Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 19.10.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на
прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. №173/2020г.
по описа на Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение № 75/30.07.2020г., постановено по а.н.д. № 132/2020г.,
Троянски районен съд, първи състав е отменил като незаконосъобразно Наказателно
постановление (НП) № 11-0001378/21.04.2020г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ (ДИТ) Ловеч, с което за извършено нарушение на чл.62, ал.1
във вр. с чл.61, ал.1 от Кодекса на труда КТ), на „Макролайн“ ООД с ЕИК *********
и седалище и адрес на управление с. Калейца, обл. Ловеч, местност „Калейшко
ханче“, представлявано от управителя М.А.Н., в качеството му на работодател, е
наложено на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ административно
наказание – имуществена санкция в размер на 1500 лева.
Така постановеното решение е обжалвано в законния срок
с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – ДИТ Ловеч, страна по а.н.д. №
132/2020г. по описа на Троянски РС.
В касационната жалба се твърди, че оспореното решение
е неправилно поради противоречие с материалния закон. Твърди се, че нарушението
е установено по безспорен начин с валидни и допустими законови средства, и
неправилно съдът е кредитирал свидетелските показания на Г., писмените
обяснения на свидетеля С. и представения граждански договор, без да съобрази
попълнената от лицето декларация. Излага се, че от доказателствата се
установява престирането на работна сила и тези отношения следва да се уредят
като трудови със сключването на трудов договор. Претендира се отмяна на
решението на РС Троян и потвърждаване на НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява
лично от Директора на ДИТ Ловеч, който поддържа касационната жалба на заявените
в нея основания и ангажира становище по същество за отмяна решението на съда и
потвърждаване на НП. Моли съдът да вземе предвид Решение № 123/30.06.2020г. по
адм. дело № 163/2020г. по описа на АС Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на „Макролайн“
ООД против постановление за обявяване на трудово правоотношение.
Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание се
представлява от упълномощен адвокат, който оспорва касационната жалба и моли да
се остави в сила решението на районния съд.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Ловеч, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните
районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда
предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението,
но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден
от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба
за основателна. Аргументите за това са следните:
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, първоинстанционният съд приел за установено, че на 04.03.2020г. служители
в ДИТ Ловеч извършили проверка в обект – Цех за производство на пелети, находящ
се в с. Калейца, местност „Калейшко ханче“, експлоатиран от „Макролайн“ ООД. За
извършената проверка бил съставен Протокол за оглед изх. № 11-С-04-25 от
04.03.2020г. При тази проверка в цеха били заварени да работят три лица, сред
които и Т.П.Г., който извършвал работа на дробилка. Г. попълнил собственоръчно
декларация, в която отразил, че работи към фирма „Макролайн“ ООД в проверявания
обект – цех за производство на пелети, като оператор дробилка, по граждански
договор от 04.03.2020г. с продължителност на работния ден 4 часа. Отразил още в
декларацията, че е започнал работа на 04.03.2020г. в 13.00 часа, работи със
средства, предоставени от фирмата, с уговорено възнаграждение в размер на 30.00
лева, и че е подписал с „Макролайн“ ООД граждански договор.
При извършена на 12.03.2020г. в ДИТ Ловеч проверка на
представени от пълномощник на управителя на „Макролайн“ ООД документи било
установено, че за Т.П.Г. не е представен писмен трудов договор, а е представен
договор за услуга с личен труд от 04.03.2020г. за раздробяване на дървесина.
Установено било, че Г. е имал сключен трудов договор с дружеството за
длъжността „общ работник“, но същият е бил прекратен на 25.02.2020г. С
Постановление изх. № 20015091 от 16.03.2020г. на основание чл.405а, ал.1 от КТ било
обявено съществуването на трудово правоотношение между „Макролайн“ ООД и Т.П.Г.
за извършване на работа като „общ работник” в експлоатирания от „Макролайн“
ООД обект „Цех за производство на
пелети“, намиращ се в с. Калейца, местност „Калейшко ханче“, считано от
04.03.2020г.
На 20.03.2020г. от гл. инспектор при ДИТ Ловеч бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 11-0001378 против
„Макролайн“ ООД. В акта било прието за установено, че дружеството в качеството
си на работодател е извършило нарушение на трудовото законодателство, като не е
сключило писмен трудов договор с Т.П.Г. за предоставената от него работна сила
като „общ работник“ в експлоатирания от дружеството обект „Цех за производство
на пелети”, намиращ се в с. Калейца, местност „Калейшко ханче“, с което е
нарушена разпоредбата на чл.62, ал.1 във вр. с чл.61, ал.1 от Кодекса на труда.
В акта не било вписано възражение, но такова било подадено в законоустановения
тридневен срок. Въз основа на цитирания АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление.
За да отмени НП, районният съд приел, че „Макролайн“
ООД не е извършило нарушението по чл.62, ал.1 във връзка с чл.61, ал.1 от КТ.
На първо място съдът изложил, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства не се установява по безспорен начин жалбоподателят да е извършил вмененото
му административно нарушение. Не било доказано категорично, че жалбоподателят е
имал качеството на работодател по трудово правоотношение, след като от гласните
и писмени доказателства по делото било видно, че липсват елементите на трудово
правоотношение по чл.66, ал.1, т.1 до т.8 от КТ включително, а е налице договор
за изработка или услуга по смисъла на чл.9 от ЗЗД за извършване на определен
обем работа по раздробяване на дървесина за целите на поетата от дружеството
поръчка, като тази работа е следвало да бъде извършена в рамките на около 4
часа срещу договорено възнаграждение в размер на 30 лева. Решаващият състав
направил извод, че по горните мотиви не се установява Т.Г. да е престирал
работна сила в полза на „Макролайн“ ООД, за да е налице трудово правоотношение
между страните и оттам да е необходимо сключването на трудов договор между тях,
съответно не е налице описаното в НП нарушение. На следващо място районния съд
приел, че няма доказателства приложеното по делото постановление за обявяване
съществуването на трудово правоотношение между „Макролайн“ ООД и Г., издадено
от ДИТ Ловеч, да е влязло в сила и да не е обжалвано.
Настоящият състав намира посочените касационни
основания и доводи на жалбоподателя за основателни, а решението – предмет на
проверка в настоящото производство, за валидно и допустимо, но постановено в несъответствие
с приложимия материален закон.
Съгласно чл.61, ал.1 от КТ трудовият договор се
сключва между работника или служителя и работодателя, преди постъпване на
работа. Трудовият договор се сключва в писмена форма – чл.62, ал.1 от КТ.
При нарушение на горните разпоредби, работодателят се
наказва с „глоба“ или „имуществена санкция“ от 1 500 лв. до 15 000 лв. съгласно
санкционната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ.
За да се приеме извършено нарушение на чл.62, ал.1 вр.
с чл.61, ал.1 от КТ, следва по несъмнен начин да е установено както съществуването
на трудово правоотношение между работодателя и лицето, предоставящо работна
сила, така и качеството „работодател“ на физическото или юридическото лице,
което е наело работника.
В процесния случай констатациите в АУАН и НП се потвърждават
както от доказателствата по делото, така и от влязлото в сила Решение № 123 от 30.06.2020г.
по адм.д. № 163/2020г. на Административен съд Ловеч. С последното е отхвърлена
като неоснователна жалба вх. №1364/03.04.2020г., подадена от „Макролайн“ ООД,
ЕИК *********, гр. Троян срещу Постановление за обявяване съществуването на
трудово правоотношение, издадено от контролни органи на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Ловеч, с изх. № 20015091 от 16.03.2020г. С цитираното постановление е
обявено съществуването на трудово правоотношение между „Макролайн“ ООД като
работодател и Т.П.Г. като работник за извършване на работа като „общ работник“,
считано от 04.03.2020г.
Предмет на цитираното дело на АС Ловеч е бил
законосъобразността на акта, касаещ именно процесното спорно правоотношение
между „Макролайн“ ООД като работодател и Г. като работник, нает от
работодателя. В мотивите си административният съдия изрично е приел, че в
случая липсват основни характеристики на гражданския договор, Г. е бил нает от
жалбоподателя за престиране на работна сила в определен период от време на
определено място със средства на дружеството срещу определено възнаграждение,
при наличие на всички елементи, характеризиращи трудовото правоотношение.
Прието е още в решението на административния съд, че е доказано по безспорен
начин качеството „работодател“ за „Макролайн“ ООД, и правилно с оспореното
постановление административният орган е обявил съществуването на трудово
правоотношение между работодателя и работника за извършване на работа като „общ
работник”, считано от 04.03.2020г. Решението по адм.д. № 163/2020г. на АС Ловеч
не е било обжалвано от „Макролайн“ ООД, гр. Троян и е влязло в сила.
Съгласно чл.177, ал.1, изр. първо от АПК, решението
има сила за страните по делото. В производството по адм.д. № 163/2020г. на АС
Ловеч страните са същите, както в настоящото производство, следователно
решението по административното дело има сила спрямо тях. Правопораждащият факт
и на двете спорни правоотношения (по административното и
административнонаказателното производство), е един и същ – съществуване на
трудово правоотношение между дружеството и работника, и той безспорно е
установен с влязло в сила съдебно решение. В първия случай наличието на този
факт води до обявяването му с административен акт и оттам до задължение за
сключване на трудов договор, а във втория – до извършено нарушение на трудовото
законодателство, за което ответникът е привлечен към отговорност с процесното
НП.
Следователно при решаване на настоящия спор, съдът
следва да има предвид, че със сила на пресъдено нещо е установено съществуването
на трудово правоотношение, като това следва както от цитирания законов текст,
така и от принципа за предвидимост в правораздаването. При съобразяване със
задължителната сила на влязлото в сила съдебно решение, се налага извода за наличие
на трудово правоотношение по смисъла на чл.1, ал.2 от КТ между „Макролайн” ООД
и Т.П.Г., налагащо уреждането му като такова съобразно разпоредбите на КТ, в
частност чрез сключване на трудов договор в писмена форма. Доколкото именно
посоченото обстоятелство и липсата на сключен трудов договор е дало основание
на наказващия орган да санкционира дружеството, и доколкото това обстоятелство
е потвърдено с отхвърлянето на жалбата против постановлението за обявяване
съществуването на трудово правоотношение, със задължителна за страните и съда
сила, то се установява извършено от наказаното лице нарушение на чл.62, ал.1
във вр. с чл.61, ал.1 от КТ и е налице фактическото основание за ангажиране на
отговорността на „Макролайн” ООД.
Като е приел обратното, районният съд е постановил
решението си в противоречие с приложимите законови разпоредби. Последното
налага отмяна на оспореното решение и доколкото спорът е изяснен от фактическа
страна и не се налага събирането на нови доказателства, настоящата инстанция
следва да се произнесе с акт по същество, като потвърди като законосъобразно обжалваното
пред РС Троян наказателно постановление. Същото е издадено от компетентен
орган, в изискуемата законова форма, при спазване на
административнонаказателните правила и в съответствие със закона.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.
последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. второ и чл.222, ал.1 от АПК,
Ловешки административен съд, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 75 от 30.07.2020г., постановено по а.н.д.
№132/2020г. по описа на Троянски районен съд, и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Наказателно
постановление № 11-0001378 от 21.04.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ (ДИТ) Ловеч, с което за извършено нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с
чл.61, ал.1 от Кодекса на труда КТ), на „Макролайн“ ООД с ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление с. Калейца, обл. Ловеч, местност „Калейшко
ханче“, представлявано от управителя М.А.Н., в качеството му на работодател, е
наложено на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ административно
наказание – имуществена санкция в размер на 1500 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.