О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр.Пазарджик,  17.04.2019 година

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков

 

         Като разгледа гр.д. №5144 по описа на съда за 2019 год. и за да се произнесе прие следното:

Извършена е проверка по въпросите, посочени в чл.140, ал.1 от ГПК.

         С исковата молба ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Ответникът не е представил и не е посочил доказателства.

Приложено е заповедното производство, по което е издадена заповедта за изпълнение, чиито предмет оспореното вземане.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл.140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИЕМА предоставените от ищеца с исковата молба писмени доказателства, както и материалите по ч.гр.д. №4486/2018г. на РС - Пазарджик.

Насрочва открито съдебно заседание за 30.05.2019 година, 9.30 часа, за когато да се призоват страните.

Определението не подлежи на обжалване.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца - препис от отговора.

На основание чл.140, ал.3 от ГПК съдът съобщава на страните ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, КАКТО СЛЕДВА:

По реда на чл.422 ГПК са предявени кумулативно съединени искове с материалноправна квалификация по чл.79, ал.1, предл.І вр. чл.327, ал.1 ТЗ и чл.309а, ал.1 ТЗ за установяване съществуване на вземането по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в размер на 1873,85лв. – цена на продадена стока, ведно със законна лихва от подаването на заявлението в съда – 02.11.2018г. до плащането, и 46,36лв. – мораторно обезщетение за периода 21.09.2018г. – 02.11.2018г.

Ищецът „Милмакс“ ЕООД твърди да е във валидно облигационно отношение с ответника „Хрис“ ООД, произтичащо от договор за продажба на пилета, по който е изпълнил задължението си да предаде стоките на ответника, а последният не е заплатил дължимата цена от 10489,85лв., за която са издадени фактура №531/22.06.2018г. на стойност 9148,25 и фактура №549/05.07.2018г. на стойност 1341,60лв. Част от цената в размер на 6616лв. била погасена чрез прихващане на насрещни вземания между страните, извършено с изрично писмено споразумение от 18.07.2018г. От оставащите 3873,85лв., дължими в срок до 20.09.2018г., ответникът заплатил с банков превод частично 2000лв., оставайки да дължи разликата от 1873,85лв. Поради допуснатото неизпълнение за него възникнало задължение да плати на мораторно обезщетение в размер на 46,36лв., представляващо законна лихва от деня на забавата - 21.09.2018г. до деня на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 02.11.2018г.

Ищецът поддържа, че за събиране на вземането се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №4486/2018г. на РС – Пазарджик. Поради подадено от длъжника възражение по чл.414 ГПК иска от съда да установи съществуването на вземането в размера по заповедта за изпълнение. Претендира съдебни разноски в исковото и в заповедното производство. 

Ответникът не е заявил становище по основателността на иска.

         За уважаването на главния иск ищецът следва да установи при условията на пълно главно доказване сключването на договора за продажба, предаването на стоката, размерът на дължимата цена, както и нейната изискуемост.

         При установяване на горното ответникът следва да установи положителния факт на плащането на цената.

         По иска с правно основание чл.309а, ал.1 ТЗ, ищецът следва да установи наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.

        

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: