Р Е Ш Е Н И Е
№260317 01.10.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански
състав
На петнадесети септември две хиляди и двадесета година
В публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско дело № 1558 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
исковата молба на А.Б.Я. с ЕГН **********, адрес: ***, против Главна дирекция
„Изпълнения на наказания“ – гр. София, адрес: гр. София, бул. „Ген. Н.
Столетов“ № 21, Булстат *********, с която се претендира осъждането й за
заплащане на сумата от 200 лева, представляваща дължимо възнаграждение за
положен от ищеца труд извън времето на дежурство, от по 1. 15 минути на
смяна, за периода 02.03.2017 г. – 02.03.2020
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата
молба – 02.03.2020 г., до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на
направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че в горепосочения
период е полагал труд като надзирател, за която длъжност има определен със
Заповед № 453/14.08.2014 г. на началника на затвора режим на работа при
24-часови смени, 12-часови и 8 –часови смени, съответно с начало на работния
ден 08. 00 часа на същия ден и край – 08.00 часа на следващия ден, 8.00 до
20.00 часа и 08.00 часа до 16.30 часа. Ищецът твърди, че съгласно т. 9 от
заповедта, петнадесет минути преди работното време се провеждат ежедневни
инструктажи на наряда на затвора и затворническите общежития, поради което и за
дежурният главен надзирател са налице задължения по подготовка за провеждане на
инструктаж, участие в инструктаж и сдаване на дежурството, в резултат на което
явяването на работното място става 30 минути преди встъпване в дежурство, а
след приключване на последното започват дейности по предаване на новия постови,
който заедно с отвода и предаването на оръжието и техническите пособия отнемало
още 45 минути или общо 75 минути над времето оставено за съответната смяна.
Ищецът твърди, че до 11.05.2019 г., това време от 75 минути /1 час и петнадесет
минути/ подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд, не е било съобразено от работодателя при заплащане на
възнаграждението му, а след тази дата, когато е издадена Заповед № Л-2271/2019
г. на гл. директор на ГДИН, впоследствие отменена с допълнителна заповед №
Л-2788/2019 г., е разпоредено това време да е в рамките на тридесет минути и да
се включва към отработеното време, върху което се формира възнаграждението.
Според ищеца отработеното от него време извън смяната му за процесния период от
приблизително 75 минути за всяко дежурство е в размер на 200. 00 лева и следва
да му се заплати допълнително от ответника.
Правното основание на предявения иск
е чл. 19 от ЗИНЗС във вр. с чл.187 от ЗМВР и чл.16е от ППЗИНЗС.
В съдебно заседание искът е увеличен
до сумата от размер от 1 000 лева, представляваща
възнаграждение за 300 часа положен труд извън времето за дежурства за процесния
период.
В законоустановения срок по чл.131
от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който не се оспорва
допустимостта на иска, но се твърди, че същият е неоснователен, като не се
дължи търсената сума. Ответникът счита, че времето за инструктаж, приемане,
сдаване и освобождаване от наряд или дежурство е част от работното време и
следва да се включва и заплаща от работодателя към т.нар „отработено време“, за
разлика обаче от 60 минутната почивка при 12-часово дежурство и 90 минутната
почивка при 24-часово дежурство, която не представлява работно време и не
следва да се заплаща от работодателя. Твърди, че със Заповед №453/14.08.2014 г.
на началника на затвора - гр. Бургас, за надзирателите освен време за отдих до
четири часа са определени и почивки в размер на 180 минути, от които 90 минути
за хранене и шест физиологични почивки по 15 минути на всеки четири часа,
поради което и счита, че претенцията на ищеца би била основателна в случай, че
същият установи ангажираност през установеното му време за почивка, ако не му е
отчитан извънреден труд. Наред с това твърди, че считано от 27.06.2014 г. за
служителите работещи на смени се заплаща извънреден труд до 70 часа на
тримесечие, над които положеният извънреден труд не се компенсира. Също търси
присъждане на разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Бургаският районен съд, като взе
предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на
ответната страна, събраните по делото доказателства и след като съобрази
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а и се установява,
че между тях съществува служебно правоотношение, по силата на което ищецът
заема длъжността надзирател в затворническо общежитие – Д., както и че през
процесния период е изпълнявал дежурства по график.
Представени са и заповед №
ЧР-05-11/30.01.2015 г., допълнена със заповеди от 09.04.2015 г. и 21.04.2017
г., на министъра на правосъдието, в които са определени реда за разпределение
на работното време, отчитането му и компенсиране на работата на държавните
служители извън редовното работно време. В последната заповед е посочено, че
положеният извънреден труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
Със заповед № 453/14.08.2014 г. на
началника на затвора-Бургас е определено работно време за служителите в корпуса
на затвора и затворническите общежития: 24-часови смени с начало на работния
ден в 8.00 ч. и край на работния ден в 8.00 ч. на следващия ден, 12-часови
смени – дневна смяна от 8 ч. до 20 ч. и нощна смяна – от 20 ч. до 8 ч. и
8-часови смени от 8 ч. до 16.30 ч. и от 6 ч. до 14.30 ч. С т. 9 на същата
заповед е определено началото на ежедневните инструктажи на наряда в затвора и
затворническите общежития да е 15 минути преди началото на работното време за
конкретното работно място.
Съгласно заповед № Л-2271/13.05.2019
г. на главния директор на ответната дирекция, е наредено времето за подготовка
и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или
дежурство за всички затвори и затворнически общежития да е в рамките на 30
минути, което време следва да се включва към отработеното време на служителите.
Аналогична е и заповед № 2788/14.06.2019 г., влизаща в сила от 01.07.2019 г.
Представена е и заповед №
436/01.07.2019 г. на началника на затвора Бургас, с която е наредено времето,
необходимо за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от смяна или дежурство в затвор в гр. Бургас и в затворническите
общежития да е в рамките до 30 минути, като за работещите в затвора респективно
затворническите общежития при 24-часови и 12-часови дневни смени са определени
30 минути, а за 12-часови нощни смени и 8-часови смени – 15 минути.
От изпълнената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като обективно и безпристрастно изготвена от
лице с нужните специални познания, се установява, че през процесния период за
ищеца са отчетени 238 смени – положени дежурства, от които 213 броя са 24-часови
смени/дежурства, 14 броя са 12-часовите дневни дежурства, 4 нощни 12-часови
дежурства и 8 броя са 8-часовите дежурства. Вещото лице също така е установило,
че за периода от 02.03.2017 г. до 02.03.2020 г. в начислените суми за трудово
възнаграждение на ищеца не са били включени суми за дейности преди и след
дежурство, а за периода 01.07.2019 г. – 02.03.2020 г. в начислените и
изплатените суми за трудово възнаграждение участват суми, съответстващи на
отработено време от 30 минути за 24-часови смени, които са приспаднати. Вещото
лице е посочило размера на основната заплата през годините, като е изчислило,
че на ищеца се дължи допълнително трудово възнаграждение в размер на 1 957.
70 лева за 276. 30 часа положен извънреден труд.
Страните са ангажирали и гласни
доказателства. Свидетелят Радостин Георгиев е посочил, че работи в затворническо
общежитие – Дебелт на длъжност надзирател и познава ищеца, който също работи
там на длъжността командир на отделение от около малко повече от година, а
преди това е бил надзирател. Завява, че надзирателите отиват на работа в 7.30
ч., като се преобличат и снаряжават.
След това в 07. 45 – 07. 50 часа командирът се запознавал
със здравословното им състояние и дали могат да носят поста. След това
вече в 08.00 часа инспектор охрана с новия и стария главен надзирател
извършавали инструктаж на цялото отделение, обикновено от 12 човека, който
приключвал към 8.20-8.30 часа. След това всеки поемал своите работни задачи и
заемал поста си. Когато тръгвали за отвод вече било станало 8. 30 часа на
другия ден, като самият отвод траел около 15 минути и продължавал до 8. 45
часа. А.,***, по принцип пътувал с личния си автомобил, понякога бил с
униформа, друг път цивилен.
Свидетелят Я. Ж., също работещ в затворническо
общежитие – Д. и изпълняващ длъжността началник на сектор от 2017 г., сочи, че
работното време на надзорно-охранителния състав започва в 8:00 часа и приключва
в 8:30 часа на следващия ден, когато са на 24-часови смени. Надзирателите и
командирът на отделение трябвало да бъдат в 8:00 часа в стаята за инструктаж,
със съответната униформа, а кога точно идвали на работа – не може да каже. Не му
е известно също така командирът на отделение да събира надзирателите и да ги
запознава с обстановката 15 минути преди провеждането на инструктажа. Това не е
негово задължение. Това е задължение на сдаващия смяната дежурен главен
надзирател. Инструктажът при тях се провеждал от началника на групата „Надзорна
охранителна дейност“. В заключение излага, че не отговаря на истината, че
работното време започва в 7:30 часа.
Въз основа на така установените
факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР,
към която препраща чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС, брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива, а в чл.
178, ал. 1, т. 3 и чл. 179, ал. 1, предл. второ е посочено, че към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни такива
за извънреден и за нощен труд. Както вече бе отбелязано, редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители са определени
със заповеди на министъра на правосъдието, в които е отбелязано също, че
извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение (така и чл. 187, ал. 6 ЗМВР). В чл. 16е, ал. 1, т. 3 от ППЗИНЗС
е посочено, че времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от
наряд или дежурство е част от отработеното време, като в случая по делото се
установи от събраните гласни доказателства, че де факто инструктажът, се
осъществява след началото на работното време, а отводът се осъществяват след
края му и всъщност продължава 30 минути след края на работното време. Установи се,
че инструктажът е започва в 08. 00 часа и продължава около 10-15 минути. За
инструктажа има известно разминаване в изнесените данни от свидетелите, като свидетелят
Георгиев сочи и за провеждане на проверка от командира на отделение, която
предхождала инструктажа и започвала преди 07. 45 часа. От друга страна свидетелят
Желев е категоричен, че инструктажът трае 15 минути и започва в 08.00 часа,
което всъщност е и в съответствие с издадената заповед в тази връзка и което
съдът възприема като достоверно по делото. Категоричен е че командирът на
отделение не събира надзирателите и не ги запознава с обстановката 15 минути
преди началото на инструктажа, тъй като това не било негово задължение. При
това времето доколкото работното време стартира в 08. 00 часа и приключва в 08.
30 часа на следващия ден следва да се признаят допълнително отработени 30 минути. Времето
за подготовка и привеждане във вид, необходим за явяване на работа, което се
твърди, че започва в 7.30 часа, не е сред дейностите, с които страната
изпълнява служебните си задължения, като не и сред изброеното в хипотезите на
чл. 16е, ал. 1 от ППЗИНЗС. Ето защо, като прецени гласните доказателства, съдът
намери, че след края на дежурството от 24-часа се установяват допълнителни 30 минути,
които са необходими на надзирателя, за да изпълни служебните си задължения, и
които са включени в отработеното време.
При това се налага извода, че са
установени средно общо 30 минути, включени в отработеното време извън
регламентираното работно време по отношение на 24-часовите дежурства и за
12-часовите дневни смени. Не се установява от показанията на свидетелите как са
организирани съответните дейности при 12-часова нощна смяна и 8-часова смяна,
при което съдът приема, че за тях следва да се добавят 15 минути, което
всъщност е в съответствие с предвидено в заповед № 436/01.07.2019 г. Няма как
по принцип при тези смени да не се провеждат инструктаж и съответния отвод,
макар и същите да са с по-малка продължителност.
Не се спори, а и установява се и от
заключението на вещото лице, че за периода от 01.07.2019 г. до датата на
подаване на исковата молба са заплащани по 30 минути за 24-часови смени и
12-часови дневни смени и за 12-часови нощни смени и 8-часовите такива по 15
минути, поради което за този период претенцията е неоснователна, тъй като е погасена
чрез плащане. За периода от 02.03.2017 г. до 30.06.2019 г. , включително, когато не е спорно, че ищецът е
изпълнявал длъжността надзирател, следва да бъдат присъдени неизплатените
трудови възнаграждения за положен извънреден труд за 30 минути на всяко 24-часовото дежурство, 30 минути за 12-часово
дневно дежурство и за 15 минути за 12-часово нощно дежурство и 8-часовите
дежурства. С оглед на изложеното, изготвеното по делото заключение не може да
се ползва в цялост, а само частично досежно размерът на нетното трудово
възнаграждение, което обаче е определено за 1 час с увеличение от 50%, докато по
настоящото дело е релевантен размерът на възнаграждението за 30 минути,
съответно за 15 минути, в зависимост от вида на дежурството. Ето защо
експертизата следва да се използва само дотолкова, доколкото показва броя на
видовете дежурства, а размерите на възнагражденията следва да бъдат преизчислени
и редуцирани съобразно гореизложеното. В
тази връзка като взе предвид заключението на вещото лице досежно броя на
положените през годините дежурства/смени, както и размера на съответно трудово
възнаграждение за от тях с увеличение от 50%, съдът направи съответните
изчисления:
За
2017 г. от 02.03.2017 г. до 31.12.2017 г. ищецът е положил 67 смени по 24 часа,
4 дневни 12-часови дежурства, 2 нощни 12-часови дежурства и едно 8-часово
дежурство. Задължението за посочения период за 30 минути допълнително на
24-часово дежурство, за 30 минути на дневно 12-часово дежурство и за 15 минути
на нощно 12-часово дежурство и 8-часовото такова е в общ размер от 221. 82 лева, като от тях 206. 56 лева е
за 24-часовите дежурства, 10. 96 лева е за дневните 12-часови дежурства, 2. 87 лева
е за двете нощните 12-часови дежурства и 1. 43 лева за едното 8-часовото
дежурство, за положени общо 36. 15 часа извънреден труд. Изчисленията са
направени на базата на определеното по експертизата нетно възнаграждение за
един час /колона 4/, като това възнаграждение е намалено наполовина, за да
съответства на 30 минути, респ. намалено с четири пъти, за да съответства на 15
минути и съответно умножено по броя на дежурствата в съответния месец,
съобразно данните в колоните пет, шест, седем и девет. По този начин са
редуцирани и възнагражденията за следващата календарна година – 2018 г., през
която ищецът е положил 80 смени по 24 часа, 1 дневна 12-часови смени и една
нощна 12-часово смяна. Задължението за посочения период, изчислено по
гореописаната методика, е в размер на общо 279.
97 лева, като от тях 275. 05 лева е за 24-часовите дежурства, 3. 28 лева е
за дневното 12-часово дежурства и 1. 64 е за нощното 12-часово дежурство, за положени
общо 40. 45 часа извънреден труд. Възнагражденията
за следващата календарна година – 2019 г. за периода до 30.06.2019 г.
включително, през който ищецът е положил 36 смени по 24 часа, 1 нощно дежурство
от 12 часа и едно 8-часово дежурство, изчислено отново по гореописаната
методика, е в размер на общо 131. 98 лева,
като от тях 127. 82 лева е за 24-часовите дежурства, 2.08 лева за 12-часовото
нощно дежурство и 2. 08 лева за 8-часовото дежурство, за положените общо 18. 30 часа извънреден труд. Положените
дежурства за периода 01.07.2019 г. до завеждане на делото на 02.03.2020 г. са заплатени
по 30 минути, респ. по 15 минути, съобразно вида на дежурството и съответно
повече плащания за тях не са дължими, тъй като положеният извънреден труд е
вече заплатен.
При това искът като основателен следва да
бъде уважен за сумата от 633. 77 лева за положения извънреден труд от 95. 30 часа,
и съответно да се отхвърли за горницата над уважения размер до пълния заявен
такъв от 1 000 лева. Съответно основателна е и акцесорната претенция за
законна лихва върху уважената част от главницата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
С оглед претенциите на страните за
присъждане на направените по делото разноски и при този изход на спора, следва
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата
от 190. 13 лева за направените по делото разноски за изплатено адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска. Съдът намира за
неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на представителя на ищеца, тъй като
същото е в предвидения минимален размер съгласно Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Ищецът също следва да се осъди да
заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски, съразмерно на
отхвърлената част от иска, в размер на 36. 62 лева, представляваща съответна
част от дължимото юрисконсултско възнаграждение от 100 лева, определено по реда
на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, с оглед на материалния интерес и степента на фактическата и
правната сложност по делото.
Следва също така на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът да се осъди да
заплати 50 лева държавна такса за производството и 126. 75 лева за изплатено от
бюджета на съда възнаграждение на вещото лице или общо сумата от 176. 75 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, адрес: гр.София, бул. „Ген. Н.
Столетов“ № 21, Булстат *********, представлявана от И.. Й.., да заплати на А.Б.Я. с ЕГН **********,
адрес: ***, сумата от 633. 77 лева /шестстотин
тридесет и три лева/ - главница,
представляваща възнаграждение за положен от ищеца труд от 95. 30 часа извън
времето на дежурство за периода от 02.03.2017 г. до 02.03.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата
от датата на предявяване на исковата молба – 02.03.2020 г., до окончателното й
плащане, както и сумата от 190. 13 лв.
/сто и деветдесет лева и 13 ст./ за направените по делото разноски, като отхвърля иска за горницата над уважения
размер от 633. 77 лева до пълния заявен размер от 1 000 лева, ведно със
законната лихва за забава върху отхвърлената част.
Осъжда
А.Б.Я. с ЕГН **********, адрес: ***, да
заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр. София,
бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21, Булстат *********, представлявана от И.. Й.., сумата от 36.62 лв. /тридесет и шест
лева и 62 ст./ за направените по делото разноски.
Осъжда
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр.София, бул. „Ген. Н.
Столетов“ № 21, Булстат *********, представлявана от И.. Й.., да заплати по сметка на Бургаския
районен съд сумата от 176. 75 лв. /сто седемдесет и шест лева и
75 ст./, от които 50 лева за държавна такса и 126. 75 лева за разноски за експертиза.
Решението може да се обжалва пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