РЕШЕНИЕ
№ 787
гр. Пловдив, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20225330112333 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от ЗД „Евроинс” АД, срещу Община
Пловдив, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр 410 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, с които се
претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата в размер на 976 лева,
представляваща заплатено застрахователно обезщетение по автомобилна
застраховка „Каско на МПС” във връзка с щета № ** г. за настъпило
застрахователно събитие на 13.08.2020 г., при което МПС **, с рег. №**, в гр.
**, е попаднало в необозначена и необезопасена дупка, както и сумата в
размер на 39,04 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
27.07.2021 г. – 17.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 29.12.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1287/24.02.2022 г. по ч. гр. д. №
2494/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив.
Ищецът поддържа, че на 13.08.2020 г. в гр. **, на кръстовището между
ул. ** и ул **, лицето П. М. е управлявало МПС марка и модел **, с рег. №
**, собственост на „Демилекс“ ЕООД. При движение, автомобилът попаднал
в необозначена и необезопасена дупка с размери 50/50 и с дълбочина 20 см.,
вследствие на което настъпило ПТП с материални щети. По повод ПТП бил
съставен Протокол за ПТП № ***г. по описа на ОДМВР **, в който били
описани обстоятелствата във връзка с възникналия инцидент. Към датата на
настъпване на ПТП, лек автомобил марка и модел ***, с рег. №** имал
валидна имуществена застраховка „Каско на МПС“ при ищеца с полица № **
г. с период на валидност 21.01.2020 г. – 20.01.2021 г. Вследствие на
настъпилото застрахователно събитие, на 17.08.2020 била образувана щета №
**. След извършен оглед, били установени следните повреди по автомобила:
1
увредена предна броня, предна лява джанта, предна дясна гума и задна дясна
гума. Предвид констатираните увреди, за настъпилото застрахователно
събитие била заплатена сумата в размер на 976 лева, от които сумата в размер
на 497,32 лева – на собственика на автомобила – „Демилекс“ ЕООД, по
представена фактура за закупени два броя гуми, и сумата в размер на 478,68
лева – на „Стар Моторс“ ЕООД за извършване на ремонт. Ищецът сочи, че
след като е удовлетворил увреденото лице, то встъпва в неговите права и
разполага с регресен иск за заплатеното срещу ответника, който стопанисва
пътната отсечка – Община Пловдив. Предвид изложеното ищецът изпратил
до ответника покана за заплащане на процесната сума, но последният отказал
да заплати посочените задължения.
Поради изложеното се предявяват исковите претенции. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от Община
Пловдив, с който се оспорват исковите претенция по основание и размер.
Възразява се, че описаните в исковата молба факти и обстоятелства не
отговарят на действителното фактическо положение. Оспорва се да е
настъпило ПТП с посочения в исковата молба механизъм и наличие на
причинно-следствена връзка между ПТП и твърдените вреди. Възразява се за
наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, доколкото водачът на
автомобила се е движил с несъобразена скорост.
Поради изложеното моли предявените искови претенции да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено от фактическа и
правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, в тежест
на ищеца е да установи при условията на кумулативност, проявлението на
следните материалноправни предпоставки: сключен договор за имуществено
застраховане; в срока на застрахователното покритие по договора и
вследствие на виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря
ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска; в
изпълнение на договорното задължение, застрахователят да е изплатил на
застрахованото лице застрахователно обезщетение. В тежест на ищеца е да
установи и конкретния механизъм на настъпване на ПТП, вследствие на което
са настъпили увреди по застрахованото имущество ( в случая МПС, с рег. №
**), както и размерът на дължимото обезщетение.
От приетите по делото доказателства се установява наличието на
застрахователно правоотношение между ЗД „Евроинс“ АД и собственика на
МПС рег. № ** за застраховка „Каско”, обективирана в полица № **, с
период на застрахователно покритие от 21.01.2020 г. до 20.01.2021 г. /л.13 от
гр. д. № 21667/2022 г. на СРС/. Предвид това, към датата на настъпване на
процесното застрахователно събитие (13.08.2020 г.) е било налице осигурено
покритие по силата на посоченото застрахователно правоотношение.
От заключението на приетата по делото САТЕ /л.54-68/, се установява,
че най-вероятният механизъм от техническа гледна точка за настъпване на
изследваното ПТП е следния: на 13.08.2020 г. свидетелят П. М. е управлявал
лек автомобил марка и модел **, с рег. № **, по платното за движение на ул.
**, при което непосредствено след кръстовището, образувано с ул. ** в гр. **,
автомобилът е пропаднал с десните колела в несигнализирана и необозначена
негативна неравност – дупка на пътната настилка, в резултат на което е
настъпило ПТП с материални щети: предна броня в лека степен за ремонт и
2
боядисване, предно и задно десни автомобилни гуми за подмяна. От
техническа гледна точка авточастите, материалите и труда по увредата на лек
автомобил марка и модел ***, установени от ищцовото дружество, добре
съответстват да са настъпили при описания в Протокол за ПТП №** г. и
исковата молба механизъм. При осъществяване на механизма на ПТП увреда
и подмяна на всички авточасти, в степен, посочена от ищеца, са технически
възможни. Предвид направения анализ от техническа гледна точка има
причинно-следствена връзка между описания механизъм на ПТП и увредата
на сочените от ищеца автомобилни части. Пазарната стойност за части,
материали и труд, необходими за правилното и безопасно възстановяване на
увредите, възлиза на 1510,98 лева с ДДС. Пазарната стойност при отчитане на
амортизацията на автомобилните гуми, материали и труд, необходими за
възстановяване на описаните увреди, възлиза на 960,18 лева с ДДС. От
направено проучване за стойността за обработване на щета в застрахователна
компания, се установява, че през 2020 г. – 2021 г., същата варира от 15 до 30
лева за щета.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ
като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения, и обосновано.
Същото не е оспорено и от страните в производството.
Механизмът на настъпилото ПТП се установява и от разпитания по
делото свидетел П. М. /л. 30/. Бидейки водач на процесното МПС към
момента настъпване на ПТП, свидетелят се явява освен пряк, така и първичен
информационен източник досежно процесните събития. Свидетелят изтъква,
че асфалтът на пътното платно е бил нарязан, без да има обезопасяване или
сигнализиране на участъка. Предвид това, свидетелят поддържа, че пътната
неравност не е била видима за него. Непосредствено след като управляваното
от свидетеля МПС е преминало посочения участък в пътното платно,
предната дясна гума е била срязана спукала. Свидетелят се обадил на тел. 112,
като на място пристигнал полицейски патрул и съставил протокол за ПТП.
Нужно е да се посочи и че заплащането на застрахователното
обезщетение се изяснява и от приетото по делото заключение по ССчЕ
/л.50-51/. Съобразно същото, след извършена проверка, вещото лице е
констатирало, че сумата в размер на 26.08.2020 г. на собственика на
автомобила е изплатена сумата в размер на 497,32 лева, а на 25.06.2021 г. на
„Стар Моторс“ ЕООД е изплатена сумата в размер на 478,68 лева по
процесната щета. Вещото лице е изчислило и обезщетението за забава върху
пълния размер на застрахователното обезщетение от 976 лева за периода
27.01.2021 г. – 17.12.2021 г., а именно: сумата в размер на 39,04 лева.
След извършването на плащането, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ,
ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата
до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото
определяне.
Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу
физическото лице– пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на
увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди
виновни действия – в този смисъл т. V от ППВС № 7/4.10.1978г .
Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, доколкото се твърди
нарушение на предписано правило и вредата не следва от обективното
качество на вещта.
Отвъд всякакво съмнение се изясни, че пътят, на който е реализирано
произшествието, е местен (публична общинска собственост) съобразно чл. 3,
ал. 3 Закон за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2
3
ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му,
включително да означи съответната неравност с необходимите пътни знаци с
оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП.
Община Пловдив като лице, което стопанисва пътната отсечка на ул. ** в гр.
** осъществява дейностите по чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други
лица, на които е възложил изпълнението. В случая, именно бездействието на
последните във връзка с поддържане на пътя (вкл. във връзка с възлагане
извършването на ремонтни дейности и сигнализиране на пътя до
завършването им) е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 13
ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност
за причинените при процесното ПТП вреди.
Налице е основание за суброгация срещу ответника. Обемът на
регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не
повече от извършеното застрахователно плащане. Съгласно приетата по
делото САТЕ, вследствие на настъпилото ПТП, по автомобила са причинени
увреди, чиято възстановителна стойност възлиза на 1510,98 лева. Съдът счита
за нужно да посочи, че доколкото се касае за частична увреда на процесното
МПС, а не до пълна такава (тотална щета - чл. 390 КЗ), то меродавна за
определяне размера на застрахователното обезщетението е именно
възстановителната стойност (в тази връзка- Решение № 59/ 06.07.2017г. по
т.д. № 2367/ 2015г., по описа на ВКС, I- во ТО; Решение № 235 от
27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО; Решение № 141/
18.10.2015г. по т.д. № 2140/2014г. на ВКС, I ТО и Решение № 1678
11.05.2016г. по т.д. № 1869/2014г. на ВКС, II ТО ).
Горепосочената възстановителна стойност (1510,98 лева), не
съответства на изплатеното застрахователно обезщетение от ищеца, което
възлиза на сума в размер от 976 лева. Предвид това, по регресната претенция
за заплатено застрахователно обезщетение ответникът дължи на ищеца сума в
размер от 976 лева с включени ликвидационни разходи. Нужно е да се
посочи, че нормата на чл. 410, ал. 1 КЗ повелява обичайните разноски,
направени за определяне на застрахователното обезщетение също да бъдат
възстановени от лицето, спрямо което е насочена претенцията.
Предвид гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК, вр. 410, ал. 1 КЗ се явява основателен и следва да бъде уважен
изцяло за претендираната сума от 976 лева. Върху посочената сума за
главница се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.12.2021 г., до
окончателното изплащане на сумата. В тази насока следва да се посочи, че
недоказано се явява възражението за съпричиняване на вредоносния резултат
от увреденото лице. Посоченото твърдение не се подкрепя от нито един
доказателствен източник, приобщен по делото.
Във връзка с претенцията за заплащане на посочената сума ищецът е
отправил покана до ответника, получена 17.07.2021 г., с която се предоставя
10-дневен срок за заплащане на обезщетение, който изтича на 27.07.2021 г.,
респ. от тази дата ответникът е изпаднал в забава. Доколкото се претендира
обезщетение за забава за периода 27.07.2021 г. – 17.12.2021 г., след
настъпване на падежа и с оглед неизпълнението на ответника на
задължението в темпорално отношение, то и предявеният иск за обезщетение
за забава върху главницата се явява доказан. С оглед нормата на чл. 162 ГПК,
съдът намира, че предявената претенция е доказана и по размер, а именно:
сумата в размер на 39,04 лева.
По разноските:
4
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати сторените от ищцовото дружество разноски
в настоящото производство в размер на 856,50 лева за държавна такса,
адвокатско възнаграждение, САТЕ, ССчЕ и депозит за призоваване на
свидетел.
В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и
разноските в заповедното производство в размер на 325,05 лева, тъй като на
основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи
изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИНЗАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
Община Пловдив, ЕИК *********, дължи на ЗД „Евроинс” АД, ЕИК:
*********, на основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр 410 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД,
следните суми: сумата в размер на 976 лева, представляваща заплатено
застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка „Каско на МПС”
във връзка с щета № ** г. за настъпило застрахователно събитие на
13.08.2020 г., при което МПС **, с рег. № **, в гр. **, е попаднало в
необозначена и необезопасена дупка, както и сумата в размер на 39,04 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 27.07.2021 г. – 17.12.2021
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.12.2021
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 1287/24.02.2022 г. по ч. гр. д. № 2494/2022 г. по описа на
Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Пловдив, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Евроинс” АД, ЕИК: *********, сумата в
размер на 856,50 лева /осемстотин петдесет и шест лева и петдесет стотинки/,
представляваща сторени разноски в настоящото производство, и сумата в
размер на 325,05 лева /триста двадесет и пет лева и пет стотинки/,
представляваща разноски по ч. гр. д. № 2494/2022 г. по описа на Районен съд
Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Пловдив в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
5