Р Е Ш Е Н И Е №

 

             гр. София, 04.12.2019г.

                                             

                                 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Вяра Баева като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д.н. № 2097 по описа за 2019г. и за да се произнесе  взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.

 

Образувано е по молба вх. № 123923/11.10.2019г. на „Т.К.Х.“ ЕООД, чрез управителя Е.Г.И., за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството.

В молбата се сочи, че  дружеството има задължения към множество кредитори по сключени търговски сделки и към държавния бюджет, а не е в състояние да изпълнява задълженията си  и е спряло плащанията. То се намира в състояние на неплатежоспособност, считано от 30.09.2019г., когато  плащанията са спрени. Не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите. Финансовият резултат на дружеството е намалял драстично вследствие на неблагоприятната икономическо обстановка. Затрудненията на дружеството са трайни и продължителни, а имуществото му не е достатъчно да покрие задълженията. Дружеството не разполага с активи, които му дават възможност за покрива текущите си задължения към кредитори и съответно коефициентите на ликвидност също отразяват този факт. 

Молителят иска да бъде постановено решение, с което да се обяви неплатежоспособността, евентуално свръхзадължеността на дружеството, с начална дата  30.09.2019г., да се открие производство по несъстоятелност и едновременно с това дружеството да бъде обявено в несъстоятелност и прекратена дейността му. 

        

Съдът като обсъди изложените в подадената молба обстоятелства, събраните по делото, включително по почин на съда,  доказателства – писмени доказателства, данни от  Агенция по вписванията, Национална агенция по приходите и Отдел “Пътна полиция“- СДВР, МВР, както и   заключението на изслушаната съдебна финансово-икономическа експертиза   и  като съобрази обявените по партидата на търговеца в търговския регистър счетоводни документи,  намира за установено от фактическа страна следното:

 

„Т.К.Х.“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, със седалище в района на Софийски градски съд

Дружеството е било учредено през юли 2015г. с предмет на дейност покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде, продажба на стоки от собствено производство, ресторантьорство, разкриване на заведения за обществено хранене, кафе аперитив, транспортни, рекламни, информационни услуги и други сделки и услуги, които не са забранени със закон.  

Към настоящия момент дружеството  има данъчни задължения,  за осигурителни вноски, както и задължения по търговски сделки.  

Публичните парични задължения, свързани с търговската дейност на молителя, са в размер поне на 115 348. 57 лева главница  – за ДДС, корпоративен данък, данък върху доходите на физически лица, вноски за здравно осигуряване и пенсионни вноски, и 17 705. 56 лева лихви, общо 133 054. 13 лева.  В този смисъл е постъпилата по делото справка вх. № 133449/31.10.2019г., издадена от Национална агенция за приходите. Задължения, съгласно справката, са с настъпили падежи от 14.09.2015г., включително.  Тези задължения  са посочени и от самия молител в молбата му по чл. 625 от ТЗ по делото, както са посочени и задължения по търговски сделки.

 За публичните задължения на дружеството са били наложени обезпечителни мерки с постановления изх. № С 190022-023-0001362/24.04.2019г., изх. № С 190022-139-0001109/23.05.2019г., изх. № С 190022-022-00063384/29.07.2019г. и изх. № С 190022-022-0006207/11.02.2019г. Няма започнато принудително изпълнение по реда на ДОПК.

Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната съдебна финансово-икономическа експертиза, работило въз основа на изготвените  и обявени в търговския регистър  годишни финансови отчети за периода 2015г.-2018г., изготвен  междинен баланс към 30.09.2019г., както и  представени от молителя аналитични разшифровки, към 31.12.2015г. коефициентът на обща ликвидност, като показател за способността на дружеството - молител да извършва своите текущи плащания към кредиторите, при общ норматив 1, е бил  1.000.

Също съгласно заключението на вещото лице, при общо норматив коефициент 0.33 за финансова автономност, като показател за способността да посреща дълготрайните си задължения, към 31.12.2015г. коефициентът на финансова автономност на дружеството е бил 0.5000, а реципрочният коефициент за финансова задлъжнялост – 2.000. Дружеството е имало положителен финансов резултат. 

Следващите години коефициентът на обща ликвидност на молителя е бил под норма. Към 31.12.2016г. той е бил 0.6000, към 31.12.2017г. – 0.6481, към 31.12.2018г. – 0.4531, а към 30.09.2019г. – 0.0393. Коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост да били под норма, като към 30.09.2019г. – отрицателни величини.

Към 30.09.2019г. дружеството е имало отрицателен финансов резултат и е  било декапитализирано (с отрицателен нетен оборотен капитал), предполагащ недоверие от страна на кредиторите.

 Също към 30.09.2019г.  общата балансова стойност на всички активи на дружеството не е била достатъчна за покриване на задълженията. Краткосрочните и дългосрочни задължения са били повече от краткотрайните и дълготрайни активи.

Не се установяват частни държавни вземания към молителя или такива по трудови правоотношения.  

За дружеството не се установява към датата на приключване на устните състезания по делото да разполага с пари или ликвидно имущество, чрез които да се покрият началните разноски за производство по несъстоятелност, съответно на текущото възнаграждение на временния синдик и очакваните разноски по несъстоятелността.

По баланса към 30.09.2019г. са отчетени като налични 2 хил. лева,  но не се установява съществуването на такава сума понастоящем.

Същевременно дружеството не разполага с моторни превозни средства (така писмо изх. № 433200-118354/24.10.2019г.  на МВР, СДВР, Отдел “Пътна полиция“), както и липсват вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на молителя в Службата по вписванията, Агенция по вписванията при Министерство на правосъдието (така служебно изготвената справка).

След дадените указания от съда в открито съдебно заседание на 19.11.2019г. за внасяне по сметка на Софийски градски съд в 7-дневен срок на сумата от 2 000 лева, необходими за покриване на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност по чл. 629б, ал. 1 от ТЗ, такива разноски не са били привнесени нито от молителя, като длъжник, нито от кредитор. Определението е било вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ на 22.11.2019г.

 

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 607а, ал. 1 от ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен.

Неплатежоспособността е обективно състояние, в което изпада търговец, когато не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на търговеца или задължение по частно държавно вземане, както и задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от 2 месеца  (чл. 608, ал. 1 от ТЗ).

В случая, въз основа на установеното от фактическа страна, следва да се направи извод, че  молителят е неплатежоспособен.

Към датата на приключване на устните състезания по делото дружеството има изискуеми задължения по търговски сделки, както и парични публичноправни задължения към държавата, свързани с търговската му дейност. Тези задължения не са  изпълнени, което предполага неплатежоспособност (чл. 608, ал. 3, изр. 1 от ТЗ). Няма събрани доказателства и обстоятелства, които да сочат на финансово-икономическото състояние на длъжника, при което той да може да изпълни задълженията - краткотрайните активи на дружеството да са достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения. Напротив, към 30.09.2019г. дружеството е с отрицателен финансов резултат,  декапитализирано, без установени съществени активи.

Като начална дата на неплатежоспособността следва да бъде определена датата 31.12.2016г.

След тази дата молителят   не е могъл да покрива краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи. Съгласно установеното финансово състояние на дружеството след 31.12.2016г.,  коефициентът на обща ликвидност е бил под характерната стойност 1 (неоспорвана като  съответно приложима),  както и под общата норма са били коефициентът на финансова автономност и реципрочният коефициент на финансова задлъжнялост. По правило коефициентът на обща ликвидност, като съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), е основен показател за състояние на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му (така Решение № 71 от 30.04.2015г. по т.д. № 4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о.). След 31.12.2016г.  икономическото състояние на молителя е било трайно влошено, което е и понастоящем. Затрудненията на молителя не са временни, нито той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност на интересите на кредиторите (чл. 631 от ТЗ).

Без значение е дали след 31.12.2016г. от молителя  са извършвани плащания, съответно кога са извършени последните плащания. Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 3, изр. 2 от ТЗ, спиране на плащанията, като обстоятелство, предполагащо неплатежоспособност, е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. Както вече се посочи, неплатежоспособността е обективна невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си – спиране на плащанията, което се дължи на липса на краткотрайни активи с достатъчна степен на ликвидност, които са достатъчни за покриване на краткосрочните задължения. В този смисъл са Решение № 115 от 25.06.2010г. по т.д. № 169/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,  Решение № 33 от 07.09.2010г. по т.д. № 915/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 90 от 20.07.2012г. по т.д. № 1152/2011г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 153 от 23.12.2010г. по т.д. № 255/2010г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 202 от 10.01.2014г. по т.д. № 1453/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 56 от 10.09.2014г. по т.д. № 3057/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 13 от 23.06.2015г. по т.д. № 2435/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др. Извършването  на плащания към отделни кредитори не води до извода, че не е налице състояние на неплатежоспособност, ако от обективен финансово-икономически анализ на предприятието се установи, че дружеството не е било в състояние да изпълни задълженията си.

Посочената от молителя начална дата на неплатежоспособността – 30.09.2019г., не обвързва съда - неплатежоспособността трябва да бъде определена съобразно обективни критерии, сочещи действителното изпадане на търговеца в това състояние (така и Решение № 140 от 28.12.2015г. по т.д. № 3682/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).

Не би могло да се определи дата на неплатежоспособност на молителя преди 31.12.2016г.  По делото са събрани доказателства за финансово-икономическото състояние на предприятието на молителя,  които установяват коефициент  на обща ликвидност на дружеството  1. Съгласно трайно установената съдебна практика, коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост сочат на възможна неплатежоспособност в бъдеще, а за близък до 1 се приема размер на коефициента за обща ликвидност, който е 0.91-0.92 и нагоре (така Решение № 202 от 10.01.2014г. по т.д. № 1453/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и Решение № 1 от 22.06.2015г. по т.д. № 2435/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).

В заключението на вещото лице по делото се съдържат данни и за свръхзадълженост на дружеството от 30.09.2019г., но  съдът  не се произнася по обстоятелства по чл. 742, ал. 1, вр. чл. 607а, ал. 2 от ТЗ, тъй като те  са въведени като основание за откриване на производство по несъстоятелност от  молителя при условията на евентуалност.  Съгласно възприетото по Решение № 174 от 05.12.2011г. по т.д. № 567/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,  Решение № 188 от 04.12.2012г. по т.д. № 323/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., основанията, с които съдът е обвързан, в съответствие с принципа на диспозитивното начало, са неплатежоспособност или свръхзадълженост съгласно чл. 607а от ТЗ.         

Наличното ликвидно имущество на длъжника не е достатъчно  за покриване  на началните разноски в производството по несъстоятелност.  Разноските за несъстоятелността, определени от съда на 2 000 лева, не са били предплатени по реда на чл. 629б от ТЗ, въпреки дадената от съда възможност с определението от 19.11.2019г.

Предвид всички тези обстоятелства съдът следва да обяви неплатежоспособността на молителя - длъжник, да определи началната й дата, да открие производство по несъстоятелност, но и да обяви длъжника в несъстоятелност, да допусне (постанови) обезпечение чрез налагане на запор и възбрана и да постанови прекратяване дейността на предприятието, като спре производството по реда на чл. 632, ал. 1, вр. чл. 710 от ТЗ.

На длъжника и кредиторите следва да бъде указано, че  спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението,  ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността от 2 000 лева (чл. 632, ал. 2 от ТЗ). Ако в този срок не бъде поискано възобновяване  на производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър (чл. 632, ал. 4 от ТЗ).

За заличаване на дружеството в търговския регистър следва да бъде изпълнено задължението  за предаване на разплащателните ведомости по чл. 5, ал. 10 от КСО.

На основание чл. 620, ал. 1 от ТЗ в тежест на длъжника следва да бъдат възложени разноските от 250 лева държавна такса по молбата по чл. 625 от ТЗ. Сумата ще бъде събрана от масата на несъстоятелността, ако производството по делото бъде възобновено.

Воден от горното съдът

           

 

                                               Р Е Ш И:

 

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Т.К.Х.“ ЕООД, с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление ***, и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА  на 31.12.2016г.

         ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Т.К.Х.“ ЕООД, с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление ***.

ОБЯВЯВА в несъстоятелност „Т.К.Х.“ ЕООД, с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление ***.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Т.К.Х.“ ЕООД, с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление ***.

ПОСТАНОВЯВА възбрана и запор върху имуществото на „Т.К.Х.“ ЕООД, с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление ***.

         СПИРА производството по т.д.н. № 2097/2019г. на Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав .

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността от 2 000 лева.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в едногодишен срок от вписването на решението за спиране на производството по несъстоятелност не бъде поискано неговото възобновяване, съдът ще прекрати същото и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.

УКАЗВА на длъжника, че за заличаването му в търговския регистър следва да бъде изпълнено задължението  за предаване на разплащателните ведомости по чл. 5, ал. 10 от КСО от дружеството.

ОСЪЖДА „Т.К.Х.“ ЕООД, с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на сметка на Софийски градски съд сумата от 250 лева (двеста и петдесет лева)  разноски по делото. 

Решението подлежи на вписване в търговския регистър, съгласно чл. 622, вр. чл. 624 от  ТЗ.

         Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията на основание чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ, за вписване в търговския регистър.

         Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър, включително от лицата по чл. 613а, ал. 2 от ТЗ.

 

                                                                       СЪДИЯ: