РЕШЕНИЕ
№ 1128
гр. Пловдив, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двА.десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева АтА.сова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева АтА.сова Въззивно
гражданско дело № 20245300501583 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпили е въззивна жалба от Г. И. Ф. против решение №
1783/22.04.2024 г., постановено по гр.д. № 6567/2023 г. на Районен съд -
Пловдив, XVII гр. състав, с което е отхвърлен предявеният от него срещу А.
Ф. Г., А. И. К., В. И. Т., К. И. П. и И. К. П. иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване за установено по отношение на
ответниците, че ищецът е собственик на УПИ I-465 от квартал 32р по
кадастралния и регулационния план на ***, одобрен със Заповед № 8 от
16.03.1993 г. на кмета на Община Брезово с площ от 868 кв. м., при съседи:
УПИ VIII-474, УПИ V-480, УПИ IV-464, УПИ III-462, УПИ II-463, улица, дере,
улица, ведно с построените в имота двуетажна полумасивна жилищна сграда с
площ от 42 кв. м., стопанска сграда с площ от 12 кв. м., стопанска сграда с
площ от 29 кв. м., навес с площ от 66 кв. м., на основание наследяване и
давностно владение, продължило от 17.08.1991 г. до предявяване на исковата
молба - 10.05.2023 г. Жалбоподателят поддържа, че така постановеното
решение е неправилно и незаконосъобразно, като в жалбата се оспорва
изводът на съда, че И. Ф. е напуснала имота през есента на 2013 година, като
жалбоподателят счита, че този извод не кореспондира на събраните по делото
гласни доказателства. Жалбоподателят поддържа, че в негова полза е изтекла
1
както десет годишна давност, така и кратка петгодишна придобивна давност
на добросъвестно владение, а първоинстанционният съд не е обсъдил дали в
случая е налице придобивна петгодишна давност и наличие на добросъвестно
владение. Моли се за отмяна на решението и за постановяване на друго
решение по същество, с което предявеният иск да бъде уважен.
Въззиваемите страни И. К. П., К. И. П. и В. И. Т., всички чрез адв. Д.
П., оспорват жалбата като недопустима, а по същество – като неоснователна.
Молят за потвърждаване на обжалваното решение. Поддържат, че нито един
от елементите на фактическия състав на института на придобивната давност
на основание недобросъвестно владение не са били установени по делото, а
във въззивната жалба за пръв път изцяло се въвежда ново твърдение за
придобивен способ на имота на основание добросъвестно владение и изтекла
петгодишна придобивна давност, който считат, че не следва да се обсъжда на
този етап от производството.
Въззиваемите страни А. Ф. Г. и А. И. К. са взели становище за
основателност на жалбата, като молят същата да бъде уважена. Поддържат, че
процесния имот се владее единствено от жалбоподателя повече от 20 години и
към настоящия момент, а В. Т., К. П. и И. П. никога не са идвали в процесния
имот, въобще не са ги виждали да идват и да се интересуват от него.
Окръжен съд - Пловдив, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице,
имащо право на жалба и като такава е процесуално допустима.
По същество:
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на
дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно
и допустимо.
По посоченото в жалбата относно правилността на обжалваното
решение:
Ищецът е изложил твърдения в исковата си молба, че е придобил
правото на собственост върху УПИ I- 465 от квартал 32р по кадастралния и
регулационния план на ***, одобрен със Заповед № 8 от 16.03.1993 г. на кмета
на Община Брезово с площ от 868 кв. м., при съседи: УПИ VIII-474, УПИ V-
480, УПИ IV-464, УПИ III-462, УПИ II-463, улица, дере, улица, ведно с
построените в имота двуетажна полумасивна жилищна сграда с площ от 42 кв.
м., стопанска сграда с площ от 12 кв. м., стопанска сграда с площ от 29 кв. м.,
навес с площ от 66 кв. м., чрез наследяване от общия на страните наследодател
Г. Ф. Г., починал на *** г. и чрез упражнявано от негова стрА. непрекъснато
давностно владение, продължило от 17.08.1991 г. – датата на смъртта на Г. Г.,
до предявяване на исковата молба - 10.05.2023 г. Твърди се, че ответниците,
които са остА.лите наследници на Г. Ф. Г., оспорват правото му на
собственост, поради което се иска от съда да бъде признато за установено по
2
отношение на същите, че той е изключителен собственик на имота.
С отговорите си на исковата молба ответниците А. Ф. Г. и А. И. К.
признават предявения иск. Заявяват, че ищецът владее дворното място и
сградите построени в него от смъртта на наследодателя Г. Ф. Г., като никой не
е оспорвал владението и собствеността му.
Ответниците В. И. Т., К. И. П. и И. К. П. са оспорили иска като
неоснователен. Заявили са, че след смъртта на общия на страните
наследодател Г. Ф. Г. в имота е остА.ла да живее постоянно само
родственицата И. А.Ф., като е остА.ла там до есента на 2013 г., когато поради
влошеното й здравословно състояние се преместила да живее в дома на
ответниците в с. Първенец, където починала през 2015 г. Твърдят, че до 2013 г.
само И. Ф. била единствен ползвател и постоянен обитател на процесния
имот. Заявяват, че до завеждането на делото ищецът не е манифестирал ясна
воля да преобразува държането на притежаваните от тях идеални части от
имота във владение и никога не ги е уведомявал, че има намерение да свои
имота.
