Решение по дело №3280/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1172
Дата: 28 март 2025 г. (в сила от 22 април 2025 г.)
Съдия: Веселка Николова Йорданова
Дело: 20241110203280
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1172
гр. София, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ДАЛИЯ ЦВ. ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20241110203280 по описа за 2024
година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. Т. М., ЕГН: **********, с адрес гр.
************ срещу Наказателно постановление /НП/ № 11-01-
2023
863/25.01.2024 г., издадено от Директора на Агенцията за държавна
финансова инспекция, с което на жалбоподателя на основание чл. 247, ал. 1
във вр. с чл. 261, ал. 2 от Закона за обществените поръчки /ЗОП - обн. ДВ
бр.13/16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., доп. ДВ.бр.23/14.03.2020 г./ във вр.
с чл.52, ал.4 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ е
наложена „глоба“ в размер на 10 000 /десет хиляди/ лв. за извършено
нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП.
Жалбоподателят не е доволен от издаденото наказателно
постановление и моли същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Същият излага доводите си за допуснати множество
съществени нарушения на процесуалните правила, които са самостоятелно
основание за отмяна на крайния административен акт. Алтернативно се
застъпва становище за наличие на маловажен случай по смисъла на чл.28 от
1
ЗАНН. В допълнително постъпила по делото молба от 26.02.2025 г.
жалбоподателят моли за отмяна на наказателното постановление и
прекратяване на образуваното производство поради изтичане на предвидената
в закона давност за административно-наказателно преследване.
Въззиваемата страна – Директор на Агенцията за държавна финансова
инспекция /АДФИ/ чрез процесуалния си представител, моли за
потвърждаване на наказателното постановление като правилно и
законосъобразно.

СЪДЪТ, след като прецени изложените от страните доводи и
събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от лице, спрямо което са наложени
административни наказания, т.е от субект с надлежна процесуална
легитимация, като същата е подадена в срок, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 11-01-
863 от 31.07.2023 г., съставен от А. Н. П на длъжност главен финансов
инспектор от Първи отдел на Дирекция „Инспекционна дейност“ при АДФИ е
установено, че на 21.08.2020 г., в гр. София, в Министерство на младежта и
спорта, жалб.А. Т. М. - главен секретар на Министерство на младежта и
спорта и длъжностно лице по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗОП /съгласно заповед №
РД-09-334/26.05.2017 г. на КрА. КК - министър на младежта и спорта/, с
Решение изх. № РД-16-68/21.08.2020 г. /изпратено и публикувано в Регистъра
на обществените поръчки, част от платформата по чл. 39а, ал. 1 от Закона за
обществените поръчки, на 21.08.2020 г. с № D56701/ за откриване на
процедура за възлагане на обществена поръчка по вид „публично състезание“
с предмет: „Инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов проект
към Професионална гимназия по туризъм, гр. Русе”, е одобрил обявление за
оповестяване откриването на поръчката, в което е включил изискване към
участниците: В Раздел III „Правна, икономическа, финансова и техническа
информация”, т. III.1.2) „Икономическо и финансово състояние” на
2
обявлението за поръчката всеки участник да има валидна застраховка
„Професионална отговорност” по чл. 171 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/, като лице, изпълняващо строителна и проектантска
дейност, за първа група, минимум пета категория строежи, с което се
ограничавала конкуренцията, като се давало необосновано предимство и
необосновано се ограничавало участието на стопански субекти в
обществената поръчка. В акта за установяване на административно
нарушение като нарушена била посочена разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗОП
/обн. ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., доп. ДВ, бр. 23 от
14.03.2020 г./.
Въз основа на горепосочения АУАН е издадено процесното наказателно
2023
постановление /НП/ № 11-01-863/25.01.2024 г. на Директора на Агенцията
за държавна финансова инспекция, с което на жалбоподателя, на основание
чл. 247, ал. 1 във вр. с чл. 261, ал. 2 от Закона за обществените поръчки /ЗОП -
обн. ДВ бр.13/16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., доп. ДВ.бр.23/14.03.2020
г./ във вр. с чл.52, ал.4 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/ е наложена „глоба“ в размер на 10 000 /десет хиляди/ лв. за
извършено нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП.
По-гореизложеното се потвърждава от показанията на свидетел А. Н. П,
както и от приложените и приети от съда на осн. чл.283 от НПК, вр. чл.84 от
ЗАНН писмени доказателства.
От датата на осъществяване на соченото административно нарушение
/21.08.2020 г./ до постановяване на решението от настоящия съд са изминали
повече от четири години и шест месеца, като изтичането на този срок води до
погасяване на възможността за продължаване на
административнонаказателното производство на основание настъпила
абсолютна давност. Макар и давността да не е изрично предвидена като
основание за прекратяване на административнонаказателното производство,
същата съгласно чл.11 от ЗАНН е приложима, тъй като според посочената
разпоредба за неуредените в закона случаи по отношение на вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността и др., се прилага
Наказателния кодекс /НК/. В този смисъл, процесният
административноправен спор попада в хипотезите на чл.81, ал.3, вр. чл.80,
ал.1, т.5, вр. ал.3 от НК.
3
В действителност към датата на изготвяне на съдебния акт според чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато не
е възбудено в срок от три години. (след изм. ДВ. бр.26 от 06.04.2010г). От
друга страна, съгласно чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от спирането или
прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е
изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80, ал.1, т.5
от НК. Следователно, в случаите, в които законът предвижда наказание
„глоба”, както е в случая, възможността дадено лице да бъде санкционирано
се изключва с изтичане на 4 години и шест месеца от извършване на деянието.
Този срок в настоящият случай е изтекъл на 21.02.2025 г. В процесния случай,
към датата на произнасяне на настоящата инстанция са налице
предпоставките на чл.24, ал.1, т. 3 от НПК, за които съдът следи служебно,
доколкото чл.11 от ЗАНН по въпросите, касаещи давността, препраща към НК.
С точка 2 на Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния
административен съд е прието, че по отношение на погасителна давност в
административното наказване се прилага института на абсолютна давност
по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл 80, ал. 1, т. 5 от Наказателния Кодекс (НК), която в
случая е изтекла.
Горното не само не налага обсъждане нарушението по същество, а също и
преценка на изложените от жалбоподателя възражения по НП, доколкото
същият би бил удовлетворен от правния ефект на решението на съда.
С оглед изхода на делото и отмяна на НП, се явява основателна и
претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноските за адвокатска
защита. С оглед разпоредбата на чл. 63д ЗАНН законът допуска присъждането
на разноски на жалбоподателя, като в проведеното съдебно заседание е
участвал лично упълномощеният адв. Василена Делибалтова, която е
осъществила процесуално представителство на жалбоподателя, и чрез
подаване на жалбата срещу НП. Същата е представила пълномощно и договор
за правна защита и съдействие, в който е уговорено и заплатено
възнаграждение в размер на 1300 лева за адвокатска защита по делото. При
направено възражение на прекомерност на адвокатското възнаграждение,
съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, разглеждането на
делото в едно съдебно заседание и обема на осъщественото процесуално
4
представителство, съдът намира, че искането на жалбоподателя за присъждане
на разноските следва да бъде уважено в размер на 800 лв. и отхвърлено за
горницата до 1300 лв.
Поради гореизложеното, и на основание чл.24, ал.1, т.3 от НПК, във вр. с
чл.11 и чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН,

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 11-01-
2023
863/25.01.2024 г., издадено от Директора на Агенцията за държавна
финансова инспекция, с което на жалбоподателя А. Т. М., ЕГН: **********, с
адрес гр. ************, на основание чл. 247, ал. 1 във вр. с чл. 261, ал. 2 от
Закона за обществените поръчки /ЗОП - обн. ДВ бр.13/16.02.2016 г., в сила от
15.04.2016 г., доп. ДВ.бр.23/14.03.2020 г./ във вр. с чл.52, ал.4 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ е наложена „глоба“ в
размер на 10 000 /десет хиляди/ лв. за извършено нарушение на чл.2, ал.2 от
ЗОП.
