№ 1628
гр. Пазарджик, 22.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело №
20245220102310 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл.от ГПК.
Производството е образувано по постъпила искова молба от И. Н. Н., с ЕГН
********** от гр. Пазарджик, бул. „*************, съдебен адрес гр. Пазарджик, ул. „*****
– адв. И. Б. от АК Пазарджик, срещу Л. Б. Т., с ЕГН **********, с настоящ адрес ***** като
моли съда да постанови решение, по силата на което да прекрати гражданския брак между
страните поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство.
Ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак на 24.08.2018 г. в гр.
Пловдив, от който брак нямат родени деца. Сочи се, че през 2014 г. ищцата заминала за
***** където продължила образованието си. С ответника се познавали от преди това, но
връзката им започнала през 2015 г. в *****, където ответникът работи. След сключването на
брака заживели в обща квартира в гр. ******. Първоначално съвместният им живот
протичал нормално, но с течение на времето установили, че мирогледът им, бъдещите цели
и потребности се разминават, което довело до напрежение в отношенията им и отчуждение.
Поради тези обстоятелства взели решение да се разделят и повече от две години не живеят
заедно, като всеки от съпрузите живее свой собствен живот. Страните коментирали въпроса
за прекратяване на брака по взаимно съгласие, но трудовата им заетост не позволявала да
бъдат по едно и също време в Република България.
В проведеното съдебно заседание ищцата не се явява лично, представлява се от
адвокат И. Б. от АК Пазарджик, надлежно упълномощен с изрично пълномощно да я
представлява, като моли съда да уважи исковата молба и да прекрати брака.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Л. Б. Т. не депозира отговор на исковата молба.
В проведеното съдебно заседание при редовност на призоваването ответникът не се
явява лично, не изпраща процесуален представител.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 24.08.2018 г. страните сключили граждански брак в гр. Пловдив, видно от
удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен
граждански брак № 819 от 24.08.2018 г. на район Централен, общ. Пловдив. След
сключването на брака съпругата не е приела да носи фамилното име на съпруга си, а е
запазила предбрачното си фамилно име Н..
Не е спорно, а и от приложената по делото справка от НБД „Население“ се
установява, че страните нямат родени от брака деца.
По делото е разпитана свидетелката В.П.М. – майка на ищцата. От показанията на
свидетелката М. се установява, че страните са се запознали в гр. Виена и са заживели заедно
след сключването на гражданския им брак през 2018 г. Скоро след като заживели заедно
ищцата споделила на свидетелката М., че не се чувства щастлива със съпруга си, тъй като
имат разминавания по съществени въпроси касаещи общото им бъдеще. Ответникът искал
да имат общи деца, а ищцата иска да продължи образованието си. Установява се от
показанията на свидетелката М., че страните от пролетта на 2022 г. не живеят заедно и са
фактически разделени. Още преди това били взели решение да се разделят, поради което
ищцата напуснала общото жилище и от тогава живее самостоятелно. Установява се, че към
момента всеки от съпрузите живее самостоятелно и отделно един от друг. Ищцата няколко
пъти търсила ответника за съдействие по повод прекратяване на брака им по взаимно
съгласие, но той демонстрирал дезинетерсованост по този въпрос.
Съдът кредитира показанията на свидетелката като логични и последователни, като
съобрази и разпоредбата на чл.172 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
Районен съд Пазарджик е сезиран с брачен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК
за прекратяване на брака на страните с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство
на същия.
Съгласно чл.49, ал.1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен. Правото на развод е субективно потестативно право,
което се поражда от осъществен/и факт/факти, които са довели до такова състояние на
брачната връзка, при което тя е лишена от предписаното й от закона дължимо съдържание.
Бракът е правоотношение, което означава комплекс от взаимни права и задължения.
Неизпълнението на задълженията от страна на единия или двамата съпрузи, независимо от
процесуалната им роля на ищец и ответник, макар и неподлежащи на принудително
осъществяване, има своята санкция в пораждане на правото на развод.
От коментираните по-горе доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема, че между страните липсва изискваната съгл. чл. 14 от СК
взаимност, разбирана като отношения между съпрузите, изградени на основата на взаимно
2
уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Установи се от събраните
доказателства, че през последните 2 години и половина страните фактически не живеят
заедно и всеки от тях има свой живот, в който на практика другият отсъства. Случилото се
преди повече от две години окончателно разделно живеене на съпрузите сочи, че бракът е
опразнен от съдържанието, което правните и нравствени норми предписват. Съдът разглежда
фактическата раздяла не само като проявена в териториален аспект, а чрез пълна липса на
физическа и духовна връзка между съпрузите /в този смисъл и Р 3749-1981г. на ІІ ГО/, което
състояние не може да се определи като отговарящо на законовите изисквания на чл. 15 от
СК. По делото липсват каквито и да било доказателства, че са налице “важни причини” по
смисъла на чл. 15 от СК за отделно живеене на страните.
Продължителната фактическа раздяла между страните сочи на липсата на всякакви
съпружески отношения – прекъснати са всякакви духовни, икономически и интимни връзки
между съпрузите, следователно раздялата е обстоятелство, което е разрушило трайно и
необратимо семейната общност. Раздялата е причина и обективен факт, отразяващ
дълбокото и непоправимо разстройство на брака /т. 3 от ППВС 10/1971г./. Брачната връзка е
невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона съдържание, поради което, като
формална и ненужна, следва да се прекрати. Това настъпило фактическо състояние следва да
намери и своята юридическа санкция с постановяване на решение за развод на страните.
С оглед на изложеното съдът приема, че са налице материалноправните
предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск за развод, поради което
същият следва да бъде уважен, като основателен и доказан.
В настоящото производство и на основание чл. 49, ал. 3 от СК съдът не следва да се
произнася относно вината за разстройството на брака, тъй като няма направено искане в
тази насока.
От брака страните нямат деца и никой от съпрузите не иска да ползва семейното
жилище, поради което съдът не дължи произнасяне по въпросите в чл. 59, ал. 2 и чл. 56, ал.
1 СК. Съпрузите не претендират издръжка по чл. 145 от СК.
По отношение на фамилното име на съпругата:
Съгласно разпоредбата на чл. 326 от ГПК в решението, с което се допуска разводът,
съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят в бъдеще,
т. е. законодателят е допуснал и служебно произнасяне по този въпрос. По делото се
установи, че при сключването на гражданския брак съпругата е запазила предбрачното си
фамилно име и не е приемала или добавяла към него фамилното име на съпруга, поради
което съдът намира, че следва за в бъдеще съпругата да запази предбрачната си фамилия Н..
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, РС Пазарджик определя окончателна държавна такса за развода в
размер на 50 лева. В този смисъл всяка една от страните следва да заплати сумата от по 25
лева, представляваща допълнителна държавна такса по допускане на развода. Разноските на
страните остават в тежест на всяка от тях съгласно чл. 329, ал. 1, изр. 2 от ГПК.
3
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод, сключения на 24.08.2018 г. с акт за граждански брак № 819
от 24.08.2018 г. на район Централен, общ. Пловдив граждански брак между И. Н. Н., с ЕГН
********** и Л. Б. Т., с ЕГН **********, като дълбоко и непоправимо разстроен.
След прекратяване на брака съпругата И. Н. Н., с ЕГН ********** ЗАПАЗВА
предбрачното си фамилно име Н..
ОСЪЖДА И. Н. Н., с ЕГН ********** от гр. Пазарджик, бул. „*************,
съдебен адрес гр. Пазарджик, ул. „***** – адв. И. Б., да заплати по сметка на Районен съд
Пазарджик, допълнителна държавна такса по бракоразводното производство в размер на 25
лева.
ОСЪЖДА Л. Б. Т., с ЕГН **********, с настоящ адрес ***** да заплати по сметка на
Районен съд Пазарджик, допълнителна държавна такса по бракоразводното производство в
размер на 25 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните пред Окръжен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4