РЕШЕНИЕ
№ 3968
гр. Варна, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20253110110815 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 530 и сл. ГПК, вр. чл. 19, ал. 1 ЗГР.
Образувано е по молба на И. И. С., ЕГН: ********** за промяна на фамилното име на
молителя от „С.а“ на „***“.
Молителят поддържа, че С. е фамилията на биологичния му баща, който е напуснал
семейството, когато молителя е бил на четири години. От тогава молителя почти не
поддържа връзка с биологични си баща и между тях липсва емоционална такава. Когато
молителят бил на 5-6 годишна възраст, майка му заживяла с *** във фактическо съпружеско
съжителство и до момента живее с него. Сочи, че ***е полагал грижи за него, неговото
възпитание и е изпълнявал фигурата на баща за молителя.Твърди се, че молителя има
дълбока и трайна връзка с доведения си баща и чувства емоционална и родова
принадлежност към него. Сочи, че се определя и е познат сред роднините си и близките си с
фамилията ***. Отбелязва, че майка му и ***имат две общи дъщери-негови сестри, които
също носят фамилията Борисова. С оглед фамилната принадлежност, сочи че са него е
важно да носи идентична фамилия с тази на сестрите си. Предвид изложеното се иска
допускане на промяната. При така релевираните твърдения съдът намира, че е сезиран с
молба с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗГР. В тежест на молителя е да установи наличието на
важни обстоятелства, които налагат промяната на фамилното име вкл. какви са отношенията
му с билогичния му баща; каква е емоционалната му връзка с *** че последният
продължителен период живее с майката на молителя; че има две сестри, които носят
фамилията ***; че се представя респ. е известен сред близки и родините с фамилията ***.
Заинтересованата страна Община Варна не е взела становище по искането.
Заинтересованата страна Районна прокуратура- Варна е представила удостоверение, че
срещу молителя няма заведени преписки. Изразено е писмено становище за неоснователност
на молбата.
В откритото съдебно заседание молбата се поддържа.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, и по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна:
По делото са представени писмени доказателства от които се установява, че рождените
имена на молителя са И. И. С., като него баща е *** С., а негова майка ***
1
Видно от служебно изгответни справки в НБД „Население“ молителят има две
едноутробни сестри –Т****, чиито баща е ***
Молителят е неосъждан, видно от приложена справка за съдимост.
По делото са разпитани двама свидетели –***майка на молителя и Д***С.а- съпруга на
молителя.
В показанията си свид. ***излага, че се с разделила с бащата на И., когато той е бил на
около 2-3 години. Сочи, че И. не поддържа комуникация с баща си, за когото знаят че има
последващ брак и друго дете. Излага, че грижите и любовта, които всяко дете следва да
получава са дадени от нейния следващ партньор ***, към когото И. се обръща с „татко“ и
двамата има много топли отношения. Излага, че И. има емоционална връзка с рода на
Георги Борисов, като сестрата на ***е помагала за грижите за И. и неговото образование.
В показанията си свид. ***- С.а излага, че познава И. от м. май 2023г. Излага, че И. има
силна и дълбока емоциална връзка с ***, който възприема като баща. Сочи, че през
м.12.2025г. предстои да се роди първото им дете и И. желае то да носи фамилията ***, като
свидетелката желае след допускане промяна фамилното име на молителя, тя самата също да
смени фамилното си име. Посочва, че е щастлива, че след толкова години, молителят е
решил да инициира тази промяна, като Георги Борисов и цялото семейство също са
щастливи.
Пред съда молителя излага, че цял живот / от преди да започне училище/ е живял с
втория си баща –***, който го е отгледал, като не намирал за належащо да си сменя
фамилията, докато не се оженил и жена му забременяла, когато се изявили желанието и
нуждата детето му да носи фамилията на втория му баща. Сочи, че от преди да започне
училище не е говорил с бащата си, а еднократно е общувал във Фейсбук с еднокръвната си
сестра, като нито той, нито тя са изразили желание за повторен контакт.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формира следните
изводи от правна страна:
Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице, което
служи за неговата индивидуализация, идентификация и отличаване от останалите физически
лица. С оглед принципите на формирането му съгласно Раздел ІІ "Имена на българските
граждани" от ЗГР то носи информация и за произхода на лицето и за етническите и
религиозни традиции на родителите и семейството на лицето. Промяната на собствено,
бащино или фамилно име се допуска от съда, въз основа на писмена молба на
заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и
в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.
В производството не са изложени твърдения от молителя и не са събрани данни
носеното от него фамилно име към момента да е осмиващо, опозоряващо или обществено
неприемливо. В сезиращата молба и при изслушването на молителя пред съда са изложени
доводи за наличие на важни обстоятелства, които да налагат исканата промяна – целият му
съзнателен живот бащините грижи за него са полагани от лицето ***, партньор на майката
му и бащата на двете му едноутробни сестри; усещане за принадлежност на молителя към
семейството на ***/майка му, сестрите му и сестрата на ***/, желае родова принадлежност
на нероденото му дете към името и рода на ***
Законът не дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства се определят като важни,
за да е налице тази предпоставка за промяна на името. Значимостта на обстоятелствата
следва да се преценява в контекста на всеки отделен случай. Предвид основните принципи
на гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР са
такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично или
обществено неудобно или неподходящо. / Решение № 680 от 11.01.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1164/2009 г., IV г. о., ГК/
От понятието "важни обстоятелства" не следва да се изключва субективното желание
на лицето да носи определено име, предвид правото му на свободно самоопределяне по този
признак и когато исканата промяна няма за цел въвеждане в заблуждение на органите на
реда или определени институции, в този смисъл е и Решение № 19/08.02.2012 г. по гр. д. №
486/2011 г. на ВКС, III г. о.
С редица решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, например: решение
№ 346/25.11.2011 г. по гр. дело № 1387/2010 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение №
434/24.06.2010 г. по гр. дело № 712/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение №
2
507/22.10.2010 г. по гр. дело № 227/2010 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение №
200/14.04.2010 г. по гр. дело № 25/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС се приема, че тъй като
законът не дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства се определят като важни, те
трябва да се преценяват в контекста на всеки отделен случай, като предвид основните
принципи на гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 от
ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично и
обществено неудобно или неподходящо, но тази преценка обаче винаги трябва да бъде
обвързана с императивните изисквания на чл. 13 и чл. 14 от ЗГР (и посочените в тях
възможни отклонения) относно начина на образуване на бащиното и фамилното имена на
физическите лица.
Тази практика на ВКС, настоящият състав обаче намира, че следва да се преценява, с
оглед правото по чл.8 КЗПЧОС на неприкосновеност на личния и семейния си живот на
всеки човек. Конвенцията е Ратифицирана със закон, приет от НС на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр.
66 от 14.08.1992 г., обн., ДВ, бр. 80 от 2.10.1992 г., в сила от 7.09.1992 г., изм. и доп. с
Протокол № 11 от 11.05.1994 г. - бр. 137 от 20.11.1998 г., в сила от 1.11.1998 г., изм. и доп. с
Протокол № 14 от 13.05.2004 г. - бр. 38 от 21.05.2010 г., в сила от 1.06.2010 г.
В решение на ЕСПЧ от 16.11.2021 г. по делото ***срещу България, жалба №
39356/2017, съдът е приел, че основният въпрос, който възниква по това дело, е да се
прецени дали при свободата на преценка, с която разполага държавата, тя е постигнала
справедлив баланс между частния интерес на жалбоподателя да носи фамилното име на
майка си и обществения интерес от регулиране на избора на имена. По принцип съдът е
приел, че са допустими правни ограничения върху възможността за промяна на името
поради наличието на обществен интерес, който в случая според Правителството гарантира
правната сигурност на обществените отношения. В този случай е посочено обаче, че въпреки
че и двете инстанции в България по това дело да са констатирали, че жалбоподателят е
известен в обществото именно с фамилното име на майка си, те не са се аргументирали как
и защо искането на жалбоподателя, което се основава на легитимни лични и индивидуални
мотиви, според националната съдебна практика се е сблъскало с императив за обществен
ред. Жалбоподателят е отправил молба до националните
съдилища да признаят идентичността, която е изградил със семейството си по майчина
линия, тъй като там е отгледан. Той е искал да получи това име, което е използвал от
детството си, за да избегне по време на своя зрял живот, който току-що започва,
неудобствата, които биха могли да произтекат от разликата между реалността на тази
установена идентичност и самоличността, която българското гражданско състояние му
признава. Съдът отново е напомнил, че името, като елемент от основната индивидуализация
на едно лице в рамките на обществото, принадлежи към твърдото ядро на съображенията,
свързани с правото на зачитане на личния и семейния живот /Losonci Rose et Rose c. Suisse, n
664/06, § 51, 9 novembre 2010/. При тези обстоятелства Съдът е счел, че съдебният процес по
искането за промяна на името не е предоставил на жалбоподателя защитата, изисквана от
член 8 от Конвенцията, поради което установява нарушение.
В решение на ЕСПЧ от 16.05.2013 г. по делото Garnaga срещу Украйна, жалба №
20390/07, съдът е приел, че е налице нарушение на чл. 8 от ЕКПЧ при ограничаване
възможността за промяна на бащиното име само до случаите, когато бащата на съответното
лице променя името си, от което произлиза от бащиното име. С решението се подчертава, че
в много подобни случаи, свързани с избора или промяната на името и фамилията, съдът е
достигал до заключението, че въпросът е обхванат от член 8 от ЕКПЧ, тъй като името и
фамилията се отнасят до личния и семейния живот на човек /напр. по делата Burghartz
срещу Швейцария, Stjerna срещу Финландия, Guillot срещу Франция/. Посочено е също, че е
възможно, дори и дадено лице да има основателни причини да иска да промени името си,
законодателните ограничения на такава възможност да бъдат оправдани в обществен
интерес, /например, за да се осигури точно преброяване или безопасност на средствата за
идентификация и комуникация/. В решението съдът също така припомня, че договарящите
държави имат широка свобода на преценка при регулирането на промяната на имената на
лица и че задачата на съда не е да замества компетентните публични органи при определяне
на най- подходящата политика в тази област, а да проверява дали регулирането е в
съответствие с ЕКПЧ. Публичният орган трябва да предостави адекватни и достатъчни
основания в подкрепа на отказа си да даде разрешение за промяна на името на дадено лице,
3
за да може това ограничение да се счита за „необходимо в демократичното общество“.
При така формираната практика на ЕСПЧ съдът следва да формира становище дали
обществения интерес, защитен чрез наличието на императивните разпоредби на чл.13 и
чл.14 ЗГР ще бъде засегнат в до степен, която да изключи възможността за промяна на
фамилното име на молителя в конкретния случай.
Настоящият състав намира, че отговорът е отрицателен.
В случая са събрани доказателства за наличието на важни обстоятелства обуславящи
основателността на исканата промяна във фамилното име на молителя от гледана точка на
неговото право да се самоопределя в личния си и семеен живот. От гласните доказателства
се установява, че молителят от ранна детска възраст е отглеждан от ***, с когото майката на
молителя е заживяла на семейни начала преди 1998г., доколкото сестрата на молителя Тони
***е родена през м.11.1988г., т.е. Борисов е част от семейната среда на молителя повече от 25
години. Свидетелите излагат, че ***е бащина фигура за ищеца, като е полагал всички
присъщи за родителя грижи и е важна фигура във възпитанието на молителя. Свидетелите
установяват близката емоционална връзка между Борисов и молителя. Последният също
акцентира на нея, като продължителния период от време, представляващ напрактика целия
съзнателен живот на молителя, в който бащина фигура за ищеца е *** обяснява соченото
чувство на принадлежност към неговия род и желанието да носи и предава на собственото
си дете именно името на ***, а не на биологичния си баща. Съдът счита, че тази семейна и
лична за молителя мотивация представлява важно обстоятелство за исканата промяна и се
включва в правото на личен и семеен живот, като допускането на промяната няма да се
отрази негативно на обществените интерес и ред. Промяната на фамилното име единствено
ще демонстрира принадлежността на молителя към семейството на майка му, едноутробните
му сестри и дългогодишния съжител на майка му.
Следва да се посочи, че молителят е неосъждан и срещу него не се води наказателно
производство от РП- Варна, което изключва промяната да се иска във връзка с искане за
възпрепятстване на разследване или укриване от органите на реда.
Освен това, следва да се посочи, че исканата промяна не касае промяна на бащиното
име на молителя и не може да се приеме, че промяната би създала положение на привидност
досежно произхода на същия.
Следва да се допълни, че водения в Република България регистър на население –
Национална база данни „Население“ позволява проследване на промени във времето на
индивидуализиращите лицето белези вкл. неговите имена, с оглед на което ще е налице
лесна проследяемост на промените при регламентирания от закона достъп до тези данни.
Също така, промяната във фамилното име на молителя не би се отразила и на публичната му
идентификация. Действително, името е основен идентифициращ белег на лицето /чл. 8, ал. 1,
т. 1 от ЗГР/, като то се състои от три части - собствено, бащино и фамилно име /чл. 9, ал. 1
от ЗГР/. По тази причина и законът се ръководи от принципа за неговата стабилност. От
друга страна обаче, единният граждански номер по чл. 8, ал. 1, т. 5 от ЗГР е уникален
административен идентификатор на физическите лица /чл. 11, ал.1 от ЗГР/. Промяната на
името не е основание за промяна и на този номер, поради което единният граждански номер
запазва значението си за идентифициране на лицата, включително и за целите на съдимостта,
информацията за която се събира по нормативно установен ред, осигуряващ възможност за
тяхната идентификация. По тази причина настоящият състав приема, че не е обществено
оправдано ограничаване на молителя да промени
фамилното си име при наличие на посочените по-горе установени по делото важни
обстоятелства за това.
При съобразяване с изложеното, съдът намира, че молбата е основателна и следва да се
допусне исканата промяна.
По молбата за промяна на името съдът се произнася с решение, което подлежи на
обжалване в случай на отхвърляне на молбата – чл. 537 ГПК.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР промяна във фамилното име на И. И. С.,
4
ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. *** от „С.“ на „****“.
Решението е окончателно.
Да се изпратят по реда на чл. 107, ал. 1 от ПАС съобщения до териториално звено
"Гражданска регистрация и административно обслужване" на Област – гр. Варна, до
Община – гр. Варна, и до Бюро "Съдимост" при Варненски районен съд, заверени преписи
от съдебния акт за изпълнение на процедурата по чл. 75, ал. 1 от ЗГР.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5