№ 2395
гр. София, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110137631 по описа за 2024 година
Предявени са от „Т.С.“ ЕАД срещу В. И. С. обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в размер на 2836,86 лв. за топлоснабден имот находящ се в
*** за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., мораторна лихва в размер на 343,65лв. за
периода от 15.09.2022г. до 15.04.2024г., сумата от 48,10лв. – цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., и сумата от 10,23лв. – мораторна
лихва, дължима върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г.
до 15.04.2024г., ведно със законна лихва върху главниците за периода от 25.04.2024г. до
изплащане на вземането за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
25149/2024 г. на СРС, 179-ти с-в. Претендира разноски за исковото и заповедното
производство. В исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение между него
и ответникът по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода от
м.05.2020 г. до м.04.2022 г. топлинна енергия, а потребителите не я заплатили, в 45-дневен
срок от датата на публикуването на месечните фактури на интернет страницата на
дружеството, дължимата цена, поради което е изпаднал в забава. Искането към съда е да
уважи предявените искове. Претендират се разноски по делото.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК ответникът дава становище за допустмост, но
неоснователност на предявените искове. Оспорено е наличието на
облигационноправоотношение с твърдения в исковата молба предмет. Твърди се, че
ответникът е „гол собственик“ на топлоснабдения имот, доколкото за него е налице
учредено право на ползване на трето лице. Релевира се възражение за изтекла погасителна
давност.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
1
За уважаване на предявените искове в тежест на ищцовата страна е да докаже:
договорните отношения между страните за доставката на топлинна енергия, количеството на
реално доставената топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена.
Като писмено доказателство по делото е приет Нотариален акт за дарение на
недвижим имот ***, том I, рег. № 3029, дело №56 от 2007г. на нотариус В.К.Т. видно от
който М.А.П. дарява на В. И. С. ***. Прехвърлителят на имота - М.А.П. е запазила
пожизнено вещното си право на ползване върху имота, като видно от приетия по делото
Препис-извлечение от Акт за смърт на М.П., тя е починала на 19.08.2007г.
Съдът приема, с оглед събраните по делото доказателства по несъмнен начинсе
установява, че ответникът е собственик на процесния имот, което влече след себе си и
отговорността за заплащане на дължимите суми от страна на ищцовото дружество.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. В тази
насока са и разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“
Сключването на писмен договор не е условие за възникване на облигационната
връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено изявление на потребителя за приемането на
ОУ законът не въвежда като условие за възникване на правоотношението. Не се твърди и
доказва изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - ответникът да е упражнил възражение срещу
ОУ в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Съдът, като взе предвид изложеното, намира, че между страните е възникнало
правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка), тъй като качеството
потребител на топлинна енергия се свързва с принадлежност на вещно право на собственост
върху имота, поради което страна по това учредено продажбено правоотношение през
релевантния период е бил ответникът и той е носител на всички права и задължения за
заплащане на доставената топлинна енергия до процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 139, ал . 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост
се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по
сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.
139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано
по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово
разпределение се заплащат от потребителите на продавача - чл. 36 от ОУ. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.
От представените писмени доказателства, се установява, че са ползвани услугите за
доставка на топлинна енергия и дялово разпределение.
2
От заключението на съдебно–техническата експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено, се установява, че общият топломер в абонатната станция,
където се намира процесният имот, се отчита по електронен път в началото на всеки месец,
като от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в
абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена
между всички потребители. Вещото лице сочи още и че по данни от ФДР в процесното
жилище няма монтирани отоплителни тела, но има два водомера за топла вода, както и
щранг лира за отопление в банята, за която се изчислявала служебна ТЕ отдадена от щранга
съгласно НТ. Според вещото лице отчитането на топлинна енергия и разпределението й в
сградата ЕС са извършени в съответствие с нормативната уредба. В заключението е
посочено, че размерът на задължението за доставената в имота на ответника топлинна
енергия за процесния период възлиза в общ размер на 2861,12 лева. Експертът сочи още и че
общият топломер е преминал съответните проверки.
Нормативната уредба касаеща процесния период – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Следователно,
при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна
енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на
отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В настоящия
случай е извършен реален отчет на индивидуалните уреди за измерване в края на отчетните
периоди, видно от представените от третото лице-помагач главен отчет и изравнителни
сметки.
