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи процесните суми.
Претендира разноски.
Ответникът-Р. М. В. не е депозирала отговор на искованта молба. В становище
от 18.09.2023 год. оспорва наличието на договорни правоотношения между нея и
ищеца, като твърди, че договорът не е подписан от страните. Навежда доводи за
нищожност на клаузи от договора.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК от 04.04.2022 год., подадено от “АТЕГ” АД е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 17982/2022 год. по описа на СРС
75 с-в, с която е разпоредено Р. М. В. да му заплати сумата от сумата от 1380,16 лева,
представляваща главница, ведно със законната лихва считано от 04.04.2022 год.,
сумата от 213,95 лева – договорна лихва за периода от 05.02.2021 год. до 04.10.2021
год. и сумата от 67,86 лева – лихва за забава за периода от 05.10.2021 год. до
04.04.2022 год. и сумата от 934 лева-разноски. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК
длъжникът Р. М. В. е депозирала възражение срещу заповедта, което обуславя правния
му интерес от предявяване на исковете.
Съгласно указаната доказателствена тежест ищецът следва да установи
наличието на сключен договор за заем, по силата на който е предоставил на ответника
парична сума, че ответникът е усвоил сумата и за него е възникнало задължение да я
върне, заедно с уговорената възнаградителна лихва, както и размерът на претенциите.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже изпълнение на договорните
задължения.
Съгласно нормата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР, при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил
задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, че е спазил
сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и че е получил съгласието на потребителя за сключване
на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който
потребителят има право да се откаже от сключения договор. На основание чл. 18, ал. 2
и ал. 3 ЗПФУР, за доказване на електронните изявления се прилага ЗЕДЕП
/понастоящем ЗЕДЕУУ/, който определя електронното изявление, записано на
2
магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, като
електронен документ /чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП/. Електронното изявление е представено в
цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация
/чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕП/. Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1
ЗЕДЕП - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или
логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство.
Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ,
към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП/, но
допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато посочените
предпоставки са налице е създаден подписан електронен документ. Неговата
доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен
документ.
В конкретния случай, съгласно раздел II, т. 3. 4 – т. 3. 7 от общите условия към
договора за кредит, сключването на договора за потребителски кредит става по
инициатива на клиента /кредитополучателя/. За да получи кредит клиентът регистрира
собствен профил а Уеб-сайта на "АТЕГ" АД – www. smilecredit. bg, където предоставя
пълни и верни данни за своята самоличност като: три имена, ЕГН, адрес /постоянен и
настоящ/, данни по лична карта, месторабота, мобилен телефонен номер, актуална
електронна поща, банкова сметка на лицето и други. В края на заявката за
кандидатстване и с оглед успешното й попълване клиентът задължително трябва да се
запознае и да посочи, че е съгласен с настоящите общи условия. Приемането на
настоящите общите условия е необходимо условие за изпращане на заявката.
Предоставянето на потребителски кредит подлежи на предварително одобР.е от
кредитодателя съобразно описаните в настоящите общи условия правила.
Получаването от страна на кредитодателя на заявка за кандидатстване не задължава
последния да предостави заем на кандидатстващия за кредит. След като изпрати
заявката за кандидатстване, клиентът получава ПИН код, под формата на кратко
електронно съобщение /СМС/ на посочения от него телефонен номер, както и линк на
посочената от него електронна поща. Клиентът, кандидатстващ за кредита,
потвърждава заявката си като активира линка, при което се зарежда част от уеб сайта
на "АТЕГ" АД – www. smilecredit. bg, където клиентът трябва да въведе ПИН кода на
заявката, след което да натисне бутона "Потвърди".
Въвеждането на ПИН кода на трябва да стане в рамките на 24 часа от попълване
на заявката за кандидатстване. Потвърждението на заявката е необходимо условие да
се разгледа заявката за кандидатстване на клиента. Непотвърдени заявки не подлежат
на разглеждане от кредитодателя.
Според т. 3. 12 – т. 3. 16 от ОУ в случай, че клиентът е одобрен, договорът за
3
кредит, заедно с общите условия, стандартния европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити съгласно приложение № 2 от ЗПК, анекса
към съответния транш по кредита и погасителния план към транша се изпращат на
неговата електронна поща. За да се сключи договора за кредит, клиентът трябва да
потвърди, че е запознат, приема и е съгласен със съдържанието на така посочените
документи. Клиентът разполага с 24 часа да приеме и да се съгласи с тях считано от
момента на получаването на уведомлението. Договорът за кредит се счита за сключен
след изпращане от клиента на кредитодателя на съгласието за сключване на договора
за кредит, анекса, погасителния план и настоящите общи условия. Отговорът,
съдържащ съгласието на кредитополучателя за сключването на договора за кредит,
потвърждава неговото желание за незабавното превеждане на заема по банковата му
сметка или чрез системата Изипей.
От изложеното следва изводът, че страните по правоотношението са се
уговорили сключването на договора да не изисква неговото подписване с
квалифициран електронен подпис, а чрез обикновен такъв, съставляващ всяка
информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното
изявление, за установяване на неговото авторство. В случая е предвидено изпращането
на две електронни изявления от страна на потребителя – изпращане до кредитора на
електронен формуляр за кандидатстване за кредит чрез натискане на бутона
"Кандидатствай", активиране на връзката, изпратена на електронната поща и
въвеждане на кода за потвърждение, който му е бил изпратен чрез SMS, както и
потвърждаване на условията на договора за кредит ведно с общите условия към него
чрез активиране на връзката, изпратена на електронната поща.
Сключването на договора се установява и от приетото като доказателство по
делото удостовеР.е издадено от „Изипей“ АД, от което се установява, че на 06.08.2020
год. е направен паричен превод от „АТЕГ“ АД за Р. М. В. в размер 1500 лева с
основание „По договор за кредит 387442“, който е изплатен в брой с разписка
№///////06.08.2020 год., а на 04.01.2021 год. е направен паричен превод в размер на
1026,20 лева, с основание „По договор за кредит 404370“, изплатен в брой с разписка
№//////.
Ето защо съдът приема, че ищцовото дружество е доказало кумулативното
наличие на обстоятелствата по чл. 18, ал. 1, т. 1- 3 ЗПФУР – изпращането на
преддоговорната информация и потвърждението за сключване на договора от
потребителя, а правилата и 14-дневният срок за отказ от договора се съдържат в т. 7. 1
от договора.
Видно от Приложение № 1 към договора, крайният срок за неговото погасяване
е 04.10.2021 г., който срок е изтекъл и вземането за главница е изцяло изискуемо.
При наличието на сключен от разстояние договор за потребителски кредит,
4
съдът е длъжен да провери неговата валидност, като установи дали са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1 ЗПК. Нормата е императивна, поради което съдът следи
служебно за нейното спазване, независимо от това дали ответникът-потребител е
релевирал възражения в тази насока /в този смисъл Тълкувателно решение № 1/2020
на ОСГТК на ВКС и т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Ответникът е направил възражения в тази насока, по които съдът намира следното.
В т. 5. 1 и т. 5. 2 от процесния договор за кредит е предвидено, че в срок до края
на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита,
кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитодателя следните обезпечения
по кредита: банкова гаранция или поръчителство на физически лица. В т. 5.2.2 от
договора се съдържат изискванията на кредитора към банковата гаранция – да бъде в
размер на сбора на дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на
валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по
настоящия договор. В т. 5.3 се съдържат изискванията към всеки един от двамата
поръчители – да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лева да
бъдат лица над 20-годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат
не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или
поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с кредитодателя; да нямат
неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други
кредитни или финансови институции или ако има – кредитната история на поръчителя
в ЦКР на БНБ една година назад да е със статут не по-лош от "редовен". В клаузата е
предвидено още, че по своя преценка кредитодателят може да откаже да приеме
предложените му поръчители, както и да изиска осигуряването на повече от двама
поръчители.
В т. 5. 6 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечението в срок, кредитополучателят дължи на кредитодателя
неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение. Размерът
на неустойката е изрично посочен в Приложение № 1 към договора за кредит и
погасителния план. Уговорено е неустойката да се начислява и заплаща от
кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска.
Съдът, като съобрази описаните по-горе клаузи, намира, че процесният договор
за кредит не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като уговорената в
него неустойка представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите. Съобразно правилото на чл. 19, ал.
4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен
процент плюс 10 пункта/, което към 04.01.2021 год. /дата на сключване на Анекс
5
№404370 за предоговаряне на договор за потребителски кредит №387442/ означава, че
лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от заетата сума. Този
извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя",
съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия;
общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е обусловено
от заплащането на неустойката /такава и с идентично съдържание на уговорената в
договора е уговорена и с Анекс №404370-чл.7/. Това е така на първо място, защото
изискването за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция
съдържа множество ограничения и конкретно определени параметри, които–предвид
характера, броя и изключително краткия срок за предоставяне–правят задължението за
предоставяне на обезпечение изключително трудно изпълнимо. Еднодневният срок за
предоставяне на обезпеченията е прекомерно кратък и това създава значително
затруднение за потребителя, както за предоставяне на обезпечение чрез поръчители,
тъй като същите следва да бъдат двама и всеки от тях следва да отговаря на критерии,
чието изпълнение подлежи на удостоверяване пред кредитора чрез предоставяне на
официални документи, така и относно безусловната банковата гаранция, за
учредяването на която също е необходимо набавяне на документи и одобР.е от
кредитна институция.
Показателно е и обстоятелството, че компенсаторната неустойка санкционира
неизпълнение на задължение, различно от главното задължение на кредитополучателя
по договора /да върне заетата сума/, и се дължи независимо от това, дали
кредитополучателят плаща дължимите погасителни вноски на уговоР.те падежни дати.
Обезпечението на кредита няма самостоятелно значение извън неговата функция да
гарантира изпълнението на главното задължение. Обезпечението не е самоцел и
вредите, които възникват за кредитора при липсата му, са последица от
невъзможността на кредитора да удовлетвори вземането си от обезпечението, ако
кредитополучателят не плаща задълженията си. В случая, обаче, неустойката
изначално не е обвързана с настъпването на каквито и да било вреди за кредитора и се
дължи независимо от това, дали такива биха могли реално да настъпят или не.
Не може да бъде пренебрегнат и фактът, че неизпълнението на задължението за
6
предоставяне на обезпечение е санкционирано с неустойка в общ размер на 1264,68
лева, чийто размер надхвърля 52 % от главницата. Касае се за вземане, което, ако беше
включено в размера на годишния процент на разходите, той при всяко положение би
надхвърлил законоустановения размер от 50 %.
От съвкупната преценка на всичко изложено по-горе следва извод, че с
предвиждане на въпросната неустойка не се цели обезпечаване на договора, а
оскъпяване на кредита чрез кумулиране на скрито възнаграждение, което обяснява и
уредената още при сключването на договора клауза, предвиждаща неустойката да се
прибавя към погасителните вноски.
Следователно неустойката има характера на "общ разход по кредита за
потребителя" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и е следвало да бъде включена в
годишния процент на разходите. Доколкото, съгласно гореизложеното, неустойката
представлява сигурно възнаграждение за кредитора, което той очаква да получи към
датата на сключване на договора за кредит, то посочването на годишен процент на
разходите без включване на това възнаграждение цели въвеждане на потребителя в
заблуждение относно разходите му по кредита, а именно, че те ще бъдат в размер на
49 % годишно. При това положение посоченият в договора годишен процент на
разходите не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на сделката, каквото именно е предназначението на ГПР, а ГПР, който
изначално не е годен да изпълни своето предназначение, не е правно валиден. Ето
защо в случая е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – непосочване на годишен
процент на разходите, и приложение следва да намери нормата на чл. 22 ЗПК.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 23 ГПК, ответникът-
кредитополучател дължи на ищцовото дружество единствено чистата сума по кредита
– размера на усвоената главница от 1380,16 лева, без да дължи лихви, неустойки и
други акцесорни вземания.
Предвид изложеното предявеният установителен иск за сумата от 1380,16 лева –
главница по кредита, следва да бъде уважен, а предявените искове за сумата от 213,95
лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.02.2021 год. до
04.10.2021 год. и сумата от 67,86 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
05.10.2021 год. до 04.04.2022 год. следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По отношение отговорността за разноските, съдът, като взе предвид че е
направено своевременно искане за присъждане на съдебните разноски и доколкото
ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, и на основание чл.
78 ал.1 от ГПК на ищеца се следват стоР.те в настоящото и заповедното производство
разноски. Съдът намира искането на ответника за присъждане на по-нисък размер на
адвокатското възнаграждение за основателно, тъй като не е налице фактическа и
правна сложност на делото, поради което приема, че на ищеца следва да се присъди
7
сумата от 360,41 лева, представляваща стоР.те в настоящото производство разноски
съразмерно с отхвърлената част от претенциите и сумата от 396,09 лева,
представляваща разноските по ч.гр.д. №17982/2022 год. по описа на СРС, 75 с-в
Воден от горното, Софийски районен съд, 75 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените от "АТЕГ" АД, ЕИК ///////, със
седалище и адрес на управление: гр. ////////, срещу Р. М. В., с ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр.///////, обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 240,
ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че Р. М. В. дължи на "АТЕГ" АД сумата от 1380,16 лева
(хиляда триста и осемдесет лева и шестнадесет стотинки), представляваща подлежаща
на връщане заета сума по Анекс №404370 от 04.01.2021 год. към Договор за
потребителски кредит №////, ведно със законната лихва считано от 04.04.2022 г. до
окончателното плащане сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.04.2022 г. по ч.гр.д. № 17982/2022 г. по
описа на СРС, 75-ти състав, като отхвърля предявените по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9
ЗПК за сумата от 213,95 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
05.02.2021 год. до 04.10.2021 год. и сумата от 67,86 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 05.10.2021 год. до 04.04.2022 год., като неоснователни.
ОСЪЖДА Р. М. В., с ЕГН ********** да заплати на "АТЕГ" АД, ЕИК ///////, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 360,41 лева (триста и шестдесет лева и
четиридесет и една стотинки), представляваща направени по делото разноски и сумата
от 396,09 лева (триста деветдесет и шест лева и девет стотинки), представляваща
разноските по ч.гр.д. гр.д. №17982/2022 год. по описа на СРС, 75 с-в.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8