Предвид изложените в исковата молба твърдения, искът намира
основанието си в нормата на чл. 79, ал.1 ЗС, според която правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години. Ищецът не е изложил твърдения да е
владял имота на правно основание по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС и за
придобИ.ето на имота не се е позовал на изтекла в негова полза кратка 5
годишна придобивна давност въз основа на добросъвестно владение / чл. 79,
ал.2 ЗС/. Ето защо съдът не дължи произнасяне по този въпрос и оплакването
във въззивната жалба, че първоиинстанционният съд не е изложил мотиви
дали е налице изтекла придобивна 5-годишна давност не следва да се
обсъжда.
Пред настоящата инстанция не се оспорват следните констатации и
правни изводи на районния съд в решението, направени на база събраните по
делото писмени доказателства:
Г. Ф. Г., който е починал на *** г. е общ на страноите наследодател.
Установено от представеното удостоверение за наследници, същият е оставил
за свои наследници по закон съпругата си А. И. Г. и двамата си сина - Ф. Г. Ф.
и И. Г. Ф.. Последните двама наследили и майка си А. И. Г., починала на *** г.
На 03.05.2003 г. починал Ф.Г. Ф. и бил наследен от съпругата си И. А. Ф. и
дъщеря си - ответницата А. Ф. Г.. На *** г. починал И. Г. Ф., който оставил за
свои наследници съпругата си Д. Г. Ф. /починала на *** г./ и двете си деца -
ищецът Г. И. Ф. и ответницата А. И. К..
Удостоврено от представеното удостоверение за наследници,
съпругата на Ф. Г. Ф. - И.А. Ф., е починала на *** г. и е наследена от дъщеря си
А. А. П.. Последната е починала на *** г. и е оставила за свои наследници
съпруга си - ответника И. К. П. и двете ни деца - ответниците К. И. П. и В. И.
Т..
3
С нотариална покА. ответниците И. К. П., К. И. П. и В. И. Т., връчена
на ищеца на 15.05.2023 г., последният бил поканен да осигури на посочените
ответници достъп до процесния имот.
Не е спорно обстоятелството, че процесният имот в с. Свежен е бил
собственост на Г. Ф. Г. и на съпругата му А. И. Г..
Относно спорните пред настоящата инстанция обстоятелства за
владението върху имота и неговата продължителност, следва да се вземат
предвид събраните в първоинстанционното производство гласи доказателства.
Установява се от показанията на доведените от ищеца свидетели Х.И.
М., М. М. Р. и П. И. И., че през последните 20 години единствено Г. Ф. е
използвал имота. Сочат, че ищецът постоянно полагал грижи за къщата и
двора, а преди около година направил ремонт на покрива. Според тези
свидетели никой друг от остА.лите наследници на Г. Ф. не е имал претенции
към имота. Свидетелят М. Р. сочи, че съпругата на чичото на ищеца - Ф. Г. Ф.,
И. Ф., остА.ла да живее в имота след смъртта на мъжа си.
Доведените от ответниците свидетели Ц.. Н. П., С. И. В. и Ф. Г. Г.
сочат, че до 2013 г. в процесния имот живеела само И. Ф., която го
стопанисвала и отглеждала животни. Другите наследници посещавали имота,
но не оставали да живеят в него. Според свидетеля Ф. Г. Г., син на ответницата
А. Ф. Г., И. Ф. сама си живеела през последните години в къщата в Свежен.
През есента на 2013 г. се преместила да живее в с. Първенец. Г. идвал отвреме-
навреме. Той бил един от наследниците на този имот и го посещавал. Накрая
майка му имала ключове и другите, но Г. заключил с негов катинар и оттам
спряли да ходят в имота.
Въз основа на непротиворечивите показания на свидетелите М.Р., Ц..
П., С. В. и Ф. Г. съдът приема за установено по делото, че И. Ф. е живеела след
смъртта на съпруга си Ф. Ф. сама в процесния имот в Свежен до есента на
2013 г., като до този момент ищецът не е започнал да осъществява владение
върху имота. От есента на 2013 г. до деня на подаване на исковата молба -
10.05.2023 г., не е изтекъл изискуемия се от закона 10 годишен срок на
давностно владение за придобИ.е собствеността върху имота.
Този факт е достатъчен, за да се сподели напълно извода на районния
съд в решението му, че не е доказано твърдението на ищеца да е придобил
изцяло правото на собственост върху процесния имот. Предявеният иск е
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Обжалваното решението е в същия смисъл и като правилно и
законосъобразно ще се потвърди.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, жалбоподателят
ще бъде осъден да заплати на въззиваемите страни И. К. П., К. И. П. и В. И. Т.
направените във въззивното производство разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, които са в общ размер на 3000 лева, по 1000 лева за всеки от
тях за адвокатско възнаграждение, според представените по делото списък по
чл.80 ГПК и договори за правна защита и съдействие. Размерът на
4
възнаграждението не е прекомерен, ако се вземе за ориентир разпоредбата на
чл.7, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, според която за процесуално представителство,
защита и съдействие по искове по чл. 75, 76 и 108 ЗС възнаграждението се
определя съобразно интереса на представлявА.та стрА. според правилата на
ал. 2, но не по-малко от 1500 лв. за недвижими имоти или вещни права върху
тях.
По тези съображения Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1783/22.04.2024 г., постановено по
гр.д. № 6567/2023 г. на Районен съд - Пловдив, XVII гр. Състав.
ОСЪЖДА Г. И. Ф., ЕГН: **********, да заплати на В. И. Т., ЕГН:
********** сумата от 1000 лв. (хиляда лева ) за направени по делото разноски
за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г. И. Ф., ЕГН: **********, да заплати на К. И. П., ЕГН:
********** сумата от 1000 лв. (хиляда лева ) за направени по делото разноски
за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г. И. Ф., ЕГН: **********, да заплати на И. К. П., ЕГН:
********** сумата от 1000 лв. (хиляда лева ) за направени по делото разноски
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5