Решение по дело №17086/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 14
Дата: 4 януари 2022 г. (в сила от 4 януари 2022 г.)
Съдия: Кристина Янкова Табакова
Дело: 20205330117086
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Пловдив, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20205330117086 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „Кредит Инс” ООД, ЕИК
********* против П. В. М., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени –
главни установителни искове с правна квалификация по 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр.
с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл. 10, чл.11, чл.33 ЗПК и чл. 6 ЗПФУР, чл. 86 ЗЗД и
евентуален осъдителен по чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 30.09.2019 г. възникнало облигационно
правоотношение по договор за кредит „Екстра” № ***, сключен под формата на електронен
документ, при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЗД и ЗЕДЕП. Съобразно
заявката, била предоставена сумата от 800 лева, със задължение за връщане ведно с
договорна лихва от 96 лева и такса „гарант“ от 344 лева, на 4 месечни вноски, до 30.01.2020
г. Твърди се, че по първата вноска по кредита с падеж, настъпил на 30.10.2019 г., от страна
на длъжника било осъществено плащане в размер на 110 лева, с които били погасени само
дължима договорна лихва в размер на 26 лева и такса „гарант“ в размер на 86 лева, по
месечната вноска, поради което на основание чл. 5 от сключения договор, крайният срок на
издължаване на кредита бил удължен с един месец, т.е. до 01.03.2020 г.
Ответницата избрала ищецът да осигури гарант за ползване на кредита, при което на
основание чл. 4 от договора, към месечната вноска била начислена и такса „Гарант”. В тази
връзка бил налице договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити от
25.10.2014 г. между ищеца и „Бикнел Корп” ООД, при което последният гарантирал
вземанията на кредитора, който от своя страна събирал таксата за гаранция от
кредитополучателя. Според чл. 1, ал. 3 от договора помежду им, дружеството – гарант се
задължило да плати сумите по просрочени задължения, при определени условия.
Твърди се, че към 10.08.2020 г., кредитополучателят не е осъществил никакво
последващо плащане по вноските на кредита.
Поради липса на изпълнение, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 10075/2020 г. по описа на ПРС, V
1
гр.с. за следните непогасени суми: 800 лева – главница; 96 лева – договорна лихва за
периода 30.10.2019 г. – 01.03.2020 г.; 345.84 лева – договорна такса „Гарант” за периода
30.10.2019 г. – 01.03.2020 г.; 67.50 лева – обезщетение за забава за периода 31.10.2019 г. –
10.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на
заявлението в съда – 13.08.2020 г. до окончателното погасяване и разноски, връчена редовно
по реда на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, при което възникнал правен интерес от предявяване
на настоящите искове. Моли се за уважаването им. Претендират се разноските в заповедното
и настоящото производство.
В условията на евентуалност, в случай, че не се установи наличие на валидно
облигационно отношение, се моли за присъждане на главница от 690 лева – като получена
без основание и предвид съобразяване на извършеното частично плащане в размер на 110
лева, ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда– 21.12.2020 г. до
окончателното погасяване.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника
П. В. М., при условията на чл. 46, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК, чрез служител на дружеството -
работодател, според актуалната справка от НАП, със задължение да предаде, като в
законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът П. В. М. е била редовно призована за първото съдебно заседание, лично,
като в изпратената призовка, ведно с Определението по чл.140 ГПК № 4379/25.06.2021 г.,
изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно
заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в нейно отсъствие,
насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или
прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание, проведено на 16.12.2021 г. ответникът не се е явила, не
е изпратила упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в нейно
отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание
чл. 238, ал.1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131,
ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към исковата
молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на
исковите претенции. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 238 ГПК, с
което предявените искове да се уважат изцяло.
Относно разноските:
Съгласно т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските,
сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада.
В заповедното и в исковото производство ищецът е заплатил държавна такса в общ
размер 200 лева, която следва да се присъди изцяло в тежест на ответника. Освен това,
ищецът, както в заповедното производство, така и в исковото производство, претендира
адвокатско възнаграждение в размер от по 300 лева, или общо 600 лева, които следва да се
присъдят изцяло в тежест на ответника. Така общият размер на разноските за двете
производства, дължими в полза на ищеца, е 800 лева, от които 326.19 лева за заповедното
2
производство и 473.81 лева за исковото производство, който следва да бъде присъден в
тежест на ответника.

Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П. В. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. П***** ДЪЛЖИ НА на „Кредит Инс” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 19, вх. В, ет. 1, ап. 6,
следните суми: сумата от 800 лева /осемстотин лева/ – главница, дължима по Договор за
потребителски кредит „Екстра“ № ****/30.09.2019 г.; 96 лева /деветдесет и шест лева/ –
договорна лихва за периода 30.10.2019 г. – 01.03.2020 г.; 345.84 лева /триста четиридесет и
пет лева и осемдесет и четири стотинки/ – договорна такса „Гарант” за периода 30.10.2019 г.
– 01.03.2020 г.; 67.50 лева /шестдесет и седем лева и петдесет стотинки/ – обезщетение за
забава за периода 31.10.2019 г. – 10.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от постъпване на заявлението в съда– 13.08.2020 г. до окончателното й погасяване,
за които суми е издадена Заповед № 260042 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 14.08.2020 г. по частно гр. дело № 10075/2020 г. по описа на РС - Пловдив.
ОСЪЖДА П. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П. **** ДА ЗАПЛАТИ на „Кредит
Инс” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар
Борис ІІІ“ № 19, вх. В, ет. 1, ап. 6, сумата от общо 800 лева /осемстотин лева/, от които
сумата от 326.19 лева – деловодни разноски по производството по частно гр. дело №
10075/2020 г. по описа на РС– Пловдив и сумата от 473.81 лева – деловодни разноски по
настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда
на чл. 240 ГПК пред Пловдивския окръжен съд в едномесечен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
3