№ 8279
гр. София, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20241110102373 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от .... срещу Н. И. Х. и В. П. Х., с
която са предявени при условията на субективно пасивно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ за установяване съществуването на вземане
на ищеца от ответниците при солидарност на дълга за сумата от 130,07 лв. –
главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за
битови нужди през периода от 1.05.2014г. до 31.07.2014г. за топлоснабден имот,
находящ се в ..., аб.№ ..., ведно със законната лихва считано от датата на подаване
на заявление по чл. 410 ГПК – 23.08.2018г. до окончателното плащане, което
вземане е предмет на издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 56292/2018г. по
описа на СРС, 44 с-в.
В исковата молба ищецът излага, че ответниците в качеството си на
съсобственици на топлоснабдения имот са клиенти на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което са обвързани от договор за
продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че
през исковия период за процесния имот е била доставяна топлинна енергия, цената
за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в
1
съответните приложими към договора Общи условия. Поддържа, че съгласно чл.
155, ал. 1, т. 2 ЗЕ потреблението на топлинна енергия е било остойностявано
ежемесечно по прогнозни вноски, а в края на всеки отоплителен период са били
изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. Посочва, че ответниците не са изпълнили задълженията си за
заплащане цената на потребената топлинна енергия, като за дължимата сума в
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не
е влязла в сила поради постъпили възражения от длъжниците. С тези доводи
ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата
молба, с който заявяват, че са погасили задълженията си с извършено в полза на
ищеца плащане.
С молба от 4.06.2024г. ищецът заявява, че действително е получил плащане в
погашение на вземането си за главница, ведно със законната лихва от датата на
съдебното му предявяване, както и на сторените разноски за държавна такса.
Поддържа искането си за присъждане единствено на направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:
Основателността на предявените искове се предпоставя от установяване на
фактически състав, включващ наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот, по
което през исковия период ищецът е изпълнил задължението си да достави
топлинна енергия в количество, за което е начислена претендираната цена, и
неизпълнение насрещното задължение на ответниците за плащане стойността на
потреблението.
С оглед твърденията за извършено плащане в погашение изцяло на
предявеното вземане за главница, съставляващо признание на вземането както по
основание, така и по размер, съдът намира за безспорни всички посочени
правопораждащи факти. Поради това съдът приема за установено съществуването
на соченото от ищеца правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния топлоснабден имот през исковия период, по
което в изпълнение на задълженията си е доставил топлинна енергия за имота в
количество на стойност съответна на начислената цена на потреблението.
2
Ответниците потребители по договора не са погасили задълженията си за
заплащане цената на топлофикационната услуга в срока, предвиден в
приложимите към договорното правоотношение Общи условия на
топлопреносното предприятие, поради което в полза на продавача е възникнало
изискуемо вземане в предявения размер.
От ответните страни е заявено оспорване на вземането единствено с
правопогасяващо възражение за плащане на дължимата сума. От приета като
доказателство вносна бележка от 7.05.2024г. се установява, че на посочената дата в
полза на ищеца е заплатена сумата от 280,07 лв. с указано основание за плащането
погашение на вземането предмет на исковете по настоящото производство.
Платената сума покрива изцяло претендираната от ищеца главница от 130,07 лв.
ведно със законната лихва считано от 23.08.2018г. до датата на плащането,
възлизаща на 80,09 лв. Ищецът не оспорва така извършеното плащане и факта, че
с него се явяват погасени в пълния им размер посочените задължения.
Следователно наведеното възражение за погашение на съдебно предявеното
вземане е основателно и предвид извършеното плащане на дължимата сума в хода
на висящия процес, което съдът съобразява съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, исковите
претенции подлежат на отхвърляне.
По разноските: Доколкото плащането е извършено в хода на висящия процес,
на ищеца се следват сторените от него разноски. Между страните не е спорно, а и
видно от представения платежен документ, наред с вземането за главница и
законна лихва, са платени и направените разноски за държавна такса в заповедното
и исковото производство в общ размер от 50 лв. От страна на ищеца е заявено
искане за присъждане само на разноски за процесуално представителство от
юрисконсулт, каквито му се следват съответно за заповедното производство в
размер от 30,09 лв. след приспадане на остатъчната сума от извършеното плащане,
и за исковото производство в размер от 100 лв., определен от съда съгласно чл. 78,
ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване липсата на фактическа и правна сложност на делото.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ...., ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: ..., срещу Н. И. Х., ЕГН **********, и В. П. Х., ЕГН **********,
двамата със съдебен адрес: ..., адв. А. М., искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ за установяване съществуването
3
на вземане на .... при солидарност на дълга за сумата от 130,07 лв. – главница,
представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди
през периода от 1.05.2014г. до 31.07.2014г. за топлоснабден имот, находящ се в ...,
аб.№ ..., което вземане е предмет на издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
56292/2018г. по описа на СРС, 44 с-в.
ОСЪЖДА Н. И. Х., ЕГН **********, и В. П. Х., ЕГН **********, двамата
със съдебен адрес: ..., адв. А. М., да заплатят на ...., ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 30,09 лв. – разноски в
заповедното производство, и сумата от 100 лв. – разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца
„Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4