Р Е Ш Е Н И Е
№
13.08.2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на тридесети юли хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При
секретаря Петя И. и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№465/2019г. по описа на ПлРС,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с
правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 150, ал.1, в чл. 153,
ал.1 от ЗЕ, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова
молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН”, ЕАД, чрез юрк. В. В., против А.И.О. ***, с
която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№6598/2018г. по описа на ПлРС. Твърди се, че ответникът
е собственик/ползвател на топлоснабден имот- апартамент, на адрес ***. Твърди
се, че ответникът, е клиент на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на
чл.153, ал.1 от ЗЕ, и е ползвал предоставената му ТЕ, като не е погасил
задълженията си. Твърди се, че на основание чл. 150 от ЗЕ, продажбата на ТЕ се
извършва по публично оповестени Общи условия, като договор между страните не е
сключван. Твърди се, че Общите условия са публикувани във в-к „Нощен труд”, от
дата 13/14.12.2007г и във в-к Посоки, бл. 239/13.12.2007г. Твърди се, че от
страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е
плащано от ответника. Твърди се, че абонатите са длъжни да заплащат потребената
от тях ТЕ, в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
като при неизпълнение държат лихва за забава. Твърди се, че от страна на ищеца,
ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е плащано от
ответника. Твърди се, че дяловото разпределение на ТЕ, в сградата, в която се
намира имота на ответника, се извършва от ***, въз основа на сключен договор, с
ЕС, в която се намира имотът на
ответника, като сумите са начислявани на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. Моли съдът да конституира ***, като трето лице – помагач в
процеса, на негова страна. Моли съдът да постанови решение, с което да признае
за установено спрямо ответника О., че дължи, сумата от 486,33лв.- главница, за
периода 01.01.2016-30.04.2018г. съставляваща стойността на потребена и
незаплатена ТЕ, за посоченият по- горе имот, с аб. № 5660 и сумата от 60,23лв-
лихва за забава, за периода 02.03.2016-03.09.2018г, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата заявлението по чл. 410 от ГПК, до
окончателното й изплащане. Претендират се разноски. Представят се писмени
доказателства, по опис.
В срока за отговор, ответникът А.И.О.,
ред. ув, чрез адв. П. К., изразява становище за неоснователност на предявения
иск, като се посочва, че липсват доказателства за собствеността на апартамента,
респ.- за качеството на ответника на собственик или ползвател.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
По делото, с определение №2624/20.06.2019г.,
като трето лице- помагач на страната на ищеца, е конституирано ***. От страна
на същото, по делото са представени и приети изисканите писмени доказателства.
От страна на третото лице- помагач, се представя договор от 28.06.2002г,
сключен между него и Етажна собственост на адрес ***, за монтаж на индивидуални
топломери и дялово разпределение на ТЕ в сградата. В писмено становище, третото
лице помагач посочва, че в имота с аб. № 5660, има монтирани три топлинни
разпределителни уреди и щранг- лира в банята.
Безспорно по делото се установява,
че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №4069/13.09.2018г.,
по ч. гр.д.№6598/2018г. по описа на ПлРС.
По делото се установява също и
факта на публично оповестяване на общите условия, чрез публикуването им във в-к
”Посоки”. Установява се също, че Общите условия са надлежно одобрени, с решение
на ДКЕВР от 2007г.
Установява се също, че за
процесния имот, е открита партида, с аб. № 5660, като съобразно изготвената и
представена от ищеца справка, по пера,
се установява, че е начислена ТЕ за отопление с ИРУ и за ТЕ, отдадена от сградната
инсталация.
По делото, от страна на ищеца, е
представено, съобщение от ЧСИ до Служба
по вписванията – гр. Плевен, за вписване на възбрана върху самостоятелен обект
в сграда, с идентификатор 56722.659.118.1.46, с адрес ***, собственост на
ответника А. О. и на ***.
