Решение по дело №2286/2020 на Районен съд - Бургас

Районен съд – Бургас, XXІІ наказателен състав,

Решение № 958/7.2020 г. по НАХД №2286/2020 г.

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 958

 

20.07.2020 г., гр. Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - гр.Бургас, в публично заседание на 08.07.2020 г.,

XXІІ наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

 

секретар Мария Милева,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 2286 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от Т.В.Г., ЕГН ********** с адрес: ***.

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №282-F531221/10.02.2020 г., издадено от заместник-директор на ТД на НАП – гр.Бургас, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от същия кодекс и чл.3, ал.3, т.2 от НАРЕДБА № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредбата), издадена от Министъра на финансите, на жалбоподателя е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 50.00 лева.

            С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление поради допуснати нарушения при издаването му. Прави се позоваване на чл.28 ЗАНН. Претендира се и присъждане на разноски.

 

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Явява се представител, който моли за потвърждаване на процесното НП, както и за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение.

           

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Безспорно е, че препис от НП е получен на 27.05.2020 г., видно от разписката, която е неразделна част от него. Жалбата е постъпила при административнонаказващия орган на 01.06.2020 г. с вх.№94-Т-135/01.06.2020 г. Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 13.12.2019 г. и с вх.№023581909156482/13.12.2019 г. жалбоподателя подал в ТД на НАП - Бургас декларация образец 6 по чл.5, ал.4, т.2 КСО за 2018 г. Преди това и на 19.01.2019 г. бил направен опит по интернет с ПИК да бъде подадена такава, постъпила с вх.№02000193017509, но била отхвърлена.

В резултат на посоченото дотук 13.12.2019 г. в тримесечния давностен^[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, С.П. (инспектор по приходите в НАП) съставила против жалбоподателя Акт №F531221/13.12.2019 г. за установяване на административно нарушение (АУАН). На същата дата и срещу подпис на жалбоподателя бил връчен препис от АУАН. В словесен израз, вмененото на Г. административно нарушение било за това, че като задължено лице не е подал в срок данни с декларация образец 6 в ТД на НАП – гр.Бургас за 2018 г. и че това е следвало да бъде сторено до 30.04.2019 г. Това нарушение било квалифицирано от актосъставителя като такова по чл.5, ал.4, т.2 КС във връзка с чл.3, ал.3, т.2, б.“а“ от Наредбата.

В предоставения тридневен срок по чл.44, ал.1 ЗАНН жалбоподателят не е подал възражение или поне такова не е приложено в административната преписка, изпратена на съда с жалбата.

На 10.02.2020 г., извън рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, но в давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, заместник-директора на ТД на НАП – гр.Бургас, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, издал процесното наказателно постановление против жалбоподателя. В цифров и словесен израз вмененото нарушение в НП е идентично с описанието му в АУАН.

На 27.05.2020 г. процесното НП било връчено на жалбоподателя.

На 01.06.2020 г., и както бе прието в началото на настоящото изложение, в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК, била подадена процесната жалба с вх.№94-Т-135/01.06.2020 г.

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът не установи процесуални нарушения, както и материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.

             АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.355, ал.5 КСО във връзка със Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

           

            Съгласно чл.5, ал.4, т.2 КСО, осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, като декларация за сумите за осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се подава и за лицата по чл. 4, ал. 5 и 9.

Съгласно чл.1 от Наредбата, с този поднормативен акт се уреждат сроковете, съдържанието, редът, начинът за събиране и съхраняване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените от тях лица, осигурителни каси, както и от самоосигуряващите се лица за държавното обществено осигуряване, учителския пенсионен фонд, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, здравното осигуряване, фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и облагаемия доход и данъка за доходи от трудови правоотношения по смисъла на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). С тази Наредба е уреден образец 1 на декларация, която е релевантна в случая и която се подава от осигурителя в компетентната териториална дирекция на НАП (чл.2, ал.1 от Наредбата). Срокът за подаване на декларация образец 1 от осигурителя е уреден в чл.3, ал.3, т.1 от Наредбата и е до 30.04.2019 г.

В настоящия случай декларация образец 6 за 2018 г. е следвало да бъде подадена до 30.04.2019 г. Както бе посочено по-горе, това в настоящия случай е сторено на 13.12.2019 г., т.е. около 9 месеца след крайния срок.

При посоченото дотук настоящия състав приема, че вмененото на жалбоподателя административно нарушение е извършено.

Наложената имуществена санкция е с фиксиран минимален размер от 50.00 лева, т.е. колкото е наложена с обжалваното НП, поради което не съществува възможност за намаляването ѝ.

Нарушението се състои в просто извършване при форма на допустителство, поради което не е нужно да са нанесени вреди. Именно поради тази особеност настоящия състав не намира, че е налице хипотезата на чл.28, ал.1 ЗАНН.

Посочените особености, самостоятелно и в съвкупност не оставят друг избор на съда, освен да потвърди процесното НП като правилно и законосъобразно.

 

С оглед очерталия се завършек на производството искането на процесуалния представител на НАП за присъждане на разноски е основателно и не съществува причина да не бъде уважено. Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай представителят на административнонаказващия орган е поискал да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, като с оглед изхода на делото следва дружеството-жалбоподател да бъде осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева съгласно чл. 27е от Наредбата за правната помощ.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ПРАВИЛНО Наказателно постановление №282-F531221/10.02.2020 г., издадено от заместник-директор на ТД на НАП – гр.Бургас, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП,

с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от Кодекса за социално осигуряване и чл.3, ал.3, т.1 от НАРЕДБА № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от Министъра на финансите,

на Т.В.Г., ЕГН ********** с адрес: *** е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 50.00 лева;

 

ОСЪЖДА Т.В.Г., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:___________________

Вярно с оригинала!

М.Д.