№ 3108
гр. София, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20241100110048 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Ц. В. Т., ЕГН: **********,
с адрес: с. Чепинци, Столична община, ул****, чрез адв. И. Ю. от САК, срещу И. В.
Х., с ЕГН:**********, с адрес: с. Чепинци, Столична община, ул. ****, с която е предявен
иск с правно основание чл.45 ЗЗД, с който ищецът иска ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, вследствие виновно причинена от ответника средна телесна повреда на 02.12.2022г.,
изразяваща се в счупване на носните кости с разместване по дължина и ширина на костните
фрагменти, с установено затруднено носно дишане, което гравматичното увреждане е
реализирало медико- биологичния признак постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота, като деянието е извършено по отношение на повече от едно лице, а именно по
отношение на Ц. В. Т. и М.С.М. и е извършено по хулигански подбуди - извършено е на
обществено място - улично пространство, без деецът да е бил провокиран или предизвикан
от Ц. В. Т. и М.С.М., без наличието на лични мотиви, при демонстрация както на собствено
чувство за налагане на справедливост, така и на безнаказаност и пренебрежение към
установените от закона правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната
неприкосновеност и достойнство на отделната личност, за което е признат за виновен и
осъден с присъда № 305/15.05.2024 г., постановена по НОХД № 3519/2024 г. по описа на
CPC, НО, 116 състав (влязла в законна сила на 31.05.2024 г.), ведно със законна лихва върху
главницата, считано от момента на довършване на престъплението, а именно от 02.12.2022 г.
до окончателното изплащане на присъденото обезщетение.
Ищецът твърди, че с присъда № 305/15.05.2024г., постановена по НОХД № 3519/2024
г. по описа на CPC, НО, 116 състав (влязла в законна сила на 31.05.2024 г.), ответникът е
1
признат за виновен в това, че на 02.12.2022 г.. около 22:00 ч. в с. Чепинци, СО. на ул.
..Възрожденска“, чрез нанасяне на удари с ръце в областта на главата на Ц. В. Т., му е
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните кости с разместване
по дължина и ширина на костните фрагменти, с установено затруднено поено дишане, което
травматичното увреждане е реализирало медико - биологичния признак постоянно
разстройство на здравето неопасно за живота, като деянието е извършено по отношение па
повече от едно лице. а именно по отношение на Ц. В. Т. и М.С.М. и е извършено по
хулигански подбуди - извършено е на обществено място - улично пространство, без деецът
да е бил провокиран или предизвикан от Ц. В. Т. и М.С.М., без наличието на лични мотиви,
при демонстрация както на собствено чувство за налагане на справедливост, така и на
безнаказаност и пренебрежение към установените от закона правила, закрилящи добрите
нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнство на отделната личност -
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12. вр. чл. 129. ал. 2. вр. ал. 1, вр. чл. 130. ал. 1 от МК.
поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12. вр. чл. 129. ал.2. вр. ал. 1. вр. чл.
130. ал. 1 от НК. вр. чл. 54 НК
Вследствие на престъплението и нанесените с него телесни увреждания, ищецът
претърпял болки и страдания в един изключително висок интензитет. Преживял сериозен
страх, притеснения, стрес и унижения. Наложило му се дългосрочно интензивно лечение.
Нанесените му телесни увреждания били изключително тежки, а поведението на дееца при
тяхното причиняване - изключително дръзко. Изпитвал всички горепосочени негативни
чувства и продължавал да ги търпя и до днес, а те повлияли изключително тежко на
неговото ежедневие. Сериозно бил нарушен ежедневният му начин на живот, сънят м,
контактите му с хората, концентрацията му. семейният ми живот. Бях много стресиран.
отчаян, уплашен. Нямах желание за нищо. Затворил се в себе си. Семейството му също
много страдало.Всички горепосочени неимуществени вреди са пряка последица от
престъплението или същите са в пряка причинно-следствена връзка с престъпното деяние на
ответника, за което същият е осъден с влязла в сила присъда.
В законоустановения срок ответникът И. В. Х. е подал отговор, с който е заявил, че
така предявеният иск е допустим, но оспорва същия по основание и размер, поради което и
следва да бъде отхвърлен като неоснователен. При условията на евентуалност се оспорва
иска по размер.
Ответникът оспорва, че ищецът не сочи конкретни неимуществени вреди, нито
период на страданието. Твърди, че липсват документи от проведени консултации с
психиатър, които да подкрепят твърденията на ищеца. Няма документи и относно другите
твърдени здравословни проблеми. Няма доказателства нито за проведеното лечение, нито за
резултатите от същото.
Неясни са критериите по които е определен размера на претендираното обезщетение.
Твърди съпричиняване на вредите с бездействие, проявено от ищеца при лечение на
последиците от деликта.
2
По допустимостта:
Съдът намира, че производството по делото е допустимо, поради което и следва да се
произнесе по съществото.
По основателността:
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД всеки и длъжен до поправи вредите, които
виновно е причинил другиму.
За да бъде основателен иск с правно основание чл.45 ЗЗД ищецът следва да докаже
кумулативното наличието на следните елементи на фактическия състав: противоправно
деяние – действие или бездействие, вреда, причинна връзка между тях и размер на вредата.
Последният елемент от фактическия състав е вина, която се предполага по силата на
обозримата презумпция на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като доказателствената тежест за оборването
на презумпцията е на ответника.
Видно от влязла в сила присъда № 305/15.05.2024г., постановена по НОХД №
3519/2024 г. по описа на CPC, НО, 116 състав (влязла в законна сила на 31.05.2024 г.),
ответникът е признат за виновен в това, че на 02.12.2022 г., около 22:00 ч. в с. Чепинци, СО,
на ул. ..Възрожденска“, чрез нанасяне на удари с ръце в областта на главата на ищеца - Ц. В.
Т., му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните кости с
разместване по дължина и ширина на костните фрагменти, с установено затруднено поено
дишане, което травматичното увреждане е реализирало медико - биологичния признак
постоянно разстройство на здравето неопасно за живота, като деянието е извършено по
отношение па повече от едно лице. а именно по отношение на Ц. В. Т. и М.С.М. и е
извършено по хулигански подбуди - извършено е на обществено място - улично
пространство, без деецът да е бил провокиран или предизвикан от Ц. В. Т. и М.С.М., без
наличието на лични мотиви, при демонстрация както на собствено чувство за налагане на
справедливост, така и на безнаказаност и пренебрежение към установените от закона
правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и
достойнство на отделната личност - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12. вр. чл. 129.
ал. 2. вр. ал. 1, вр. чл. 130. ал. 1 от МК. поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12.
вр. чл. 129. ал.2, вр. ал. 1. вр. чл. 130. ал. 1 от НК. вр. чл. 54 НК
Съгласно чл.300 от ГПК, гражданският съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, е обвързан от посоченото в присъдата по НОХД № 3519/2024 г. по описа на
CPC, НО, 116 състав относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Съгласно съдебната практика, намерила израз в Решение № 139 от 29.11.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 504/2018 г., II г. о., ГК, и Определение № 408 от 10.06.2020 г. на ВКС по т. д.
№ 2498/2019 г., II т. о., ТК, всичко, което присъства в изпълнителното деяние като действие
/респ. бездействие/, относимо към конкретен юридически факт, следва да бъде прието като
вече разрешено за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от присъдата.
3
Видно от заключението по СМЕ, неоспорено от страните, вследствие на процесния
делект ищецът е получил следните увреждания: мозъчно сътресение, кръвоизлив от носа-
травматичен, счупване на носните кости с разместване по дължина и ширина на костните
фрагменти, затруднено носно дишане , открита рана на носа ( постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Периорбитален оток в ляво, счупване на режещите ръбове на
горен ляв централен зъб и долен ляв латерален зъб, състояние след оперативно лечение под
обща ендотрахиална упойка.
Травматичния кръвоизлив от носа причинява временно разстройство на здравето,
неопасно за живота; счупването на носните кости с разместване по дължина и ширина на
костните фрагменти със затруднено носно дишане причинява постоянно разстройство на
здравето неопасно за живота; откритата рана на носа причинява временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. След проведения УНГ преглед - 10.04.2025г. на Ц. В. Т. се
установило персистиращо затруднено носно дишане двустранно, което се потвърждава от
образната диагностика- рентгенови данни за постоперативни промени, едемни промени на
лигавицата на част от етмоидалните клетки и носни ходове.
Възстановителният период по повод на проведеното оперативно лечение
обикновенно по литературни справки, когато не са налични усложнения е около един месец.
При ищеца Ц. В. Т., от проведения УНГ преглед (10.04.2025г.), са установени персистиращи
обективни промени в носа- постоперативни с рентгенови данни за оток на носна лигавица и
етмоидални клетки които затрудняват носното дишане и създават предпоставки за
възпалителни процеси. Установено е, че персистира хронично затруднено носно дишане,
което води до нарушен комфорт на дишане, често главоболие, предпоставки за чести
възпаления, носна секреция и др.
Видно от заключението по комплексната съдебнопсихологична и
съдебнопсихиатрична експертиза, след анализ на споделеното от ищеца Ц. Т. в
ретроспектива и резултата от експертното изследване дава основание да се приеме, че
претърпяната от него психотравма (понесените травматични увреждания наложили
хоспитализация и оперативна интервенция), е довела до разстройство в адаптацията - остра
стресова реакция изводима от неочакваното стресогенно преживяване. След това е
възникнала невротично-депресивна симптоматика - дистимия, тревожност, чувство за
унижение, нежелание за общуване и споделяне, както и поведение на оттегляне от социални
контакти, която е нарушила обичайното му психично и социално функциониране за известен
период.
Описаната депресивна симптоматика съдържа характеристиките на Протрахирана
депресивна реакция в параметрите на Адаптационно разстройство (F43.21 от МКБ Десета
ревизия).
Гореописани негативните емоционални преживявания на ищеца са били по-
интензивни през първите два месеца след процесната травма, след което постепенно са
претърпели обратно развитие, но чувството на напрежение, притеснение и страх когато е
извън дома му е останало около година и половина.
4
Независимо, че ищецът не е провел медикаментозно лечение или психотерапевтични
консултации, невротичната симптоматика е напълно компенсирана, няма основание да се
обсъжда дезадаптивно разстройство към настоящия момент.
При ищеца Т. е възстановено обичайното му психично и социално функциониране,
няма основание да се обсъжда трайна промяна в начина му на живот. Единствено е налице
информация за редуциране на приятелския кръг.
Ищецът Ц. Т. не съобщава да е бил пациент на специализиран медицински
специалист по психиатрия или психология след датата на твърдяното нападение до
настоящия момент, който да установи твърдените от него негативни емоционални
преживявания изводими от преживяната психотравма. Няма анамнезна информация за
проведено медикаментозно лечение или психотерапевтични консултации от ищеца Ц. Т. след
процесното нападение.
По делото са разпитани свидетелите Е. Г. Т.а /майка на ищеца/ и В.Б. Х. /брат на
ответника/.
Видно от показанията на св. Е. Г. Т.а /майка на ищеца/ същата свидетелства за
физическите и психични травми на сина си след процесния деликт. Същата свидетелства за
болките, изпитвани от сина и както по време на болничния му престой, така и след
изписване от болница. Свидетелства за промяната в начина му на живот, трудностите в
ежедневното му обслужване, предизвикани от травмата в носа. След процесния деликт
животът на ищеца се променил изцяло, като същият не можел да посещава училище, като
престанал да излиза от вкъщи и общува с приятели. Пълното възстановяване на ищеца от
процесния инцидент отнело около няколко месеца.
Видно от показанията на свидетеля В.Б. Х. /брат на ответника/ същият е присъствал
по време на процесния деликт, но не е възприел пряко извършването му от ответника.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства, показанията на разпитаните свидетели, както и приетите по делото
експертизи.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че искът е доказан по
своето основание. В процесния случай е безспорно установено, че на ищеца са причинени
неимуществени вреди.
Обезщетенията за неимуществени вреди вследствие на деянията следва да бъдат
определени по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Съгласно константната
съдебна практика справедливостта налага претърпелият вредата да бъде възмезден за нея,
като на обезщетяване подлежат не само физически изстрадани болки, но и такива, които се
търпят в духовната и интелектуална сфера на индивида. Болките, страданията,
ограниченията и неудобствата за различните индивиди при различни обстоятелства, са
различни. За да определи справедливия размер на обезщетението за деликт, съдът следва да
преценява установените от ищеца правнозначими обстоятелства по спора. Търпените от
5
лицето вреди в неимуществената сфера зависят не само от обективни фактори, каквито
например са болките от физическите увреждания предвид тяхната продължителност и
интензитет, но и начина, по който лицето е преживяло подобен случай и как това се е
отразило на поведението му, на социалните му контакти, на самочувствието му и пр.
вредата в неимуществената сфера не може да бъде ограничена в рамки, а съдът следва да
вземе предвид всички относими и доказани обстоятелства в тази връзка.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на
ищеца съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на процесния
деликт /17г. /, мотивите за извършване на деянието, а именно хулигански подбуди и липса на
лични такива, вида и характера на претърпените телесни повреди, а именно на ищеца са
причинени кръвоизлив от носа- травматичен, счупване на носните кости с разместване по
дължина и ширина на костните фрагменти, затруднено носно дишане, открита рана на носа,
което представлява постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Възстановителният период по повод на проведеното оперативно лечение е около един
месец. През посоченият по-горе период, ищецът е търпял - болки и страдания, като най
интензивни те са били през първите 2-3 седмици непосредствено след деликта.
Съдът отчете и свързаната с деликта психотравма, изразяваща се в разстройство в
адаптацията - остра стресова реакция изводима от неочакваното стресогенно преживяване.
След това е възникнала невротично-депресивна симптоматика - дистимия, тревожност,
чувство за унижение, нежелание за общуване и споделяне, както и поведение на оттегляне
от социални контакти, която е нарушила обичайното му психично и социално
функциониране за известен период.
Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната към декември 2022г., съдът определи обезщетението за
неимуществени вреди в размер на 30 000,00 лева.
Предвид гореизложеното съдът намира, че искът следва да бъде уважен до сумата от
30 000 лева, като за разликата до пълния му предявен размер от 50 000лв. искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
За да отхвърли иска за разликата му до пълния предявен размер съдът отчете, че
процесните телесни повреди са отзвучали в голяма степен за около два месеца, както и че
към настоящия момент ищецът е напълно възстановен и няма трайни последици за здравето
му.
На основание чл.86 ЗЗД следва да бъде присъдена законната лихва върху главницата,
считано от датата на непозволеното увреждане- 02.12.2022г. до окончателното заплащане на
сумата.
По възражението на ответника за съпричиняване:
По приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доказване на съпричиняването
на вредата и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и делинквента е
формирана постоянна съдебна практика - решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/09 г.
6
на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 151 от 12.11.2010 г. по т. д. № 1140/11 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 169 от
02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. №
1858/13 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 92 от 24.07.2013 г. по т. д. № 540/12 г. на ВКС, ТК, І
т. о., решение № 18 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г. на ВКС, IV г. о. и др., според
която, за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът
на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от делинквента чрез защитно
възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при
условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а
следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия
на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че
вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем. Съдът следва да прецени
доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да
определи обективния му принос. Намаляването на размера на обезщетението следва да се
извърши въз основа на комплексна преценка на степента на каузалност на действията на
делинквента и на пострадалия, степента на тяхната обективна вредоносност, като самото
намаляване следва да отразява размера на участието на увреденото лице в причиняването на
общата вреда.
В процесния случай съдът намира, ответникът не е доказал, че ищецът е съпричинил
процесните вреди с бездействие, проявено от ищеца при лечение на последиците от деликта.
По разноските:
И двете страни по делото са направили искания за присъждане на разноски, за което
са представили списъци по чл.80 от ГПК.
Ищецът е освободен от заплащането на такси и разноски за производството. Същият
е бил представляван безплатно от адвокат И. Ю., на основание чл.38, ал.1 от ЗА, въз основа
на договор за правна помощ от 24.07.2024г. С оглед изхода на делото и на основание чл.38,
ал.2 ЗА на адв. Ю. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъщественото
безплатно процесуално представителство в полза на ищеца.
В хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв адвокатите могат да предоставят безплатна
правна помощ на материално затруднени лица. При безплатна правна помощ, осъществена
по договор между страна по дело и адвокат, не намира приложение Законът за правната
помощ. Ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, съдът
определя възнаграждение на адвоката по правилата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Адвокатското
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв се дължи директно на адвоката и не представлява
разход на представляваната от него страна, но по своя характер задължението за неговото
заплащане от ответната страна е задължение за заплащане на разноски по смисъла на чл. 78,
7
ал. 1 ГПК - този извод се подкрепя от нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, приложима, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. В този смисъл е и
константната съдебна практика, намерила израз в Определение № 643 от 7.12.2022 г. на ВКС
по к. ч. т. д. № 2370/2022г.
Минималното адвокатско възнаграждение по НВАР в процесния случай е в размер на
4 650лв.
Междувременно е постановено решение С-438/22 г. на СЕС, съгласно което НВАР
(преди изменението – НМРАВ) е нищожна, като нарушаваща забраната по чл. 101, § 1
ДФЕС. Съгласно приетото от СЕС – В тази хипотеза "националният съд е длъжен да откаже
да приложи тази национална права уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение", включително и в случаите, когато
"предвиденото в тази наредба за минималните размери отразява реалните пазарни цени на
адвокатските услуги". В мотивите си СЕС посочва, че "цената на услуга, която е определена
в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за
реална пазарна цена. Напротив, съгласуването на цените на услугите от всички участници на
пазара, което представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, § 1
ДФЕС, е пречка именно за прилагането на реални пазарни цени" /вж. § 60/. Затова подходът
следва да е конкретен, като съдът следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение
въз основа на цялостна преценка на релевантните за съответния случай обстоятелства.
Възражението за прекомерност е неприложимо, защото редът на чл. 78, ал. 5 ГПК е
приложим само при реално заплатено от страната възнаграждение, а настоящият случай не е
такъв. В този смисъл е и Определение № 1221 от 15.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. №
838/2024 г., III г. о., ГК.
В процесния случай предвид фактическата и правната сложност на делото съдът
намира, че справедливото адвокатско възнаграждение е в размер на 4000лв. , от които в
съответствие с уважената част от иска съдът следва да присъди на адв. Ю. сумата от 2400
лв., представляваща адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от Закона за
адвокатурата в съответствие с отхвърлената част от исковете.
Ответникът е доказал разноски в размер на 4700лв. за адвокатско възнаграждение. По
изложени по- горе съображения съдът намира, че доколкото е приел, че справедливото
адвокатско възнаграждение в процесния случай е 4000лв., то и последната сума следва да
бъде използвана при изчисляване на направените по делото разноски и за ответната страна.
Поради това и съдът намира че ответникът е доказал разноски в размер на 4600лв. за
адвокатско възнаграждение и експертиза, от които в съответствие с отхвърлената част от
иска следва да му бъде присъдена сумата от 1840лв.
С оглед изхода на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по
сметка на Софийски градски съд държавна такса от 1200,00 лева, съразмерно с уважената
част от иска, както и сумата от 948,00лв., представляваща разноски за експертизи.
Предвид гореизложеното съдът
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. В. Х., с ЕГН:**********, с адрес: с. Чепинци, Столична община, ул.
****, да заплати на Ц. В. Т., ЕГН: **********, с адрес: с. Чепинци, Столична община,
ул****, чрез адв. И. Ю. от САК, на основание чл.45 ЗЗД, сумата от 30 000,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие виновно
причинена от ответника средна телесна повреда на 02.12.2022г., изразяваща се в счупване на
носните кости с разместване по дължина и ширина на костните фрагменти, с установено
затруднено носно дишане, което травматичното увреждане е реализирало медико-
биологичния признак постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, като
деянието е извършено по отношение на повече от едно лице, а именно по отношение на Ц.
В. Т. и М.С.М. и е извършено по хулигански подбуди - извършено е на обществено място -
улично пространство, без деецът да е бил провокиран или предизвикан от Ц. В. Т. и М.С.М.,
без наличието на лични мотиви, при демонстрация както на собствено чувство за налагане
на справедливост, така и на безнаказаност и пренебрежение към установените от закона
правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и
достойнство на отделната личност, за което е признат за виновен и осъден с присъда №
305/15.05.2024 г., постановена по НОХД № 3519/2024 г. по описа на CPC, НО, 116 състав
(влязла в законна сила на 31.05.2024 г.), ведно със законна лихва върху главницата, считано
от момента на извършване на престъплението, а именно от 02.12.2022г., до окончателното
изплащане на присъденото обезщетение, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска
за разликата му до пълния предявен размер от 50 000 лева.
ОСЪЖДА И. В. Х., с ЕГН:**********, с адрес: с. Чепинци, Столична община, ул.
****, да заплати на да заплати на адв.И. Ю., САК, сумата от 2400,00 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата, съразмерно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА Ц. В. Т., ЕГН: **********, с адрес: с. Чепинци, Столична община, ул****,
чрез адв. И. Ю. от САК, да заплати на И. В. Х., с ЕГН:**********, с адрес: с. Чепинци,
Столична община, ул. ****, сумата от 1840лв., представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение и експертизи в съответствие с отхвърлената част от
иска.
ОСЪЖДА И. В. Х., с ЕГН:**********, с адрес: с. Чепинци, Столична община, ул.
****, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 1200,00 лева,
представляваща държавна такса за настоящето производство, както и сумата от 948лв.,
представляваща разноски за експертизи.
Присъдените в полза на ищеца суми да бъдат заплати по следната банкова сметка:
IBAN: ****
BIC: UBBSBGSF,
9
в „Обединена българска банка” АД,
специална клиентска банкова сметка по чл. 39 от Закона за адвокатурата, с
титуляр адв. И. В. Ю..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10