Решение по ВЧНД №1273/2025 на Апелативен съд - София

Производството е по реда на чл. 48, ал. 2 ЗЕЕЗА и има за предмет Решение №
639 / 26.09.2025 год., постановено по ЧНД № 1186 по описа за 2025 година на СГС, НО, 37 -
ми състав, с което е било допуснато изпълнение на Европейска заповед за арест от
15.01.2025 год., издадена по дело № 3 St 333/24k от Прокуратура Вийнер Нойщадт,
Република Австрия и е предаден българския гражданин М. Л. Д., ЕГН **********, на
компетентните власти на Република Австрия, с цел провеждане на наказателно преследване
за извършени няколко престъпления на територията на Република Австрия в периода 2021 –
2022 година, които са правно квалифицирани съобразно законите на издаващата държава
като такива по чл. 33 /укриване на данъци/ от Закона за финансовите престъпления и чл.
153В /укриване на социални осигуровки/ от Наказателния кодекс на Р. Австрия.
Срещу така постановеното решение е постъпила жалба от исканото лице М. Л.
Д. чрез защитникът му – адв. А. Н. Ж. от САК, в която се твърди незаконосъобразност на
постановения съдебен акт, изразяваща се в липса на мотиви относно нередовността на ЕЗА –
неясни и непълни посочени обвинения спрямо исканото лице; във връзка с описанието на
обстоятелствата, при които е извършено престъплението с време, място и степента на
участие; непосочване на последиците от престъплението; неточен превод на
придружаващите я документи. Сочи се, че са допуснати и съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в нарушено право на защита, с отказ да бъде поставена
допълнителна задача на вещите лица по допуснатата СППЕ, както и липса на отделяне на
материали, съдържащи данни за започнато престъпление на територията на Р. България и
довършено в Р. Австрия, както и липса на надлежни доказателства за извършено
престъпление от исканото лице. Твърди се, че е налице конституционна забрана исканото
лице да бъде предадено на друга държава за целите на наказателно преследване. Според
жалбоподателят са нарушени сроковете във връзка с вземане на решение за изпълнение на
ЕЗА, като съдът не е взел в предвид наличието на обстоятелства, водещи до отлагане на
изпълнението или за условно изпълнение на заповедта по реда на чл.52 от ЗЕЕЗА. Във
връзка с така посочените възражения, се иска САС да отмени обжалваното решение и да
бъде отказано изпълнение на ЕЗА от 15.01.2025 год., издадена по дело № 3 St 333/2024 год.
от Прокуратура Вийнер Нойщат, Република Австрия.
В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от исканото лице и неговата
защита. Излагат се и допълнителни аргументи относно това, че всичко е започнало на
територията на Република България, тъй като исканото лице именно тук е било склонено да
подпише документи, във връзка с дружество на негово име. Според защитата, с предаването
на исканото лице, същото по никакъв начин няма да бъде полезен на разследването в Р.
Австрия, а като свидетел може да бъде разпитан и чрез други способи, без изричното му
предаване на компетентните австрийски власти.
Исканото лице Д. поддържа казаното от защитника си, а в предоставеното му
право на последна дума иска да му бъде изменена мярката за неотклонение в по – лека, за да
може да бъде със семейството си преди предаването му на компетентните австрийски
власти.
Представителят на АП – София пледира за неоснователност на жалбата, тъй
като липсват основания за това.
Апелативен съд - София, след като се запозна с материалите по делото и
становищата на страните, прие за установено от фактическа и правна страна, следното:
Настоящото производство пред АС – София е във връзка проверка относно
спазването на законовите изисквания при постановяване на първоинстанционния съдебен
акт и в частност относно това дали са налице условията на закона за предаване на
българския гражданин Д. на компетентните съдебни власти на Република Австрия по чл. 36
и чл. 41 от ЗЕЕЗА и дали съществуват основания за отказ по чл. 39 и чл. 40 от ЗЕЕЗА.
1

Правилно и законосъобразно СГС направил извод въз основа на съдържанието
на ЕЗА , че посочените в чл. 36, ал. 1 до ал. 3 от ЗЕЕЗА условия са налице, а именно:
1/ Европейската заповед за арест е издадена за лице, извършило деяния по
чл.33 от Закона за финансовите престъпления /укриване на данъци/ и чл.153В от
Наказателния кодекс на Република Австрия /укриване на социални осигуровки/, които се
наказват съгласно правото на издаващата ЕЗА държава с „лишаване от свобода“ не по-малко
от 1 година, съобразно изискуемия за това срок по чл. 2, т. 1 от Рамково решение
2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно ЕЗА и процедурите за предаване
между държавите членки, а именно до 4 години „лишаване от свобода“ и кумулативно
предвидени наказания „глоба“ за всяко едно от деянията, които обстоятелства са посочени в
ЕЗА;
2/ Европейската заповед за арест е издадена за деяния, които не са включени в
списъка по чл. 36, ал. 3 от ЗЕЕЗА, както и тези по чл. 2, т. 1 от Рамково решение
2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно ЕЗА и процедурите за предаване
между държавите членки, но по отношение на същите е налице двойна наказуемост, тъй
като престъпленията за които се иска предаването на българския гражданин Д.,
представляват престъпления и по българския наказателен кодекс, регламентирани в чл. 255 -
чл. 255а от НК и в чл.255в от НК. За посочените деяния не е изтекла давността, предвидена
в законодателството и на двете държави – Република Австрия и Република България.
Правилно и законосъобразно, СГС след преценка на обстоятелствата по
делото, е приел че не са налице и абсолютните три предпоставки за отказ от допускане на
предаване, посочени в чл. 39 от ЗЕЕЗА, тъй като: Престъпленията, за които е издадена
заповедта, не са амнистирани в Република България и същевременно не попадат в нейната
юрисдикция; не е нарушен принципът non bis in idem – не е постановена окончателна
присъда за същото деяние или тя да е изтърпяна, или да не може да се приведе в изпълнение
в друга държава членка или в България; лицето не е малолетно.
По отношение на гаранциите по чл. 41, ал. 2 от ЗЕЕЗА, правилно и
законосъобразно окръжният съд е приел, че същата е дадена с ЕЗА, в буква „з“, като
необходима в случая, тъй като част от престъпленията, за които се иска предаване с цел
изтърпяване на наказание е предвидено и наказание доживотен затвор.
Правилен е и изводът на първата инстанция, че не са налице и факултативните
основания по чл. 40, ал. 1, т. 1-4 и ал. 2 от ЗЕЕЗА, при които може да се откаже изпълнение
на ЕЗА, тъй като от доказателствата по делото се установява, че исканото лице не е
привлечено като обвиняем и не е подсъдимо в РБ, както и няма прекратяване в РБ на
наказателно производство за описаното в ЕЗА престъпление; давностният срок за
наказателно преследване за описаното в ЕЗА престъпление да е изтекъл съгласно
българското законодателство и престъплението да е подсъдно на български съд; настоящият
съд не е уведомен за постановена присъда за описаното в ЕЗА престъпление и че исканото
лице е изтърпяло или изтърпява наказание по влязла в сила присъда за същото престъпление
в държава, която не е членка на ЕС, или че присъдата не може да бъде изпълнена според
законодателството на държавата, в която е осъдено.
По искане от първоинстанционния съд, с писма от 20.02.2025 г. е дадена
Гаранция от Областен съд Вийнер Нойщадт, отдел 33 съгласно чл. 29, ал. 3 EU-JZG от
Федералния закон за правно сътрудничество по наказателноправни въпроси между
държавите – членки на ЕС, че в случай на изпълнение на исканата ЕЗА и на предаване на
издирваното лице М. Д., роден на *** г. на австрийските органи, той ще бъде върнат на
България за изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ или на превантивна мярка,
включваща „лишаване от свобода“, наложено от австрийски съд, след провеждане на
основното заседание и влизане в сила на решението от основното производство /л.100 от
ЧНД №1186/2025 год. на СГС/. Дадена е и гаранция , че съгласно чл. 61, ал. 2 от НПК на Р.
2

Австрия, в случай на предаване на исканото лице на компетентните австрийски власти, на
същото ще му бъде предоставен служебен защитник, чиито разноски няма да заплаща. /л.
201 от ЧНД 1186/2025 на СГС/.
По направените възражения от защитата срещу постановеното решение от СГС,
САС намира същите за неоснователни по следните причини:
В жалбата се твърди, че са неясни и непълни посочени обвинения спрямо исканото
лице относно описанието на обстоятелствата, при които е извършено престъплението с
време, място и степента на участие. Видно от приложената ЕЗА, в раздел Д /престъпления/,
е посочено че въпросната заповед се издава във връзка с няколко финансови престъпления и
престъпления по чл.153а от НК на Р. Австрия и обстоятелствата във връзка с това – място,
обстоятелства и време. В детайли такава информация се съдържа и в писмото до СГС от
прокуратурата Вийнер Нойщадт /л.30 4 сл от ЧНД 1186/2025 год. на СГС/.
Относно здравословното състояние на исканото лице Д. и дали същото позволява
да участва в процесуални действия пред българския съд, с оглед представените за
ограничени умствени способности на исканото лице,в производство по изпълнение на ЕЗА
за предаването му на компетентните австрийски власти, СГС е допуснал и изслушал КСППЕ
/л. 219 и сл. от ЧНД №1186/2025 на СГС/. Като вещите лица макар и да приемат, че се касае
за затруднения в разбирането на специфичните правни изисквания и последствия от страна
на исканото лице и предвид „наличния интелектуален дефицит“ на освидетелствания Д.,
същият да не може да организира сам защитата си в наказателно производство, то той в
основни параметри разбира свойството и значението на действията си, макар и
изключително манипулируем и внушаем. Първоинстанционният съд не е отказал
допускането на допълнителна задача по отношение на приетата КСППЕ, тъй като такова
искане на е било направено след изслушването на експертизата в с. з. на 26.09.2025 год.,
проведено от СГС.
Относно твърдението за липса на надлежни доказателства за извършено
престъпление от исканото лице, от Р. Австрия е получено писмо че се касае за ЕЗА във
връзка предаване на лице по отношение на което не е налице образувано съдебно
производство или постановена неприсъствена присъда, тъй като обвиняемия не е установен
и не пребивава на посочения от него австрийски адрес, поради което по националното
австрийско право все още не му е повдигнато обвинение, което би било сторено след
предаването му на австрийските власти и след неговото изслушване /л. 142 от ЧНД
№1186/2025 СГС/. В настоящото производство, пред българският съд не се изискват и не се
представят доказателства за извършеното престъпление във връзка с което се иска предаване
на лицето.
Във връзка с възражението на жалбоподателя, че са нарушени сроковете във
връзка с вземане на решение за изпълнение на ЕЗА, същите по своята същност не са
преклузивни и не водят сами по себе си до отказ за изпълнение на ЕЗА.
Не са налице и обстоятелства, водещи до отлагане на изпълнението или за условно
изпълнение на заповедта по реда на чл. 52 от ЗЕЕЗА.
Не следва да се обсъждат аргументите на защитата във връзка с коментираната
обективна и субективна страна на деянията, за които се иска предаването на лицето, тъй
като не са от компетентността на този съд в настоящото конкретно производство.
В предвид на всичко изложено, АС – София, прие че обжалваното решение, с
което е допуснато изпълнението на процесната европейска заповед за арест е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, АС – София, НО, 12-ти състав, постанови диспозитива
на решението си.
3

Номер на акта:	329
Дата:	17 октомври 2025 г. (в сила от 17 октомври 2025 г.)
Съдия:	Иванка Шкодрова

Дело:	20251000601273
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	15 октомври 2025 г.

Решение по ВЧНД №1273/2025 на Апелативен съд - София

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите