РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на единадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лидия Ант. Георгиева
при участието на секретаря Ирена С. Стоянова
като разгледа докладваното от Лидия Ант. Георгиева Административно
наказателно дело № 20231880200203 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба подадена от М. Б. П., ЕГН **********, с адрес: с.
Ц., общ. С., обл. С., ул. „......“ № ...., против Наказателно постановление № ....
от 27.09.2023 г., издадено от Началник група в ОДМВР- С., РУ- С., с което на
жалбоподателя за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, са му наложени на основание
чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП административни наказания „глоба” в размер от 200
лв. /двеста лева/ и „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ за срок от 6 /шест/ месеца.
В жалбата се излага несъгласие с констатациите в наказателното
постановление, като се иска от съда да го отмени изцяло. В открито съдебно
заседание от 11.03.2025 г., пълномощникът на жалбоподателя поддържа
жалбата и излага аргументи в насока недоказаност на вмененото на
жалбоподателя административно нарушение, обуславящи отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
Административнонаказващият орган не изразява становище по жалбата.
В проведените открити съдебни заседания, АНО не се явява и не изпраща
представител. В съпроводително писмо от 10.11.2023 г., АНО прави
възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение,
претендирани от жалбподателя.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема следното от фактическа
страна:
На 27.08.2023 г. свидетелите П. И. И. и В. И. Т. – полицейски служители
1
при РУ – С. изпълнявали служебните си задължения в гр. С. На същата дата,
около 19:30 часа, в гр. С., по бул. „....“, жалбоподателят управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил, марка „....“, модел „......“, с рег. № ...., с
посока на движение от гр. С. към гр. М. Зад него се движел лек автомобил,
марка „...“, рег. № ....., управляван от свидетеля М. А. И.. Движението било
интензивно, като се била образувала колона от автомобили. Пред
автомобилите, управлявани от жалбоподателя и св. М. И. се движели други
автомобили, сред които и лек автомобил, марка „...“. Срещу бензиностанция
„...“, св. И. и Т., които се движели зад колоната от автомобили, подали от
служебния си автомобил светлинен и звуков сигнал, изпреварили колоната от
автомобили и спрели пред нея. Жалбоподателят и св. М. И., без да променят
скоростта си на движение, предприели завой надясно по ул. „...“. На
кръстовището на ул. „....“ с ул. „....“, те били настигнати от полицейския
автомобил. Полицейският автомобил се изравнил с автомобила, управляван от
жалбоподателя, при което св. П. И. през отворен прозорец на служебния
автомобил направил на жалбоподателя знак с високо вдигната ръка да спре,
като му указал мястото на спиране. Полицейските служители направили знак
за спиране и на св. М. И.. Полицейските служители извършили проверка на
жалбоподателя и управлявания от него автомобил, като не установили други
извършени от него нарушения на ЗДвП, освен нарушението, което е предмет
на настоящото производство.
За оказване на съдействие с оглед съставяне на Акт за установяване на
административно нарушение на водача, на място дошъл св. С. С. Я.. По данни
от св. П. И. и В. Т. за извършено от жалбоподателя нарушение, изразяващо се
в отказ на лицето да спре плавно на посоченото място или в най- дясната част
на платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролен орган,
св. Я. съставил срещу жалбоподателя М. Б. П., ЕГН ********** Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № ... от 27.08.2023 г.
АУАН бил съставен в присъствието на свидетелите П. И. и В. Т., които били
отбелязани в АУАН като очевидци, присъствали при установяване на
нарушението или при съставяне на акта. Нарушителят отказал да подпише
акта, което обстоятелство било удостоверено с подписа на св. Г. В. Ц.
На базата на констатациите в АУАН, било изготвено Наказателно
постановление №.... от 27.09.2023 г., на началник група в ОДМВР- С., РУ- С., с
което на жалбоподателя М. Б. П. за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, му били
наложени на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП административни наказания
„глоба” в размер от 200 лв. /двеста лева/ и „лишаване от право да управлява
моторно превозно средство“ за срок от 6 /шест/ месеца.
Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказана въз
основа на събраните писмени доказателства: Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № .... от 27.08.2023 г.; Заповед № .... от
02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи; справка за нарушител/
водач по отношение на жалбоподателя; справка за история на регистрациите и
на собствеността на лек автомобил, марка „....“, модел „....“, с рег. № ...., както
и всички писмени материали, съдържащи се в приложената
административнонаказателна преписка, изготвена във връзка с обжалваното
Наказателно постановление № .... от 27.09.2023 г., издадено от Началник група
в ОДМВР- С., РУ- С. В тази насока са и свидетелските показания на
2
разпитаните по делото свидетели: С. С. Я., П. И. И., В. И. Т., Г. В. Ц., Б. В. А. и
М. А. И., които съдът цени в цялост като логични, последователни,
безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран доказателствен
материал.
От приложения по делото оригинал на Акт за установяване на
административно нарушение № ... от 27.08.2023 г., съставен от св. С. С. Я., на
длъжност мл. автоконтрольор при РУ – С., ОДМВР – С., се установява
обективираната в него фактическа страна на нарушението, както и отразената
като нарушена разпоредба от ЗДвП.
От представената и приета по делото Заповед № .../ 02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи, в която са посочени длъжностните лица от
МВР, компетентни да съставят АУАН и да издават наказателни
постановления, се установява, че процесните АУАН и Наказателното
постановление за изготвени от компетентни органи.
Видно от справка от информационната система на ОДМВР – София за
историята на регистрациите и собствеността на моторно превозно средство -
лек автомобил, марка „....“, модел „.....“, с рег. № ...., към датата на деянието
/27.08.2023 г./ то е било собственост на С. Р. Г., ЕГН: **********.
Видно от приложените и приети по делото АУАН № .... от 27.08.2023 г. и
Наказателно постановление № ...., издадено от Началник група в ОДМВР – С.,
РУ – С., на св. М. И. било наложено административно наказание за това, че е
отказал да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението, с което виновно е нарушил чл. 103 ЗДвП, както и за това, че
управлява ППС без да е правоспособен водач, с което виновно е нарушил чл.
150 ЗДвП.
Разпитан в качеството на свидетел, С. С. Я. посочва, че на 27.08.2023 г. е
бил извикан от своите колеги св. П. И. и В. Т. за съдействие с оглед съставяне
на АУАН против жалбоподателя. Св. Я. посочва, че е съставил процесния
АУАН по данни от своите колеги, както и че водача е отказал да подпише акта,
което обстоятелство е било удостоверено с подписа на св. Г. В. Ц.
В дадените от св. П. И. И. и В. И. Т. свидетелски показания те посочват,
че на 27.08.2023 г., около 19:30 часа, били дежурни в гр. С., като се
придвижвали със служебен полицейски автомобил. По същото време около
бензиностанция „...“, пред тях се движели автомобил, марка „....“ и
автомобила, управляван от жалбоподателя. Св. И. и Т. подали от полицейския
автомобил светлинен и звуков сигнал, насочен към двата автомобила. На
подадения сигнал жалбоподателят и лек автомобил „....“ не спрели, като
продължили движението си в същата посока и със същата скорост, след което
завили по ул. „....“. На кръстовището на ул. „...“ с ул. „....“, полицейският
автомобил се изравнил с автомобила, управляван от жалбоподателя, като св.
П. И. направил на жалбоподателя знак с високо вдигната ръка да спре
управлявания от него автомобил. Жалбоподателят спрял автомобила, като при
извършената от полицейските служители проверка не били установени
нарушения по ЗДвП. Спрян бил и лекият автомобил, марка „.....“. На
жалбоподателя бил съставен АУАН за отказа му да спре плавно на посоченото
място или в най- дясната част на платното за движение при подаден сигнал за
спиране от контролен орган.
3
Разпитан в качеството на свидетел Г. В. Ц. посочва, че на 27.08.2023 г.
бил извикан от колегите си С. Я., П. И. и В. Т., за да се подпише като свидетел
на отказа на нарушител да подпише АУАН. Св. Ц. твърди, че св. Я. е попитал
жалбоподателя дали отказва да подпише съставения АУАН, на което
жалбоподателят е отговорил утвърдително. След това св. Ц. се подписал в
процесния АУАН, за да удостовери отказа на водача да подпише акта.
От свидетелските показания на св. М. А. И. се установява, че на
процесните дата и място той управлявал лек автомобил, марка „...“, рег. №
......, като пред него се движел лек автомобил, марка „.........“, управляван от
жалбоподателя. Сочи, че по това време се била образувала колона от
автомобили. Твърди, че е видял полицейски автомобил в района на
бензиностанция „...“, който изпреварил колоната от автомобили и спрял.
