Р Е Ш Е Н И Е
№260046/16.9.2020 г. 16.09.2020 година град Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХVI - ти граждански състав
На двадесет и осми август две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Георги Георгиев
при секретаря И.Г.
като разгледа докладваното от съдия Георгиев
гражданско дело № 4514 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на „АСВ“ЕАД, с които се
претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника С.С.Г., че
дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № ***/2019 г. на ***РС, а именно – 1855,86 лв. – главница, 212, 00 лв. – договорна
лихва, 83,81 лв. – обезщетение за забава, както и законната лихва, както и
евентуален иск за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата от
1855, 86 лв., представляваща главница , 212, 00 лв. – договорна лихва и 83,
81 лв. –обезщетение за забава, в едно със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се посочва, че на 31.03.2018
год. между праводателя на ищеца и ответника е бил сключен договор за
стоков кредит , по силата на който на ответника бил отпуснат кредит в общ
размер на 1900,00 лв.,представляваща продажна цена на закупуване на модулна
кухня. Подписвайки договора кредитополучателя се съгласил предоставения му
кредит да бъде усвоен еднократно,чрез превод на сумата по банковата сметка на
търговеца,за което последния издал фактура от 31.03.2018 г. Сума от 1900, 00 лв. ответникът се задължил
да погаси на 36 месечни погасителни вноски,в срок до 31.03.2012 г. по
погасителен план.Годишния процент на разходите бил посочен в погасителния
план,като включвал лихви и такси. Договорната лихва уговорена между страните
била в размер на общо 556,22 лв.,или 17,65% на годишна база,като общата
стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 2456,22 лв.В
случай на забава се начислявала надбавка за забава в размер на 10% пункта,като
в случай на предсрочна изискуемост,поради неизпълнение надбавката за забава се
начислявала върху целия неизплатен размер на задължението до датата на
настъпване на предсрочната изискуемост.Поради неплащане на погасителните вноски, кредитът бил обявен за предсрочно
изискуем,считано от 19.08.2019 г. Уведомление за предсрочната изискуемост било
изпратено до длъжника,чрез ЧСИ като същото било получено лично от длъжника на
19.08.2019 г.
На 20.012.2018 год. било подписано ДС за цедиране на
вземания към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.04.2018
год., по силата на което ищецът придобил
вземането по процесния кредит срещу ответника. Уведомлението за цесия било
изпратено до ответницата,чрез ЧСИ.
В условията на евентуалност ищецът предявява против
ответника осъдителни искове за посочени суми. Иска се уважаване на исковете,
както и присъждане на разноски.
В депозирания отговор назначения на ответника особен
представел оспорва исковете по основание и размер. Оспорва се,че ответника не е
бил уведомен за извършената цесия,като същото не е породило действие.Счита
се,че процесния стоков договор е нищожен поради противоречие с изискванията на
закона-чл.10,ал.1 ЗПК,чл.10а,ал.2 и ал.4,чл.11,ал.1,т.9 ЗПК,като бил и недействителен
на основание чл.22 ЗПК. Липсвало стандартен европейски формуляр,като всички
условия по кредите не били представени в табличен вид с шриф 12,като се оспорва
представената от ищеца декларация. Счита се ,че ответника не е уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита,като се счита,че било необходимо
наличие на достатъчна информация за индивидуализиране на вземането,както и
изрично волеизявление за упражняването на правото на кредитора да се възползва
от загубване преимуществото на срока за длъжника,като кредита не бил обявен за
предсрочно изискуем нито към подаване на заявлението за издаване заповед за
изпълнение,нито към момента на връчване на книжата по настоящото дело.Иска се
отхвърляне на исковете като недопустими,неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител. С депозирано писмено становище заявява, че поддържа исковете и
моли за уважаването им.
Ответникът
се представлява от особен представител, чрез който оспорва претенцията.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по
заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № ***/2019
год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е
разпоредено ответникът да заплати на ищеца посочените в заповедта суми.
Т.к. последният е бил уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК и в едномесечния
срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
По делото е представено копие от
договор за стоков кредит от 31.03.2018 г., по силата на който кредитодателя
Банка ДСК ЕАД е отпуснал на ответника
сумата от 1900,00 лв. за закупена стока – кухня модулна, като с договора
страните са уговорили заемът да се погаси на 36 месечни вноски,като 35 месечни
вноски от по 68, 36 лв. и последната 36 месечна вноска в размер на 63,62 лв.,
при фиксиран лихвен процент от 17, 65 %, както и уговорен общ размер на всички
плащания – 2456, 22 лв. – главница и договорна лихва. Приложени са ОУ към договора и погасителен план приети от
заемателя, искане за стоков кредит и декларации.Представена е и фактура от
31.03.2018 год. с издател “Ботро 2003“ООД за закупена стока на стойност 1900,00
лв., както и операционна бележка за превод на сумата.
Представено е още копие от Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземанията от 11.04.2018 год., сключен между
„Банка ДСК“ЕАД и „АСВ“ЕАД, в качеството на цесионер, по силата на който
страните са се споразумели продавачът да прехвърли възмездно на купувача вземания
посочени в Приемо – предавателен протокол. На 20.12.2018 год. между страните е
сключено ДС към цитирания договор. Видно от Примо – предавателния протокол към
него е прехвърлено и вземането към ответницата по процесния договор .По силата
на представеното копие от пълномощно „АСВ“ЕАД
е упълномощена да уведоми по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от името на цедента
всички длъжници по всички вземания, прехвърлени с договор от 11.04.2018 год. и
ДС от 20.12.2018 към него.
Длъжника е уведомен по реда на
чл.99,ал.3 ЗЗД за извършената продажба
на вземането и обявяването на предсрочната изискуемост с уведомително писмо от
11.07.2019 г. връчено лично на същата на 19.08.2019 г. от връчителя В.Г.К. при
ЧСИ И.Х.,като документа е прочетен на получателя.
По делото е назначено и изслушано
заключението на ССЕ, вещото лице по която посочва, че цената на стоката п
процесния договор е преведена от кредитора на доставчика на стоката на
05.04.2018 год. По кредита били извършено плащане на една вноска в размер на
68,36 лв.,с която били погасени част от главницата в размер на 44,14 лв. и част
от договорна лихва в размер на 24,22 лв. Изчислило е размерът на непогасената
главница и лихви.Съдът кредитира експертизата с доверие, като изготвена от лице
разполагащо със съответните специални знания и неоспорена от страните.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79,ал.1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД, евентуално съединен с
иск с правно основание чл. 79,ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД.
Така предявения иск по чл. 422 ГПК
съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в
заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от
уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.
В настоящото производство в тежест
на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на
вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника
извършено плащане, респ. наличие на предпоставки за недължимост на сумата.
Според съда безспорно се установи по
делото, че праводателят на ищеца и ответницата
са били във валидно облигационно отношение по повод сключен договор за стоков кредит. Ответницата не е
оспорила получаването на сумата по уговорения в договора начин, което
обстоятелство се установява безспорно и от приетата и неоспорена ССЕ.
Освен изложеното съдът намира, че
между стария кредитор на ответницата и ищеца е сключен валиден договор за цесия
, включително ДС към последния, който е надлежно съобщен на длъжника. За да има
действие договорът за цесия по отношение на длъжника, той следва изрично да
бъде уведомен за извършеното прехвърляне и това уведомяване да е направено от
цедента/ стария кредитор/ като това задължение на цедента има за цел да защити
длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, тоест срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Законодателят е въвел
изискването съобщението за прехвърленото вземане да бъде извършено именно от
стария кредитор, за да се създаде правна сигурност за длъжника и за да се
обезпечи точното изпълнение на задължението му. Допустимо е по силата на принципа на
свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД, какъвто е и настоящия случай, предишният кредитор
/цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник. В този случай представителната власт възниква
по волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД, като обемът й се определя според това, което
упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД. Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите
на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Същевременно,уведомление,изхождащо
от цедента и достигнало до длъжника,съставлява надлежно съобщаване на цесията,с
което прехвърлянето на вземането поражда правно действие за длъжника от този
момент,съгласно разпоредбата на чл.99,ал.4 ЗЗД. Такова уведомление е осъществено
до подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение,което е
връчено на ответника,с което факта на съобщаване на цесията е осъществен и
следва да бъде зачетен.
Поради всичко изложено до тук,
възражението се приема за неоснователно.
Основните
възражения на особения представител на ответницата, релевирани в отговора са,
че договорът за кредит е недействителен, предвид противоречие с разпоредбите на
чл.10,ал.1 от ЗПК, чл. 11.ал.1,т.10 от ЗПК и чл.143 и чл.146 от ЗПК.
Договорът между страните, който е за стоков кредит е сключен в писмен вид,
по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора, включително Общите
условия, са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. В договора
ясно е посочен общия максимален размер на кредита , условията за усвояването
му; посочен е годишния лихвен процент; посочен е годишния процент на разходите
по кредита и общата дължима от ответницата сума; посочен е срока за издължаване
на кредита и условията за издължаване, чиито компоненти са ясно дефинирани в
погасителен план и Общите условия.
Приетият посредством полагане на подпис от кредитополучателя погасителен план е
ясен и изрично посочва компонентите на всяка дължима месечна погасителна
вноска, падежът и размерът й, оставащият размер на дълга. Договорен е и
фиксиран лихвен процент на годишна основа, включително фиксиран процент на
годишните разходи, при което не е било необходимо посочване на методика за
изчисляването им. /Така Решение от 24.01.2019 год. по в.гр.д. № ***/2018 г. на
ЯОС/. Поради това, не са налице хипотезите визирани в чл.22 от ЗПК и сключеният
между страните договор е действителен такъв, породил облигационните си
последици. В допълнение следва да се отбележи и с подписването на договора
ответницата е заявила, че своевременно е
получила преддоговорната информация, включително екземпляр от договора и ОУ и
погасителен план.
Поради всичко изложено до тук,
възражението се приема за неоснователно.
По възражението на
особения представител на ответника за предсрочната изискуемост.Волеизявлението
на кредитора следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на
обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 на Закона за кредитните институции или на
обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни
правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. В писмения документ
кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника,
но във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост
следва да е изрично и недвусмислено.
Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки,
обуславящи изискуемостта.
Освен
изложеното следва да бъде посочено, че в хода на процеса е настъпил крайния
падеж на договора 31.03.2018 год., което обстоятелство на осн. чл. 235, ал.2 от ГПК и предвид най-новата практика на ВКС следва да бъде взето предвид,като
възраженията на особения представител на ответника в тази насока са
неоснователни.
В обобщение, съдът намира претенциите за
основателни до размерът по приетата и
неоспорена ССЕ.Следва да бъде отхвърлена като неоснователна претенцията за договорна лихва за горницата
над 195, 90 лв. до пълния си предявен размер от 212, 00 лв. и за обезщетението за забава за горницата над
65,15 лв. до пълния предявен размер от 83,81 лв.
Предвид уважаване на главния иск, съдът
не дължи произнасяна по предявените евентуални претенции.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на
ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Ето защо в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за заповедното производство
в намален размер от 91, 53 лв.
На осн. чл. 78,ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 1020, 45 лв. – заплатена държавна такса, депозит за
вещо лице,особен представител и адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на С.С.Г., ЕГН ********** , че дължи на
«Агенция за събиране на вземанията»ЕАД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, следните суми, за които
е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***/19 г. по описа на ***РС,
а именно: сумата от 1855,86 лв. -главница,195, 90 лв. – възнаградителна
лихва за периода 27.05.2018 до 20.12.2018
год., 65, 15 лв. – обезщетение за забава за периода 27.05.2018 год. –
30.09.2019 год., ведно със
законна лихва от датата на подаване на
заявлението – 30.09.2019 г. до окончателното изплащане, като претенцията за
възнаградителна лихва за горницата над 195, 90 лв. до пълния предявен размер от
212, 00 лв. и претенцията за обезщетение за забава за горницата над 65,15 лв.
до пълния предявен размер от 83,81 лв., като неоснователни - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА С.С.Г., ЕГН ********** да заплати
на «Агенция за събиране на вземанията»ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. София, сумата от 91, 53 лв. – разноски в
заповедното производство, както и сумата от 1020, 45 лв. – разноски за
настоящата иснтанция.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: