№ 6426
гр. София, 16.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110110049 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 83 и сл. ГПК.
Образувано е по искане на Д. В. В., обективирано в подадена от молителя против „У---
-------------“ АД искова молба по чл. 439, ал. 1 ГПК, за освобождаване от задължение за
внасяне на такси и разноски в производството, поради материална невъзможност на лицето
да понесе разходите по водене на делото. Ведно с искането е представена попълнена от
молителя декларация за гражданско и имуществено състояние, справка за трудови договори
и справка за осигуряване.
Служебно съдът е извършил проверка относно вписвания по партидата на лицето в
Служба по вписванията и регистрирани на името на молителя моторни превозни средства в
системата на КАТ.
Съдът, като съобрази изложените от молителя обстоятелства, ангажираните по
делото доказателства и служебно събраната информация относно имотното състояние
на лицето, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се
внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги
заплатят, като по направеното искане съдът взема предвид доходите на лицето и неговото
семейство, имуществено състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова
заетост, възрастта и други конкретни обстоятелства.
Съгласно задължителните разяснения дадени с т. 12 от Тълкувателно решение №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, искането по чл. 83, ал. 2 ГПК се преценява не само с оглед на
конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски, а доколко страната
разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните
разноски в съдебното производство. В случаите, когато съдът намери, че страната е
материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й
процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това
1
разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции,
доколкото няма промяна в обстоятелствата. Предвид изложеното е прието, че когато
молбата за освобождаване е подадена и разгледана от съда преди обжалване на негов
съдебен акт и, когато е уважена, страната се явява освободена от плащане на такси и
разноски по делото, включително и за обжалването, доколкото няма промяна в
обстоятелствата; съдът не се сезира повторно с ново искане.
Съдът, като взе предвид наведените от ищеца доводи за финансова невъзможност за
внасяне на такси и разноски в производството, подкрепени с декларация по образец и
справки относно трудовия и осигурителен статус на лицето, както и служебна събраната
информация относно имущественото състояние на молителя при съобразяване на размера на
дължимата държавна такса за разглеждане на спора от 165 лева, намира че страната следва
да бъде освободена от задължение за внасянето на такси и разноски в производството.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА ищецът Д. В. В., на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, от задължение за
внасяне на такси и разноски по гр. д. № 10049/2022 г. по описа на Софийски районен съд,
127 състав, до настъпване на промяна в обстоятелствата в семейното и имуществено
състояние на лицето.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2