Посочва, че не е видял светлинен и не е чул звуков сигнал от полицейския
автомобил. Свидетелят твърди също, че след като полицейският автомобил
изпреварил колоната, той завил по една от преките улици, като пред него се е
движел лекия автомобил, управляван от жалбоподателя, който направил завой
към същата улица. Сочи, че след като двата автомобили завили, те били
настигнати и спрени от полицейския автомобил, като първо бил спрян лек
автомобил, марка „...“. Полицейските служители съставили АУАН на св. М. И.
От свидетелските показания на св. Б. В. Н. се установява, че той е бил
очевидец на процесния случай. Той твърди, че на процесната дата е забелязал
колона от автомобили в района на „...“, гр. С., като е видял лекия автомобил,
марка „....“, управляван от жалбоподателя, както и лек автомобил, марка „....“,
който се е движел зад него. Свидетелят посочва, че е видял как полицейският
автомобил подава звуков и светлинен сигнал, изпреварва колоната от
автомобили, след което спира пред лек автомобил, марка „...“, който се движел
най- отпред. Свидетелят твърди и че е видял как лекият автомобил,
управляван от жалбоподателя, както и лек автомобил, марка „....“ се
отклоняват вдясно.
Съдът кредитира свидетелските показания на разпитаните по делото
свидетели като логични, последователни, безпротиворечиви и съответстващи
на останалия събран доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи :
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок ( препис от атакуваното
НП е получен на 27.10.2023 г., а жалбата е подадена на 08.11.2023 г.), от
процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на самостоятелен
контрол по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
По основателността на жалбата:
Разгледана по същество жалбата е основателна.
За да бъде ангажирана административнонаказателна отговорност
спрямо едно лице е необходимо да са налице няколко кумулативно предвидени
от закона предпоставки: на първо място следва да е извършено
административно нарушение /действие или бездействие/, което нарушава
4
определена законова разпоредба. То следва да е извършено виновно и да е
обявено от закона за наказуемо с административно наказание по
административен ред. На второ място, по безспорен и категоричен начин е
необходимо да бъде установено авторството на деянието. На трето място е
необходимо да са спазени формалните изисквания на чл. 34 от ЗАНН, относно
предпоставките за образуване на административно наказателното
производство и сроковете за завършването му, както и издадените АУАН и НП
да отговарят на формалните изисквания и да съдържат предвидените в закона
реквизити. Съгласно чл. 57, ал. 1 ЗАНН, наказателното постановление трябва
да съдържа: данни за нарушителя; описание на нарушението; датата и
мястото, където е извършено; обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават; законните разпоредби, които са били
нарушени виновно; вида и размера на наказанието; отегчаващите и
смекчаващите обстоятелства; разпореждането с веществените доказателства;
размера на обезщетението, както и в какъв срок и пред кой съд подлежи на
обжалване.
Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на
атакуваното наказателно постановление и АУАН, констатира следното: по
отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта
за установяване на административно нарушение и при издаването на
наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по
ЗАНН, като са спазени и преклузивните срокове по чл. 34 ЗАНН. АУАН и НП
са издадени от компетентни органи съгласно приложената по делото Заповед
№ ... от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. При съставяне на
АУАН, а впоследствие при издаване на обжалваното НП, не са допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя. Спазени са разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН. В АУАН и НП са посочени датата и мястото на извършване на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, пълно, точно, ясно и в
достатъчна степен е индивидуализирано вмененото на въззивника
административно нарушение, позволяващо на жалбоподателя да разбере в
какво е обвинен и срещу какви факти да се защитава.
Следва да се посочи, че в тежест на административнонаказващия орган
(по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно
той е субектът на административнонаказателното обвинение, е да докаже по
безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето,
посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от
разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 16
НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване
на противното.
В настоящия случай, административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за това, че: по данни на свидетели очевидци,
посочени в АУАН, управлява лек автомобил, марка „.......“, модел „....“, с рег.
№ ...., собственост на С. Р. Г., по бул. „....“, с посока на движение от гр. С. към
гр. М., като срещу бензиностанция „...“, от служебен автомобил му е подаден
звуков и светлинен сигнал за спиране, като водача спира, след което
продължава движението си по ул. „....“, с ляв завой по ул. „....“ и на
5
кръстовището с ул. „....“ е тампониран и спрян от служебен автомобил,
извършил първото спиране, съставляващо административно нарушение по чл.
103 ЗДвП - не спира плавно на посоченото място или в най- дясната част на
платното за движение при подаден звуков и светлинен сигнал за спиране от
контролен орган. За констатираното нарушение, на основание чл. 175, ал. 1, т.
4 ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в
размер от 200 лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ за срок от 6 месеца.
Предвид гореизложеното, следва да бъде преценено наличието на
всички елементи от състава на нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 4, вр. чл. 103
от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, предвижда, че при подаден сигнал за
спиране от контролни органи водач на пътно превозно средство е длъжен да
спре плавно в най – дясната част на платното за движение или на посоченото
от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания. В тази връзка следва да се акцентира върху обстоятелството, че чл.
103 от ЗДвП не съдържа конкретизация на понятието "подаден сигнал за
спиране", поради което тази разпоредба препраща към разпоредбата на чл.
170, ал. 3 от ЗДвП. Последната задължава контролният орган да подаде
своевременно ясен сигнал за спиране със стоп - палка, при който за водача на
ППС да е оформено убеждението, че този своевременно подаден ясен сигнал
за спиране е предназначен за него, след което следва задължението да спре
най-вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган място.
През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг
червена светлина, като униформен полицай може да спира пътните превозни
средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да
бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет.
За да е осъществен съставът на нарушение по чл. 103 от ЗДвП следва да
е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да
е предназначен за конкретния водач на ППС, като въпреки възприетия сигнал
водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част
на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол
място и да изпълнява неговите разпореждания.
В случая от показанията на разпитаните по делото свидетели се
установява, че на 27.08.2023 г., около 19:30 часа, в гр. С., около
бензиностанция „...“, пред служебен полицейски автомобил, в който се
намирали св. П. И. и В. Т., се движели няколко автомобила, включително лек
автомобил, марка „....“, модел „.....“, управляван от жалбоподателя.
Полицейските служители подали от служебния си автомобил звуков и
светлинен сигнал към водачите на управляваните пред тях автомобили. След
подаването на сигнала, жалбоподателят продължил движението си със същата
скорост, след което завил по ул. „....“. Предвид гореизложеното, по делото
категорично се установява, че подаденият сигнал за спиране към
жалбоподателя бил светлинен и звуков.
В тази връзка следва да се посочи, че звуковият и светлинен сигнал не са
сред предвидените възможни варианти за спиране от контролния орган, тъй
като звуковият сигнал не сочи, че водачът на конкретно ППС следва да намали
6
скоростта и да спре на указано място. Светлинният сигнал не може да
удостовери задължение за водач на ППС да спре за проверка - този вид сигнал
означава, че е в действие специален автомобил, което задължава другите
водачи на ППС да се отбият и да създадат условия за преминаване на този
автомобил със специален режим на движение. Следователно подаването на
светлинен и звуков сигнал от автомобил със специален режим на движение не
може да бъде приравнено на сигнал за спиране по смисъла на ЗДвП. По делото
безспорно е установено, че административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана именно поради не спиране на управлявания от
него автомобил при подаден от полицейския автомобил светлинен и звуков
сигнал.
Съгласно действащата правна уредба, подаването на светлинен и звуков
сигнал обозначава полицейския автомобил като автомобил със специален
режим на движение. При подаване на такъв сигнал възникват задължения за
останалите водачи за осигуряване на безпрепятствено преминаване на
автомобила със специален режим на движение (чл. 104, ал. 1 от ЗДвП),
възникване на задължение за пешеходците да освободят платното за движение
(чл. 115, ал. 2 от ЗДвП). Всички тези задължения са различни от тези,
възникващи при подаден сигнал за спиране по чл. 103 от ЗДвП. С оглед на това
подаването на светлинен и звуков сигнал от автомобил със специален режим
на движение не може да бъде приравнено на сигнал за спиране по смисъла на
ЗДвП.
Нещо повече - съгласно чл. 207, изр. последно от Правилника за
прилагане на ЗДвП, сигнал за спиране от движещ се полицейски автомобил се
подава чрез постоянно светещ или мигащ надпис "Полиция-Спри!". По
аргумент за противното подаването на светлинен и звуков сигнал от движещ
се полицейски автомобил за обозначаване на специалния режим на движение
не съставлява сигнал за спиране и не вменява задължение на водача за това.
Предвид изложеното по-горе, неспирането на жалбоподателя при
подадения светлинен и звуков сигнал от движещия се полицейски автомобил,
не може да бъде квалифицирано като отказ да се изпълни нареждане за
спиране, подадено от орган за контрол и регулиране на движението. /в този
смисъл е и практиката на касационната инстанция - Решение № 146 от
23.06.2021 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 411/2021 г. и Решение № 374
от 22.05.2023 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 179/2023 г./.
Същевременно, както беше посочено по- горе, за да е осъществен
съставът на нарушение по чл. 103 от ЗДвП следва да е подаден своевременен
и ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да е предназначен за
конкретния водач на ППС. В случая, при анализ на събраните по делото
доказателства, с оглед мястото на нарушението и поведението на водача, не се
достига до категоричен и несъмнен извод, че подаденият звуков и светлинен
сигнал е бил ясен и конкретен, както и че е бил възприет от жалбоподателя
като сигнал за спиране. В тази връзка следва да се посочи, че в процесното
време и на процесното място се е била образувала колона от движещи се
автомобили, като пред автомобила, управляван от жалбоподателя, се е
движел лек автомобил, марка „....“, а зад него се е движел лек автомобил,
марка „....“, управляван от свидетеля М. А. И.. Полицейският автомобил се е
намирал зад колоната от автомобили, когато е бил подаден светлинен и звуков
7
сигнал. Обстоятелството, че полицейският автомобил се е движел зад
колоната от автомобили и подаденият от него светлинен и звуков сигнал е бил
възприет от няколко водачи, означава, че същият не е бил ясно и конкретно
насочен към жалбоподателя. Този извод се потвърждава от свидетелските
показания на св. П. И., който заявява, че подаденият от служебния автомобил
сигнал е бил насочен към двата автомобила – автомобилът, управляван от
жалбоподателя и движещия се зад него автомобил, управляван от св. М. И..
Предвид това не би могло да се очаква жалбоподателят недвусмислено да
възприеме сигнализацията на полицейските служители и че тя е насочено
именно към него.
Следва да се акцентира и че доколкото след подаването на сигнала
жалбоподателят и св. М. И. са продължили движението си със същата
скорост, то може да се заключи, че сигналът не е бил възприет от
жалбоподателя като сигнал за спиране насочен към него /в този смисъл
Решение № 1486 от 06.12.2019 г. по к.а.н.д. № 1069/2019 г. на
Административен съд – София област/ Освен това след като жалбоподателят
и св. И. завили по ул. „...“, те били настигнати от полицейския автомобил,
който се изравнил с тях. През прозореца на служебния автомобил св. П. И.
подал сигнал за спиране с високо вдигната ръка, при което и двата автомобила
спрели на указаното им от органите на реда място. Гореизложеното води до
извода, че веднага след като е възприел ясен и насочен към него сигнал за
спиране, жалбоподателят е спрял управляваното от него МПС. Следва да се
акцентира и върху обстоятелството, че при извършената от полицейските
служители проверка на управлявания от жалбоподателя лек автомобил, не
били установени нарушения на ЗДвП, като единствено в съставния АУАН било
отразено процесното нарушение.
Всичко гореизложено сочи, че светлинният и звуков сигнал, подаден от
автомобила със специален режим на движение не е бил ясно и конкретно
насочен към жалбоподателя и не е бил възприет от него като сигнал за
спиране, предназначен за него, което обуславя обективна и субективна
несъставомерност на деянието, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Ето защо
съдът намира, че жалбоподателят не е осъществил вмененото му
административно нарушение, което обуславя отмяна на процесното
наказателно постановление.
По разноските:
На основание чл. 63д от ЗАНН страните имат право на присъждане на
разноски в настоящото производство по реда на АПК, който с разпоредбата на
чл. 144 препраща към чл. 78 ГПК. С оглед изхода на делото, право на
присъждане на разноски се е породило в полза на жалбоподателя. По делото
не е направено искане за присъждане на разноски, а и не са представени
доказателства за сторени такива, предвид което съдът не дължи по-нататъшно
произнасяне по този въпрос.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № .... от 27.09.2023 г., издадено
от Началник група в ОДМВР- С., РУ- С., с което на М. Б. П., ЕГН **********,
с адрес: с. Ц., общ. С., обл. С., ул. „....“ № ... за нарушение на чл. 103 от ЗДвП,
са му наложени на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП административни
наказания „глоба” в размер от 200 лв. /двеста лева/ и „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 /шест/ месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните. Жалбата се подава чрез Районен съд- Своге.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
9