№ 1440
гр. Варна, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Виляна Н. Михалева Гражданско дело №
20243110112341 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от С. Н. Б., ЕГН **********, и Ц. Р. Ц., ЕГН
**********, срещу Ц. Т. И., ЕГН **********, искове с правно основание чл.
232, ал. 2 ЗЗД за осъждане на Ц. Т. И. да заплати, както следва:
1) на С. Н. Б. сума в размер на 2800 лв., представляваща неплатена
наемна цена по договор за наем от 10.06.** г. на недвижим имот,
представляващ КАФЕ-БАР с площ от 50 кв. м, находящ се в гр. Варна, ул. „**“
№50, вх. А, партер, за м. октомври ** г., ноември ** г., декември ** г., януари
2024 г. и февруари 2024 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 30.09.2024 г., до
окончателното изплащане;
2) на С. Н. Б. сума в размер на 1830 лв., представляваща платени от нея
такси за потребена през м. декември ** г. и януари 2024 г. електроенергия за
обект: КАФЕ-БАР с площ от 50 кв. м, находящ се в гр. Варна, ул. „**“ №50, вх.
А, партер, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 30.09.2024 г., до окончателното изплащане;
3) на Ц. Р. Ц. сума в размер на 2800 лв., представляваща неплатена
наемна цена по договор за наем от 10.06.** г. на недвижим имот,
представляващ КАФЕ-БАР с площ от 50 кв. м, находящ се в гр. Варна, ул. „**“
№50, вх. А, партер, за м. октомври ** г., ноември ** г., декември ** г., януари
2024 г. и февруари 2024 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 30.09.2024 г., до
окончателното изплащане;
4) на Ц. Р. Ц. сума в размер на 379,55 лв., представляваща платена от
1
него на такса за потребени през м. декември ** г. и януари 2024 г. В и К услуги
за обект: КАФЕ-БАР с площ от 50 кв. м, находящ се в гр. Варна, ул. „**“ №50,
вх. А, партер, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба - 30.09.2024 г., до окончателното изплащане.
В исковата молба ищците С. Н. Б. и Ц. Р. Ц. излагат, чрез адв. Р., че на
10.06.** г. сключили с Ц. Т. И. договор за наем на КАФЕ-БАР с площ от 50 кв.
м, находящ се в гр. Варна, ул. „**“ №50, вх. А, партер, с пряк излаз към ул.
„**“, с който предоставили на последната за временно и възмездно ползване
имота срещу месечна наемна цена от общо 1120 лв., за всеки от тях по 560 лв.,
с падеж: 10-то число на месеца, през който се ползва имота, платима по банков
път на посочени в договора банкови сметки. Депозит не бил даден. В договора
било уговорено, че наемателят се задължавал да заплаща всички разходи,
свързани с обикновеното ползване като напр. такси за електроенергия, вода,
телефон и др. Той заплащал задълженията към доставчика на конкретната
услуга. Задължението за заплащане на потребената електроенергия било
дължимо на 20-то число на месеца, следващ месеца на ползването, а на В и К
услуги – на 15-то. И. не заплатила наемната цена за м. октомври ** г., ноември
** г. и декември ** г., затова на 09.01.2024 г. те поискали от нея да ги заплати.
Тя обаче на платила и наемната цена за м. януари 2024 г. и февруари 2024 г. и
на 09.02.2024 г. й било връчено едномесечно предизвестие за напускане. Тя
напуснала тайно от наемодателите наетите помещения в началото на м. март
2024 г. Останали неплатени и таксите за потребена през м. декември ** г. и
януари 2024 г. електроенергия в размер на 1830 лв., които Бастие платила, и
таксата за потребени през м. декември ** г. и януари 2024 г. В и К услуги в
размер на 379,55 лв., които Ц. платил. По изложените съображения отправят
искане за уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Ц. Т. И., с
който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че е
сключила договор за наем със С. Н. Б. и Ц. Р. Ц. за описания кафе-бар. Твърди,
че макар договорът да бил сключен от нея като физическо лице, помещението
се ползвало от дружество, чийто пълномощник била, за търговска дейност.
Сочи, че в писмения договор не били описани постигнатите между страните
устни уговорки за ремонт на тръбите за ел. захранване и ВиК и поставяне на
правилната вентилационна система и шумоизолация във връзка със статута на
обекта. Твърди, че били извършени ремонтни дейности и подобрения, които
надхвърляли уговорените в чл. 4, т. 12 (1) от договора. Било уговорено, че
стойността на ремонта ще бъде приспадната от наемната цена. Твърди, че Б. е
спряла ел. захранването на обекта неофициално. Навежда, че наемодателите
не били титуляри на партидите за електроенергия и В и К услуги и не й
предоставили клиентските номера. Излага, че е върнала ключа от
помещението на Б.. Поддържа, че наемодателите не били изпълнили
задължението си по чл. 1, т. 2 от договора за наем да представят нотариални
актове и документи за смяна на статута. Не предали имота в състоянието, в
което той бил при извършване на огледа, както било уговорено в чл. 4, т. 10 (1)
от договора. Признава, че спряла да заплаща наемната цена. По изложените
съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
2
Приобщен е към доказателствения материал Договор за наем сключен
между С. Н. Б. и Ц. Р. Ц., от една страна, и Ц. Т. И., от друга страна, на 10.06.**
г., с който първите двама предоставят на последната за временно и възмездно
ползване недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „**“ №50, вх. А,
представляващ Кафе – бар, с приблизителна площ от 50 кв. м, находящ се на
партера с пряк излаз към ул. „**“.
В договора е посочено, че наемодателите дават принципното си съгласие
наемателят да ремонтира изцяло наетите помещения, да направи въздуховоди
за вентилация, В и К инсталацията и ел. инсталацията за сметка на дължимия
наем за един и половина месеца. Разходите извън тази сума са за сметка на
наемателя. Наемателят е получил достъп до отдаваното помещение на
10.05.** г. Страните констатират, че има поставена шумоизолация на тавана.
Уговорено е в т. 6 и 7 от договора, че срокът на довора е от 10.06.** г. до
10.06.2028 г., но може да бъде продължен.
Според т. 8 от договора за ползването на наетия имот наемателят се
задължава да заплаща наемна цена в размер на 1120 лв., платими на всеки от
наемодателите по 560 лв. до десето число на всеки месец по банков път по
посочени в договора банкови сметки.
Съгласно т. 8.1 от договора в срок до 25.06.** г. наемателят се задължава
да извърши ремонта на помещенията, както е договорено.
В т. 9 от договора е посочено, че при подписване на договора наемателят
е внесъл депозит в размер на 1120 лв., който наемодателят съхранява до
прекратяване на наемните отношения. Депозитът се връща на наемателя при
прекратяване на договора или се прави насрещно прихващане от наемодателя
в случай на непогасени задължения към него или за консумирани в резултат на
ползването на имота такси за електроенергия, вода, телефон и др., както и
разходите за обикновени текущи ремонти и поправки на повредени части от
отдавания обект. В т. 11. 3 е уговорено, че наемодателите имат право да
получат депозита при подписване на договора и да издадат разписка за
получаване на сумата.
Задълженията на наемателя са предвидени в т. 12 от договора. Сред тях
е задължението му да заплаща всички разходи, свързани с обикновеното
ползване на имота (такси за електроенергия, вода, телефон и др.) и такса смет
към Общината, както и разходите за обикновени текущи ремонти и поправки
на повреди, които са следствие от обикновеното потребление на имота.
Според т. 16 и 17 от договора той се прекратява с изтичане на срока му,
но може да бъде прекратен и преди това, по взаимно съгласие на страните,
изразено писмено с предизвестие от един месец.
Представено е извлечение от банкова сметка с титуляр С. Н. Б., видно от
което на 26.01.2024 г. тя е заплатила на „**“ АД такса за електроенергия за м.
декември в размер на 1190,46 лв., а на 29.01.2024 г. - такса за електроенергия
за м. януари в размер на 640 лв. Същите факти се установяват и от
приобщените по делото банкови нареждания. Като основание на превода от
26.01.2024 г. е записано „плащане на такса ток за м. декември“, а от 29.01.2024
г. – „ел. енергия за м. януари изравнителна фактура“
Представено е предизвестие от С. Б. и Ц. Ц., изпратено по електронна
поща до лице с имейл адрес **-** с което е предоставен срок на г-жа И. да
заплати задълженията си към „Енерго-Про Продажби“ АД и „Водоснабдяване
и канализация - Варна“ ООД и е предоставена възможност за сключване на
3
споразумение относно плащане на дължимия наем за четири месеца на
вноски. Предизвестието е подписано от С. Б. и Цв. И. на 09.01.2024 г. Липсва
подпис на Ц.. И. е получила екземпляр от подписано от С. Б. предизвестие,
копие от което е представено от първата по делото.
Приобщена към доказателствения материал е неподписана покана,
съставена от С. Б. и Цв. Ц., за освобождаване на наетото жилище, отправена
до Ц. Т. И., с която двамата предоставят на И. тридневен срок, считано от
09.02.2024 г., за освобождаване на наетото жилище.
Приложено по делото е писмо от С. Б. и Цв. Ц. до Ц. Т. И., с което е
отправена покана за заплащане на задълженията на наемателя към
наемодателите и се сочи, че в тридневен срок, считано от 09.02.2024 г.,
наемателят следва да освободи наетото жилище. Писмото е връчено на И.,
доколкото негово копие е представено от нея. Документът е подписан от едно
и също лице за двамата наемодателите.
Представена е Покана за освобождаване от Ц. Ц. до Ц. И., с която се
предоставя на последната тридневен срок, считано от 09.02.2024 г., за
освобождаване на обект. Няма данни за изпращане или за получаване на
поканата.
Приобщено е писмо до Ц. И. от 13.02.** г. от С. Б., с което наемателят е
поканен да заплати задълженията си към наемодателите и се сочи, че към
12.02.2024 г. помещението не е освободено.
Видно от Констативен протокол за установяване на нарушение,
извършено от собственика на имот - гараж от 03.05.** г. на посочената дата С.
Б. и Ц. И. са посетили кафе-бар и гараж, находящи се на ул. „**“ №50.
Представено е съгласие от С. Б. в качеството й собственик на недвижим
имот – гараж с документ за собственост: Нотариален акт №152, том XIV, дело
№8777/1991 г. по описа на нотариус при ВРС, към ползвателя Ц. И. за
встъпване на последния в договорни отношения с „Енерго-Про Продажби“
АД.
От Справка за облога и плащанията на промишлен абонат с №** за
обект на потребление: ресторант/заведение, с адрес: изток, ул. „**“, бл. 50, вх.
А, се установява, че за периода от 18.01.** г. до 19.04.2024 г. са начислени и
платени задължения за потребени В и К услуги на абонат **-** Ц.а, като за
техен платец е посочено „**“ ЕООД с кл. №**, а за периода от 29.05.2024 г. до
16.01.2025 г. са начислени задължения на абонат Ц. Р. Ц. и за платец е
посочено „**“ ООД с кл. №**. Към датата на изготвяне на справката –
12.02.2025 г. задълженията за периода от 16.11.** г. до 13.12.** г., от 13.12.** г.
до 16.01.2024 г. и от 16.01.2024 г. до 15.02.2024 г. в общ размер на 187,08 лв. са
платени. Общият размер на задълженията по фактури, издадени на 14.12.** г.
и на 17.01.2024 г. е 94,19 лв.
Видно от приобщената по делото Разписка за плащане, издадена от
„Изипей“ на 04.03.2024 г., Ц. Ц. е наредил паричен превод на сумата от 417,83
лв. в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ООД за задължения на клиента
„**“ ЕООД с кл. №** и адрес на обекта на потребление: ул. „**“, бл. 50, вх. А.
Приобщени по делото са преводни нареждания за платени от Ц. Т. И.
към „**“ АД суми, както следва: на 14.08.** г. на сума в размер на 40,38 лв. с
основание “плащане на услуги по доставка Ц. Т. И.“, на 13.10.** г. на сума в
размер на 372 лв. с основание “** ЕООД плащане по фактури Ц. Т. И.“, на
08.12.** г. на сума в размер на 625,30 лв. с основание “** ЕООД плащане по
4
фактури Ц. Т. И.“.
Представена е кореспонденция между ответника и процесуалния
представител на ищците от 12.02.2024 г. и 15.02.2024 г., включваща и
обяснение на ответника, във връзка с направен от страните по делото опит за
доброволно уреждане на спора.
Към доказателствената съвкупност са приобщени и други писмени
доказателства, които са неотносими към предмета на доказване, а именно:
Договор за наем на гараж с приблизителна площ от 20 кв. м от 10.06.** г.,
съгласие от С. Б. в качеството й собственик на недвижим имот – гараж с
документ за собственост: Нотариален акт №**-**-**-** г. по описа на
нотариус при ВРС, към ползвателите Ц. И. и „** - И“ ЕООД за встъпване на
ползвателите в договорни отношения с „Енерго-Про Продажби“ АД, Приемо-
предавателен протокол от 18.05.** г., и Нотариален акт №**-**-**-** г. по
описа на нотариус при ВРС, относно гараж на ул. „Ф. **“ №50 с площ от 17,53
кв. м, които касаят гараж, а не процесния имот, както и Покана от „**“ ЕООД
и Анекс-споразумение към договор за наем от 26.03.2019 г., доколкото
отношенията между ищците и трето лице, чуждо за спора, са ирелевантни за
настоящия. Като неотносим съдът преценява и Констативен протокол,
съставен на 20.07.2024 г. от служители на „Електроразпределение Север“ АД.
Въз основа на приложената към отговора на исковата молба Оферта -
проект съдът не гради фактически изводи, доколкото същата е частен
документ с неизвестен автор и от него не се установява във връзка с кафе –
бар, находящ се на ул. „**“ №50, да са сторени разходи за подобрения, още по-
малко, че те да са направени от Ц. И..
Представени са по делото издадено на 09.01.2024 г. Удостоверение от
„Електроразпределение Север“ АД за сключен договор за достъп до
електроразпределителните мрежи за обект със следния уникален
идентификационен номер и тип причислен стандартизиран товаров профил:
**-B01, и заявление за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“ АД без
дата, без входящ номер и без подпис. Не се установява тези документи да са
във връзка с наемното правоотношение на кафе-бара.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на
воден от ищците свидетел.
Свидетелят Св.Н.З. излага, че през м. март 2024 г. С. Б. му предоставила
за временно и възмездно ползване имот, находящ се в гр. Варна на ул. „**“
№50а, представляващ три съединени гаража на партера с остъкление отпред,
който имот отдавна бил заведение. Предишният наемател бил мъж, който
предал ключа от помещението, когато свидетелят го наел. Помещението било
електроснабдено и водоснабдено, макар състоянието на инсталациите да
наложило тяхната смяна. Кабелите били така срязани, че се наложило да
сменят електроинсталацията, която била вътре в тавана под гипсокартона и се
състояла от стари кабели. Имало три табла, които вързали директно в един
електромер отвън, за да се подсили мощността. Сменили гипсокартона,
шпакловали, боядисали, наредили ламинати. Когато наел помещението, в него
нямало контакти, ключове, мебели, решетки на аспирацията, крушки. Водата
капела от мръсния канал, който идвал от кооперацията отгоре, и
гипсокартонът бил подгизнал. Мръсният канал не работел. Ремонтирали В и К
инсталацията, която не била сменяна откакто бил построен блокът.
Свидетелят предполага, че помещението не е изглеждало така през пролетта
5
на ** г., но тогава не е влизал вътре. Отвън имало дивани, а отвътре се
виждали две масички с четири стола или фотьойли, които през м. март 2024 г.
били пред помещението, на улицата. През пролетта на ** г. – март/април, С.
му съобщила, че помещението ще бъде дадено под наем и с наемателя ще
подписват договор. След това чул, че заведението работи, но много рядко се
виждали хора там. Към края на ** г. разбрал от С., че наемателите не плащат
наемната цена и режийните разходи за електроенергия и В и К услуги, но ще
ги изчака още преди да развали договора.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът
формира следните приетата правни изводи:
Предявените осъдителни искове намират правното си основание в
разпоредбата на чл. 79, ал. 1, изр. второ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
Липсва спор между страните, че по силата на договор за наем от
10.06.** г. между ищците в качеството на наемодатели и ответника в
качеството на наемател процесното помещение – кафе-бар е предоставено на
ответника за временно и възмездно ползване, поради което следва да се
приеме, че между страните по делото е възникнало валидно облигационно
правоотношение.
Въпросът за принадлежността на правото на собственост е ирелевантен
за наемното правоотношение, тъй като дори и лице, което не е титуляр на
правото на собственост върху вещта, би могъл да сключи действителен
договор за наем относно същата.
Страните не спорят, че ответникът е използвал вещта през процесния
период по предназначение. Не са ангажирани доказателства от ответната
страна, от които да се установява, че вещта е използвана от юридическо лице
за търговска дейност.
Ответникът не установява фактите, на които основава възражението си,
че наемодателите не са изпълнили поетото с договора задължение да предадат
жилището в състоянието му при огледа. Доказателства, от които да се
установява, че жилището е било негодно за ползване съобразно уговореното в
договора, не са ангажирани.
Безспорно е също така, че през периода от м. октомври ** г. до м.
февруари 2024 г. наемното правоотношение между страните не е прекратено.
При съвкупна преценка на представените по делото предизвестия за
прекратяване от 09.01.2024 г. и кореспонденция между ищците, процесуалния
им представител и ответника съдът намира, че от същите не се установява до
знанието на ответника да е достигнала надлежно изявена от страна на ищците
воля за прекратяване на облигационната връзка. Наемното правоотношение е
прекратено по взаимно съгласие, когато наемателят е предал на наемодателя
ключовете от вещта, което се е случило непосредствено преди началото на м.
март 2024 г., когато помещението е наето от свид. Златев.
Наемната цена се дължи за периода на действие на наемния договор и за
ползване на вещта. Ирелевантно за възникване на задължението на наемателя
да заплаща наемната цена е дали наемодателите са изпълнили задълженията
си по чл. 1, т. 2 от договора. Съобразно уговорения в чл. 8 от договора размер
на наемната цена за процесния период - м. октомври ** г. до м. февруари 2024
г., наемателят дължи сума в общ размер на 5600 лв. или на всеки от
наемодателите по 2800 лв. Доказателства за заплащане на сумите от по 2800
лв. не са представени. Признанието на факта на неплащане на наемната цена
6
за процесния период, ценено в съвкупност с останалите доказателства, води до
извод за основателност на заявените претенции.
Възраженията на ответника, че в наетото помещение са извършени
подобрения, чиято стойност следва да се приспадне от наемната цена според
чл. 4 от договора при определени условия и в определен размер, остана
неуточнено и неподкрепено с доказателства.
По изложените съображения, исковите претенции за заплащане на
наемната цена са основателни и като такива следва да бъдат уважени.
Предвид основателността на главните претенции за наемната цена,
основателни се явяват и претенциите за присъждане на законната лихва върху
всяка от претендираните главници, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 30.09.2024 г., до окончателното изплащане.
По отношение на претенциите за заплащане на сторени от ищците
разходи за потребени електроенергия и В и К услуги в наетото от ответника
помещение съдът съобрази, че в чл. 12.2 от договора е уговорено задължение
на наемодателя да заплаща същите, без да е посочено кому. Доколкото с
клаузата не е уговорено изрично режийните разноски да се заплащат на
електроенергийното, респ. водоснабдителното, дружество, следва да се
приложи правилото на чл. 232, ал. 2 ЗЗД, според което наемателят е длъжен да
плаща разходите, свързани с ползуването на вещта, като се приеме, че
задължението е към насрещната страна по наемното правоотношение –
наемодателите.
Изискуемостта на задължението за заплащане на разходите за
електроенергия, респ. за В и К услуги, от наемателя на наемодателите
настъпва от възникването му, тъй като в договора за наем не е уговорен срок
за изпълнението му, по арг. от чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Доколкото
задължението на наемателя за заплащане на електроенергия, респ. за В и К
услуги, е свързано с потребяването й, следва да се приеме, че падежът му
съвпада с падежа на вземането на „**“ АД, съответно на „Водоснабдяване и
канализация - Варна“ ООД, към наемодателите за консумирана енергия.
Задължението за заплащане на ел. енергия, респ. за В и К услуги, от
наемателя възниква само в случай, че същите са реално потребени. Ответната
страна не оспорва както че е ползвала помещението през периода от м.
декември ** г. до м. януари 2024 г., което се установява и от събраната
доказателствена съвкупност, така и че в посочения период в него е
консумирана електроенергия и са използвани В и К услуги. Не е ангажирала
доказателства в подкрепа на възражението си, че ищцата е спряла ел.
захранването на обекта, а и не посочено за кой период се отнася същото.
По делото са събрани писмени доказателства (извлечение от банкова
сметка и банкови нареждания), от които се установява, че през периода от м.
декември ** г. до м. януари 2024 г. в наетия имот е потребена електроенергия
и нейната стойност е заплатена от ищеца Б..
Събрани са и писмени доказателства (справка за облога и плащанията на
промишлен абонат и разписка), от които се установява, че през периода от м.
декември ** г. до м. януари 2024 г. в наетия имот са потребени В и К услуги и
тяхната стойност е заплатена от ищеца Ц..
Доколкото е установено по безсъмнен начин, че електроенергия и В и К
услуги са консумирани от ответника и не се оспорва, че е потребил
твърдяните от наемодателите услуги, в тежест на наемателя е да установи, че е
7
заплатил на ищците разходите за ел. енергия, респ. за В и К услуги.
Доказателства за погасяване на задълженията обаче не са ангажирани, както и
за твърдението, че не е разполагала с клиентските номера.
Ответната страна не е навела твърдения за заплатен от нея депозит
съобразно уговореното в т. 9 от договора и за съставяне на разписка за
получаване на депозит от наемодателите в съответствие със задължението им
по т. 11.3 от договора, респ. доказателства за установяване на тези факти не са
събрани, поради което основание за намаляване на задълженията за сторените
разходи за потребени ел. и В и К услуги не е налице.
По изложените съображения, исковите претенции за заплащане на цена
за потребени ел. и В и К услуги са основателни и като такива следва да бъдат
уважени.
Предвид основателността на главните претенции за заплатена цена за
потребени ел. и В и К услуги, основателни се явяват и претенциите за
присъждане на законната лихва върху всяка от претендираните главници,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.09.2024 г., до
окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищците се дължат
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК за направени от С. Б. разноски в размер на
185,20 лв. за държавна такса, 5 лв. за издаване на СУ и 650 лв. за адвокатско
възнаграждение, както и доказателства за извършването им, поради което в
нейна полза следва да се присъди сума в общ на размер на 840,20 лв.
Представен е списък по чл. 80 ГПК за направени от Ц. Ц. разноски в размер на
162 лв. за държавна такса и 400 лв. за адвокатско възнаграждение, както и
доказателства за извършването им, поради което в негова полза следва да се
присъди сума в общ на размер на 562 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц. Т. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „**“ №6, да
заплати на С. Н. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „**“ №50, вх. А,
ет. 7, ап. 20, сума в размер на 2800 лв. (две хиляди и осемстотин лева),
представляваща неплатена наемна цена по договор за наем от 10.06.** г. на
недвижим имот, представляващ КАФЕ-БАР с площ от 50 кв. м, находящ се в
гр. Варна, ул. „**“ №50, вх. А, партер, за м. октомври ** г., ноември ** г.,
декември ** г., януари 2024 г. и февруари 2024 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
30.09.2024 г., до окончателното изплащане, на осн. чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
ОСЪЖДА Ц. Т. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „**“ №6, да
заплати на С. Н. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „**“ №50, вх. А,
ет. 7, ап. 20, сума в размер на 1830 лв. (хиляда осемстотин и тридесет лева),
представляваща платени от нея такси за потребена през м. декември ** г. и
януари 2024 г. електроенергия за обект: КАФЕ-БАР с площ от 50 кв. м,
находящ се в гр. Варна, ул. „**“ №50, вх. А, партер, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
30.09.2024 г., до окончателното изплащане, на осн. чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
8
ОСЪЖДА Ц. Т. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „**“ №6, да
заплати на Ц. Р. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. **-**“ №27, сума в размер на
2800 лв. (две хиляди и осемстотин лева), представляваща неплатена наемна
цена по договор за наем от 10.06.** г. на недвижим имот, представляващ
КАФЕ-БАР с площ от 50 кв. м, находящ се в гр. Варна, ул. „**“ №50, вх. А,
партер, за м. октомври ** г., ноември ** г., декември ** г., януари 2024 г. и
февруари 2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба - 30.09.2024 г., до окончателното
изплащане, на осн. чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
ОСЪЖДА Ц. Т. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „**“ №6, да
заплати на Ц. Р. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. **-**“ №27, сума в размер на
379,55 лв. (триста седемдесет и девет лева и петдесет и пет стотинки),
представляваща платена от него на такса за потребени през м. декември ** г. и
януари 2024 г. В и К услуги за обект: КАФЕ-БАР с площ от 50 кв. м, находящ
се в гр. Варна, ул. „**“ №50, вх. А, партер, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 30.09.2024 г., до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Ц. Т. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „**“ №6, да
заплати на С. Н. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „**“ №50, вх. А,
ет. 7, ап. 20, сума в размер на 840,20 лв. (осемстотин и четиридесет лева и
двадесет стотинки), представляваща сторени в първоинстанционното
производство съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Ц. Т. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „**“ №6, да
заплати на Ц. Р. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. **-**“ №27, сума в размер на
562 лв. (петстотин и шестдесет и два лева), представляваща сторени в
първоинстанционното производство съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК.
Присъдените в полза на С. Н. Б., ЕГН **********, суми могат да бъдат
заплатени по банкова сметка с IBAN: BG 98 STSA **.
Присъдените в полза на Ц. Р. Ц., ЕГН **********, суми могат да бъдат
заплатени по банкова сметка с IBAN: BG 93 RZBB **.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9