РЕШЕНИЕ
№ 285
гр. Пловдив, 22.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Михаела Ат. Добрева
Членове:Атанаска Ан. Анастасова
Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Кристияна Хр. Запрянова
в присъствието на прокурора Георги Г. Гешев
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20255300601356 по описа за 2025 година
Производството е по реда на гл.ХХI от НПК.
С Присъда № 11/09.04.2025г. по НОХД № 18/2022г. по описа на РС –
Карлово, III н.с. подс. Л. П. М. - роден на *г. в с. Р., обл. П., с постоянен адрес:
с. Р., обл. П., ул. *, *, *, *, *, *, ЕГН ********** е признат за невиновен в това,
че в периода от 24.02.2020г. до 12.03.2021г. в гр. К., обл. П. при условията на
продължавано престъпление, пред надлежен орган на властта, като свидетел
устно съзнателно е потвърдил неистина, както следва:
- На 24.02.2020г. в гр. К., обл. П., пред надлежен орган на властта -
разследващ орган по досъдебно производство № 593/2019г. по описа на
РУМВР гр. Карлово, в качеството на свидетел устно съзнателно потвърдил
неистина, като заявил: „...От Н. разбрах, че И. бил казал на работниците си да
вземат колове и да ме нападнат, което обаче не се случи...“.
- На 14.08.2020г. в гр. К., обл. П., пред надлежен орган на властта -
разследващ орган по досъдебно производство № 593/2019г. по описа на
РУМВР гр. Карлово, в качеството на свидетел устно съзнателно потвърдил
неистина, като заявил: „...за този инцидент И. доведе свидетел, който въобще
не е присъствал на ракиджийницата, а именно Я., като му е казал какво трябва
да каже в полицията, когато го разпитват...“.
- На 12.03.2021г. в гр. К., обл. П., пред надлежен орган на властта -
1
разследващ орган по досъдебно производство № 593/2019г. по описа на
РУМВР гр. Карлово, в качеството на свидетел устно съзнателно потвърдил
неистина, като на въпрос на разследващия орган дали подържа изнесеното в
жалба до РП - Карлово от 27.09.2019г., че по време на разпрата на
ракиджийницата в с. Р. между него и св. М., последният наредил на
придружаващите го лица да вземат колове от дървата за ракия и да го
нападнат, заявил: „Аз лично тези думи на И.а не съм ги чул, а ми бяха така
предадени от Н. Д....“.
- На 12.03.2021г. в гр. К., обл. П., пред надлежен орган на властта -
разследващ орган по досъдебно производство № 593/2019г. по описа на
РУМВР гр. Карлово, в качеството на свидетел устно съзнателно потвърдил
неистина, като на въпрос на разследващия орган дали подържа твърдението
си, че св. М. е „наредил“ на лицата, които са били с него да вземат колове от
тези за варене на ракия и да те нападнат, както и че св. Д. ги е молел да не го
правят, заявил: „Отново повтарям, че аз лично не съм чул тези закани, понеже
бях вътре в ракиджийницата, а са били изречени от него вън и ми бяха
предадени после от Н. Д..“ – престъпление по чл. 290, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от
НК и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по така повдигнатото му
обвинение.
Срещу присъдата е постъпил протест от прокурор при РП – Пловдив ТО
- Карлово, в който се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност
на същата, както и за допуснато нарушаване на правилата в НПК. Иска се
присъдата да бъде отменена и вместо нея постановена нова, с която подс. Л.
да бъде осъден по първоначално повдигнатото му обвинение. След изготвяне
на мотивите към присъдата са депозирани мотиви към протеста, като са
изложени съображения, поради които се твърди, че същата е неправилна и
незаконосъобразна. Поддържа се искането присъдата да бъде отменена и
постановена осъдителна такава, като на подс. Л. бъде наложено наказание,
което съответства на извършеното престъпление.
Представителят на ОП – Пловдив не поддържа протеста на прокурора
при РП – Пловдив, ТО – Карлово.
Защитникът на подс. Л. – адв. М. Н. моли съда да потвърди
първоинстанционната присъда като правилна, законосъобразна и мотивирана.
Подс. Л. поддържа казаното от неговия защитник и иска да бъде
потвърдена присъдата на районния съд.
Пловдивски окръжен съд, след като прецени наличните по делото
доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните в протеста,
както и в съдебно заседание, и служебно провери правилността на атакувания
съдебен акт в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл.
314 от НПК, прие за установено следното:
Подс. М. е роден на роден на *г. в с. Р., обл. П., с постоянен адрес: с. Р.,
обл. П., ул. *, *, *, *, *, *, ЕГН ********** .
Подс. М. и св. И. М. били във влошени взаимоотношения по повод
неуреден спор за изкоренени орехови дървета през 2013г. в имот на
2
подсъдимия в землището на с. Р..
На 10.09.2019г. подс. М. и приятелят му - св. Н. Д. се намирали на
ракиджийницата в с. Р., стопанисвана от св. А. Б., за да варят ракия на
подсъдимия. Известно време след тях там, за да вари ракия дошъл и св. М. с
лица, които му помагали да разтовари джибрите – свидетелите А. Я., Ю. Т. и
А. Б.. Между подс. М. и св. М. възникнал спор относно обстоятелството, че
последният бил паркирал буса си така, че пречил на подсъдимия да си тръгне
с автомобила си, във връзка с което на 03.10.2019г. М. подал жалба до РП –
Карлово, в която посочил, че св. М. му отправил обиди и закани с убийство
като му казал: „Ще те убия“, „Ще те унищожа“. По повод жалбата, с
Постановление на прокурор от РП - Карлово от 17.10.2019г. било образувано
ДП № 593/2019г. по описа на РУП - Карлово за това, че на 10.09.2019г. в с. Р.,
обл. П. се е заканил с убийство на Л. П. М. и това заканване би могло да
възбуди у него основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.
144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК. В хода на разследване по това досъдебно
производство лицата А. Я., А. Б., И. М., Н. Д. и Ю. Т., както и подс. М. били
разпитани в качеството на свидетели.
Така, на 24.02.2020г., разпитан от разследващ полицай в сградата на
РУП - Карлово по ДП № 593/2019г. по описа на РУП - Карлово, след като му
били разяснени правата и задълженията като свидетел и бил предупреден за
наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 от НК, М. заявил: „...От Н.
разбрах, че И. бил казал на работниците си да вземат колове и да ме нападнат,
което обаче не се случи....“.
На 14.08.2020г., разпитан от разследващ полицай в сградата на РУП -
Карлово по ДП № 593/2019г. по описа на РУП - Карлово, след като му били
разяснени правата и задълженията като свидетел и бил предупреден за
наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 от НК, М. заявил: „… за този
инцидент И. доведе свидетел, който въобще не е присъствал на
ракиджийницата, а именно Я., като му е казал какво трябва да каже в
полицията, когато го разпитват…“.
На 12.03.2021г., разпитан от разследващ полицай в сградата на РУП -
Карлово по ДП № 593/2019г. по описа на РУП - Карлово, след като му били
разяснени правата и задълженията като свидетел и бил предупреден за
наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 от НК, на въпрос на разследващия
полицай дали поддържа изнесеното от в жалба РП - Карлово от 27.09.2019г.,
че по време на разпрата на ракиджийница в с. Р. между него и св. М.,
последният наредил на придружаващите го лица да вземат колове от дървата
за ракия и да го нападнат, М. заявил: „Аз лично тези думи на И.а не съм ги
чул, а ми бяха така предадени от Н. Д..“.
На същата дата /12.03.2021г./, пред разследващ полицай в сградата на
РУП – Карлово по ДП № 593/2019г. по описа на РУП – Карлово, след като му
били разяснени правата и задълженията като свидетел и бил предупреден за
наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 от НК, при очна ставка между него
и св. Д., на въпрос на разследващия орган дали поддържа твърдението си, че
св. М. е наредил на лицата, които са били с него да вземат колове от тези за
3
варене на ракия и да го нападнат, както и че св. Д. ги е молил да не го правят,
М. заявил: „Отново повтарям, че лично аз не съм чул такива закани понеже
бях вътре в ракиджийницата, а са били изречени от него вън и ми бяха
предадени после от Н. Д..“.
Още преди да приключи разследването по ДП № 593/2019г. прокурорът,
с Постановление от 31.03.2021г. разделил досъдебното производство и
отделните материали били обособени в ново ДП № 143/2021г. по описа на
РУП - Карлово, водено за престъпление по чл. 290, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК
относно казаното /посочено по-горе/ от М. по ДП № 593/2019г. Именно по
това досъдебно производство - № 143/2021г. по описа на РУП - Карлово М. е
предаден на съд.
С влязло в сила Постановление от 03.02.2023г. наказателното
производство по ДП № 593/2019г. по описа на РУП - Карлово, водено за
престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, било прекратено поради липса на
престъпление.
Изложената фактология първоинстанционният съд е приел за
установена на основание:
- гласните доказателствени средства, а именно показанията на
свидетелите А. Я. Я., А. М. Б., И. Б. М., Н. Р. Д., Ю. М. Т., С. Л. А. и А. С. Б.;
- писмените доказателства и писмените доказателствени средства,
прочетени и приети по надлежния ред на основание чл. 283 от НПК:
досъдебно производство № 593/2019г. по описа на РУП - Карлово, справка за
съдимост, характеристични данни.
Така от показанията на св. А. Я., дадени в хода на съдебното следствие,
се установява, че заедно със свидетелите И. М. и Ю. Т. били в
ракиджийницата в с. Р., където св. Я. помагал на св. М. за варенето на ракията.
Там присъствали и свидетелите А. Б., който стопанисвал обекта, и Н. Д., който
от своя страна помагал за варенето на ракията на подс. М.. Установява се от
показанията на св. Я. и възникналия между подс. М. и св. М. спор, като не
следва да се кредитират показанията му относно това, че подсъдимият бил
паркирал автомобила си така, че пречел да се свалят джибрите от буса на св.
М.. Тези показания на св. Я. се опровергават от кредитирания от съда
доказателствен материал – показанията на свидетелите Б. и Д., както и от
обясненията на подс. М., от които се установява, че спорът между подс. М. и
св. М. е възникнал, защото последният бил паркирал буса си така, че пречил
на подсъдимия да си тръгне с автомобила си. Свидетелите Я. и Т. са се
намирали в близки отношения със св. М., като първият му е братовчед, а
вторият е работил при него, поради което и следва да се отчете евентуалната
им заинтересованост от изхода на делото. Действително същото може да се
каже и за показанията на св. Д.. Последните обаче, както и обясненията на
подс. М., се подкрепят от показанията на св. Б., който не се установява по
какъвто и да е начин да е заинтересован от изхода на делото. Макар и
показанията на св. Б. относно това обстоятелства да са източник на
производни доказателства, доколкото свидетелят разбрал за спора между
4
подсъдимия и св. М. от други лица, свързани с предмета на делото и макар в
доказателствения процес да е недопустимо производните доказателства да
подменят наличните първични такива, не съществува забрана за използването
им въобще – липсва процесуална пречка те да бъдат използвани като средство
за разкриване на първични доказателства, за проверка на първичните
доказателства и за замяна на първичните, ако последните са недостъпни, като
в тези случаи подлежат на задълбочена проверка и анализ поотделно и в
съвкупност с останалите доказателства по делото. Ето защо и доколкото
показанията на св. Б. в обсъжданата им част кореспондират с показанията на
св. Д. и обясненията на подс. М., процесуално законосъобразно е да бъдат
кредитирани. На следващо място от показанията на св. Я. се установява, че
при този спор св. М. не се е заканвал, че ще убие подс. М., нито е казвал на
някого да набие последния. Показанията на св. Я. с изключение на частта им,
посочена по-горе, в която бяха приети като недостоверни и изключени от
ценената доказателствената съвкупност, следва да се кредитират като
последователни, логични и кореспондиращи с останалите доказателства по
делото.
Правилно от първоинстанционния съд са приети за достоверни
показанията на св. А. Б., дадени в хода на съдебното следствие, като
съответстващи на кредитирания доказателствен материал, от които се
установява, че е бил на работа в ракиджийницата в с. Р., когато там са дошли
подс. М. и св. Д., за да варят ракия на подсъдимия; че след тях там пристигнал
и св. М. заедно с работници, които да му помагат; че след като заредил казана
св. Б. си тръгнал и когато по-късно отново се върнал разбрал, че подс. М. и св.
М. се скарали за това, че последният затворил пътя и подсъдимият не можел
да излезе; че не е чул отправени към когото и да било от присъстващите лица
закани.
От показанията на св. И. М., дадени в хода на съдебното следствие, се
установява, че процесния ден със собствения си бус закарал джибри за варене
на ракия в ракиджийницата в с. Р., стопанисвана от св. Б., като бил придружен
от свидетелите А. Я. и Ю. Т., които работели при него; че когато пристигнали
там били подс. М., както и свидетелите А. Б. и Н. Д.; че между него и
подсъдимия възникнал спор, като съдът не кредитира показанията на
свидетеля относно това, че причина за спора бил начинът, по който
подсъдимият паркирал автомобила си, а именно така, че да пречи на
свидетеля, като и тук важат изложените по-горе съображения относно
показанията на св. Я. в тази им част. В останалата част, включително и в тази,
в която св. М. отрича да се е заканвал с убийство на подсъдимия, както и да е
казвал на някого от лицата, които са му помагали, да го бият, показанията му,
като кореспондиращи с кредитираните от съда доказателства, се приемат за
достоверни.
От показанията на св. Н. Д., дадени в хода на съдебното следствие, се
установява, че заедно с подс. М., на когото помагал, за да свари джибрите, са
били в ракиджийницата в с. Р., стопанисвана от св. А. Б.; че след тях там
пристигнали свидетелите И. М. и Ю. Т. заедно с още едно момче, което св. Д.
5
не познавал и че когато последните дошли препречили с един бус и един джип
автомобила на подсъдимия, както и че не е чул св. М. да се заканва с убийство
на подс. М. или да казва на неговите работници да го бият. Св. Д. отрича да е
казвал на подс. М., че е чул св. М. да казва на работниците си да вземат колове
и да го нападнат, които показания са в противоречие с обясненията на
подсъдимия, който твърди обратното, поради което и доколкото на разговора
им не е присъствало друго лице това обстоятелство не може категорично да
бъде установено.
Правилно, като кореспондиращи с останалите доказателства по делото,
са кредитирани показанията на св. Ю. Т., дадени в хода на съдебното
следствие, относно присъствието му заедно със свидетелите И. М. и А. Я. в
ракиджийницата, стопанисвана от св. А. Б., където заварили подс. М. и св. Н.
Д.. Не следва, по изложените вече съображения, да се кредитират показанията
на св. Т. относно това, че автомобилът на подсъдимия е бил паркиран така, че
да пречи на разтоварването на джибрите на св. М..
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели са разпитани
посочените от подс. М. лица като присъствали процесния ден в
ракиджийницата в с. Р. – С. А. и А. Б.. От показанията на св. А. се установява,
че макар да знае къде се намира ракиджийницата и да е ходил много пъти там,
не е бил свидетел на спор между подсъдимия и св. М.. Що се отнася до св. Б.
същият потвърждава, че процесния ден е бил в ракиджийницата, където
заедно със свидетелите А. Я., Ю. Т. и С. А. са помагали на св. И. М. при
варенето на ракията. Св. Б. обаче посочва, че след като са свалили джибрите от
автомобила на св. М., си е тръгнал и не е станал свидетел на спор между подс.
М. и св. М., нито на отправени от последния закани спрямо подсъдимия.
Отрича и св. М. да е казвал на някого от придружаващите го лица да бият
подсъдимия с колове.
Относно обясненията на подс. М., дадени в хода на съдебното следствие,
първоинстанционният съд правилно е посочил, че същите имат двойствена
правна природа и следва да се подложат на внимателна преценка, доколкото
съгласно НПК право на подсъдимия е даде обяснения, каквито намери за
добре, но правомощие на съда е да ги оцени в контекста на другите
доказателствени средства, като ги кредитира или отхвърли. Предвид горното
съдът е приел, че обясненията на подсъдимия следва да бъдат кредитирани в
частта, в която заявява, че не е чул св. И. М. да казва на придружаващите го
лица да вземат колове и да го нападнат, доколкото това безспорно се
установява и от останалите доказателства по делото. Както правилно е
посочил съдът спорен момент е дали св. Н. Д. е казал на подс. М., че е чул св.
М. да казва на придружаващите го лица да вземат колове и да нападнат
подсъдимия, което не може категорично да се установи, че не се е случило,
доколкото, както вече беше посочено, разговорът е бил само между св. Д. и
подсъдимия, като двамата твърдят коренно различни неща относно това
обстоятелство.
Не следва да се кредитират обясненията на подс. М. в частта им, в която
твърди, че св. А. Я. не е присъствал в ракиджийницата в с. Р., доколкото това
6
се установява от показанията на свидетелите И. М., Ю. Т. и А. Б., включително
и от тези на св. Я.. Освен това, макар и свидетелите А. Б. и Н. Д. да не
посочват изрично св. Я. като присъствал в ракиджийницата в с. Р., св. Б.
заявява, че св. М. е пристигнал заедно с работници, а св. Д., че свидетелите М.
и Т. са били заедно с още едно момче. Още повече, че и от показанията на
посочения от подс. М. като присъствал на мястото на инцидента свидетел - С.
А. се установява, че не е бил свидетел на спор между подсъдимия и св. М. на
ракиджийницата в с. Р.. В останалата им част обясненията на подс. М. –
относно влошените им отношения със св. М., препречването на пътя му от
автомобилите, с които последният пристигнал в ракиджийницата, както и
относно възникналия в тази връзка спор между двамата, следва като
съответстващи на кредитираните от съда доказателства да се приемат за
достоверни.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, приета за установена
въз основа на доказателствената съвкупност, правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е приел, че подс. М. не е осъществил от обективна и
субетивна страна състава на престъплението по чл. 290, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1
от НК за това, че в периода от 24.02.2020г. до 12.03.2021г. в гр. К., обл. П. при
условията на продължавано престъпление, пред надлежен орган на властта,
като свидетел устно съзнателно е потвърдил неистина, както следва:
- На 24.02.2020г. в гр. К., обл. П., пред надлежен орган на властта -
разследващ орган по досъдебно производство № 593/2019г. по описа на
РУМВР гр. Карлово, в качеството на свидетел устно съзнателно потвърдил
неистина, като заявил: „...От Н. разбрах, че И. бил казал на работниците си да
вземат колове и да ме нападнат, което обаче не се случи...“.
- На 14.08.2020г. в гр. К., обл. П., пред надлежен орган на властта -
разследващ орган по досъдебно производство № 593/2019г. по описа на
РУМВР гр. Карлово, в качеството на свидетел устно съзнателно потвърдил
неистина, като заявил: „...за този инцидент И. доведе свидетел, който въобще
не е присъствал на ракиджийницата, а именно Я., като му е казал какво трябва
да каже в полицията, когато го разпитват...“.
- На 12.03.2021г. в гр. К., обл. П., пред надлежен орган на властта -
разследващ орган по досъдебно производство № 593/2019г. по описа на
РУМВР гр. Карлово, в качеството на свидетел устно съзнателно потвърдил
неистина, като на въпрос на разследващия орган дали подържа изнесеното в
жалба до РП - Карлово от 27.09.2019г., че по време на разпрата на
ракиджийницата в с. Р. между него и св. М., последният наредил на
придружаващите го лица да вземат колове от дървата за ракия и да го
нападнат, заявил: „Аз лично тези думи на И.а не съм ги чул, а ми бяха така
предадени от Н. Д....“.
- На 12.03.2021г. в гр. Карлово, обл. П., пред надлежен орган на властта -
разследващ орган по досъдебно производство № 593/2019г. по описа на
РУМВР гр. Карлово, в качеството на свидетел устно съзнателно потвърдил
неистина, като на въпрос на разследващия орган дали подържа твърдението
си, че св. М. е „наредил“ на лицата, които са били с него да вземат колове от
7
тези за варене на ракия и да те нападнат, както и че св. Д. ги е молел да не го
правят, заявил: „Отново повтарям, че аз лично не съм чул тези закани, понеже
бях вътре в ракиджийницата, а са били изречени от него вън и ми бяха
предадени после от Н. Д..“ , поради което и на основание чл. 304 от НПК го е
оправдал по така повдигнатото му обвинение.
За да е налице лъжесвидетелстване е необходимо едно лице, което има
качеството на свидетел, устно или писмено съзнателно да потвърди неистина
или затаи истина пред съд или надлежен орган на власт. В тази връзка субект
на престъплението безспорно е лице, което има качеството на свидетел и
доколкото подс. М. е бил разпитван като такъв, безспорно има качеството на
субект на престъплението. Задължение на свидетеля е да изложи пред съда
/или друг надлежен орган/ фактите във вида, в който ги е възприел.
В мотивите си първоинстанционният съд подробно е анализирал
разпоредбата на чл. 290, ал. 1 от НК, като правилно е приел, че
престъплението може да бъде осъществено, ако извършителят му, при даване
на показания в качеството на свидетел, потвърди неистина – свидетелства, че е
възприел определен факт, без той обективно да се е осъществил, или го
възпроизведе не по начина, по който го е възприел; или затаи истина – като
премълчава факти, които е възприел.
Непосредствен обект на престъплението по чл. 290, ал. 1 от НК са
обществените отношения, свързани с нормалното осъществяване на
правосъдната дейност. При депозирането на неверни свидетелски показания
пред съд или друг надлежен орган на власт съществува опасност да не бъде
постигната основната цел на правораздавателната дейност, а именно
разкриване на обективната истина относно фактите, обуславящи приложимия
закон като предпоставка за правилното решаване на възникналия правен спор.
Както правилно е посочил първоинстанционният съд тази опасност не е
налице в случаите, при които свидетелят възпроизвежда факти, които са извън
предмета на доказване по конкретното дело и следователно липсва правно
основание да се търси наказателна отговорност за лъжесвидетелстване в тези
случаи. Следователно, за да е налице лъжесвидетелстване е необходимо
деецът съзнателно да е потвърдил неистина или да е затаил истина за факти и
обстоятелства, които са включени в предмета на доказване по конкретното
производство и имат значение за правилното решаване на делото, защото само
тогава би могло да се попречи на правилното и обективно правораздаване. И
обратно – когато едно лице свидетелства за факти и обстоятелства, които не са
свързани с предмета на доказване по конкретното дело и нямат значение за
правилното му решаване, независимо дали потвърждава неистина или затаява
истина, то поведението на това лице, макар и укоримо, не осъществява състава
на престъплението по чл. 290, ал. 1 от НК /в този смисъл Решение №
347/2004г. по н. д. № 1055/2003г., III н. о., Решение № 123/2014г. по н. д. №
300/2014г., III н. о., Решение № 273/2014г. по н. д. № 878/2014г., III н. о.,
Решение № 482/2013г. по н. д. № 1625/2012г., II н. о./. Т.е. при преценка на
съставомерността на инкриминираните обстоятелства следва да бъде
съобразен предметът на делото, в рамките на което се твърди, че подс. М. е
8
извършил престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, като се прецени влияят ли
инкриминираните му показания на основания факт на доказване по ДП №
593/2019г. по описа на РУП – Карлово, по което са депозирани в качеството му
на свидетел, който е – има ли отправена закана с убийство спрямо
подсъдимия, обективирана чрез думи и/или действия, от кого и това заканване
би ли могло да възбуди основателен страх у последния за осъществяването му.
С обвинителния акт са инкриминирани дадените от подс. М., в
качеството на свидетел, пред надлежен орган на властта - разследващ орган по
ДП № 593/2019г. по описа на РУМВР гр. Карлово, показания, както следва: на
24.02.2020г. - „...От Н. разбрах, че И. бил казал на работниците си да вземат
колове и да ме нападнат, което обаче не се случи...“; на 14.08.2020г. - „...за
този инцидент И. доведе свидетел, който въобще не е присъствал на
ракиджийницата, а именно Я., като му е казал какво трябва да каже в
полицията, когато го разпитват...“; на 12.03.2021г., когато на въпрос на
разследващия орган дали подържа изнесеното в жалба до РП - Карлово от
27.09.2019г., че по време на разпрата на ракиджийницата в с. Р. между него и
св. М., последният наредил на придружаващите го лица да вземат колове от
дървата за ракия и да го нападнат, подсъдимият заявил: „Аз лично тези думи
на И. не съм ги чул, а ми бяха така предадени от Н. Д....“, както и на същата
дата /12.03.2021г./, когато на въпрос на разследващия орган дали подържа
твърдението си, че св. М. е „наредил“ на лицата, които са били с него да
вземат колове от тези за варене на ракия и да го нападнат, както и че св. Д. ги е
молел да не го правят, подсъдимият заявил: „Отново повтарям, че аз лично не
съм чул тези закани, понеже бях вътре в ракиджийницата, а са били изречени
от него вън и ми бяха предадени после от Н. Д..“. Както правилно е приел
първоинстанционният съд инкриминираните показания на подс. М. не са
относими към предмета на доказване по ДП № 593/2019г. по описа на РУМВР
гр. Карлово, водено за престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК. Изцяло се
споделя изводът, че същите нямат отношение към изграждането на изводите
относно правото, като фактите, за които е свидетелствал подсъдимият пред
разследващия орган са се оказали без значение за изхода на делото и за
неговото правилно решаване, доколкото и никой, включително и подсъдимият,
като свидетел по посоченото досъдебно производство, не е твърдял спрямо
него да е отправяна закана с убийство, поради което и са неоснователни
направените в тази връзка възражения в протеста. Предвид горното
изложеното не може да се приеме, че с поведението си на подс. М. е
осъществил състава на престъплението по чл. 290, ал. 1 от НК, доколкото по
този начин не са били засегнати обществените отношения, свързани с
нормалното осъществяване на правосъдната дейност.
На следващо място, изцяло се споделят и изводите на съда относно това,
че в случая от събраните по делото доказателства не може категорично да се
установи, че св. Н. Д. не е казал на подс. М., че св. И. М. е казал на
работниците си да вземат колове и да нападнат подсъдимия, доколкото
показанията на двамата относно това обстоятелство са противоречиви, а на
разговора им не е присъствало друго лице. Подсъдимият се признава за
виновен само при пълна и несъмнена доказаност на обвинението съгласно чл.
9
303 от НПК, в който намира проявление презумпцията за невиновност,
прокламирана в чл. 16 от НПК. За осъждане на подсъдимия са необходими
положителни доказателства, които да правят изводите на съда за авторство
единствено възможни и да изключват каквито и да било противни изводи.
Когато са изчерпани всички процесуални средства съмнението да се
премахне, подсъдимият следва да бъде признат за невинен и да се оправдае.
В хода на съдебното производство пред контролираната инстанция
настоящата такава не констатира допуснати съществени отстраними
нарушения на процесуалните правила, даващи основание за отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първостепенния съд,
поради което същата подлежи на потвърждаване.
Предвид изложеното обжалваната присъда като правилна и
законосъобразна следва да бъде потвърдена.
Ето защо и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 11/09.04.2025г. по НОХД № 18/2022г. по
описа на РС – Карлово, III н.с.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Да се изпрати съобщение по чл.340 ал.2 от НПК на страните за
изготвеното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10