По делото е изготвено заключение по ССчЕ, от което се установява, че от страна на
ответника са извършвани плащания, които обаче са отчетени преди завеждане на иска и с
тях не следва да се намалява предявената от ищеца сума. Вещото лице е отразило данните от
отчетите и изравнителните сметки, като е посочило за кои отчетни периоди резултатът е за
връщане и за кои за доплащане. В заключение експертът сочи, че общият размер на
дължимите суми е 2812,68 лева общо за ТЕ за отопление и БГВ, и 48,10 лева за отчитане на
уреди за разпределение на ТЕ. В случая съдът намира, че следва да приеме за установен
размера на задължението посочен в заключението на вещото лице по ССчЕ, доколкото
вещото лице по нея е съобразило стойността на общите фактури и стойността на сумите за
връщане и доплащане за всеки отчетен период. При съобразяване на резултатите от
изравнителните сметки, изготвени в края на всеки отчетен период, се установява, че
стойността на реално консумираната топлинна енергия за процесния период е в
претендирания размер, поради което съдът намира, че искът за главница за ТЕ за процесния
период – м.05.2021 г. – м.04.2023 г. следва да бъде уважен за сумата от 2812,68лв.
При формиран извод за основателност на главния иск, следва да бъде разгледано
възражението за давност. Задълженията за заплащане стойността на топлинна енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период
еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищеца, като не е
необходимо плащанията да са еднакви по размер. Същите се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а според ал. 2 ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване
3
на иск относно вземането, като според чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. В случая заявлението е подадено на 25.04.2024 г., когато е прекъснат
давностният срок. С решение по протокол №7/23.10.2014 г. на съвета на директорите на
„Т.С.“ ЕАД са приети нови ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, влезли в
сила през м.08.2016 г. Според чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 (приложим в настоящия
случай) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тоест по отношение
на тях е приложима нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, с оглед на това съдът приема, че не са
налице погасени по давност вземания.
По отношение претенцията за заплащане на стойността на дяловото разпределение,
съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ и представените от третото лице-помагач
писмени доказателствени средства, услугата е действително предоставена, поради което се
дължи и заплащането на нейната цена. Видно от заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза размерът на начислената сума за дялово
разпределение за процесния период е 48,10 лева, която сума не се явява и погасена по
давност с оглед датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, поради което съдът
намира, че искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури.
За процесния период в отношенията между страните са приложими общите условия
от от 2016 г., както бе посочено по-горе. Дължимата се мораторна лихва за периода от
15.09.2022 г. до 15.04.2024 г., върху сумата за доставена топлинна енергия, видно от
заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е в размер на 341,27 лв., за
която сума искът следва да бъде уважен.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен искът за мораторна лихва за неплатена
услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36 от ОУ не се установява уреден ред и начин за
заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно
изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжника за
плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът претендира разноски за исковото производство в общ размер на 789,56 лева,
от които: 64,78 лева държавна такса по исковото производство, 100 лева юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство, 300 лева за депозит по допуснатата съдебно
счетоводна експертиза, 300 лева депозит по допуснатата съдебно техническа експертиза,
както и 10 лева такси за съдебни удостоверения и 64,78 лева държавна такса по заповедното
производство и 50 лева юрисконсултско възнаграждение за заповедно производство.
Съобразно уважената част от иска на основание чл. 78 , ал. 1 ГПК на ищеца се дължи
сумата от 667,11 лева разноски в исковото производство, и сумата от 113,48лв.
Ответникът е представляван от адвокат предоставил безплатна правна помощ по реда
на чл.38 ЗА. Доколкото съдът е този който определя дължимото възнаграждение в тази
хипотеза приема, че то възлиза на 500лв. Съразмерно на отхвърлената част от исковете
ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв. З. сумата от 5,67лв. за исковото
производство и 0,57лв. за заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че В. И. С. с ЕГН:
********** и адрес: *** дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
*** сумата 2812,68 лв. за доставена в периода от 01.05.2019 г. до м.30.04.2021 г. топлинна
енергия за имот, находящ се в ***, сумата 341,27 лв. - лихва за забава върху главното
вземане за периода от 15.09.2022 г. до 15.04.2024 г., сумата от 48,10 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. до м.30.04.2023
г.., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на подаване на заявлението –
25.04.2024 г., до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 25149/2024 г. по описа на СРС, 179 състав,
като ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД искове за признаване за установено, че В. И. С.
дължи сумата над 2812,68 лева –главница за доставена ТЕ до пълния предявен размер от
2836,86лв., сумата над 341,27лв. – лихва за забава върху главното вземане до пълния
предявен размер от 343,65лв, както и за сумата от 10,23 мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. до 15.04.2024 г.
ОСЪЖДА В. И. С. с ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 677,11 лв.
– разноски за исковото производство и сумата от 113,48 разноски за заповедното
производство.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** да заплати
на адвокат М. Ц. З., с адрес: *** сумата от 5,67 лв. разноски за исковото производство и
сумата от 0,57лв. – разноски за заповедното производство на основание чл.38,ал.2
Закона за адвокатурата.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5