Решение по адм. дело №1260/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 140, ал. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и е повторно във връзка с решение № 6503/17.06.2025 г. по адм. дело № 11129/2024 г. по описа на ВАС, с което е отменено Решение № 7095/08.08.2024 г., постановено по адм. д. № 3045/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив и делото е върнато за разглеждане от друг състав на съда.

Образувано е по жалба на Х. Г. К., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], чрез адв. К., против Заповед № 1030з-925 от 30.11.2023 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, с която е отказана регистрацията на лек автомобил, марка „Тойота“, модел „Рав 4“, с рама № *****, собственост на Х. Г. К..

Жалбоподателят счита, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон. Позовава се на разпоредбите на чл.5 от Директива 1999/37/ЕО на Съвета от 29 април 1999 година относно документите за регистрация на превозни средства и на чл.9, ал.5 във връзка с чл.12а, ал.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, като посочва, че когато свидетелството за регистрация се състои от части I и II и част II липсва, компетентните органи в държавата-членка, където е направено искане за нова регистрация, могат да решат по изключение да пререгистрират превозното средство, но само след получаване на потвърждение в писмена или електронна форма от компетентните органи в държавата-членка, където превозното средство е било регистрирано преди това, че подателят на искането за регистрация има право да пререгистрира превозното средство в друга държава-членка. Според жалбоподателя с оглед специфичния характер на ситуацията, следва да се приеме, че част I и част II от свидетелството за регистрация на автомобила не е необходимо да бъдат представяни, а българските органи е следвало по служебен път да изискат необходимата информация за идентификация на автомобила и да извършат регистрацията. Поддържа, че с постановения отказ органите на реда са нарушили правото на собственост. Иска отмяна на отказа и претендира присъждане направените по делото разноски.

Ответникът - началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, не изразява становище по жалбата.

С решение № 6503/17.06.2025 г. постановено по адм. дело № 11129/2024 г., ВАС е отменил Решение № 7095/08.08.2024 г., постановено по адм. д. № 3045/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив и е върнал делото за ново разглеждане, тъй като административната преписка е представена едва с касационната жалба. Дадени са указания, при новото разглеждане съдът да обсъди всички релевантни доказателства.

По допустимостта:

Жалбата е подадена от лице адресат на акта и при наличието на правен интерес. Видно от разписката на л.34 по адм.д. № 3045/2023г., обжалвания акт е връчен Х. К. на 30.11.2023г., а жалбата е подадена чрез ССЕВ директно в Административен съд - Пловдив на 14.12.2023г., т.е. в законоустановения срок.

Административен съд - Пловдив, след като се запозна с жалбата, становището на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от справка по история за ПС (л.16 по адм. дело № 11129/2024 на ВАС), лек автомобил Тойота Рав 4, рама № *****, двигател № **** е с първоначална регистрaрция от 28.01.2019г. в сектор „Пътна полиция“ ОДМВР - Хасково с рег. номер [рег. номер], собственост на М. Т. П., от [населено място]. Автомобила е представен като внос от Република Австрия, като са били представени австрийски свидетелства за регистрация на МПС, част I и II.

Няма спор между страните, че жалбоподателят Х. К. е упълномощен от М. П. от началото на м. февруари да ползва лек автомобил Тойота Рав 4 с рег. номер [рег. номер] (протокол от разпит на свидетел на л.47 по адм.д. № 3045/2023г.).

На 09.03.2020год. при полицейска проверка от владението на Х. К. е иззет лек автомобил Тойота с рег. номер [рег. номер], като по случая е образувано ДП-49/2020год. по описа на отдел Криминална полиция при ОДМВР – Пловдив /пр.№ 2540/2020г. на РП – Пловдив/ за престъпление по чл.345а, ал.1 от НК за интервенция областта на идентификационния номер на рама и установен оригинален такъв *****, който номер е обявен за издирване от Италия, където според данните по делото е бил регистриран с рег. номер FС184ЕТ. В хода на досъдебното производство е назначената експертиза и е установено, че оригиналният идентификационен номер на рамата на лек автомобил Тойота РАВ-4 е *****.

На 02.09.2020г. между М. Т. П., чрез пълномощника си Х. Г. К. и Застрахователно дружество “GENERALI ITALIA S.P.A.A.” (със седалище и адрес на управление Италия), чрез пълномощника си К. И. К. – управител и собственик на „ПЛАМ“ ЕООД е сключен Договор за спогодба във връзка с образуваната прокурорска преписка № 2540/2020г. по описа на РП – [населено място], като страните прекратяват възникналия помежду им спор за собственост за лек автомобил, марка „TOYOTA”, модел „ RAV4“ с установен истински идентификационен номер на рама (VIN) *****. К. И. К. – управител и собственик на „ПЛАМ“ ЕООД, в качеството си на пълномощник на Застрахователно дружество “GENERALI ITALIA S.P.A.A.” декларира, че оттегля претенцията си за собственост гореспоменатия автомобил в полза на правоимащото лице М. Т. П., легитимираща се като собственик с договор за покупко-продажба, като М. Т. П. заплаща сумата от 5500 евро на упълномощеното лице К. К.. Изрично е посочено, че споразумението влиза в сила в деня, в който е сключено и е изплатена сумата.

С писмено изявление до РП – [населено място], К. И. К. в качеството си на управител и собственик на „ПЛАМ“ ЕООД, пълномощник на Застрахователно дружество “GENERALI ITALIA S.P.A.A.” е декларирал, че се отказва от исканията си за връщане на веществено доказателство по пр. пр. № 2540-2020г. по описа на РП – Пловдив и всякакви настоящи и бъдещи претенции за собственост и обезщетение срещу М. Т. П. по отношение на лек автомобил TOYOTA RAV4, с установен автентичен идентификационен номер на рама (VIN) *****.

С постановление на наблюдаващия прокурор при Районна прокуратура Пловдив от 14.09.2021 г. лек автомобил TOYOTA RAV4 с рег. № [рег. номер], с идентификационен номер на рама ***** е върнат на М. П., действаща чрез пълномощника си Х. К..

По преписката е приложена Разписка за връщане на ВД от 20.10.2021г., според която разследващ полицай при отдел „КП“ [населено място] е върнал на Х. К. свидетелство за регистрация на МПС част 1 и част 2 с № ********* за л.а. Тойота РАВ-4, бял на цвят с рег. № [рег. номер], на името на М. Т. П..

На 30.12.2021год. е сключен договор между М. П. и Х. К. за покупко-продажба на лек автомобил марка Тойота, модел РАВ-4, рег. № [рег. номер], рама № *****, двигател № ****.

С писмо № 237200-10847/20.09.2023г. началник отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР – Пловдив уведомил Х. К., че установеният като оригинален номер на рама *****, който е бил обявен за издирване от Италия, към 19.09.2023г. не фигурира като обявен за издирване (изтрит сигнал за издирване на този номер), вероятно след сключване на споразумение с италианският застраховател, като за изтриването на въпросния сигнал не е получено писмени уведомление от италианските власти за причините за неговото сваляне от издирване.

С молба № 103000-23705/07.11.2023г. (л.10 по адм. дело № 11129/2024 на ВАС), Х. Г. К., в качеството си на собственик на автомобил е поискал от началник сектор „Пътна полиция“ Пловдив, автомобилът му да бъде регистриран в КАТ Пловдив, като за целта му се възстанови оригиналният идентификационен номер, който е установен в досъдебното производство. В молбата си К. е посочил, че не може да представи оригиналните документи с предходния идентификационен номер на автомобила, тъй като същите са бракувани в Италия преди години и единствено може да представи оригинални български документи, в които обаче е описан погрешен идентификационен номер. Към молбата са приложени: договор за покупко-продажба, споразумение и постановление на прокуратурата, с което автомобилът е върнат.

По тази молба от 07.11.2023г. е постановена оспорената в настоящото производство Заповед № 1030з-925 от 30.11.2023 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, с която е отказана регистрацията на лек автомобил, марка „Тойота“, модел „Рав 4“, с рама № *****, собственост на Х. Г. К.. Като фактическо основание в оспорения административен акт е посочено, че представения от Х. К. автомобил Тойота РАВ4, рама № ***** никога не е бил регистриран в Република България, а е бил регистриран в Република Италия, където впоследствие е откраднат, като при регистрация в сектор „Пътна полиция“ ОДМВР Пловдив, К. е следвало да представи оригинално италианско свидетелство за регистрация. Изложено е още, че автомобил Тойота РАВ4 с рама ***** не е същия автомобил като регистрирания в сектор Пътна полиция ОДМВР Хасково с неистински австрийски свидетелства за регистрация автомобил Тойота РАВ4 с рама № ***** за да претендира, че въпросния автомобил вече е бил регистриран в Република България. Като правно основание за издаване на заповедта ответния орган е посочил разпоредбата на чл.140, ал.6 от ЗДвП и се е позовал на чл.140, ал.2 от ЗДвП.

От трето неучастващо по делото лице Районна прокуратура [населено място] по делото са представени: Постановление за назначаване на физико-химическа експертиза по ДП № 49/2020г. по описа на отдел „КП“ – [населено място]; протокол за разпит на свидетел; писмо от началник отдел „СИРЕНЕ“, дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ в МВР до директора на ОДМВР Пловдив, относно обявен за международно издирване от Италия автомобил марка/модел TOYOTA RAV с номер на рама *****, италиански регистрационни табели ****, Шенген идентификатор ******.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – Началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Пловдив, съгласно чл. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Заповедта е издадена в писмена форма с посочени фактическите и правни основания за издаване на отказа.

По отношение съответствието на заповедта с приложимите материалноправни разпоредби на закона, съдът намира следното:

Съгласно чл. 140, ал.2 от ЗДвП, условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и министъра на отбраната. В случая това е Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /наричана за краткост Наредба № I-45 от 2000 г./.

Съгласно посочената от ответния орган разпоредба на чл. 140, ал.6 от ЗДвП, пътни превозни средства с регистрация извън националния регистър се регистрират в националния регистър на пътните превозни средства след предоставяне на оригиналните документи за регистрация от страната, в която са регистрирани.

Съгласно чл. 12а, ал. 1, т. 3 от Наредба №I-45, за първоначална регистрация на превозно средство с регистрация в държава-членка на ЕС, ЕИП, или в Конфедерация Швейцария, собственикът представя документ за самоличност и подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от него, като към заявлението собственикът представя свидетелство за регистрация - част I и част II (ако е издавана), издадени от съответния компетентен орган на държавата-членка на ЕС, ЕИП, или Конфедерация Швейцария. Изключение от това правило е регламентирано в чл. 12а, ал. 2, съгласно която, когато законодателствата на държавите-членки на Европейския съюз, ЕИП, или Конфедерация Швейцария не предвиждат задължение за регистрация на превозни средства от даден вид и категория и не могат да бъдат представени документите по ал. 1, т. 3, се представя официален документ от съответните компетентни органи и документ, съдържащ информация с техническите данни на ПС, позволяващи идентификацията му.

Неправилни са мотивите на ответния орган, че представения от Х. К. автомобил Т. Р. 4, рама № ***** никога не е бил регистриран в Република България. Според справка по история за ПС на л.16 по адм. дело № 11129/2024 на ВАС (представена от ответника) лек автомобил Т. Р. 4, рама № *****, двигател № **** е с първоначална регистрaрция от 28.01.2019г. в сектор „Пътна полиция“ ОДМВР - Хасково с рег. номер [рег. номер], собственост на М. Т. П., от [населено място]. Т.е автомобилът вече е бил регистриран в Република България, за който в хода на проведено досъдебно производство е установено, че е с извършена интервенция в областта на идентификационния номер на рама и е установен оригинален такъв *****, който номер е обявен за издирване от Италия, където според данните по делото е бил регистриран с рег. номер FС184ЕТ.

Отделно от това ответния орган не е съобразил, че с молбата си от 07.11.2023г. (л.10 по адм. дело № 11129/2024 на ВАС), Х. Г. К., е поискал възстановяване на оригиналният идентификационен номер, който е установен в досъдебното производство. В тази връзка към молбата са приложени: договор за покупко-продажба, споразумение и постановление на прокуратурата, с което автомобилът е върнат.

Искането на К. се отнася за промяна в регистрацията на вече регистрирано в Република България превозно средство и се квалифицира като такова по чл.14, ал.1 от Наредба №I-45. Неправилно ответния орган е квалифицирал заявлението на К. по чл.140, ал.6 от ЗДвП - за първоначална регистрация на превозно средство с регистрация в държава-членка на ЕС, ЕИП, или в Конфедерация Швейцария.

Съгласно чл.14, ал.2, т.1 от Наредба №I-45, превозното средство се представя за идентификация в случаите на промяна в данните на превозното средство. Разпоредбата на § 2, т. 8 от ДР на Наредба № I-45 предвижда, че "идентификация" е съвкупност от действия, извършвани за: сверяване данните на идентификационните номера от документите с тези върху превозното средство; проверка на превозното средство в Автоматизираната информационна система ИД - НШИС; проверка в масива за регистрирани превозни средства по идентификационен номер и по регистрационен номер (ако има регистрация); проверка за наличие на данни в масива за марки и модели; проверка в международните масиви за издирвани МПС; проверка в международните масиви за регистрирани МПС; проверка за съответствие на всички данни на представеното превозно средство с данните, описани в документите за собственост и произход; проверка на ПС за изменение в конструкцията. При констатиране на несъответствие се извършва процедурата по възстановяване на идентификационен номер на рамата.

Съгласно чл. 3 от Наредба № 8121з-1 от 2.01.2018 г. за определяне на реда за поставяне на нов идентификационен номер на пътно превозно средство, което е изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, и реда за възстановяване на идентификационен номер на пътно превозно средство /наричана за краткост Наредба № 8121з-1/, възстановяването на идентификационен номер представлява повторно поставяне на оригиналния идентификационен номер върху рамата на превозното средство. Изрично в чл. 5, т. 1 от същата Наредба, е предвидено, че на възстановяване подлежи идентификационен номер на ППС, за което е установено подправяне, заличаване или повреда на идентификационния номер и впоследствие е върнато на собственика по законовия ред. В случая по образуваното ДП-49/2020год. по описа на отдел Криминална полиция при ОДМВР – Пловдив /пр.№ 2540/2020г. на РП – Пловдив/ за престъпление по чл.345а, ал.1 от НК за интервенция областта на идентификационния номер на рама е установен оригинален такъв *****, а с постановление на наблюдаващия прокурор при Районна прокуратура Пловдив от 14.09.2021 г. лек автомобил TOYOTA RAV4 с рег. № [рег. номер], с идентификационен номер на рама ***** е върнат на М. П., действаща чрез пълномощника си Х. К..

Ответния орган не е извършил действия по "идентификация" по арг. от § 2, т. 8 от ДР на Наредба № I-45 във връзка с чл. 3 от Наредба № 8121з-1 от 2.01.2018 г., а директно е отказал регистрацията на лек автомобил, марка „Тойота“, модел „Рав 4“, с рама № *****, като неправилно е приел, че следва да се извърши първоначална регистрация на превозно средство.

По делото е приложена и разписка за връщане на ВД от 20.10.2021г., според която разследващ полицай при отдел „КП“ [населено място] е върнал на Х. К. свидетелство за регистрация на МПС част 1 и част 2 с № ********* за л.а. Тойота РАВ-4, бял на цвят с рег. № [рег. номер], на името на М. Т. П.. Т.е. автомобилът е вече регистриран в Република България, за което освен свидетелство за регистрация на МПС част 1 и част 2 с № *********, има и регистрационни табели „[рег. номер]“.

Доколкото в случая автомобилът има първоначална регистрация в националния регистър на Република България, но в хода на проведено досъдебно производство е установено, че е с извършена интервенция в областта на идентификационния номер на рама и е установен оригинален такъв, с молбата си от 07.11.2023г. жалбоподателят е поискал именно възстановяване на оригиналният идентификационен номер.

Върховен административен съд в Решение № 8503 от 30.06.2020 г. по адм. д. № 2194/2020 г., VII о. и Решение № 8407 от 29.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11551/2019 г., VII о. посочва, че процедурата по възстановяването на идентификационния номер на едно превозно средство е част от процедурата по регистрацията на това превозно средство. Т. е. възможността да се установи автентичният номер на рамата, респ. да се възстанови идентификационният номер на автомобила се преценява преди да се постанови отказ за регистрация. Според мотивите на ВАС, за да се откаже регистрация е необходимо органът да е изложил съображения за невъзможността да бъде установен, респ. възстановен идентификационният номер на конкретния автомобил, чиято регистрация е била поискана.

По изложените съображения, настоящият състав на съда намира, че оспореният отказ, като издаден в противоречие с материалния закон е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Преписката следва да се върне за ново разглеждане от административния орган и за произнасяне по подаденото заявление.

С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на разноски, такива се дължат от ОДМВР - Пловдив. Жалбоподателят е заплатил 10 лева за държавна такса и общо 3000 лева адвокатски хонорар (договори за правна защита и съдействие на л.26 гръб по адм. дело № 3045/2023г., на л.68 по адм. дело № 11129/2024г. по описа на ВАС и на л. 11 гръб по настоящото дело). Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото същото е в минималния размер за всяка инстанциия, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа .

Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 1030з-925 от 30.11.2023 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, с която е отказана регистрацията на лек автомобил, марка „Тойота“, модел „Рав 4“, с рама № *****, собственост на Х. Г. К..

ИЗПРАЩА преписката на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, за ново произнасяне по молба с № 103000-23705/07.11.2023г. на Х. Г. К..

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.174 от АПК едномесечен срок за произнасяне по молба с № 103000-23705/07.11.2023г. на Х. Г. К., който тече от влизане в сила на настоящия съдебен акт.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - [населено място] да заплати на Х. Г. К., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], сумата в размер на 3010 (три хиляди и десет) лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.