Р Е
Ш Е Н
И Е № 1480
гр.Сливен, 16.12.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на пети
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 3899 описа за 2019г., за да се произнесе
съобрази следното:
Предявен е осъдителен иск за
заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., следствие непозволено
увреждане – правно основание чл.45 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 09.07.2017г. в гр.Сливен, в резултат на умишлено и
безпричинно нанесен удар от ответника, с дървен предмет /сап/ по главата му, му
била причинена фрактура на левия фронтален синус, който участва в изграждането
на черепната основа в областта на предната черепна ямка, протекла с
кръвотечение от носа, изразяващо се в открито счупване на основата на черепа,
което представлявало „ПРОНИКВАЩО НАРАНЯВАНЕ В ЧЕРЕПНАТА КУХИНА" и се
квалифицирало, като средна телесна повреда по смисъла на
чл.129 ал.2, вр, ал.1 НК.
Сочи,
че бил приет
по спешност на 10.07.2017г. в НХО на МБАЛ "Д-р Ив. Селимински"
АД-Сливен и
на 18.07.2017г. му
била извършена животоспасяваща оперативна
интервенция. Освен това, в резултат на същият удар нанесен по главата на
ищеца от ответника, ищецът
получил мозъчно сътресение
протекло с лекостепенна промяна на съзнанието с неясен спомен за време
след инцидента.
Твърди,
че за извършеното от ответника престъпление било одобрено споразумение по НОХД № 447/2019 г. СлРС и му било наложено съответно
наказание по НК.
Ищецът
твърди, че в резултат от преживянето не се чувствал пълноценен човек,
предвид бруталните и целенасочени действия от страна на ответника спрямо него.
Така търпял
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психични изживявания от
случилото се.Причинените му травми се отразили много негативно на
здравословното му
състояние. Ищецът бързо се изморявалм при най-малко
натоварване и не можел да упражнява физически труд както преди.
Иска
се от съда осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на
10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
следствие от деликт на 09.07.2017г., а именно средна
телесна повреда -фрактура на левия фронтален синус, който
участва в изграждането на черепната основа в областта на предната черепна ямка,
протекла с кръвотечение от носа, изразяващо се в открито счупване на основата
на черепа, както и мозъчно
сътресение,
протекло с лекостепенна промяна на съзнанието с неясен спомен за време
след инцидента, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
09.07.2017 г. до окончателно изплащане на задължението.
Претендират
се деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор от
ответната страна не е постъпил.
Съдът, след анализ на събраната доказателствена съвкупност по делото прие
за установено от фактическа страна следното:
С протоколно определение от 01.04.2015г.,
постановено по НОХД № 447/2019г. на СлРС било
одобрено споразумение между държавното обвинение в лицето на Районна
прокуратура Сливен и ответника Х.. От това споразумение е видно, че ответника
се признал за виновен, че на 09.07.2017г. в гр.Сливен причинил на ищеца Я.
средна телесна повреда, изразяваща се в открито счупване на основата на
черепа-фрактура на левия фронтален синус, който участва в изграждането на
черепната основа в областта на предната черепна ямка,
протекла с кръвотечение от носа, причинила на пострадалия „Проникващо
нараняване в черепната кухина” – престъпление по чл.129, ал.2, вр.ал.1 НК.
В хода на производството е
допусната, респ.назначена съдебно медицинска експертиза. От заключението на
изготвилото я вещо лице, се установява, че в резултат на битовия инцидент,
осъществен на 09.07.2017г. и нанесения на ищеца от ответника удар с дървен кол
в областта на главата, ищецът получил следните телесни увреждания:
Черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на основата на черепа в
областта на предната черепна ямка със създадена
комуникация с носната кухина и кръвотечение от носа и устата; сътресение на
мозъка, протекло без пълна загуба на съзнание до степен на комоционна
кома; многофрагментно счупване на предната стена на
фронталния синус в лявата половина на челната кост и горния орбитален ръб на
лявата орбита, наложили извършването на оперативна интервенция и прилагането наметална остеосинтезираща
техника;травматичен оток и охлузване на кожата в лявата половина на челната
област.
Всички увреждания се намирали в
пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с нанесения на ищеца на
09.07.2017г. силен удар с дървен кол в лявата половина на челната област на
главата. Уврежданията на главата при нормален ход на оздравителните процеси
отзвучавали в рамките на от 4 до 6 седмици, като било възможно някои от
уврежданията да обуславят оплаквания за по-дълъг период от време. Според
експерта, ищецът непосредствено след удара търпял значителни по сила болки,
главно поради счупването на костни структури, а така също и поради сътресението
на мозъка, което получил от удара. Тези болки постепенно с времето и в резултат
на проведеното лечение са намалявали по сила и честота. Към момента на прегледа
на ищеца 26.11.2019г. вещото лице медик
установило, че ищеца е значително възстановен от получените травми, но не бил
все още отстранен металния остеосинтезиращ материал,
въпреки, че на ищеца му било предлагано такова отстраняване. Към момента ищецът
имал оплаквания за непостоянно главоболие, предимно при излагане на слънце през
лятото и локална болезненост с умерен интензитет в мястото на металните импланти при студено време. Кожното заболяване, заради
което ищеца бил на лечение в болнично заведение в периода 17.08.2019г.-
26.08.2019г. не било алергично, дължало се на гноероден
микроорганизъм и нямало причинно следствена връзка с черепно мозъчната травма
от 09.07.2017г.
При изслушване на вещото лице в
открито съдебно заседание се уточни, че ищеца бил приет в неврохирургично
отделение на 10.07.2017г. , където бил лекуван за сътресението на мозъка и за
счупването на основата на черепа, съответно бил изписан на 15.07.2017г.. На
17.07.2017г. бил приет в отделение по лицево-челюстна хиругия,
където му била извършена операция на реконструкция на предната стена на
фронталния синус и бил изписан на 25.07.2017г.
В хода на производството са
събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели.
От показанията на свидетелите
Петрова и Миткова се установява, че след инцидента, при който пострадал ищеца
от удар нанесен в главата му с дървен кол бил приет за лечение в болницата,
първо в неврохирургично отделение, а после в лицево
челюстна хирургия, където му направили операция на главата и поставили метални импланти. В болничното заведение ищецът бил напълно зависим
от своя придружител, тъй като не можел сам да става, да ходи до тоалетна, да се
храни самостоятелно. След изписването на ищеца, той продължил да бъде
неподвижен на легло, като постепенно с времето започнал да се изправя, движи,
храни и говори. Ищецът приемал много медикаменти за болките в главата.
Понастоящем не бил същия човек, както преди. Бил нервен, сприхав, избухвал
лесно. Сега не можел и да работи, тъй като не можел да стои на слънце, на студ,
не понасял шум, често имал главоболие. Металните пластини в главата му все още
не били извадени, тъй като имало риск за живота му и той се страхувал да се
подложи отново на операция.
Горната фактическа обстановка е
несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства и
писмени доказателствени средства, които
съдът кредитира изцяло, както и на гласните доказателствени средства в
кредитираните им части.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, изготвило съдебно медицинската
експертиза, тъй като е пълно и всеобхватно, изготвено от експерт със специални
знания в областта на медицината.
Съдът не кредитира показанията на двамата разпитани свидетели в частите,
относно продължителността на престоя на ищеца в болнично заведение. Това е
така, тъй като според единия свидетел ищеца бил три месеца в болница, а според
другия свидетел един месец. Показанията не се подкрепят от изложеното от вещото
лице, относно престоя в болница, който е с обща продължителност около 15 дни. В
останалата част показанията са житейски логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи едни с други,
както и с отстаналия доказателствен материал по
делото.
Установеното от фактическа страна,
обуславя следните правни изводи:
Предявеният иск с правно
основание чл.45 ЗЗД - т.нар. „генерален деликт”,
установявайки общата забрана да не се вреди другиму е допустим.
Непозволеното увреждане е
юридически факт, от който възниква облигационно отношение. Това отношение е
законово, тъй като нормативната уредба предопределя неговото съдържание. Касае
се за просто едностранно правоотношение, при което за пострадалия съществува
правото да претендира възстановяване или обезщетяване на вредите, а за делинквента насрещното задължение да възстанови или
обезщети вредите.
За да е налице извършен деликт следва да са налични и елементите, включени в
неговия сложен фактически състав, а именно обективните елементи– деяние (действие
или бездействие), обективирано в действителността; противоправност – несъответствие на поведението с
императивна правна норма, противоречие с общата забрана на чл.45 ЗЗД да не се
вреди никому, противоречие с добрите нрави; вреда – имуществена (претърпени загуби или пропуснати ползи) или
неимуществена (морална без стойностно изражение), причинна връзка между
поведението и вредата и субективният елемент – вина (психическото отношение на деликвента към извършеното поведение и последиците от него).
В конкретния правен казус са
налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.
Безспорно се установи в процеса
извършването на противоправно деяние от ответника, за
което е налице сключено споразумение по реда на НПК. По силата на чл.300 ГПК
това споразумение обвързва настоящия граждански съд по въпросите извършено ли е
деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца- ответник.
Установи се в процеса, че
ответника нанесъл на ищеца средна телесна повреда, която е в пряка причинно
следствена връзка от нанесения на ищеца удар от ответника с дървен кол по
главата.
Предявеният иск за обезщетяване
на причинените на ищеца неимуществени вреди е доказан и основателен в пълен
размер.
Съобразно константната
съдебна практика в понятието „неимуществени вреди" се включват всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания
на увреденото лице, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт
за определен период от време и реална възможност за неблагоприятни бъдещи
прояви в здравословното му състояние. При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди, следва да бъдат отчетени характера и степента на
физическото увреждане, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, възрастта на увреденото лице, отраженията в психиката му и моралните
страдания, икономическата обстановка и др.
В конкретиката
на казуса се установи, че причинените
увреждания в началото, непосредствено
след инцидента били съпроводени със силни интензивни физически болки. Доказа
се, че ищеца е претърпял значителен дискомфорт в бита си, доколкото не можел сам да се справя с
елементарни дейности в ежедневието. Освен това претърпял сериозна оперативна
интервенция на главата с поставяне на чуждо тяло – метални пластини. Претърпените неудобства, заедно с
болките от уврежданията отшумели в рамките на около два месеца, но въпреки това
към момента ищецът не бил напълно възстановен, тъй като не били отстранени
металните пластини. От друга страна съдът отчете обстоятелството, че ищеца е
млад мъж в разцвета на силите си и пълното възстановяване, в частност
премахване на металните пластини от
главата му зависи от неговото решение за подобна оперативна интервенция, която
вече му била препоръчана от специалистите.
Съобразно горните данни, съдът
счита, че обезщетение в размер на 10 000 лв. е справедлив еквивалент за
преживените от него болки и страдания.
По изложените съображения предявеният
иск за репариране на причинени на ищеца неимуществени
вреди се явява основателен в пълния му предявен размер от 10 000 лв.
Следва да бъде присъдена и законната лихва върху тази сума, считано от деня на
увреждането 09.07.2017г. до окончателното изплащане, съгласно разпоредбата на чл.86,
ал.1, вр.чл.84, ал.3 ЗЗД.
С оглед изхода на процеса
ответникът бива осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 880 лв., платен
адвокатски хонорар по договор за правна
защита и съдействие от 12.07.2019г.
Съобразно разпоредбата на чл.78,
ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт държавна такса върху уважения иск в размер на 400 лв. и
разноските за възнаграждение на вещото лице, изготвило назначената в хода на
процеса съдебно-медицинска експертиза в размер на 150
лв. или разноски в общ размер на 550 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА, на основание чл.45 ЗЗД Х.Я.Х.,
ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ
на Я.О.Я., ЕГН: ********** *** сума в размер на 10 000 лв. (десет хиляди лева), представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди –„болки и
страдания” от причинена на 09.07.2017г. средна телесна повреда, изразяваща се в открито счупване
на основата на черепа-фрактура на левия фронтален синус, който участва в
изграждането на черепната основа в областта на предната черепна ямка, протекла с кръвотечение от носа - „Проникващо
нараняване в черепната кухина” , ведно със законната лихва върху
сумата, считано от деня на увреждането 09.07.2017г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Х.Я.Х., ЕГН: ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на Я.О.Я., ЕГН: ********** *** сума
в размер на 880 лв. (осемстотин и
осемдесет лева), деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК Х.Я.Х., ЕГН: ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС в полза на бюджета на
съдебната власт сума в размер на 550 лв. (петстотин и петдесет лева), деловодни разноски.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от решението да
връчи на страните чрез пълномощниците им.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: