Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, в открито съдебно
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ МИХАЙЛОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА - МЛАДЕНОВА
при участието на секретар Ирина Василева, с участието на прокурора Радослав Стоев от Софийска градска прокуратура, като разгледа докладваното от съдия Луканов въззивно гр. дело № 2253 по описа за 2021г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори,
Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на П.Г.П. срещу решение
№ 20238278 от 28.10.2020г., постановено по гр. д. № 41375/2018г. по описа на
СРС, ГО, 86 състав. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като са
изложени подробни съображения. Въззивникът моли да се отмени решението на
районния съд и да се постанови друго, с което да се обяви смъртта на Д.С.М..
Във въззивното производство са събрани нови доказателства.
Заинтересованата страна Л.С.М., чрез назначения
ѝ от съда особен представител – адв. Т.З.П. от САК, заявява становище за основателност
на въззивната жалба и обявяване смъртта на лицето Д.С.М. и издаване смъртен акт
на същата.
Представителят на Софийска градска прокуратура дава
становище, че обжалваното решение следва да бъде отменено, като бъде обявена
смъртта на Д.С.М..
Жалбата е допустима. Подадена е в законоустановения
срок от молителя в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от
обжалването (съгласно приетото с определение № 15445/24.06.2019г. по ч. гр. д.
№ 853/2019г. по описа на СГС, ГО), и е насочена срещу подлежащ на въззивно
обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, вр. с чл. 540 от ГПК валиден и допустим
съдебен акт.
Софийският градски съд, в настоящия си състав, като
прецени относимите доказателства и доводи на въззивника, приема за установено
следното:
С решение № 20238278 от 28.10.2020г., постановено по
гр. д. № 41375/2018г. по описа на СРС, ГО, 86 състав, е оставил без уважение
молбата на П.Г.П. за обявяване смъртта на Д.С.М., като неоснователна. В
мотивите си СРС е приел, че лицето е било осъждано за престъпление, извършено
на 12.10.1978г. и е наложена глоба и конфискация на цялото имущество.
Във въззивното производство са събрани нови
доказателства.
От удостоверение на Софийски градски съд, служба
„Архив“ се установява, че НОХД № 27/1979г. е образувано на 09.01.1979г. по
жалба на И.П.Н.и др. по чл. 250 от НК, като решението е обявено на
29.01.1979г., а цялото производство е върнато на СРС на 19.06.1979г., заедно с
цялото дело.
От служебно изисканата справка от НБД „Население“ се
установява, че към 02.02.2022г. за Д.С.М. няма данни за издаден документ за
самоличност, а семейното ѝ положение е разведена. Има само една дъщеря – Л.С.М.,
родена на ***г., за която няма пълен запис в НБД. Не е отразено да е съставян
акт за смърт на лицето Д.С.М..
От събраните пред първата инстанция доказателства се
установява, че Д.С.М., ЕГН ***********, с постоянен адрес *** село, и настоящ
адрес ***, родена на *** ***, разведена, за която няма данни да е приела
наследството в производството по чл. 51 от ЗН, оставено от В.П.Б.-Х., чието
наследство е прието от наследодателя на въззивника П.Г.П. (видно от
удостоверение на СО, р-н Подуяне – лист 9-14 от делото на СРС).
С решение № 371398 от 26.03.2018г., постановено по гр.
дело № 35156/2017г. по описа на СРС, III ГО,
92 състав, е прекратено производството по делото, образувано по молба по чл. 51
от ЗН на З.Г.Г.– майка на молителя и въззивник по настоящото производство, по
отношение на ответницата Д.С.М..
Видно от писмо на СДВР от 10.10.2019г. няма данни Д.С.М.
да е обявена за общодържавно издирване, нито някога да е била обявявана за
такова издирване. От справка на СДВР от 01.10.2019г. се установява, че в
информационните фондове на МВР не се съдържат данни за образувани и
неприключили досъдебни производства срещу Д.С.М., ЕГН **********.
От обявление за извършеното разгласяване от Столична
община, район „Красно село“ с рег. № РКС19-ДИ11-418 от 01.11.2019г. се
установява, че по повод на разгласената молба за безвестно отсъствие на Д.С.М.
с ЕГН ********** не са постъпили възражения или информация до 30.10.2019г.
Видно от удостоверение за данъчна оценка по чл. 264,
ал. 1 от ДОПК на СО, Подуяне, издадена на молителя П.Г.П. за конкретен имот,
като един от съсобствениците е посочена и Д.С.М., ЕГН **********.***, Дирекция
„Общински приходи“, отдел „ОП- Подуяне“ са изпратени заверени копия на
данъчните декларации по чл. 14 от ЗМДТ, в които като съсобственик е вписана и Д.С.М.,
ЕГН **********. Декларациите са подадени от П.Г.П. и неговата праводателка З.Г.Г..
Видно от приложеното гр. дело № 70107/2014г. по описа
на СРС, 117 състав, с решение № 212 от 13.07.2015г., постановено по молба по
чл. 8 от ЗЛС, за отсъстваща е обявена Д.С.М., ЕГН **********. Решението е
влязло в сила на 13.07.2015г.
Описаната фактическа обстановка е установена по делото
въз основа на съвкупната преценка на всички събрани доказателства пред двете
съдебни инстанции, ценени като относими, допустими и неоспорени от страните.
Въз основа на така установените факти и с оглед
направеното от молителя искане, въззивният съдебен състав намира следното от
правна страна:
Според чл. 14, ал. 1 от ЗЛС след като изтекат пет
години от деня, за който се отнася последното известие за отсъстващия, съдът по
искане на прокурора или на всеки заинтересован обявява неговата смърт.
Настоящият съдебен състав счита, че в регистрите за
населението липсва съставен акт за смърт на Д.С.М., като събраните от съда сведения
по смисъла на чл. 550, ал. 1 от ГПК също не дават информация за
местонахождението на посоченото лице. В общината по последното жилище на лицето
Столична община – район „Красно село“, не са постъпили никакви сведения,
въпреки надлежно извършеното разгласяване съгласно чл. 550, ал. 2 от ГПК.
Липсват други предполагаеми наследници на Д.С.М., освен заинтересованата страна
Л.С.М., която също иска да бъде обявена смъртта на лицето. Освен въззивника,
липсват други заинтересовани по смисъла на чл. 550, ал. 3, във вр. с чл. 549,
ал. 2 от ГПК,.
Последното известие за Д.С.М. е от 07.06.1979 г.
(съгласно представената справка за съдимост пред СРС), когато е влязла в сила
присъдата, с която същата е осъдена на три години лишаване от свобода и да
заплати в полза на Държавата глоба от 2000 лв.
От изложеното следва извод, че са изпълнени материалноправните
предпоставки на чл. 14, ал. 1 от ЗЛС – изтекли са повече от 5 години от деня,
за който се отнася последното известие за отсъстващата Д.С.М..
Предвид изложеното, обжалваното решение, като
неправилно, следва да се отмени, а молбата за обявяване смъртта на лицето Д.С.М.,
като основателна и доказана – да се уважи. От 07.06.1979 г. са изтекли повече
от пет години и от тогава няма никакви сведения за лицето Д.С.М.. В този смисъл
и съгласно чл. 16 от ЗЛС съдът обявява смъртта на Д.С.М. за настъпила на 07.06.1979
г.
По разноските.
На основание чл. 541 от ГПК разноските по настоящото
производство са за сметка на молителя.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІІ въззивен брачен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 20238278
от 28.10.2020г., постановено по гр. д. № 41375/2018г. по описа на Софийския
районен съд, 86 състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА СМЪРТТА на Д.С.М.,
ЕГН **********, с постоянен адрес *** село, и настоящ адрес ***, за настъпила
на 07.06.1979 г., на основание чл. 14 от ЗЛС.
На основание чл. 59 от
ЗГР, във връзка с чл. 551 от ГПК, заверен препис от решението да се изпрати
служебно на Столична община -район „Красно село“ за съставяне на акт за смърт.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.