№ 547
гр. П. , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20215220100365 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод искова молба от „Т. Б.” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район “Младост”, ж. к.“Младост 4“, Бизнес
Парк София, сграда 6, чрез упълномощен адвокат Н.Ш., против ЯН. АЛ. Д., с адрес: гр. П.,
ул. „Х. Д." № 20, ет. 3, като моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, на основание чл.415, във вр. с чл.422 ГПК, по отношение на ответника, че към
него съществува изискуемо вземане на дружеството, в общ размер от 3 591,20 лева,
представляващи неплатени абонаментни такси, използвани услуги, неустойка и дължима
сума за мобилно устройство по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******
(+*****) и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него; неплатени
абонаментни такси, използвани услуги, неустойка и дължима сума за мобилно устройство
по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***** (+******) и неплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг към него; неплатени абонаментни такси, неустойка
и дължима сума за мобилно устройство по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+******, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателно изплащане на вземането. Претендира разноски.
В исковата молба и уточнителната молба се излагат обстоятелства, че на 08.12.2017 г.
между ЯН. АЛ. Д. и „Т. Б.“ ЕАД е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+****** за срок от 24 месеца по абонаментен план „Тотал 44,99 с неограничени национални
минути и роуминг в зона ЕС“ със стандартен месечен абонамент в размер на 44,99 лв. Сочи,
че на същата дата ответницата е подала заявление за смяна на посочения номер с
предпочетен номер +*****. Твърди, че ответницата не изпълнява задълженията си по
договора в общ размер 117,60 лева, представляващи неплатени абонаментни такси и
1
използвани услуги за отчетен период 20.06.2018 г. - 19.08.2018 г.. Вследствие на
неизпълнението и съгласно спогодбата между „Теленор“ и КЗП, мобилният оператор
начислил неустойка в размер на 112,47 лева, която не надвишавала размера на три месечни
абонаментни такси и била начислена във фактура № **********/20.10.2018 г..
Твърди се, че на 08.12.2017 г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер
+******, мобилният оператор, като лизингодател, сключил с ответницата в качеството й на
лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставил за временно и
възмездно ползване устройство марка APPLE iPhone X 64 GB Silver за обща лизингова цена
в размер на 1 862,77 лева, дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в
размер на 80,99 лева. Сочи, че по договора за лизинг ответницата дължи заплащане на сума
в общ размер на 1 369,31 лева, формирана от лизинговите вноски за отчетен период
20.06.2018 г. - 19.10.2018 г., а именно:
- 80,99 лева - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 20.06.2018 г. -
19.07.2018 г., начислена във фактура№ **********/20.07.2018 г.;
- 80,99 лева - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 20.07.2018 г. -
19.08.2018 г., начислена във фактура№ **********/20.08.2018 г.;
- 73,47 лева - остатък от лизингова вноска след приспадане на предплатени при
сключването на договора за мобилни услуги суми за отчетен период 20.08.2018 г. -
19.09.2018 г., начислена във фактура № **********/20.09.2018 г.;
- 1 133,86 лева - 13 броя лизингови вноски, начислени накуп, съгласно чл. 12 от
Общите условия към договора за лизинг, и 1 лизингова вноска, начислена съгласно чл. 1, ал.
3 от договора за лизинг, за отчетен период 20.09.2018 г. - 19.10.2018 г., начислени във
фактура №**********/20.10.2018 г..
Посочва, че вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги с
предпочетен номер +******, ответницата дължи и сумата в размер на 153,53 лева,
представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг и начислена
във фактура № **********/20.10.2018 г..
Излагат се твърдения, че горепосочените задължения за предпочетен номер +******
/+*****/) са индивидуализирани в следните фактури: № **********/20.07.2018 г.; №
**********/20.08.2018 г.; № **********/20.09.2018 г. и № **********/20.10.2018 г., като
посочва подробно срока за плащане, сумите за които е издадена и вида на задълженията.
Твърди се, че на 20.12.2017 г. между ответницата и „Т. Б.“ ЕАД е сключен Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +***** за срок от 24 месеца по абонаментен план
„Тотал 44.99 с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС" със стандартен
месечен абонамент в размер на 44,99 лв. На същата дата ответницата подала Заявление за
2
смяна на посочения номер с предпочетен номер +******. Сочи се, че ответницата не е
изпълнявала задълженията си по договора в общ размер 120,78 лева, представляващи
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 25.06.2018 г. -
24.08.2018 г.. Сочи, че вследствие на неизпълнението и съгласно спогодбата между
„Теленор“ и КЗП, мобилният оператор начислява неустойка в размер на 112,47 лева, която
не надвишавала размера на три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура №
**********/25.10.2018 г..
Посочва, че на 20.12.2017 г. й по повод горепосочения договор с предпочетен номер
+*****, мобилният оператор, като лизингодател, сключил с ответницата в качеството й на
лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставил за временно и
възмездно ползване устройство марка APPLEiPhone X 64 Space Grey за обща лизингова цена
в размер на 1862,77 лeвa, дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в
размер на 80,99 лeвa. По договора за лизинг Д. дължaла заплащане на сума в общ размер на
1 358,18 лева, формирана от лизинговите вноски за отчетен период 25.06.2018 г. - 24.10.2018
г., а именно:
- 80,99 лева - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 25.06.2018 г. -
24.07.2018 г., начислена във фактура № **********/25.07.2018 г.;
- 80,99 лева - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 25.07.2018 г. -
24.08.2018 г., начислена във фактура № **********/25.08.2018 г.;
- 62,34 лева - остатък от лизингова вноска след приспадане на предплатени при
сключването на договора за мобилни услуги суми за отчетен период 25.08.2018 г. -
24.09.2018 г., начислена във фактура № **********/25.09.2018 г. и
- 1 133,86 лева - 13 броя лизингови вноски, начислени накуп, съгласно чл. 12 от
Общите условия към договора за лизинг, и 1 лизингова вноска, начислена съгласно чл. 1, ал.
3 от договора за лизинг, за отчетен период 25.09.2018 г. - 24.10.2018 г., начислени във
фактура №**********/25.10.2018 г..
Посочва, че вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги с
предпочетен номер +*****, Д. дължи сума в размер на 157,58 лева, представляваща
разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова
цена по горепосочения договор за лизинг и начислена във фактура № **********/25.10.2018
г..
Твърди се, че на 21.12.2017 г. между същите страни е сключен Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +****** за срок от 24 месеца по абонаментен план „Джуниър с
неограничени минути в мобилната мрежа на Теленор “ със стандартен месечен абонамент в
размер на 7,99 лева. Сочи се, Д. не изпълнявала задълженията си по договора в общ размер
15,99 лева, представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 25.06.2018 г. -
3
24.08.2018 г.. Посочва, че вследствие на неизпълнението и съгласно спогодбата между
„Теленор“ и КЗП, мобилният оператор начислява неустойка в размер на 19,98 лева, която не
надвишава размера на три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура №
**********/25.10.2018 г..
На същата дата - 21.12.2017 г. й по повод горепосочения договор с предпочетен
номер +******, мобилният оператор предоставил на ЯН. АЛ. Д. устройство марка KIDS
WATCH MyKi Touch HERO. Сочи, че вследствие на неизпълнението по договора за
мобилни услуги, Д. дължи сума в размер на 53,31 лева, представляваща разликата между
цената на устройството без абонамент и заплатената при предоставянето на устройството
преференциална сума и начислена във фактура № **********/25.10.2018 г..
Излага твърдения, че горепосочените задължения за предпочетени номера +*****
/+******/ и +****** са индивидуализирани в следните фактури: № **********/25.07.2018
г., от която претендират сумата в размер на 156,20 лева, поради извършено плащане в
размер на 0,37 лева; № **********/25.08.2018 г.; № **********/25.09.2018 г. и №
**********/25.10.2018 г.
Твърди се, че по отношение на горепосочените задължения за лизингови вноски е
налице обща изискуемост, поради изтичане срока на договора за лизинг, посочен в чл.2 от
съшия. Към настоящия момент и въпреки неизплатената обща лизингова цена по договора,
предоставеното устройство не било върнато на мобилния оператор.
Във връзка с всичко изложено сочи, че на 04.09.2020г. „Т. Б.“ ЕАД е подал Заявление
за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Районен съд Варна срещу ЯН. АЛ.
Д.. Делото било препратено по подсъдност до Районен съд П., където било образувано
ч.гр.д. № 2855/2020 г. по описа на съда. Срещу издадената заповед за изпълнение, било
подадено от длъжника възражение в законоустановения срок, поради което за ищецът
възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването не се явява законен или
процесуален представител на ищеца. Постъпила е молба-становище от пълномощник- адвокат Васил
Ничев от САК, с която излага доводи по съществото на спора. Моли съда да уважи предявената искова
претенция.
Оспорва исковете изцяло, като изрично заявява, че не дължи сумата по фактура №
**********/20.10.2018 г. в размер на 1 133,86 лева, за отчетен период 20.09.2018- 19.10.2018
г. включваща 14 броя предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор за лизинг с
предпочетен номер ******, като твърди, че към 19.10.2018г. ищецът е деактивирал номера и
по този начин не е могла да ползва лизинговото устройство по предназначение. Сочи, че
щом ищецът твърди, че не е прекратявал договора за лизинг той не може да претендира
всички договорени лизингови вноски без да осигури от своя страна ползването на веща за
срока на договора. Посочва, че тази сума не е била дължима към датата на издаване на
фактурата поради липса на предпоставките за предсрочна изискуемост на вноските
4
„изчислени накуп„ т.е. и тези с ненастъпил падеж към края на отчетния период. Сочи, че в
случай, че в договора за лизинг и/или общите условия се съдържало клауза, която да дава
право на лизингодателя да претендира тази обща сума под формата на неустойка, заявява, че
такава клауза (клаузи) е неравноправна по см. на ЗЗП и като такава е нищожна, а евентуално
е нищожна и поради нарушаване на добрите нрави
Оспорва, че дължа сумата по Фактура № **********/25.10.2018 г. в размер на
1 133,86 лева, за отчетен период 25.09.2018 г. - 24.10.2018. включваща 14 броя предсрочно
изискуеми лизингови вноски по договор за лизинг с предпочетен номер *****. В подкрепа
на твърденията си излага идентични на горепосочените доводи.
Твърди, че не дължи сумата 244,92 лева формирана от сбора на начислени неустойки
по три договора за мобилни услуги, тъй като ищецът не сочил уговорката от която извежда
претенции за неустойка и нямало така уговорена клауза, а ако имало същата била
неравноправна и като такава е нищожна (чл. 146 ЗЗП) и не следва да се прилага.
Твърди, че не дължа сумата 364,42 лева формирана като сбор от разлики между
стандартна и преференциална цена на устройства, тъй като тя имала отношение към
прехвърляне правото на собственост, а доколкото това право не й е прехвърлено, този иск
бил лишен от основание. Сочи, че и разлика в такъв размер не съществувала.
Заявява, че приложените към исковата молба фактури, в които са включени
гореобсъдените претенции, представляват изходящи от ответника частни документи и тъй
като не са подписани от нея не я обвързват досежно дължимостта на вписаните в тях суми.
Не възразявам делото да се гледа в нейно отсъствие
В проведеното съдебно заседания, при редовност на призоваването, ответникът не се
явява и не изпраща процесуален представител.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намери за установено следното от фактическа
страна:
От събраните по делото писмени доказателства и приложеното ч.гр.д. № 2855/2020
по описа на РС П. се установява, че между „Т. Б. “ ЕАД /Теленор/ и ответника – ЯН. АЛ. Д.
са сключени следните договори.
Договор за мобилни услуги от 08.12.2017 г., по който ответникът е титуляр по
предпочетен мобилен номер +******, от който се установява, че дружеството е поело
задължението да предоставя на абоната за срок от 24 месеца далекосъобщителни услуги,
срещу заплащане за горепосочения мобилен номер, съгласно Общите условия на
дружеството, по абонаментен план „Тотал 44.99 с неограничени национални минути и
роуминг в зона ЕС" за 44,99 лева на месец. От заявление за смяна на номер от същата дата
5
се установява, че горепосочения номер е заменен с номер +*****. Представена е и
Декларация от 08.12.2017 г., видно от която абонатът – ответник е получил екземпляр от
Общите условия на „Т. Б.“ ЕАД, подписан от представител на дружеството, приема и е
съгласен с Общите условия.
Договор за лизинг от 08.12.2017 г, по силата на който на ответника е предоставено
устройство марка APPLE iPhone X 64 GB Silver за обща лизингова цена в размер на 1 862,77
лева, дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 80,99 лева.
Съгласно клаузите му мобилното устройство е предоставено на ответника за временно и
възмездно ползване срещу задължението на ответника да заплати обща лизингова цена в
размер на 1862,77 лева с вкл. ДДС, на двадесет и три месечни вноски, съгласно
инкорпорирания в договора погасителен план в размер на 80,99 лева. В чл.1, ал.2 от
договора за лизинг е предвидено правото на лизингополучателя да придобие собствеността
върху предоставеното за ползване устройство след изплащане на горепосочената лизингова
сума и допълнително сумата в размер на 80,99 лева/. В чл.4 от Договора е уговорено, че с
подписването му Клиентът декларира и потвърждава, че му е предадено устройството във
вид, годен за употреба. Представена е и Декларация от 21.12.2017 г., видно от която
абонатът – ответник е получил екземпляр от Общите условия на „Т. Б.“ ЕАД, подписан от
представител на дружеството, приема и е съгласен с Общите условия.
Договор за мобилни услуги от 20.12.2017 г., по който ответникът е титуляр по
предпочетен мобилен номер +*****, от който се установява, че дружеството е поело
задължението да предоставя на абоната за срок от 24 месеца далекосъобщителни услуги,
срещу заплащане за горепосочения мобилен номер, съгласно Общите условия на
дружеството, по абонаментен план „Тотал 44.99 с неограничени национални минути и
роуминг в зона ЕС" за 44,99 лева на месец. От заявление за смяна на номер от същата дата
се установява, че горепосочения номер е заменен с номер +******. Представена е и
Декларация от 21.12.2017 г., видно от която абонатът – ответник е получил екземпляр от
Общите условия на „Т. Б.“ ЕАД, подписан от представител на дружеството, приема и е
съгласен с Общите условия.
Договор за лизинг от 20.12.2017 г, по силата на който на ответника е предоставено
устройство марка APPLEiPhone X 64 Space Grey за обща лизингова цена в размер на 1
862,77 лева, дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 80,99
лева. Съгласно клаузите му мобилното устройство е предоставено на ответника за временно
и възмездно ползване срещу задължението на ответника да заплати обща лизингова цена в
размер на 1862,77 лева с вкл. ДДС, на двадесет и три месечни вноски, съгласно
инкорпорирания в договора погасителен план в размер на 80,99 лева. В чл.1, ал.2 от
договора за лизинг е предвидено правото на лизингополучателя да придобие собствеността
върху предоставеното за ползване устройство след изплащане на горепосочената лизингова
сума и допълнително сумата в размер на 80,99 лева/. В чл.4 от Договора е уговорено, че с
подписването му Клиентът декларира и потвърждава, че му е предадено устройството във
6
вид, годен за употреба. Представена е и Декларация от 21.12.2017 г., видно от която
абонатът – ответник е получил екземпляр от Общите условия на „Т. Б.“ ЕАД, подписан от
представител на дружеството, приема и е съгласен с Общите условия.
Договор за мобилни услуги от 21.12.2017 г., по който ответникът е титуляр по
предпочетен мобилен номер +******, от който се установява, че дружеството е поело
задължението да предоставя на абоната за срок от 24 месеца далекосъобщителни услуги,
срещу заплащане за горепосочения мобилен номер, съгласно Общите условия на
дружеството, по абонаментен план „Джуниър с неограничени минути в мобилната мрежа на
Теленор “ за 7,99 лева на месец. Представена е и Декларация от 21.12.2017 г., видно от
която абонатът – ответник е получил екземпляр от Общите условия на „Т. Б.“ ЕАД,
подписан от представител на дружеството, приема и е съгласен с Общите условия. На
ответницата е предоставено устройство марка KIDS WATCH MyKi Touch HERO.
По делото е приложен препис от Общите условия, които по съгласие на страните са
част от поетите задължения по възникналото между тях договорно правоотношение. Общите
условия към договора за мобилни услуги не носят подписа на потребителя, но тяхното
приемане е обективирано в отделно подписаните декларации – съгласие, приложени по
делото. Изявлението на потребителя представлява писменото приемане на ОУ, които стават
неразделна част от съдържанието на сключените договори, респективно допълнителни
споразумения.
На основание така сключените договори, ищецът е издал на ответника следните
фактури:
-№ **********/20.07.2018 г. за отчетен период на потребление 20.06.2018 г. до
19.07.2018 г., с начислена за периода сума за разговори, месечни абонаменти и лизингова
вноска в размер на 143,27 лева, от които 62,38 за месечен абонаментен план, разговори и
други таксувани услуги и 80,99 лева за месечна лизингова вноска, като е приспадната и
сумата в размер на „0,10 лева“, депозит от предходно платен период. Фактурата е платима в
срок до 04.08.2018 г..
-№ **********/20.08.2018 г. за отчетен период на потребление 20.07.2018 г. до
19.08.2018 г., с начислена за периода сума за разговори, месечни абонаменти и лизингова
вноска в размер на 279,58 лева, от които 55,32 за месечен абонаментен план, разговори и
други таксувани услуги, 80,99 лева за месечна лизингова вноска, както и предходно
задължение в размер на 143,27 лева. Фактурата е платима в срок до 04.09.2018 г..
-№ **********/20.09.2018 г. за отчетен период на потребление 20.08.2018 г. до
19.09.2018 г., с начислена за периода сума за разговори, месечни абонаменти и лизингова
вноска в размер на 353,05 лева, от които 80,99 лева за месечна лизингова вноска, както и
предходно задължение в размер на 279,58 лева, като е приспадната и сумата в размер на
„7,52 лева“. Фактурата е платима в срок до 05.10.2018 г..
7
-№ **********/20.10.2018 г. за отчетен период на потребление 20.09.2018 г. до
19.10.2018 г., с начислена сума в размер на 1752,91 лева, от която сумата в размер на 266
лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор за услуги, 1133,86 лева вноски за
лизинг и 353,05 лева задължения от предходен период. Фактурата е платима в срок до
04.11.2018 г..
-№ **********/25.07.2018 г. за отчетен период на потребление 25.06.2018 г. до
24.07.2018 г., с начислена за периода сума за разговори, месечни абонаменти и лизингова
вноска в размер на 156,20 лева, от които 75,58 за месечен абонаментен план, разговори и
други таксувани услуги, 80,99 лева за месечна лизингова вноска, като е приспадната и
сумата в размер на „0,37 лева“, депозит от предходно платен период. Фактурата е платима в
срок до 09.08.2018 г..
-№ **********/25.08.2018 г. за отчетен период на потребление 25.07.2018 г. до
24.08.2018 г., с начислена за периода сума за разговори, месечни абонаменти и лизингова
вноска в размер на 298,75 лева, от които 61,56 за месечен абонаментен план, разговори и
други таксувани услуги, 80,99 лева за месечна лизингова вноска, и задължение за предходен
период в размер на 156,20 лева. Фактурата е платима в срок до 09.09.2018 г..
-№ **********/25.09.2018 г. за отчетен период на потребление 20.08.2018 г. до
24.09.2018 г., с начислена за периода сума за разговори, месечни абонаменти и лизингова
вноска в размер на 361,09 лева, от които 80,99 лева за месечна лизингова вноска, както и
предходно задължение в размер на 298,75 лева, като е приспадната и сумата в размер на
„18,65 лева“. Фактурата е платима в срок до 10.10.2018 г..
-№ **********/25.10.2018 г. за отчетен период на потребление 25.09.2018 г. до
24.10.2018 г., с начислена сума в размер на 1838,29 лева, от която сумата в размер на 343,34
лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор за услуги, 1133,86 лева вноски за
лизинг и 361,09 лева задължения от предходен период. Фактурата е платима в срок до
09.11.2018 г..
Всички суми по горепосочените фактури са с включено ДДС.
Съдът счита, че процесните сметки съдържат нужните реквизити и цени същите като
доказателства по делото. Подписването им от страна на потребителя /получателя/ не е
задължителен елемент за тяхната действителност.
Ответната страна не представи доказателства за плащане на дължимите суми по
горепосочените сметки.
Не се установи по делото ответникът да е върнал на получените по договорите за
лизинг мобилни устройства.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
8
изводи:
Районен съд П. е сезиран с обективно съединяване установителни искове с правно
основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във вр. с чл.79 ЗЗД и чл.92 ЗЗД и чл.342 и
сл. от ТЗ.
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното
ч.гр.д. № 2855/2020 г., по описа на РС П., че в полза на ищеца срещу ответника е издадена
заповед за изпълнение за претендираните суми, срещу която от длъжника Яна Алекандровна
Д. в срок е подадено възражение. Искът е предявен в предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок, което обуславя допустимост на производството и правен интерес от
воденето му за ищеца.
По направено възражение, че исковата претенция е недопустима, тъй като нямало
идентичност с вземанията упражнени със заявлението по ч.гр.д. № 2855/2020 г. по описа на
РС П., съдът намира, че същото е неоснователно. Видно от посоченото заявление, ищецът е
поискал от съда да му издаде заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като изрично в т.12 от
същото е посочил размера и вида на всяко една от претенциите, която образува общата сума
в размер на 3521,90 лева, както и правопораждащите юридически факти за всяко едно от
вземанията, които са идентични с претендираните в настоящото производство.
Предмет на установителния иск е съществуване на вземането по издадената заповед и
успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на
посоченото основание. Или в контекста на горното в тежест на ищеца по установителните
искове с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл.
92 ЗЗД, следва да докаже наличието на валидно възникнала облигационна връзка между
страните в производството по сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+****** (+*****); Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***** (+******) и
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******; размерът на уговорените месечни
абонаментни такси; факта на прекратяване на сключените договори за мобилни услуги;
наличието на валидна клауза за неустойка; съответно размерът на претендираната
неустойка; размерът на разликата между стандартната и преференциалната цена на
мобилните устройства, предоставени на ответника и изискуемостта на вземанията, както и
наличието на валидно уговорена клауза за неустойка, с оглед възраженията на ответника. По
установителния иск с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 415 ГПК, във вр.чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.342 и сл. от ТЗ- валидно възникнала облигационна връзка между
страните в производството по сключени договори за лизинг от 08.12.2017 г. и 20.12.2017 г.;
размерът на уговорените месечни лизингови вноски; изискуемостта на задълженията по
същите.
С доклада по делото е прието за безспорно между страните, че на 08.12.2017 г. е
сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +****** за срок от 24 месеца по
абонаментен план „Тотал 44,99 с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС“
9
със стандартен месечен абонамент в размер на 44,99 лева, че посоченият номер е заменен с
предпочетен номер +*****; че е сключен Договор за лизинг от 08.12.2017 г., с който
лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка APPLE
iPhone X 64 GB Silver на ответника; че на 20.12.2017 г. е сключен Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +***** за срок от 24 месеца по абонаментен план „Тотал 44.99 с
неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС" със стандартен месечен абонамент
в размер на 44,99 лева, че посоченият номер е заменен с предпочетен номер +******; че на
20.12.2017 г. е сключен Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставил за временно
и възмездно ползване устройство марка APPLEiPhone X 64 Space Grey на ответника; че на
21.12.2017 г. е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +****** за срок от
24 месеца по абонаментен план „Джуниър с неограничени минути в мобилната мрежа на
Теленор“ със стандартен месечен абонамент в размер на 7,99 лева, че на същата дата и във
връзка с горния договор мобилният оператор предоставил на ответницата устройство марка
KIDS WATCH MyKi Touch HERO.
Във връзка със събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав
приема, че в конкретния случай са налице валидно възникнали и съществували
облигационни правоотношения между „Т. Б.“ ЕАД - мобилен оператор и ответника –
потребител по сключените помежду им Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+******, заменен с предпочетен номер +*****; Договор за лизинг от 08.12.2017 г.; Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +*****, заменен с предпочетен номер +******;
Договор за лизинг от 20.12.2017 г. и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+******. Договорите са подписани от страните по тях. Същите съдържат необходимите
реквизити и договорените условия, посочени по-горе, като срок, описание на услугите,
тарифен план. Освен това е посочен конкретен номер, посредством които потребителят се
идентифицира сред абонатите на ищеца. Посочени са предадените активни СИМ карти,
които дават /осигурява/ достъп на потребителя до мрежата и услугите на мобилния
оператор. Предоставени са й лизинговите вещи. С това „Т. Б.“ ЕАД е изпълнило
задълженията си. Освен това е издал на ответника фактури за дължимите задължения.
Представените договори като частен диспозитивен документ не са оспорени от ответника и
тъй като носят подписите на лицата, посочени в тях като издатели, съгласно чл.180 ГПК
съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в същите са направени от тези
лица. Същевременно, по силата на чл.20а, ал.1 ЗЗД договорите имат силата на закон за тези,
които са ги сключили, с оглед на което с подписването на процесните договори в правната
сфера на всяка от страните са възникнали права и задължения. С това „Т. Б.“ ЕАД е
изпълнило задълженията си. Освен това е издал на ответника фактури за дължимите
задължения.
По предявената искова претенция касаеща заплащане на сумата в общ размер на
254,37 лева за неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период
от 20.06.2018 г. до 24.08.2019 г., както следва: 117,60 лева - неплатени абонаментни такси
10
използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +****** (променен
на +*****) за отчетен период 20.06.2018 г. - 19.08.2018г.; 120,78 лева - неплатени
абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +***** (променен на +******) за отчетен период 25.06.2018 г. - 24.08.2018 г. и 15,99
лева - неплатени абонаментни такси Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+****** за отчетен период 25.06.2018 г. - 24.08.2018 г. съдът намира, че от изложеното по-
горе, по категоричен начин се установява, че сумите се дължат от ответницата. По делото не
се оспорва, че Операторът е изпълнил основното си задължение да предостави на ответника
достъп до мрежата си за периода, през който се претендират сумите, както и възможност да
ползва мобилни услуги чрез посочените мобилни номера. До датата на приключване на
съдебното дирене ответника не е ангажирал доказателства относно установяване факта на
плащане на претендираната сума от 254,37 лева, за неплатени месечни абонаментни такси и
използвани услуги. Не бяха ангажирани никакви доказателства от ответника, че не дължи
сумата, както е посочил в депозираното възражение в заповедното производство, както и не
бе оспорен дължимият размер.
По предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с
чл.342 ТЗ - за заплащане на сумата в общ размер на 2 727,49 лева за неплатени лизингови
вноски по Договор за лизинг от 08.12.2017 г., с който лизингодателят предоставил за
временно и възмездно ползване устройство марка APPLE iPhone X 64 GB Silver на
ответника и Договор за лизинг от 20.12.2017 г., с който лизингодателят предоставил за
временно и възмездно ползване устройство марка APPLE iPhone X 64 Space Grey, съдът
намери следното:
Договорът за лизинг е консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен и
неформален договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещта, предмет
на договора и заплащането на уговореното лизингово възнаграждение не се включва в
неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
За да възникне задължението за заплащане на уговореното лизингово възнаграждение,
лизингодателят следва да предаде на лизингополучателя вещта, предмет на лизинговия
договор.
От представените договори за лизинг, приложени в заповедното производство се
установи по категоричен начин, че ищцовото дружество е предоставило на ответника
устройство марка APPLE iPhone X 64 GB Silver за обща лизингова цена в размер на 1 862,77
лева, дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 80,99 лева и
устройство марка APPLEiPhone X 64 Space Grey за обща лизингова цена в размер на 1
862,77 лева, дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 80,99
лева. При изпълнението на насрещната престация за предаване на лизинговата вещ,
правното задължение на лизингополучателя за заплащане на лизинговото възнаграждение е
станало изискуемо. Съгласно чл.342, ал.2 ТЗ, лизинговите вноски представляват
11
възнаграждение за ползването.
Страните са разсрочили това задължение на 24 лизингови вноски, всяка от които
става изискуема при настъпване на падежа, съгласно уговореното в договора за лизинг, при
фактуриране, съгласно сроковете, условията и начина на заплащане на задълженията на
лизингополучателя, в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения
между страните договор за предоставяне на такива услуги (чл.3, ал2 от договорите за
лизинг), а именно въз основа на фактура, която се издава ежемесечно в срока, указан във
фактурата.
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че лизингодателят е изпълнил
задължението си по чл.342, ал.1 ТЗ да предостави мобилните устройства на
лизингополучателя, като същите са приети от последния без забележки. Поради това за него
е възникнало задължението по чл.345, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.232, ал.2 ЗЗД и същият е бил
длъжен да заплаща дължимите лизингови вноски. Същевременно той е бил длъжен по
силата на чл.345, ал.1 ТЗ да върне мобилното устройство след изтичане на лизинговия
договор, освен в случаите по чл.342, ал.3 ТЗ. И в двата случая обаче той е бил длъжен да
заплати уговорените в договора лизингови вноски.
По възражението на ответницата, че след като ищецът не е прекратил договорите за
лизинг, не може да претендира всички лизингови вноски накуп, съдът намира същото за
неоснователно. Съгласно чл.12 от ОУ към договорите за лизинг, лизинговите месечни
вноски стават предсрочно изискуеми в случай неизпълнение на неизпълнение на
задължението за плащане от страна на лизингополучателя, както и в случай на прекратяване
на договора/договорите за предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги, сключени от
Лизингополучателя, както и в случаите на забава на тези плащания. Безспорно се установи,
че ответницата, не е изпълнява задълженията си по процесните договори за лизинг, както и
по сключените договори за мобилни услуги. От това следва извода, че за ищеца е
възникнало правото да претендира от ответницата да му заплати всички лизингови вноски
до края на договорите за лизинг. В този смисъл е Решение № 72/18.07.2017 г. по т. д. №
3310/2015 г., ТК, ІІ т. о. на ВКС.
Независимо от горното следва да бъде съобразено, че срокът на договорите за лизинг
е изтекъл – на 08.12.2019 г., респективно на 20.12.2019 г., поради което ответницата
дължими процесните суми по тези договори. Обстоятелството, че възникналите от
процесните договори за лизинг парични задължения са изпълнени, подлежи на пълно и
главно доказване по правилата на чл.154, ал.1 ГПК от ответника. Ответникът, чиято е
доказателствена тежест бе да установи това правнорелевантно обстоятелство, не ангажира
доказателства, че е заплащал в срок задълженията си към лизингодателя. Ето защо, съдът
намира, че в полза на лизингодателя е възникнало вземането за получаване на
претендираните лизингови вноски. Предвид така установеното неизпълнение на част от
задълженията по договорите за лизинг, следва да се приеме, че към момента на депозиране
12
на заявлението по чл.410 ГПК, изискуемостта на вземането е настъпила, доколкото срокът
на договорите е изтекъл преди това.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че след като ищецът е
деактивирал номерата й, ищецът я е поставил в невъзможност да ползва по предназначение
лизинговите вещи. Не може ответникът от своето бездействие, респективно неизпълнение
на задълженията си по договорите да влече за себе си ползи. Напълно в съответствие със
сключените договори за мобилни услуги ищецът, след като е установил тяхното
неизпълнение от страна на ответницата, е преустановил предоставянето на мобилни услуги
по тях. Твърдението на ответника, че не е могъл да използва лизинговите вещи според
предназначението им остана и недоказано. От негова страна не бяха ангажирани никакви
доказателства в подкрепа на това му твърдение.
Останалите възражения в отговора на исковата молба, направени от ответницата и
насочени към договорите за лизинг са неотносими, тъй като ищецът не претендира
лизинговите вноски под формата на неустойка.
Във връзка с горното съдът намира, че исковете се явяват основателно, поради което
ответницата дължи сумата в размер на 1369,31 лева за неплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг от 08.12.2017 г. и сумата в размер на 1358,18 лева за неплатени лизингови
вноски по Договор за лизинг от 20.12.2017 г.
Относно иска с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.92 ЗЗД:
За основателността на иска ищецът следва да установи наличието на клауза за
компенсаторна неустойка при неизпълнение на договора поради незаплащане цената на
услугата от страна на ответника, както и размера на неустойката.
При установяване на горното ответникът следва да докаже изпълнение на договорите
за мобилни услуги сключени с ищцовото дружество.
В договорите е уговорено, че неустойка се дължи при прекратяването на договорите
за мобилни услуги по вина на потребителя ИЛИ при нарушение на задълженията на
потребителя по него. След като ЯН. АЛ. Д. не е изпълнява задълженията си за заплащането
на изискуемите абонаментни такси и използвани услуги по договорите за мобилни услуги,
мобилният оператор правилно е начислил процесиите неустойки. Нарушение на договорно
задължение е уговорено като самостоятелно основание за възникване на вземане за
неустойка. Отговорността се изразява в задължението на абоната да плати неустойка в
размер на сумата от стандартните месечни абонаменти, оставащи до крайния срок на
договора. В този смисъл, напълно неоснователни са твърденията на ответницата, че
неустойка не е била уговаряна в договорите за мобилни услуги.
Съдът прие, че е налице неизпълнение на задължението на потребителя да заплати
дължимата цена за предоставените услуги в общ размер на 254,37 лева за неплатени месечни
13
абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период от 20.06.2018 г. до 24.08.2019 г..
При това положение за ищеца е възникнало правото на начисли неустойка за неизпълнение
на процесните договори за мобилни услуги в Сума в общ размер на 244,92 лева, както
следва: 112,47 лева - неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******
(променен на+*****); 112,47 лева - неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +***** (променен на+******) и 19,98 лева - неустойка по Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер +******. В конкретния случай неустойките не надвишават трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти по сключените между страните договори за
мобилни услуги. Размерът е й в съответствие с условията на чл.1.2, във връзка с чл.1.1 от
Спогодба от 11.01.2018 г. между Комисия за защита на потребителите и "Т. Б." ЕАД по гр. д.
№ 15539/2014 г. и гр. д. № 16476/2014 г. на Софийски градски съд.
Като законово последица, следва да бъде уважено искането на ищеца да бъде
присъдена й законна лихва от датата на депозирането на заявлението по чл.410 ГПК в съда
до окончателното изплащане за задълженията.
По отношение на претенцията на ищцовото дружество, касаещо сумата в общ размер
на 364,42 лв. за дължими суми за разлика между стандартната и преференциалната цена на
мобилни устройства, както следва: 153,53 лева - разлика в цената на устройство марка
APPLE iPhone X 64 GB Silver с предпочетен номер +****** (променен на +*****); 157,58
лева - разлика в цената на устройство марка APPLEiPhone X 64 Space Grey с предпочетен
номер +***** (променен на +******) и 53,31 лева - разлика в цената на устройство марка
KIDS WATCH MyKi Touch HERO с предпочетен номер +******, съдът намира същата за
недоказана.
С доклада по делото, съдът е указал на ищеца, че следва да докаже размерът на
разликата между стандартната и преференциалната цена на мобилните устройства,
предоставени на ответника и изискуемостта на вземаният. По делото не бяха ангажирани
никакви доказателства, от които съдът да направо извода, каква е реалната разлика между
преференциалната цена на лизинговите вещи и устройство с марка KIDS WATCH MyKi
Touch HERO. От представени договори за лизинг и договор за мобилни услуги от 21.12.2017
г. не се установява тази разлика. По този начин, съдът намира, че исковата претенция в тази
си част остана недоказана.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените от
него разноски в исковото производство, съразмерно на уважената част на исковите
претенции. В този смисъл ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в
общ размер на 1239,71 лева, от която сумата в размер на 791,67 лева разноски в исковото
производство и сумата в размер на 448,04 лева разноски в заповедното производство.
Неоснователно е възражението по чл.78, ал.5 ГПК на ответницата. Претендираното и
заплатени адвокатски възнаграждения в процеса са в минимален размер съгласно чл.7, ал.2,
т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г..
14
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право да му бъдат присъдени
направените в производството разноски съразмерно с отхвърлената част на установителен
иск по чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, във вр. с чл.79 ЗЗД. Такова искане от ответника
обаче няма направено и не са ангажирани доказателства за реалното извършване на разноски
от негова страна, поради което такива не следва да бъдат присъждани в полза на ответника.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание с правно основание чл.422 ГПК, във
връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл.79 ЗЗД и чл.92 ЗЗД и чл.342 и сл. от ТЗ, по отношение на
ЯН. АЛ. Д., с адрес: гр. П., ул. "Х. Д." № 20, ет. 3, че съществува вземане на „Т. Б.” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район “Младост”, ж.
к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез упълномощен адвокат Н.Ш., за сумата в
размер на 3226,78 лева, представляваща сбор от 117,60 лева - неплатени абонаментни такси
използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +****** (променен
на +*****) за отчетен период 20.06.2018 г. - 19.08.2018г.; 120,78 лева - неплатени
абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +***** (променен на +******) за отчетен период 25.06.2018 г. - 24.08.2018 г.; 15,99
лева - неплатени абонаментни такси Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+****** за отчетен период 25.06.2018 г. - 24.08.2018 г.; сумата в размер на 1369,31 лева за
неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 08.12.2017 г. за периода от 20.06.2018
г., сумата в размер на 1358,18 лева за неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от
20.12.2017 г.; сумата в размер на 112,47 лева - неустойка по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +****** (променен на+*****); 112,47 лева - неустойка по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +***** (променен на+******) и 19,98 лева - неустойка
по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******, ведно със законната лихва от
подаването на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, за която суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№ 2855/2020 г. по описа на РС П., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за приемане за установено по
отношение на ответницата ЯН. АЛ. Д., с адрес: гр. П., ул. "Х. Д." № 20, ет. 3, че последната
дължи на ищцвото дружество сумата в размер на 364,42 лева, представляваща разлика
между стандартната и преференциалната цена на мобилни устройства марка APPLE iPhone
X 64 GB Silver, APPLEiPhone X 64 Space Grey и KIDS WATCH MyKi Touch HERO с
предпочетен номер +******, за която суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2855/2020 г. по описа на РС П. като
недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК ЯН. АЛ. Д., с адрес: гр. П., ул. "Х. Д." № 20,
ет. 3, ДА ЗАПЛАТИ на „Т. Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
15
гр. София, район “Младост”, ж. к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез
упълномощен адвокат Н.Ш., сумата в общ размер на 1239,71 лева, представляваща
сторените разноски в исковото и заповедното производство.
Банкова сметка на ищеца, съгласно чл.236, ал.1, т.7 ГПК:
IBAN: BG52CITI92501000104111, BIC: CITIBGSF – при банка „Ситибанк Европа“
АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен
срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
16