№ 14911
гр. София, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20231110141039 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр чл.
137, ал. 2 ЗЕ.
Ищецът АЙ ТИ ДИ ГРУП ЕООД твърди, че е изградил
присъединителните съоръжения по смисъла на чл.137, ал.1 ЗЕ е започнал
процедура по изкупуването им от ответника ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ
ЕАД, която обаче не е приключила и ответникът необосновано не изкупува
топлопроводите и съоръженията, по силата на който ответникът се е задължил
да сключи с ищеца окончателен договор, по силата на който ищецът да му
прехвърли собствеността им а той да му плати цената им по реда на чл.137,
ал.2 и ал. 3 ЗЕ - по цена на съоръженията, определена по методика на ДКЕВР,
приета с протокол 24 от 04.02.2008г. Ето защо, предвид неизпълнение на
задължението на ответника и ползването на тези съоръжения, ищецът моли
съда на постанови решение за осъждането на ответника на осн. чл. 59, ал. 1
ЗЗД, вр чл. 137, ал. 2 ЗЕ да му плати сумата от 59811,00 лв. (след допуснато
увеличение на иска на осн. чл.214, ал.1 ГПК), претендирана като част (от
общо 5000 лв.) от обезщетението за неоснователното обогатяване на
ответника за ползване на изградените от ищеца присъединителен
топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция за жилищната
1
сграда- етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „Д.“, УПИ I-61, 64,
кв. 7-Г, м. С. през периода 03.04.2018г. до 24.06.2019 г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 24.6.2019 г., до изплащане на сумата.
Ответникът ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД оспорва исковете по
основание и размер, моли да се отхвърлят. Твърди, че ищецът не е представил
всички необходими документи за изкупуване на съоръженията по сключения
предварителен договор, като по този начин е възпрепятствал изкупуването на
топлинния обект, оспорва да е собственик на изградените от ищеца
съоръжения и прави евентуално възражение за изтекла погасителна давност.
Счита, че е приложима кратката погасителна давност по чл.111, б.В ЗЗД.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно
и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид следното:
Безспорно е между страните, че са сключили предварителен договор
№1051 от 13.10.2009 г. за изграждане и присъединяване на енергиен обект
към топлопреносната мрежа на Топлофикация София ЕАД. Ищецът е поел
задължението да изгради за своя сметка присъединителен топлопровод,
съоръженията към него и абонатна станция в сграда на адрес в гр. София, ж.к.
*********************************, УПИ-I-253, 475, а ответникът – да
изкупи при условията на чл. 137, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ същите.
От приетите по делото документи . предварително проучване №ПП-
143/9.2.2009 г., разрешение за строеж №39/8.10.2009 г. и разрешение за
ползване №IJ-05-1391/30.11.2010 г. се установява, че процесните съоръжения
– четири броя абонатни станции и топлопроводи към тях са въведени в
експлоатация и се ползват от ответника считано от месец декември 2010 г.
От приетото по делото заключение на неоспорената от страните
съдебно-техническа експертиза се установява, че са изпълнени всички
технически изисквания за абонатната станция и отклонение от тръбопровод,
като ответникът се ползва от съоръжението от момента на въвеждането му в
експлоатация. Според изчисленията на вещото лице размерът на цената за
ползване, която е следвало да се заплати от ответника за исковия период -
25.10.2019 – 28.2.2023 г., изчислена по методиката на ДКЕВР, приета с
протокол от 24.02.2008 г. за четирите абонатни станции и топлопроводите към
тях се равнява общо на 59811,00 лв.
2
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 137, ал. 2
ЗЕ, според която материална разпоредба всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването.
Обогатяване по смисъла на чл.59, ал.1 от ЗЗД е налице при получаването
на имуществени ползи от едно лице за сметка на друго, като същото е
неоснователно при отсъствието на правно основание за това получаване.
Връзката между обогатяването и обедняването е винаги конкретна, подлежи
на установяване във всеки отделен случай, като следва да се изясни дали
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ
факт или от обща група факти. В тежест на ищеца по иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е
да докаже както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, също
и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването (връзката
между тях).
Съгласно чл. 137, ал.1 ЗЕ При присъединяване на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди присъединителният топлопровод, съоръженията към
него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са
негова собственост. Според чл.137, ал.2 ЗЕ Изграждането на съоръженията по
ал. 1 може да се извършва от клиентите след съгласуване с топлопреносното
предприятие. В този случай топлопреносното предприятие заплаща цена за
ползване на съоръженията по ал. 1, изградени от клиентите. Съгласно чл.137,
ал.3 ЗЕ Собствеността върху съоръженията, изградени от клиентите, се
прехвърля в срок до три години, като отношенията се уреждат в договора за
присъединяване по чл. 138, ал. 1.
Ето защо, искът е обусловен от доказване от страна на ищеца, че е
изградил и е собственик на процесните присъединителни съоръжения през
исковия период, използването й от ответника през същия и иска по размер -
размерът на обедняването на ищеца, размерът на обогатяването на ответника
и причинната връзка между тях. Обусловен е и - от доказване от страна на
ответника на твърдените правоизключващи факти.
От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че ответникът
3
доказа твърденията си – същият е изградил процесните инсталации,
собственик им е, а ответникът я е използвал през исковия период, както и че
размерът на обезщетението за ползването им през исковия период е равен на
претендираната сума, което е видно от приетата по делото експертиза.
Ответникът не доказа възраженията си, а именно, че ищецът не е
представил всички необходими документи за изкупуване на съоръженията по
сключения предварителен договор, ищецът да не е собственик на процесните
съоръжения и да е изтекла погасителна давност.
Възражението на ответника по чл.111, б.В ЗЗД е неоснователно, тъй
като давността по чл.59 ЗЗД е петгодишна – чл.110 ЗЗД, а не е кратката
тригодишна давност. Началото й се поставя от момента на обогатяването на
ответника. Неправилно ответникът прави аналогия с периодичността на
задълженията на наемателя по договор за наем, за да обоснове краткия
давностен срок. Касае се за различни правоотношения – отговорността на
ответника в настоящия случай е на извъндоговорно основание, а при договора
за наем се касае за договор. Обезщетението за ползване може да се съизмери с
наемна цена, която да послужи за ориентир при оценяването размерна на
обедняването на ищеца, съответстващо на размера на неоснователното
обогатяването на ответника, но това не превръща правоотношението в
наемно, задълженията в периодични и давността – в кратка по чл.111, б.В ЗЗД.
Затова искът следва да бъде уважен изцяло.
Относно направените по делото разноски: На осн. чл.78, ал.1 ГПК
ответникът е задължени да плати на ищеца направените по делото разноски,
съразмерно на уважената част от иска – изцяло - 9329,25 лв.
Предвид изложеното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Красно село,
ул.Ястребец № 23 Б да плати на ищеца АЙ ТИ ДИ ГРУП ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.Фредерик
Жулио Кюри 15, бл.3, ет.1, ап.1 следните суми:
на осн. чл. 59, ал.1 ЗЗД вр. чл.137, ал.2 ЗЕ - 59811,00 лв., (след
4
допуснато увеличение на иска на осн. чл.214, ал.1 ГПК), представляваща
обезщетение за неоснователното обогатяване на ответника за ползване на
изградените от ищеца присъединителенни топлопроводи, съоръженията към
тях и абонатните станции за жилищните сгради - етажна собственост,
находящи се в гр.София, район И., ж.к.Д., К.Е., бл.***, входове от 1 до 5 и в
гр.София, район И., ж.к.Д., К.Е., бл.***, входове от А до Д през периода
25.10.2019 – 28.2.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 24.7.2023 г., до изплащане на сумата;
на осн. чл.78, ал.1 ГПК - 9329,25 лв, - обезщетение за направените по
делото разноски, съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от
ГПК – с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им
адреси!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5