Определение по дело №1257/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1584
Дата: 27 август 2019 г.
Съдия: Ваня Василева Ванева
Дело: 20192100501257
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

   1584

 

гр.Бургас,    27.08.2019г.

 

         БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско отделение, въззивен състав, в закрито заседание, на двадесет и седми август две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:   

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Кремена Лазарова

                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.Пламена Върбанова

                                                                       2.Мл.с. Ваня Ванева

 

         като разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №1257 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД гр.София с ЕИК *********, с която се обжалва Решение №1709 от 04.07.2019 г. постановено по гр.д. №756/2019 г. по описа на Районен съд Бургас.

С обжалваното решение районният съд е отхвърлил предявените от ”Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В, искове за установяване по отношение на С.Х.Ж., с ЕГН: **********,***, и К.П.Д., ЕГН: **********,***, че същите дължат солидарно на дружеството сумата 3 663.10 лв. – главница по обявен за предсрочно изискуем кредит по Договор за потребителски кредит № **********, сключен на 26.09.2016г. /в заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК датата е 27.09.2016г./, в това число: 1 628.19 лв. – дадена в заем сума, 909.15 лв. – договорено възнаграждение, и 1 125.76 лв. – възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, ведно със законната лихва, считано от 27.07.2018г. до окончателното плащане, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 5617/ 2018г. на РС Бургас.

В жалбата се твърди, че решението на РС Бургас е неправилно. По-конкретно се посочва, че е неправилен изводът на първоинстанционния съд, че Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е нищожно, поради заобикаляне на чл. 10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК и чл. 19, ал.4 от ЗПК, на основание чл. 21, ал.1 от ЗПК, като същото е прогласено за недължимо от длъжника по договора. Твърди се, че сключването на такова споразумение е по избор на потребителя и зависи единствено от неговата воля, а кредиторът предлага и реално отпуска кредити и без закупен такъв пакет.

Оспорва се като неправилен изводът на районния съд, че договорната възнаградителна лихва е нищожна като противоречаща на добрите нрави, като се излагат съображения, че в разглеждания случай не е налице такова противоречие с добрите нрави.

Твърди се, че са неправилни и изводите на съда, че вземането е недължимо поради това, че настъпилата предсрочна изискуемост на вземането не е била съобщена на солидарните длъжници. Сочи се, че ищецът е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от Закона за кредитните институции, поради което чл.60, ал.2 от ЗКИ, съответно и т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК, е неприложимо в настоящия случай. Твърди се, че съгласно чл.12.3 от Общите условия към Договора за потребителски кредит, при просрочване на една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, договорът за потребителски кредит автоматично се прекратява и се обявява неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредитополучателят да се уведомява за това.

Иска се от съда, ако счете, че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена на длъжника, да бъде присъден в полза на ищеца сборът от падежиралите вноски до момента на приключване на устните състезания.

Изложени са подробни съображения.

Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново решение, с което искът да се уважи в пълен размер. Не са ангажирани доказателства.

В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от С.Х.Ж., чрез адв. М.Л. – БАК, особен представител, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

Твърди се, че районният съд е направил правилен и законосъобразен извод, че предпоставките на предсрочната изискуемост не са налице и вземането на ищеца не е възникнало на твърдяното от него основание.

Оспорва се като неоснователно твърдението на въззивника, че в случая са неприложими постановките на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по т.д.№4/2013г. ОСГТК, като се излагат подробни съображения.

Оспорва се като неоснователно и твърдението, че уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, като се твърди, че правилно първоинстанционният съд е приел, че в разглеждания случай уговореният годишен лихвен процент е четири пъти по-висок от този на законната лихва, поради което тази клауза в договора за кредит се явява нищожна, поради накърняване на добрите нрави.

Излагат се съображения, че уговореният пакет от допълнителни услуги също противоречи на добрите нрави и направеният от първоинстанционният съд извод в този смисъл е правилен.

Твърди се, че е неоснователно и направеното за първи път във въззивната инстанция искане в условията на евентуалност да се присъди сборът от непогасените вноски с настъпил падеж до момента на приключване на устните състезания във въззивното производство.

Претендира се потвърждаване на обжалваното решение. Не са ангажирани доказателства.

В законоустановения срок не е подаден отговор на въззивната жалба от К.П.Д..

Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и сл. от ГПК следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.

След запознаване с материалите по делото, съдът констатира, че не са внесени разноски на основание чл.47, ал.6 ГПК. Размерът на  възнаграждението на особен представител по смисъла на чл.47, ал.6 ГПК и чл.48, ал.2 ГПК се определя от съда и е на разноски на ищеца. Поради това следва да се задължи „Профи кредит“ ЕООД, да заплати по сметката на Бургаски окръжен съд, сумата от 486,42 лв. за осъществяване на процесуално представителство от адв. М.Л., на въззиваемата страна С.Х.Ж., във въззивното производство.                 

С оглед на гореизложеното и на основание чл.267 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА в.гр.д. №1257 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, въззивен състав, съобразно настоящото определение.

ЗАДЪЛЖАВА „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД гр.София с ЕИК *********, да заплати по сметката на Бургаски окръжен съд, сумата от 486,42 /четиристотин осемдесет и шест лева и четиридесет и две стотинки/ лв. за осъществяване на процесуално представителство от адв. М.Л. на въззиваемата страна С.Х.Ж. във въззивното производство, като представи доказателства за това най-късно до насроченото за 14.10.2019г. открито съдебно заседание.

Указва на въззивника ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, че при неизпълнение на задължението му да внесе определената сума за процесуално представителство на въззиваемия-ответник, въззивната жалба ще бъде върната.       

 

Препис от определението да се връчи на страните за сведение и изпълнение.        

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

    2.