Р Е Ш Е Н И Е
гр. Г.
Т., 05. 02. 2010 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г. Т., в
публично заседание проведено на осемнадесети януари две хиляди и десета година
в състав:
Районен съдия: ПЕТЪР
ПЕТРОВ
при секретаря Р.И.……………………………………
и в присъствието на прокурора
………………………
като разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 00109 по описа
за
Ищците К.К.К. и С.А.К.
са
предявили срещу „ Ф. ” АД гр. Д. главен иск по чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл. 17 и чл.
152 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко- продажба на
недвижими земеделски имоти с нотариален акт № 36, том II а,
рег.№ 419, дело № 93/ 2006 год. на Нотариус № 313 С. Ж. с район на действие РС Г.
Т.,поради противоречието му със закона и алтернативно са предявили иск и по
чл.26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на същия договор поради
привидност, тъй като със същия договор се прикрива договор за кредит между
ответника и третото лице-помагач- „ К. ” ЕООД гр. Д.
С определение на съда по делото като
трето лице- помагач е било конституирано „ К. ” ЕООД гр. Д.
Ответникът с отговора си по чл.131 ГПК е
оспорил основателността на исковете и моли за тяхното отхвърляне. С отговора си
ответникът изрично се е противопоставил на допускането на гласни доказателства
за опровергаването на съдържанието на процесния нотариален акт.
Всяка една от страните претендира за сторените
от нея разноски по делото.
Не се спори по делото и съдът приема за
установено следното:
-Ищецът-
физическото лице К.К.К. е едноличен собственик и управител на третото лице-
помагач „ К. „ ЕООД гр. Д., а ищцата С.А.К. е съпруга на ищеца К.К.К..
-Между К.К.К.
от една страна и „ Ф. „ ООД-праводател на „ Ф. „ АД гр.Д. от друга страна на
17. 01. 2006 год. е бил сключен предварителен договор по чл.19 ЗЗД за покупко-
продажба на земеделски земи, находящи се:
-в землището на с. В., община Г. Т.-Нива с
площ 15. 000 дка, имот № 033063
-в
землището на с. К., община Г. Т.:
-Нива с площ 74. 675 дка, имот № 104028
-Нива с
площ 89. 001 дка, имот № 104004
-Лозе с
площ 1. 002 дка, имот № 122004
Общо за
сумата от 40000 лв, като сумата от 15000 лв била платена от купувача на
продавача като задатък в деня на сключването на договора, а остатъкът от 25000
лв бил уговорен като платим в деня на изповядване на сделката пред нотариус.
-На 31. 01. 2006 год. между ищците-
съпрузите К.К.К., от една страна като продавачи и „ Ф. „ ООД от друга страна
бил сключен договор за покупко- продажба на гореописаните земеделски земи, за
което бил съставен и подписан нотариален акт № 36, том II а, рег. № 419, дело № 93/
-На 06. 02. 2006 год. между „ Ф. „ ООД и
„ К „ ЕООД бил сключен Договор за временна финансова помощ, по силата на който
заемодателят „ Ф. „ ООД заема на „ К. „ ЕООД сумата от 27500 лв със срок за
връщане на сумата – 01. 08. 2006 год.
-На 17. 07. 2006 год. между „ Ф. „ АД
гр.Д.като правоприемник на „ Ф. „ ООД гр. Д., от една страна и „ К. „ ЕООД
гр.Д. от друга страна било извършено прихващане на суми по посочените в
протокола документи измежду които е и сумата от 28075 лв по Договор № 69 от 06.
02.
По делото са събрани писмени
доказателства,описани в протокола, гласни доказателства и са приети две
съдебно- счетоводни експертизи..
С оглед обстоятелството, че с гласните
доказателства ищецът се е домогвал да опровергава съдържанието на изходящ от
страната частен документ- процесния
нотариален акт, с който е реализиран договорът за покупко- продажба на
процесните земеделски земи и с оглед изричното противопоставяне за събиране на
гласни доказателства в тази насока от страна на ответника, направено с отговора
по чл.131 ГПК, то съдът на основание чл. 164, ал.1 т. 5 и т. 6 ГПК вр. чл.165,
ал.2 ГПК не следва да кредитира свидетелските показания в частта им в която се
отнасят до опровергаване съдържанието на процесния нотариален акт. Разпоредбата
на чл. 165 ГПК определя изключения от недопустимостта на свидетелските
показания, когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие
е привидно, ако по делото има писмени доказателства, изходящи от другата
страна, или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които
правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. От приетите по делото
писмени доказателства- съдът не установява нито един изходящ от ответника
документ, който да прави процесната покупко- продажба привидна. Нито един от приетите от съда като доказателства по
делото, документи подписани и от ответника не съдържа каквото и да било
изявление на ответника, което да бъде считано като контр-а–летр и да доказва
привидността на договора за покупко- продажба на имотите. Не е налице по делото
и документ материализиращ изявление на ответника пред държавен орган, което да
прави вероятно твърдението на ищеца, че съгласието е привидно.
С оглед горното и процесуалната
невъзможност за съда да обсъжда гласните доказателства, събрани по делото в
частта им досежно опровергаването на съдържанието на нотариалния акт като
изхождащ от страната / ищците/ частен
документ, съдът намира,че следва да бъдат ценени само писмените доказателства
по делото.
От събраните по делото писмени
доказателства съдът не намира за налично нито едно писмено доказателство,
изхождащо от която и да било от страните по делото или от третото лице-
помагач, което доказателство да сочи за вероятна привидност на сделката с
процесните земеделски земи.
Самото обстоятелство, че ищецът
К.К.К. се явява и едноличен собственик и управител на третото лице помагач „ К.
„ ЕООД и че това трето лице е било в продължителни търговски правоотношения,
включително и заемни правоотношения с ответника, в резултат на което са възникнали и вещноправни отношения между
физическото лице К. и ответника, само по себе си не означава, че
разпоредителната извършена с
нотариалния акт е уговорена привидно, поради това, че прикривала договор за
временен заем между ответника и третото лице- помагач. В потвърждение на този
извод е и посоченото в кредитно авизо от 28. 02. 2006 год. –л. 47 от делото,
основание за превод на сумата от ищеца К. по сметка *** „ Грешен превод ” на сумата от 2467 лв.
Не се доказват твърденията на ищците за привидност на сделката и от липсата на
манифестирани права на собственост от ответника върху закупените от него
земеделски земи пред различните държавни, данъчни и общински органи. От
договора за временна финансова помощ от 06.02.2006 година, сключен между
ответника и третото лице- помагач не се установява съглашение, от което по
смисъла на нормата на чл.152 ЗЗД да се прави извод, че с предварителния договор
за покупко- продажба или с окончателния договор за покупко- продажба, сключени
между ищците и ответника се цели предварително обезпечение на задължението на
третото лице по договора за временна финансова помощ.
С оглед горното,искът по чл.26, ал.1 ЗЗД
се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Що се отнася до иска по чл.26, ал. 2 ЗЗД ,
вр. чл. 17 и чл. 152 ЗЗД, то следва да се има предвид, че в чл. 152 ЗЗД се
съдържа хипотеза, при която се уговаря предварително кредиторът да стане собственик
на вещта, предмет на съглашението, ако задължението не бъде изпълнено. При тази
хипотеза е ясна връзката между кредитор и длъжник, каквато връзка в тези
качества между страните по договора за покупко-продажба реализиран с
нотариалния акт между страните по същия договор не е налице. Купувачът по
сделката- ответникът по делото не се явява кредитор на страните по някакво
правоотношение и в случая не може да се приеме, че е налице хипотезата на
чл.152 ЗЗД, а оттам и не може да намери приложение и правилото на чл.17 ЗЗД. От
това следва, че не е доказано противоречие със закона на атакувана
покупко-продажба на процесните земеделски земи и че искът по чл.26, ал. 1 ЗЗД
се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Предвид горното, ищците следва на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва да бъдат осъдени солидарно да
заплатят на ответника сторените от него разноски по делото в размер общо на
1004.90 лева,от които сумата от 1000 лв за платен адвокатски хонорар и 4.90 лв
за платени такси за преписи от делото.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на К.К.К.,
ЕГН ********** и С.А.К., ЕГН **********,*** срещу „ Ф. „ АД гр. Д., по чл.26,
ал. 1 ЗЗД и по чл.26, ал.2 ЗЗД, с които се
иска прогласяване нищожността поради противоречие със закона и поради
привидност, на договора за покупко- продажба на недвижими земеделски
имоти,находящи се:
-в
землището на с. В., община Г. Т.-Нива с площ 15. 000 дка, имот № 033063
-в
землището на с. К., община Г. Т.:
-Нива с
площ 74. 675 дка, имот № 104028
-Нива с
площ 89. 001 дка, имот № 104004
-Лозе с
площ 1. 002 дка, имот № 122004
за която
покупко- продажба е съставен и подписан нотариален акт
№ 36, том II а, рег. № 419, дело № 93/
ОСЪЖДА К.К.К. и С.А.К.,***
солидарно да заплатят на „ Ф. „
АД гр. Д. сумата от 1004. 90 лв за сторени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Д. в четиринадесет дневен срок от съобщаването.
Преписи от
решението да се изпратят на страните по делото и на третото лице- помагач.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :