№ 1190
гр. Пловдив , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330202555 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 4540701,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на М.Я.Й. с ЕГН ********** на основание чл.
189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание – глоба в размер на 1200 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на фиша, свързани с
процесуални нарушения на обжалвания акт, доколкото наложеното наказание е при
условията на повторност, което съгласно изричната разпоредба на закона препраща
към предходни такива. В този смисъл се възразява, че в него не посочена предходната
разпоредба, към която препраща чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. В съдебно заседание се
поддържат възраженията. Моли се актът да бъде отменен.
Въззиваемата страна е взела бланкетно писмено становище, в което споделя
бланкетното си виждане, че обжалваният акт е законосъобразен и моли да се потвърди.
Не се представлява в съдебно заседание. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в предвидения срок
съобразно отразената дата на получаване на електронния фиш в справка АИС АНД, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
1
От фактическа страна съдът установи следното:
На 24.02.2021 г. в 14:58 ч. в гр. Пловдив на бул. „Цариградско шосе“, пътен
възел „Скобелева майка“, северното платно на надлеза в посока гр. Пловдив при
въведено ограничение на скоростта за населено място от 50 km/h МПС лек автомобил
марка и модел „Фолксваген Голф“ с рег. № *** се е движил със скорост от 94 km/h,
като е превишил максимално допустимата с 44 km/h и това е установено с АТСС
CORDON-M2 MD 1196.
Установява се АТСС CORDON-M2 MD 1196 да е одобрено средство за
измерване от 2018 г., вписано под № В-46. Същото е минало последваща техническа
проверка на 12.02.2021 г., както за което е съставен протокол от проверка № 4-С-ИСИС
от Българския институт по метрология (БИМ), като срокът на валидност е една година
от проверката.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – снимковия материал от автоматизираното техническо
средство клип, писмо от БИМ за одобрен тип средство за измерване № В-46, протокол
за използване на АТСС с рег. № 1030р-5890/25.02.2021 г., протокол от проверка № 4-С-
ИСИС 12.02.2021 г. от БИМ, разпечатка от база данни за собственост на МПС, справка
АИС АНД, справка нарушител/водач снимков материал на АТСС, заповед за
утвърждаване на образец на електронен фиш.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложения по дело електронен
фиш и доказателства намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на
административнонаказващия орган, издал го.
При съставянето му обаче са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание и са
ограничени правата на жалбоподателя.
Електронният фиш е издаден при спазване на императивните изисквания на
закона по съставения образец, но създава неяснота относно нарушението, която да
ограничава право на защита на жалбоподателя, като не съдържа подробно описание на
обстоятелствата при извършването му, от значение за съставомерността му и за
параметрите на вмененото нарушение и е ограничено правото му да направи и писмени
възражения по него. Правилно е отчетен установеният толеранс от +/- 3 km/h. На
приложената към фиша снимка е посочена измерената скорост, отчетена преди
толеранса, ограничението на скоростта, посоката на движението и мястото на
нарушение и координатите му.
Електронният фиш съдържа правна квалификация на нарушението – чл. 21, ал. 1
от ЗДвП и правна квалификация на санкционната норма – чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.
4 от ЗДвП. Последната гласи, че когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1
– 5 (от същата рома) е повторно, наказанието е предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 -
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. Съобразно посоченото
съдът е на мнение, че правната квалификация на санкционната норма е неправилно
2
посочена и непълна. Оттам и описанието на нарушението е непълно. В конкретния
случай се повдига обвинение в това жалбоподателят повторно да е нарушил правилата
за движение. Същото обаче не се съдържа като факти и дори като словесен израз в
обстоятелствената част на обжалвания акт. В него се сочи само, че е извършено
нарушение за скорост. Няма посочване най-малкото нарушението да е при условията
на повторност, а още повече какво е било предходното нарушение, за да се установи
дали наистина е при това условие. Затова съдът счете, че нарушението не е описано в
цялост и липсват съществени елементи от обективната му страна. Това нарушение е
съществено и ограничава правата на жалбоподателя да разбере в какво точно се е
изразило поведението му и каква е неговата правна квалификация от самото начало на
производството. То е несанируемо на този етап на производството пред въззивната
инстанция, която не разполага с възможност да внася промени във фактическата или
правната страна на деянието му. Това е самостоятелно основание за отмяна на
обжалвания акт.
Същевременно разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е препращаща към ал. 1,
т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5 и ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 от същия член. Затова и
недостатъчно е за приложението й да бъде самостоятелно посочена. По естеството си
тя изисква конкретното отразяване на коя от по-горните хипотези е повторно
нарушена. Това от своя страна да бъде проверено и установено чрез събраните
доказателства и правилно да може да бъде приложен материалния закон, така и
правилно да бъде определено наказанието. В този смисъл съдът счита, че санкционната
норма е неправилно посочена като непълна и по този начин отново се нарушават
правата на жалбоподателя, който не може да ангажира защитата си по адекватен начин
и да я проведе срещу пълно и коректно повдигнато обвинение в извършване на
нарушение. На това основание също следва да бъде отменен обжалвания електронен
фиш.
В останалите си аспекти електронният фиш е законосъобразно издаден при
спазване на процесуалния и материални закон. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр.
чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за установените от АТСС нарушения на
правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове. Разграничават се
три хипотези на установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични
АТСС; 2) от мобилни АТСС временно разположение на участък от пътя; и 3) от
мобилни АТСС, прикрепени към превозно средство. Последните могат да бъдат
използвани и в динамична обстановка, която е изключение от общите правила и
отговорността се реализира на място от контролните органи установили по време на
движение нарушението.
Процесният случай е от тази група мобилни АТСС временно разположени на
участък от пътя и самото АТСС е статично в процеса на измерване. То се
характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение дали се извършва в
присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо от него.
Последният не участва в процеса по установяване на нарушението чрез преки действия
и субективни възприятия. Неговото отношение по заснемането и установяването на
нарушението е ирелевантно. Затова и възражението в тази връзка е неоснователно.
След установяване и заснемане на нарушението, електронен фиш за налагане на глоба
в размер, определен за съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен
орган и на нарушител. Този законодателен подход, въвежда изключение от общия ред
за реализиране на административнонаказателна отговорност - в присъствието на
нарушителя. Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не
изявление на определен орган, а електронно такова, записано върху съответния
3
носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез
въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при
спазване на изискванията за тяхното използване.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са
налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г.
/Наредбата/ след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо
средство да е от одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския
институт по метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка; при контрол на въведено с пътен знак
ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС
да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение
на скоростта или да има общо правило за скоростта в населени места, какъвто е
настоящият случай; да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система.
В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се посочиха
по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан
№ В-46 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване,
преминало е последваща техническа проверка и нарушението е извършено в срока на й
валидност. Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен
протокол за използване на АТСС. В него е посочено вида АТСС и неговия номер,
което съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на
ползването му, точното местоположение, ограничението на скоростта съобразно
общинската пътна мрежа, посоката на задействане на АТСС, неподвижността на
режима на измерване, началото и края на работата по час и минута, броя на
установените нарушения.
Необходимо е да се посочи същностната разлика съгласно чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, че самият електронен фиш се издава в отсъствието на контролен орган и
нарушител. Затова и съдът вече имаше възможност да изложи разбирането си, че
електронният фиш представлява електронно изявление. Това обаче не е в
противоречие с дефиницията на мобилно автоматизирано техническо средство или
система по пар. 6, т. 65, б. „б“ от ДР към ЗДвП, която изисква установяването на
нарушението да се извърши в присъствието на контролен орган, който да постави
начало и край на работния процес на средството или системата. Именно по този повод
законодателят е предвидил и съставянето на протокола по чл. 10 , ал. 1 от Наредбата.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на
становище, че правилно е квалифицирано поведението на жалбоподателя като
нарушение на посочената разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи,
че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава определените по-долу стойности на скоростта в km/h, като в
населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 50 km/h. От обективна
и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на
нарушението.
Безспорно установено е, че на 24.02.2021 г. в 14:58 ч. лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. № *** се е движил в гр. Пловдив на на бул. „Цариградско
4
шосе“, пътен възел „Скобелева майка“, северното платно на надлеза в посока гр.
Пловдив при въведено ограничение на скоростта за населено място от 50 km/h със
скорост 94 km/h, като е превишил максимално допустимата с параметри в порядъка с
44 km/h.
Установява се и не се спори, че собственик на автомобила е лицето, на което е
издаден електронния фиш.
Извършвайки деянието предмет на издадения фиш, нарушителят виновно не се е
съобразил с правилата за поведение, като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното
настъпване, като е управлявал МПС със скорост над допустимото и по този начин е
извършил деянието си с пряк умисъл.
Изложеното тук обаче не разколебава извода за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, свързани със съдържанието на електронния
фиш и по приложението на закона.
По разноските:
Предвид изхода на спора и въпреки основателността на подадената жалба
разноски в полза на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани, доколкото не са
били поискани и не са представени доказателства за извършването им.
По посочените съображения следва да се приеме, че към
административнонаказателната отговорност неправилно е привлечено
материалноотговорно лице и макар да са спазени задължителните формални изискания
за използването на АТСС съгласно действащата законова регламентация към момента
на извършване на деянието, са допуснати съществени нарушения по прилагането на
закона, което дава основание електронният фиш да се прецени като незаконосъобразен
и последицата от това – да бъде отменен.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4540701, издаден от ОД на МВР Пловдив,
с който на М.Я.Й. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 от
Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в
размер на 1200 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5