Р Е Ш Е Н И Е
№ 311
гр. Русе, 22.11.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Русе, в публичното заседание на
трети ноември 2021 г. в състав:
Председател:
ЙЪЛДЪЗ АГУШ
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ГАЛЕНА
ДЯКОВА
при
секретаря Наталия Георгиева и в
присъствието на прокурора Пламен
Петков като разгледа
докладваното от съдията ДИМИТРОВА КАН дело № 310 по описа на съда за
2021 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63, ал. 1,
предл. 2 ЗАНН (Закон за
административните нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е жалба от А.В.Й. ,чрез адв.П.П. от РАК срещу
Решение № 385/23.07.2021г., постановено по АНД №1146/2021г. на Районен съд
Русе, с което е потвърдено НП № 38-0001279/13.05.2021г. на Директор на РД“Автомобилна администрация“-
гр.Русе, с което, за нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 3
от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и
товари
на основание чл.93, ал.1, пр.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр) е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000лв. Наведени са
касационни основания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Жалбоподателят претендира отмяна на оспореното решение и вместо него да се
постанови друго, с което да се отмени изцяло наказателното постановление. Не се
претендират разноски.
Ответникът ангажира писмено становище по жалбата,
като я счита за неоснователна. Прави възражение за прекомерност на
претендираните разноски.
Участващият в производството прокурор от Окръжна
прокуратура Русе дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
правилност на съдебното решение.
След като обсъди оплакванията в жалбата,
становищата на страните и събраните по делото доказателства и след касационна
проверка съгласно чл. 218 АПК, административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и атакува
съдебен акт, подлежащ на оспорване по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН. Ето защо,
производството е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административнонаказателната
отговорност на касационния жалбоподател
като водач на състав от ППС, състоящ се от влекач МАН ТГХ с рег. № СВ
0949 КР, категория N 3, с прикачено полуремарке Шмитц СКО 24, с рег. № ***,
категория О 4, е ангажирана за това, че при извършена проверка в гр.Русе, е
установено, че на 25.03.2021г. е бил извършен международен превоз на товари, при
който водачът„ не отговаря на изискванията – не притежава валидно удостоверение
за психологическа годност, видно от Удостоверение за психологическа годност №
417947, издадено на 24.03.2017г. и валидно до 24.03.2020г. и направена справка
в информационната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ –
Регистър на психологическите изследвания на водачите“.
При цялостната проверка на атакуваното НП, съдът не
констатирал нарушение на разпоредбите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН,
като приел, че акта и НП съдържат всички изискуеми реквизити, като е направено
пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както
и на обстоятелствата при които е извършено. Въз основа на това е формирал изводи за липса на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно приложение
на материалния закон от наказващия орган. Въззивният съд е посочил, че изискванията за
психологическа годност към водачите, са нормативно определени, с наредбата по
чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а именно Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за
изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за
издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически
изследвания/чл.7/. Посочил е , че доказването на психологическа годност на
водачите се извършва именно с представянето на удостоверение за психологическа
годност, поради и което е отхвърлил като неоснователни доводите в жалбата, че
неправилно е прието от страна на административнонаказващия орган, че
жалбоподателят е притежавал Удостоверение за психологическа годност, макар и с
изтекъл срок. Развил е съображения за съставомерност на деянието по посочената
разпоредба на Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на
пътници и товари и наказуемостта на основания ЗАвтП, а не по чл.178в ал.5 от ЗДвП, като е приел неприложимост на последната, поради факта, че се касае за
международен превоз на товари.
Според въззивния съд в случая не са налице
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са
установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от
съответния вид.
Мотивиран така, РРС е потвърдил изцяло
наказателното постановление.
В касационната жалба се твърдят нарушения на
материалния закон и неправилна правна квалификация на нарушението по чл.57 т.6 ЗАНН.Подробно са развити съображения за приложимостта на специалната норма на чл.178в ал.5 от ЗДвП, а не на общата и бланкетна такава по чл.93 ал.1 т.1 ЗАвтП и за маловажност по см. на чл.28 от ЗАНН.
Наведените касационни възражения са основателни.
Безспорно е по делото, че нарушителят е извършил
обществен международен автомобилен превоз на товари по маршрут от Република
България за Република Румъния към момента на извършената от контролните органи
проверка, при която е установено, че водачът не притежава валидно удостоверение
за психологическа годност, тъй като издаденото му такова е изтекло на
24.03.2020г., а превозът е осъществен година по-късно.
Ответникът по жалбата е квалифицирал описаното
нарушение по отношение на наказания водач, като „не отговаря на изискванията“-
без да са конкретно посочени, т.е не достатъчно пълно, но явно с оглед
последващото описание се има предвид липсата на валидно удостоверение за
психологическа годност/ УПГ/, с оглед посочване на срока му на валидност. Така
явно с оглед на изтекъл според него срок на валидност на УПГ, е посочил за
нарушена нормата на чл. 58 ал.1 т.3 от Наредба 11 / 31.10.20002г на МТС,
вменяваща в задължение на водачът на автомобил за международен обществен превоз
на товари и пътници да притежава валидно удостоверение за психологическа годност
по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Основният спорен въпрос е за правната
квалификация на нарушението и за приложимия материален закон, а конкретно за съотношението
на специален към общ на нормите на чл. 178в ал.5 от ЗДвП и тази на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвтП.
Не съществува спор в съдебната практика,
че нормата на чл.93 ал.1 т.1 ЗАвтП е обща и бланкетна досежно конкретните условия, на
които трябва да отговаря водач на моторно превозно средство,извършващ обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари : а именно да извършва обществен
превоз след издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен
превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността/ за
международен превоз/, разрешение, документ за регистрация или други документи,
които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Следва да се отбележи, че
нормата на чл.93 ал.1 т.1 ЗАвтП не разграничава обществените превози на
международен или на територията на страната, противно на възприетото от
въззивния съд, а вменява твърде общи и бланкетни изисквания по отношение на
всички водачи, извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници и товари.
Съставомерен признак от обективна страна по
посоченото от ответната страна основание на ЗавтП са именно тези нарушени
конкретни изисквания към водачите , предвидени в различни регламенти, в това
число и транспонираните директиви, самият закон/ чл.7 ал.3,чл.7а,чл.7б/ и
подзаконови нормативни актове напр.: Наредба № 37 от 2.08.2002 г., Наредба № 41
от 4.08.2008 г., Наредба № 33 от
3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България, Наредба 34 /99 за таксиметров превоз на пътници, Наредба № 36 от
15.05.2006 г.
уреждащи съответно последно условията и реда за обучение на кандидатите за
придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, реда
за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС и условията и реда за провеждане на
обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията
и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, приети
въз основа на законовата делегация на чл.7 а и чл.7 б от ЗАвтП и европейската
правна рамка-Директива
2003/59/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета относно
свидетелства за професионална компетентност, Директива 2006/126/ЕО относно
свидетелствата за управление на превозни средства.
Именно последно посочената
Директива 2006/126/ЕО в съображение 9 от приамбюла сочи, че доказателство за
наличие на съответствие на водачите на превозни средства, които се използват за
транспорт на пътници или стоки с минималните стандарти за физическа и умствена
годност за управление на превозно средство, следва
да се предоставя, когато свидетелството се издава и периодично след това.
Този редовен контрол съгласно националните правила за съответствие с
минималните стандарти следва да допринесе за свободното движение на хора, да
избегне нарушаването на конкуренцията и да съобрази специфичната отговорност на
водачите на такива превозни средства. Предвидено е на държавите-членки да се
позволи да налагат медицински прегледи като гаранция за спазване на минималните
стандарти за физическа и умствена годност за управление на други моторни
превозни средства. Поради причини, свързани с прозрачността, тези прегледи следва да съвпадат с
подновяването на свидетелствата за управление и поради това да се определят от
срока на валидност на свидетелството. Именно в Директива 2006/126/ЕО е
предвиден преглед за психологическа годност с оглед на издаване/подновяване и в
допълнение към свидетелството си за управление на МПС.
В контекста на мотивите съгласно чл.7 от
Директивата срока на валидност на свидетелства,
издадени от държави-членки за категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1, D1E е 5
години; като съгласно чл.7 параграф 3 б.а при подновяване на свидетелството от
посочената категория се извършват и прегледи на физическото и психическото
състояние , като съгласно чл.7 параграф 3 ал.4
Държавите-членки могат да ограничат срока на административна валидност
на издаденото първо свидетелство за управление на превозно средство на нови
водачи за категории С и D до 3 години, за да могат да прилагат специфични мерки
към такива водачи с цел подобряване на пътната безопасност. Изложеното
потвърждава идеята на европейския законодател, че преглед на психологическата
годност се извършва при издаване и подновяване на свидетелство за управление.
Съгласно § 35 т.3 от ДР на ЗИД на ЗДвП (обн. - ДВ, бр. 54 от 2010 изм. и
доп., бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.), със закона се въвеждат
изискванията на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 20 декември 2006 г. относно свидетелства за управление на превозни средства.
Тази относима към казуса директива не е въведена/ транспонирана/ в националното
законодателство със ЗАвтП, а изрично със ЗДвП и приетата на основание чл.152
ал.1 т.2 ЗДвП- Наредба № 36/ 2006г. на МТС. Именно на база изискванията на чл.7
и чл.8 от тази Наредба 36/2006г. са всички препращащи към нея норми с оглед на изричното
позоваване в чл.7а и чл.7 ал.3 ЗАвтП , а именно тези по чл.87 т.2вр.чл.89 от Наредба 33/99г, чл.18 т.4 от Наредба
34/99г., чл.58 ал.1 т.3 от Наредба 11/2002г.
Т.е извън регулационната
рамка на ЗАвтП са изискванията за психологическа годност на водачите,
извършващи обществен превоз на пътници и товари и такива за собствена сметка. И
това е така защото ЗДвП, и Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 20 декември 2006 г. уреждат общо и относимо към всички обществени отношения
тези свързани с взаимното признаване на свидетелствата за правоспособност и
доказателствата за минималните стандарти за наличие на съответствие на водачите
на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или стоки за физическа и умствена годност за управление
на превозно средство/ съображение 9 и чл.7 от Директивата /, като не въвеждат
изисквания, специално за т.нар.международен превоз на товари. Всъщност дори и цитираната
в НП и в атакуваното решение норма от Наредба 11 /2002г. изрично препраща към
общо приложимата норма на Наредба 36 / 2006г, издадена по приложението на
чл.152 ЗДвП. По силата на законовата делегация самия ЗАвтП препраща към ЗДвП и
посочената наредба.
Съгласно
чл.10 ал.1
и ал.2 ЗНА обществените отношения от
една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от
същата степен и именно поради това е препратката към наредбата по приложението
на чл.152 ал.1 т.2 ЗДвП, а именно Наредба
36/2002г., във всички
поднормативни актове по приложението на ЗАвтП.
Психологическото изследване, провеждано по реда на Наредба № 36/2006 г. има за
цел да установи психологическата годност на кандидатите за придобиване на
правоспособност за управление на МПС и на водачите
на автомобили за обществен превоз на пътници или товари без опасност от
допускане на пътнотранспортни произшествия, а на председателите на изпитни
комисии - и да оценяват уменията за безопасно управление на МПС на кандидатите
за придобиване на правоспособност или при подновяване на СУМПС от съответната
т.нар.“ тежка категория. И именно тази Наредба 36/2006г., а не Наредба
11/2002г. урежда опоменатото в обстоятелствената част „ изискване за
психологическа годност“, в чието приложното поле са условията и редът за извършване на
международен превоз на пътници и товари с автомобили с българска регистрация и
за достъпа на автомобили с чуждестранна регистрация до и през територията на
Република България, но не и изискването за психологическа годност ,на което се
твърди, че касатора не отговарял.
Иначе казано изискването за
психологическа годност, на което се твърди, че касатора не е отговарял, защото удостоверението му е с изтекъл срок на
административна валидност, не се урежда от Наредба 11/2002г. на МТС/ която само
посочва изискуемите документи към превозвачите и водачите съгласно чл.57 и
чл.58/, а от чл. 8 ал.1 и ал.2 на Наредба 36/2002г., която не е издадена на
основание приложението на ЗАвтП, а на ЗДвП, който всъщност общо урежда всички
отношения за придобиване на правоспособност за съответна категория и
изискуемите документи, в т.ч. и изискването за психологическа годност. ЗАвтП не
урежда изисквания за психологическа годност и за издаване на свидетелства за
управление и/ или тяхното подновяване, независимо дали се касае за обществен
или в частност международен превоз на пътници и товари и съответно на чл.7 ал.2
ЗНА подзаконовите му наредби не могат да уредят такива отношения, но могат да
препратят към други ,уреждащи такава материя.В случая дори не е приложимо
изключението на чл.11 ал.2 ЗНА, противно от възприетото от въззивната
инстанция, защото Наредба 11 /2002г не урежда никакви изключения от тези
упоменати в ЗДвП и Наредба 36/2006г.
За разлика от общо
посочената и бланкетна норма на чл.93 ал.1 т.1 ЗАвтП е налице изрична такава - чл. 178в ал. 5 от ЗДвП, (Доп. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в
сила от 27.02.2017 г.), съгласно която се наказва с глоба в размер 500 лв. водач, който
извършва обществен превоз на товари и превози на товари за собствена сметка без
валидно удостоверение за психологическа годност. В тази санкционна норма се
съдържа хипотеза /условията и предпоставките, при настъпването на които
съответната норма ще бъде приложима/, диспозиция /правило за поведение на
правните субекти/ и санкция и тя е приложима за всички, които извършват
обществен превоз на товари.
От описанието на нарушението
в НП и от установеното от съда се касае за хипотеза, при която се твърди, че „водач
не е отговарял на изискванията“ за психологическа годност по смисъла на
наредбата по чл. 152, ал. 1,
т. 2 от ЗДП, а именно без да притежава валидно удостоверение
за психологическа годност, т.е. нарушението неправилно не е квалифицирано от
адм. нак. орган като такова по чл. 178в, ал. 5
пр. 3 от ЗДвП, възприето и от съда, само и защото се касаело за международен
превоз. Както вече се посочи дори нормата на чл.93 ал.1 т.1 ЗАвтП и тази по
чл.178в ал.5 ЗДвП не въвежда изискването за приложимост само и по отношение на
международен превоз на товари, а съгласно дефинициите на закона осъществения
превоз е обществен такъв на товари, дори и когато е международен, в какъвто
смисъл е и Директива 2006/126/ЕО. Така като е изключил приложението на изричната
норма, съдържаща всички белези на
твърдяното нарушение, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон.
Такова е допуснато още и от АНО и е принесено в атакуваното решение. Цитираното
решение на АдмС-Русе е изолиран случай , като не се държи сметка на другата
по-изобилна практика относно преквалифициране на нарушението по ЗДвП,извършено
от въззивната инстанция, което по настоящем касационната инстанция не е в
състояние да направи, с оглед на наведените касационни основания и ТР 8/2021г.
на ВАС.
Неправилната
правна квалификация на деянието и налагането на наказание по неприложим закон,
са основания за незаконосъобразност на НП и касационно основание по чл.348 т.1 НПК. Като го е потвърдил, районният съд е постановил неправилно решение, което
следва да се отмени на основание чл. 221, ал. 2,
пр. 2 от АПК. Решавайки спора по същество, на основание чл. 222, ал. 1
от АПК, касационната инстанция следва да отмени НП.
Мотивиран
така и на основание чл.221, ал.2 АПК във вр. с чл.63, ал.1 ЗАНН
административният съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 385/23.07.2021г., постановено по АНД
№1146/2021г. на Районен съд Русе, с което е потвърдено НП №
38-0001279/13.05.2021г. на Директор на
РД“Автомобилна администрация“- гр.Русе, с което за нарушение
на чл. 58, ал. 1, т. 3
от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и
товари
на основание чл.93, ал.1, пр.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр) на А.В.Й.
е наложено административно наказание глоба в размер на 2000лв. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ НП № 38-0001279/13.05.2021г. на Директор на РД“Автомобилна администрация“-
гр.Русе, с което за нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 3
от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и
товари
на основание чл.93, ал.1, пр.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр) на А.В.Й.
е наложено административно наказание глоба в размер на 2000лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.