ПРЕКРАТЯВА производството по НАХД № 3280/2024 г., по описа на
СРС, НО, 101 състав.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ЗА ДЪРЖАВНА ФИНАНСОВА ИНСПЕКЦИЯ
ДА ЗАПЛАТИ на жалбоподателя А. Т. М., ЕГН: **********, с адрес гр.
************ сумата от 800,00 лв. /осемстотин лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство
пред настоящата съдебна инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от АТМ, ЕГН: **********, с адрес гр.
************* срещу Наказателно постановление /НП/ № 11-01-
2023
863/25.01.2024 г., издадено от Директора на Агенцията за държавна
финансова инспекция, с което на жалбоподателя на основание чл. 247, ал. 1
във вр. с чл. 261, ал. 2 от Закона за обществените поръчки /ЗОП - обн. ДВ
бр.13/16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., доп. ДВ.бр.23/14.03.2020 г./ във вр.
с чл.52, ал.4 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ е
наложена „глоба“ в размер на 10 000 /десет хиляди/ лв. за извършено
нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП.
Жалбоподателят не е доволен от издаденото наказателно
постановление и моли същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Същият излага доводите си за допуснати множество
съществени нарушения на процесуалните правила, които са самостоятелно
основание за отмяна на крайния административен акт. Алтернативно се
застъпва становище за наличие на маловажен случай по смисъла на чл.28 от
ЗАНН. В допълнително постъпила по делото молба от 26.02.2025 г.
жалбоподателят моли за отмяна на наказателното постановление и
прекратяване на образуваното производство поради изтичане на предвидената
в закона давност за административно-наказателно преследване.
Въззиваемата страна – Директор на Агенцията за държавна финансова
инспекция /АДФИ/ чрез процесуалния си представител, моли за
потвърждаване на наказателното постановление като правилно и
законосъобразно.

СЪДЪТ, след като прецени изложените от страните доводи и
събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от лице, спрямо което са наложени
административни наказания, т.е от субект с надлежна процесуална
легитимация, като същата е подадена в срок, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 11-01-
863 от 31.07.2023 г., съставен от АНП на длъжност главен финансов инспектор
от Първи отдел на Дирекция „Инспекционна дейност“ при АДФИ е
установено, че на 21.08.2020 г., в гр. София, в Министерство на младежта и
спорта, жалб.АТМ - главен секретар на Министерство на младежта и спорта и
длъжностно лице по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗОП /съгласно заповед № РД-09-
334/26.05.2017 г. на ККК - министър на младежта и спорта/, с Решение изх. №
РД-16-68/21.08.2020 г. /изпратено и публикувано в Регистъра на обществените
1
поръчки, част от платформата по чл. 39а, ал. 1 от Закона за обществените
поръчки, на 21.08.2020 г. с № D56701/ за откриване на процедура за възлагане
на обществена поръчка по вид „публично състезание“ с предмет:
„Инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов проект към
Професионална гимназия по туризъм, гр. Русе”, е одобрил обявление за
оповестяване откриването на поръчката, в което е включил изискване към
участниците: В Раздел III „Правна, икономическа, финансова и техническа
информация”, т. III.1.2) „Икономическо и финансово състояние” на
обявлението за поръчката всеки участник да има валидна застраховка
„Професионална отговорност” по чл. 171 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/, като лице, изпълняващо строителна и проектантска
дейност, за първа група, минимум пета категория строежи, с което се
ограничавала конкуренцията, като се давало необосновано предимство и
необосновано се ограничавало участието на стопански субекти в
обществената поръчка. В акта за установяване на административно
нарушение като нарушена била посочена разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗОП
/обн. ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., доп. ДВ, бр. 23 от
14.03.2020 г./.
Въз основа на горепосочения АУАН е издадено процесното наказателно
2023
постановление /НП/ № 11-01-863/25.01.2024 г. на Директора на Агенцията
за държавна финансова инспекция, с което на жалбоподателя, на основание
чл. 247, ал. 1 във вр. с чл. 261, ал. 2 от Закона за обществените поръчки /ЗОП -
обн. ДВ бр.13/16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., доп. ДВ.бр.23/14.03.2020
г./ във вр. с чл.52, ал.4 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/ е наложена „глоба“ в размер на 10 000 /десет хиляди/ лв. за
извършено нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП.
По-гореизложеното се потвърждава от показанията на свидетел АНП,
както и от приложените и приети от съда на осн. чл.283 от НПК, вр. чл.84 от
ЗАНН писмени доказателства.
От датата на осъществяване на соченото административно нарушение
/21.08.2020 г./ до постановяване на решението от настоящия съд са изминали
повече от четири години и шест месеца, като изтичането на този срок води до
погасяване на възможността за продължаване на
административнонаказателното производство на основание настъпила
абсолютна давност. Макар и давността да не е изрично предвидена като
основание за прекратяване на административнонаказателното производство,
същата съгласно чл.11 от ЗАНН е приложима, тъй като според посочената
разпоредба за неуредените в закона случаи по отношение на вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността и др., се прилага
Наказателния кодекс /НК/. В този смисъл, процесният
административноправен спор попада в хипотезите на чл.81, ал.3, вр. чл.80,
ал.1, т.5, вр. ал.3 от НК.
В действителност към датата на изготвяне на съдебния акт според чл. 80,
2
ал. 1, т. 5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато не
е възбудено в срок от три години. (след изм. ДВ. бр.26 от 06.04.2010г). От
друга страна, съгласно чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от спирането или
прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е
изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80, ал.1, т.5
от НК. Следователно, в случаите, в които законът предвижда наказание
„глоба”, както е в случая, възможността дадено лице да бъде санкционирано
се изключва с изтичане на 4 години и шест месеца от извършване на деянието.
Този срок в настоящият случай е изтекъл на 21.02.2025 г. В процесния случай,
към датата на произнасяне на настоящата инстанция са налице
предпоставките на чл.24, ал.1, т. 3 от НПК, за които съдът следи служебно,
доколкото чл.11 от ЗАНН по въпросите, касаещи давността, препраща към НК.
С точка 2 на Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния
административен съд е прието, че по отношение на погасителна давност в
административното наказване се прилага института на абсолютна давност
по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл 80, ал. 1, т. 5 от Наказателния Кодекс (НК), която в
случая е изтекла.
Горното не само не налага обсъждане нарушението по същество, а също и
преценка на изложените от жалбоподателя възражения по НП, доколкото
същият би бил удовлетворен от правния ефект на решението на съда.
С оглед изхода на делото и отмяна на НП, се явява основателна и
претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноските за адвокатска
защита. С оглед разпоредбата на чл. 63д ЗАНН законът допуска присъждането
на разноски на жалбоподателя, като в проведеното съдебно заседание е
участвал лично упълномощеният адв. Василена Делибалтова, която е
осъществила процесуално представителство на жалбоподателя, и чрез
подаване на жалбата срещу НП. Същата е представила пълномощно и договор
за правна защита и съдействие, в който е уговорено и заплатено
възнаграждение в размер на 1300 лева за адвокатска защита по делото. При
направено възражение на прекомерност на адвокатското възнаграждение,
съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, разглеждането на
делото в едно съдебно заседание и обема на осъщественото процесуално
представителство, съдът намира, че искането на жалбоподателя за присъждане
на разноските следва да бъде уважено в размер на 800 лв. и отхвърлено за
горницата до 1300 лв.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3