По делото е изслушана и приета
ССЕ, от заключението по която се установява следното: сумата за ТЕ за процесния
период, за имота, е начислявана по изготвени отчети от фирмата, извършваща
дялово разпределение, за база отчет на уредите за ялово разпределение, като в
имота е начислено само отопление от налични ИРУ, няма ползване на топла вода.
ВЛ е установило, че размера на главницата е 486,33лв., от които 75,80лв.-
сумата за отопление с ИРУ, 356,63лв.- сума за ТЕ, отдадена от сградната
инсталация, 54лв- услуга дялово разпределение. ВЛ е установило, че има
регистрирани 3 бр. уреди и 0 бр. водомери в имота; сумата за ТЕ, отдадена от
сградната инсталация е начислена въз основа на
действителен обем на имота от
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая облигационната връзка между страните е възникнала въз основа на самият Закон за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Както бе посочено по- горе, по делото безспорно се установи публичното оповестяване на Общите условия, чрез тяхното публикуване. Съдът приема за установен и факта, че отв. А.О. има качеството на собственик на имота, въз основа на прието и описано по- горе съобщение от ЧСИ за вписване на възбрана върху имота. Съобразно ТР №2 от 25.05.2017 г. на ОСГК на ВКС, доставката на топлинна енергия в сгради-етажна собственост, е колективна услуга, която ползва всички собственици на обекти в такава сграда и че не е необходимо подписване на индивидуален писмен договор с доставчика на топлинна енергия, за да възникне между тях облигационна връзка. Съобразно цитираното ТР, отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Съобразно нормата на §1.т.1 от ДР на ЗЕ, "Абонатна станция" е уредба, чрез която се осъществява подаване, измерване, преобразуване и регулиране на параметрите на топлинната енергия от топлопреносната мрежа към клиентите. Нормата на чл. 153, ал.6 от ЗЕ постановява, че клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума.
В случая, по делото се установи,
че от страна на ответника няма плащане на претендираните суми.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният установителен иск е изцяло основателен, ответникът- като собственик на топлоснабден имот, дължи плащане на потребената от него ТЕ, поради което следва да бъде уважен, като бъде признато за установено спрямо същия, че дължи сумата от 486,33лв.- главница, за периода 01.01.2016-30.04.2018г. съставляваща стойността на потребена и незаплатена ТЕ, за посоченият по- горе имот, с аб. № 5660 и сумата от 60,23лв- лихва за забава, за периода 02.03.2016-03.09.2018г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата заявлението по чл. 410 от ГПК- 13.09.2018г, до окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед за изпълнение №4069/13.09.2018г., по ч. гр.д.№6598/2018г. по описа на ПлРС.
С оглед изхода на делото, следва ответникът да понесе направените разноски. Съдът определя същите в размер на общо 475лв., от които– сумата от 100лв- юрк. възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК, в минимален размер, сумата от 75лв.- държавна такса, сумата от 300лв- възнаграждение за особен представител. Ответникът следва да понесе и направените в заповедното производство разноски, в размер на 75лв.- от които 25лв.- държавна такса и 50лв.- юрк. възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК, в минимален размер.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, ЧЕ А.И.О., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***- изп. директор, сумата от 486,33лв.- главница, съставляваща стойността на потребена и незаплатена ТЕ, за периода 01.01.2016-30.04.2018г., за имот, с аб. № 5660 и сумата от 60,23лв- лихва за забава, за периода 02.03.2016г. -03.09.2018г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата заявлението по чл. 410 от ГПК- 13.09.2018г, до окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед за изпълнение №4069/13.09.2018г., по ч.гр.д.№6598/2018г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, А.И.О., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН”
ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********, представлявано от ***, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 475лв.-
разноски по настоящето исково производство и в размер на 75лв-разноски- по ч. гр.д. №6598/2018г.
на ПлРС.
Решението се постановява с
участието на третото лице – помагач на
страната на ищеца- ***, гр. София.
Решението може да обжалвано в
двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: