ОПРЕДЕЛЕНИЕ
АРДИНО 06.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд- Ардино, в закрито разпоредително заседание на 06.12.2017
г., в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИН ПЕТРОВ
При секретар: ………………….
Прокурор: ………………………..
Като разгледа докладваното Гр. дело № 117/2017 г. по описа на РС-
Ардино, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание
чл. 248, ал. 3, вр. ал. 1 от ГПК;
Постъпила е молба от адвокат С.А.,
процесуален представител на ответника по делото- А.Н.С., с правно основание чл.
248, ал. 1 от ГПК.
Посочва се в молбата, че с решение №
67/26.10.2017 г., постановено по Гр. дело № 117/2017 г. по описа на РС- Ардино,
съдът е прекратил бракът между страните по делото- ищцата И.Н.С. и ответникът- А.Н.С.,
БЕЗ СЪДЪТ ДА СЕ ПРОИЗНАСЯ ПО ВЪПРОСА ЗА ВИНАТА.
Твърди се, че с това решение съдът е
осъдил ответника по делото А.Н.С. да заплати на ищцата И.Н.С. направените по детоло разноски за процесуално представителство- 600 лева и
внесена от страната ДТ в размер на 25.00 лева. Сочи се, че съобразно
разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от ГПК, в случаите, когато съдът допусне развод
без да се произнася по въпроса за вината (няма вина или недобросъвестност, или
двамата съпрузи са виновни или нодобросъвестни),
разноските за страните по делото остават в тежест на всеки един от тях, така
както са ги направили.
Моли се съдът на основание чл. 248,
ал. 3, в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, да измени постановеното Решение №
67/26.10.2017 г. в частта, с която ответникът по делото А.Н.С. е бил осъден да
заплати на ответницата И.Н.С. разноските
по делото в размер на 625.00 лева- 25.00 внесена от страната ДТ за образуване
на делото и 600.00 лева за процесуално представителство.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК от ищцовата страна е постъпил писмен отговор по депозираната
молба с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПк.
Процесуалният представител на ищцата намира молбата за допустима, но по
същество неоснователна. Излагат се доводи в тази насока. Моли се съдът да
отхвърли молбата.
Съдът, след като се запозна с
молбата, с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, писмения отговор с правно
основание чл. 248, ал. 2 от ГПК и материалите по делото, приема за установено
следното:
Молбата предявена от адвокат С.А.,
процесуален представител на ответника по делото- А.Н.С., с правно основание чл.
248, ал. 1 от ГПК е допустима и основателна, и като такава ще следва да се
уважи.
С решение № 67/26.10.2017 г.,
постановено по Гр. дело № 117/2017 г. по описа на РС- Ардино, съдът е прекратил
бракът между страните по делото- ищцата И.Н.С. и ответникът- А.Н.С., БЕЗ СЪДЪТ
ДА СЕ ПРОИЗНАСЯ ПО ВЪПРОСА ЗА ВИНАТА. Със същото решение съдът е осъдил
ответника по делото А.Н.С. да заплати на ищцата И.Н.С. направените по детоло разноски за процесуално представителство- 600 лева и
внесена от страната ДТ в размер на 25.00 лева.
В брачния процес тежестта на всички
разноски по делото– държавни такси, адвокатски хонорар, експертизи се възлагат
на виновния или недобросъвестен съпруг, когато има произнасяне за вината или остават за сметка на всяка от страните
– така както са ги направили в хода на производството. Не е налице възможност
за отклоняване от това правило с оглед обстоятелствата по всеки един случай.
Нормата на чл. 329, ал. 1 от ГПК е достатъчно ясна и не може да се тълкува
разширително.( Чл. 329. (1) Съдебните разноски по брачните дела
се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. Когато няма вина или недобросъвестност или когато и двамата
съпрузи са виновни или недобросъвестни,
разноските остават в тежест на всеки
от тях, както
са ги направили.)
В настоящия случай е постановено решение
за развод БЕЗ СЪДЪТ ДА СЕ ПРОИЗНАСЯ ПО ВЪПРОСА ЗА ВИНАТА за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака между двамата съпрузи и при такова произнасяне на съда се прилага именно правилото
на чл. 329, ал. 1, предл. 2 от ГПК – разноските
остават в тежест на страните, както са ги направили, като в тази насока съдът
постановил решението е допуснал грешка при неговото постановяване в частта за
разноските, която ще следва да се измени. Подадената частна жалба от
процесуалния представител на ответника по делото се явява допустима,
основателна и като такава ще следва да се уважи.
Действително, нито с депозирането на ИМ от ищцата
(27.01.2017 г. при СРС), нито ответника с отговора в срока по чл. 131 от ГПК,
са претендирали произнасяне по въпроса за вината за прекратяването на този брак
по вина на другия съпруг (страна по делото), което е основание на съда да
приеме, че е налице именно хипотезата на чл. 329, ал. 1, предл.
2 от ГПК- ЛИПСА НА ВИНА ИЛИ НЕДОБРОСЪВЕСТНОСТ или и ДВАМАТА СЪПРУЗИ СА ВИНОВНИ
ИЛИ НЕДОБРОСЪВЕСТНИ, от което следва, че разноските по делото остават в тежест
на всяка една от страните така, както са ги направили, т. е. неоснователно
ответникът по делото А.Н.С. е бил осъден с Решение № 67/26.10.2017 г.,
постановено по Гр.дело № 117/2017 г по описа на РС- Ардино, да заплати на
ищцата И.Н.С. направените от нея деловодни разноски в общ размер на 625.00
лева.
Мотивиран по горните съображения и на основание чл. 248,
ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 67/26.10.2017 г.,
постановено по Гражданско дело № 117/2017 г по описа на РС- Ардино, КАТО ГО ОТМЕНЯ в частта, в която
ответника по делото А.Н.С., ЕГН: **********, е бил осъден да заплати на И.Н.С.,
ЕГН: **********, направените от нея деловодни разноски по делото в размер на 625.00 лева;
Определението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС- Кърджали, по
реда на обжалване на решението по делото, след връчването му на страните;
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИН
ПЕТРОВ